Преди срещата на върха на ООН COP30 Китай изглеждаше нетърпелив

Преди срещата на върха на Организация на обединените нации COP30 Китай изглеждаше припрян да поеме мантията на нов международен водач по въпросите на изменението на климата. Той можеше да запълни празнината, оставена от отдръпването на Съединени американски щати. Но не го направи.

В опит да се разбере какво желае Китай от тази роля, си коства да се прегледат три области, които стимулират Пекин да поеме водачеството. Както и две други, които се пробва да избегне.

Първо, Китай се пробва да промени договарянията за изменението на климата по линия на „ технологии и търговия “.

 

На COP30 той се показа като „ чистотехнологична “ суперсила.

Със сигурност потенциалът на страната за произвеждане на сила от възобновими източници се е утроил за 10 години, достигайки 1 876 646 MW през 2024 година Слънчевата сила демонстрира изумителен напредък – 20 пъти по-висок в сравнение с през 2015 година През 2024 година Китай, най-големият източник на парникови газове в света, влага 290 милиарда щатски $ във възобновима сила, което е с 80 милиарда щатски $ повече от общата сума на Европейски Съюз, Обединеното кралство и Съединени американски щати взети дружно.

Китай обаче би трябвало да обърне внимание на вътрешното си енергийно обмисляне, с цел да реализира доста понижаване на световните излъчвания. Възобновяемата сила е от решаващо значение. Китай оформя световния дневен ред в интерес на нисковъглеродните технологии и тяхното световно разширение.

Нарастващ зелен експорт

 

Втори приоритет за Китай при поемането на световно зелено водачество е потреблението му за напредък на експортната му стопанска система. Китай получава комерсиално преимущество, като прави чистата сила по-евтина. По-ниските разноски разрешават на тези чисти технологии елементарно да имат достъп до интернационалните пазари. От 2018 година насам Китай е доставил акумулатори, слънчеви съставни елементи, електрически транспортни средства и вятърни енергийни системи на стойност близо 1 трилион щатски $ в международен мащаб. Но някои от тези промишлености са изправени пред свръхкапацитет и по тази причина Китай би трябвало да откри нови пазари за своите артикули.

Традиционните пазари на Китай – Европа и Съединени американски щати

 

Те неотдавна прибавиха търговски бариери, в това число цени за китайски електрически транспортни средства и слънчеви панели. На COP30 Китай употребява световните договаряния за климата, с цел да изрази несъгласието си с тези бариери. Пекин уточни, че свободната търговия с чисти технологии е основна за реализиране на световните климатични цели. Но те са идеални и за китайския стопански напредък.

Доставките до други разрастващи се пазари са опция на тези по-утвърдени пазари. Износът на електрически транспортни средства от Китай за Югоизточна Азия означи избухлив напредък през 2025 година Новите му клиенти са огромни, енергоемки стопански системи, като Индонезия и Индия. Китай желае да ги задържи, както и всички останали, ангажирани с нулеви чисти излъчвания, с цел да усили оптимално изгодите от търговията с чисти технологии.

Какво е добрe за Китай?

 

Китай също по този начин желае да ускори съдействието сред разрастващите се страни. Споделените търговски ползи сред конкуриращи се стопански системи, като да вземем за пример Китай и Индия, са единствено един от моторите на съгласуването на дейностите в региона на климата.

Регионалната сигурност е различен фактор.

 

Китай се надява да усили политическата си власт в страни и райони от стратегически интерес. Например посредством икономическото и комерсиално партньорство, самодейността „ Един пояс, веднъж “, както и в Тихия океан.

Той към този момент усили вложенията си в нови съдружници в региона на сигурността, като Соломоновите острови и островите Кук, конкурирайки се в района със Съединени американски щати, Австралия и Нова Зеландия. За да показа тази тактика под името „ Изменение на климата “, през 2022 година Китай започва Центъра за съдействие сред Китай и тихоокеанските островни страни в региона на изменението на климата. Справянето с световното изменение на климата разрешава на Китай да легитимира присъединяване си в тези страни и райони.

Какво не желае Китай

 

Поемането на цялостно водачество и исторически отговорности за изменението на климата обаче са отвън зоната на комфорт на Китай. Делегатите на Китай влязоха в заседателните зали на Cop30, хвалени за новото им водачество.

Пекин се бори да извърши актуалните си обещания. Последните разбори демонстрират, че въглеродните излъчвания на страната понижават постепенно. Обещанията на страната за понижаване на излъчванията, оповестени преди Cop30, се смятат за незадоволителни. Най-голямата опасност е личната ѝ стопанска система: едва фабрично произвеждане, ниски потребителски разноски, висока младежка безработица и по-ниско държавно данъчно облагане за поощряване на растежа.

Местните управляващи в Китай срещат компликации с финансирането на нисковъглеродната стопанска система

 

Дълговете им се натрупат. Не е ясно дали Китай може да извърши обещанията си, като понижи внезапно излъчванията, да продължи да субсидира своите промишлености за зелена сила и да направи обилни стопански вложения в районно съдействие – всичко това при сегашната си слаба стопанска система.

Така че Китай не желае да бъде водещ бранител на дълбоките съкращения на излъчванията. Нито пък желае да поеме мантията, дружно с други индустриализирани стопански системи, за световното изменение на климата. Анализите демонстрират, че макар че изостава доста от Съединени американски щати, историческите излъчвания на Китай от 1850 година насам са надминали тези на 27-те държави-членки на Европейски Съюз. Колкото повече Китай се приближава до обичайна роля на Съединени американски щати, толкоз повече ще се чака от него да поеме отговорност за изменението на климата. Китай не е подготвен за това. Той не може да понижи доста излъчванията си в къси периоди при слаба стопанска система.

Китай се възприема като разрастваща се страна

 

На COP30 един от противоречивите въпроси беше приемането на 1,3 трилиона $ годишно за финансиране на климатичните промени от обществени и частни източници в Европейски Съюз и други стопански системи на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.

Китай не се ангажира публично да поддържа задачата от 1,3 трилиона щатски $, което разочарова останалата част от развиващия се свят. Липсата на ангажимент не беше единствено въпрос на пари, а и на концепцията, че Пекин би трябвало да бъде държан виновен по същия метод като развитите страни. Китай е дал доста финансиране за климатични промени и чиста сила на други разрастващи се страни, само че това се дължи най-вече на неговите стратегически и геополитически съображения.

Китай също се опълчи на пътната карта за изкопаеми горива, ориентирана към последователното им унищожаване

 

Ясно е, че Китай е водещ в света в нисковъглеродните технологии. Китай също по този начин има вяра, че съдействието с разрастващите се страни в региона на климата ще донесе изгоди за търговията и сигурността. И Китай ще продължи да оформя договарянията за изменението на климата в тази тенденция.

Така че идващите няколко години са прекомерно къс интервал за Китай да желае да играе толкоз огромна роля, колкото Съединени американски щати и Европейски Съюз играха за Протокола от Киото и Парижкото съглашение. Пекин ще се придържа към алените си линии и ще се причисли единствено към проекти, които дават отговор на неговите лични стопански и политически цели.

Източник: The Conversation/ Превод: SafeNews

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News