Портокалите, утайката от кафе и водораслите засенчват памука в устойчивата мода
Замисляли ли сте се в миналото за въглеродния отпечатък от производството на обичаната ви риза?
Средностатистическата памучна риза отделя 2,1 кг въглероден диоксид (CO₂), а полиестерната риза - над два пъти повече (5,5 кг). Може би не е изненада, че стилната промишленост е виновна за към 5% от международните излъчвания на CO₂, заяви The Conversation.
Някои естествени нишки също могат да нанесат огромни вреди на околната среда. Разследване на Ей Би Си разкри, че стотици хектари от девствената тропическа савана на Северната територия са били изсечени, с цел да се направи място за памучни ферми, от време на време без позволение.
И по този начин, има ли по-устойчиви текстилни артикули, които би трябвало да произвеждаме и купуваме вместо тях?
Проучванията сочат, че някои " нетрадиционни нишки " са нови екологични други възможности. Сред тях са нишки, създадени от боклуци, спомнете си за отпадъците от кафе и рециклираните пластмасови бутилки, както и от морски водорасли, портокал, лотос, царевица и гъби.
Марки като Patagonia, Mud Jeans, Ninety Percent, Plant Faced Clothing и Afends са измежду водещите в потреблението на устойчиви нишки в своите артикули. Истинският поврат обаче евентуално ще настъпи, когато от ден на ден от най-големите имена в модата се включат и е извънредно време да влагат.
Съществуват два типа обичайни нишки: естествени и синтетични. Естествените нишки, като памука и лена, имат някои преимущества пред синтетичните, които се получават от петрол и газ.
Когато се преглежда устойчивостта, естествените нишки се избират пред синтетичните, да вземем за пример заради способността им за биоразграждане и съществуването им в околната среда.
Въпреки това някои естествени нишки (особено памукът) се нуждаят от доста прясна вода и химикали, които са токсични за околната среда, с цел да бъдат събрани. Например, за развъждането на 1 кг памук са нужни приблизително 10 000 литра вода.
За съпоставяне, при синтетичните нишки се изразходва доста по-малко количество вода (около една стотна), само че доста по-голямо количество сила.
Нефтохимическите нишки, създадени от изкопаеми горива - като полиестер, найлон и акрил - са в основата на бързата мода. Още един огромен проблем с тези артикули е, че те не се разграждат елементарно.
При бавното си разграждане нефтохимичните нишки отделят микропластмаса. Те освен замърсяват околната среда, само че и попадат в хранителната верига и съставляват риск за здравето на животните и хората.
Възможно е да сте срещали и смесени тъкани, които се създават с композиция от два или повече типа нишки. Те обаче основават провокации при сортирането и преработването, защото не постоянно е допустимо или елементарно да се възстановят другите нишки, когато са комбинирани.
На фона на несъразмерното ползване на обичайни нишки няколко международни фешън марки започнаха да употребяват нови нишки, получени от морски водорасли, царевица и гъби. Сред тях са Stella McCartney, Balenciaga, Patagonia и Algiknit.
Други нововъзникващи естествени нишки включват нишки от лотос, ананас и банан. Влакната от лотос се извличат от стъблото на растението, влакната от банан се извличат от петурата (стъблото, което свързва листата и стъблото), а влакната от ананас се извличат от листата на ананаса.
Процесът на добиване на нишки от боклуци като портокалови кори, наслойка от кафе и даже от протеини от отпадъчно мляко също е добре изследван и от тези материали сполучливо се създават облекла.
Всички тези образци за нетрадиционни нишки са освободени от доста от проблемите, упоменати по-рано, като да вземем за пример огромното ползване на запаси (особено прясна вода), потреблението на токсични химикали и потреблението на огромни количества сила (за синтетичните влакна).
Освен това тези нишки са биоразградими в края на виталния си цикъл и не отделят микропластмаса при пране.
Междувременно се следи голям растеж в потреблението на рециклирани синтетични нишки, което понижава потреблението на първоначални материали, потреблението на сила и химикали. Рециклирането на пластмаси, като да вземем за пример бутилки от питиета, за разработване на облекла също става все по-разпространено. Подобни нововъведения могат да оказват помощ за понижаване на зависимостта ни от първични материали и за намаляване на замърсяването с пластмаси.
Нещо повече, изборът на подобаващи цветови комбинации по време на преработването и обработката на тъкани може да избегне нуждата от боядисване.
Модните компании могат да понижат натоварването на околната среда, като влагат съществено в производството на устойчиви нишки и тъкани. Много от тях към момента са в стадий на научни проучвания или не са получили по-широко комерсиално приложение.
Модните производители, огромните фешън марки и търговците на дребно би трябвало да влагат в научноизследователска и развойна активност, с цел да усилят производството на тези нишки. А производителите на машини също би трябвало да разработят технологии за огромно събиране и произвеждане на първични материали, като да вземем за пример устойчиви нишки и прежди./БГНЕС