Как да търсим индивидуална отговорност в колективен орган?
Замисълът за съществуването на ясни правила, по които гладко да се наблюдава по какъв начин действа Висш съдебен съвет e в постигането на две значими правни цели. Първо – да осветлява процесите за това по какъв начин редовите членове на съвета реализират пълномощията си и второ – да сътвори предпоставки за определяне на евентуални правонарушения.
Именно при опцията за инспекция и определяне на тези нарушавания Народното събрание и съсловните общности на съдиите, прокурорите и следователите биха имали учредения да осъществят правото си да желаят предварително прекратяване на мандата на член на правосъдния съвет.
Правен режим на освобождението на членовете на Висш съдебен съвет
Според член 130, алинея 8 от Конституцията мандатът на избирателен член на Висшия правосъден съвет се приключва при:
1. подаване на оставка;
2. влезнал в действие правосъден акт за осъществено престъпление;
3. трайна фактическа неспособност да извършва отговорностите си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождение от служба
5. отнемане от право да упражнява юридическа специалност или активност.
Както и при изискванията на
6. определяне на несъответственост с длъжностите или дейностите по член 18, алинея 1 от Закон за съдебната власт
В рамките на настоящия осми състав на Висш съдебен съвет съществуваха голям брой случаи на неприятно предписание с властови пълномощия, превратно практикуване пълномощията на съвета в прорез със закона и корист с публичен финансов запас, при които българското общество бе безсилно да потърси отговорност на членовете на правосъдния съвет, в това число и посредством предварително преустановяване мандата на обособени негови членове. Трябва да се означи, че решения, включващи да вземем за пример предварително преустановяване мандата на целия орган са несправедливи по отношение на добросъвестно изпълнявалите отговорностите си членове и дават мотив да бъдат третирани като корист с власт.
Пътят на такива дейности минава през реализирането на дисциплинарната или наказателна отговорност по отношение на въпросните членове на съвета. Поради това следва да бъде препоръчан юридически механизъм от материални и процесуални правила, който да доразвие до практическа осъществимост основанията, заложени в член 130, алинея 8 от Конституция на Република България и член 27, алинея 1 от Закон за съдебната власт. Именно един подобен осъществим юридически прийом би бил гаранция за това да не се стигне до слагане според на Висш съдебен съвет от политическо въздействие или положение на взаимозависимост от съсловни болшинства, разнообразни от законните такива. Доразвиването на разпоредбите е повече от належащо, с цел да подхожда правното състояние на действителното такова.
Този механизъм за отбрана от незаконосъобразни дейности от членовете на правосъдния съвет би трансформирал прогласената самостоятелност на правосъдната власт от нереално разбиране в действително обезпечена гаранция против похищения от членовете на самия правосъден съвет. Нетърпимо за правото е положението, в което голям брой от членовете на Висш съдебен съвет нарушават закона, а оттова и слагат в риск естественото действие на системата от държавни органи в правосъдната власт, заради което - и правовия ред.
Освобождаването при изискванията на член 130, алинея 8 от Конституцията
Законоустановеността на основанията за освобождение на членове на Висш съдебен съвет дава опция при настъпването на посочените в член 130, алинея 8 от Основния закон юридически обстоятелства да бъде намерено преднамерено произвеждане, което да завърши с административен акт – решение на Висш съдебен съвет, с което се приключва правното отношение им с Висш съдебен съвет.
1. Подаване на оставка – член 130, алинея 8, т. 1 от Конституцията
Без да преглеждаме в детайли тази опция сме длъжни да отбележим, че въпреки тя напълно да зависи от волята на самото лице - член на съвета, има една значима специфичност за упражняването ѝ. Правото да се подаде оставка не може да бъде упражнено и мандатът да се смята преустановен предварително, в случай че против лицето е формирано дисциплинарно произвеждане за налагане на наказване дисциплинарно освобождение от служба по член 308, алинея 3 от Закон за съдебната власт, до привършване на производството. От това следва да изведем два значими извода по отношение на режима на членовете на съвета:
на дисциплинарното нарушаване е придадена особена значимост и неговото разглеждане е предпочетено от закона пред това лицето да бъде освободено от функционалностите си по своя воля (чл. 27, алинея 3 от ЗСВ);
Законът за правосъдната власт приравнява членовете на Висш съдебен съвет наедно с настоящите съдии, прокурори и следователи извънредно и единствено във връзка с реализирането на дисциплинарната отговорност и от това следва, че по отношение на тях са използвани наредбите на гл. 16 от Закон за съдебната власт.
Висш съдебен съвет следва да прегледа изказването за подаване на оставка, само че прекратяването на правното отношение настава едвам откакто Висш съдебен съвет ревизира има или не дисциплинарно произвеждане против лицето.
2. Влязъл в действие правосъден акт за осъществено закононарушение – член 130, алинея 8, т. 2 от Конституцията
В главата VI Съдебна власт на Основния закон са открити разнообразни режими по отношение на настоящите съдии, прокурори и следователи и членовете на Висш съдебен съвет, надлежно - и на основния контрольор и инспекторите при Инспектората към Висш съдебен съвет. Членовете на Висш съдебен съвет и на ИВСС са третирани по-строго, като за тях е открито да бъдат освободени при влезнал в действие акт за осъществено закононарушение, с който са наказани освен за съзнателно закононарушение, само че и за такова, осъществено по несъобразителност. Както е известно, според член 129, алинея 3, т. 3 от Конституция на Република България съдиите, прокурорите и следователите се освобождават при влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно закононарушение.
3. Трайна фактическа неспособност да извършва отговорностите си за повече от една година – член 130, алинея 8, т. 3 от Конституцията
Това съображение изисква членовете на съвета да установяват това събитие и то единствено по себе си не е средство за отбрана от непозволени дейности на член на правосъдния съвет, и заради това също няма да бъде прегледано тук в елементи.
4. Дисциплинарно освобождение от служба – член 130, алинея 8, т. 4 от Конституцията
За да бъде потвърдено дисциплинарното нарушаване и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е належащо да се откри от фактическа страна действието – деяние или безучастие, и от справедлива страна да се потвърди противоправността на това действие, т.е. да е налице обективно противоречие сред правно дължимото и в действителност осъщественото държание. От субективна страна поражда нужда да е налице виновност на дееца – предумисъл или немарливост. Също по този начин, в някои случаи е належащо да е открит правнорелевантен резултат – щета и да е налице причинна връзка сред действието и резултата.
За да се стигне до налагането на наказването дисциплинарно освобождение от служба следва да бъде взето под внимание, че според член 307, алинея 2 от Закон за съдебната власт дисциплинарното нарушаване е държание, което обгръща две хипотези:
отговорно несъблюдение на служебните задължения;
накърняване на престижа на правосъдната власт.
Специално дисциплинарното наказване дисциплинарно освобождение от служба се постанова за категорично посочените в член 308, алинея 3 от Закон за съдебната власт три нарушавания, дейности или бездействия:
редовно несъблюдение на служебните задължения;
друго тежко нарушаване на служебните задължения;
дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
Безспорно е, че нито Конституцията, нито Закон за съдебната власт дават определение на понятието " тежко нарушаване ". Следователно преценката за тежестта на нарушаването е на самия Висш съдебен съвет. На процедура това значи, че Висш съдебен съвет би трябвало да обоснове тази своя преценка, тъй като това е въпрос на правомерност на постановения от него акт като тежестта се преценя за всеки обособен случай. Но несъмнено е също по този начин, че условията към членове на правосъдния съвет следва да бъдат още по-високи в сравнение с към редовите длъжности в правосъдната власт.
При разбор на типовете нарушавания, закрепени в настоящия Закон за съдебната власт, можем да стигнем до умозаключение, че основанието на член 130, алинея 8 т. 4, предложение първо от Конституция на Република България (дисциплинарно освобождение от длъжност) включва в себе си и основанието по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституция на Република България (тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт) точно по силата на възпроизвеждането на втората наредба в съдоустройствения закон.
За да бъде избегната неточност основанията за освобождение на членовете на Висш съдебен съвет според член 130, алинея 8, т.4 от Конституция на Република България не препращат категорично към основанията за освобождение на съдии, прокурори и следователи. Действащият текст на член 308, алинея 3 от Закон за съдебната власт съдържателно повтаря член 129, алинея 3 т. 5 от Конституция на Република България, като планува дисциплинарно освобождение от служба точно на основанията, заложени в член 129, ал.3, т. 5 от Конституция на Република България, преповтаряйки ги в законовия текст. Поради това в проучване на правосъдната процедура по въпроса следва да се включи практиката и по двете разпореждания. Това конкретизиране е значимо и заради своето практическо измерение – член 130, алинея 8, т. 4 от Конституция на Република България е норма, която не може да бъде приложена директно и да докара до освобождение, а постанова образуването на дисциплинарно произвеждане по реда на Закон за съдебната власт.
Именно в това произвеждане следва да се ревизира и установи съществуването на противоправното държание на лицето и настъпилите от това противоправни последствия. В случая разликата за членовете на Висш съдебен съвет, лицата, заемащи позицията на ръководител на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, както и основен прокурор и лицата на работа арбитър, прокурор и следовател се показва в това, че за членовете на Висш съдебен съвет и редовите длъжности в правосъдната власт се изисква дисциплинарно произвеждане и те следва да бъдат освободени при непосредствено използване на конституционната норма, до момента в който за останалите се изисква произвеждане по реда на гл. 16 от Закон за съдебната власт. За съдиите, прокурорите и следователите, както и за членовете на Висш съдебен съвет се изисква дисциплинарно произвеждане, а за ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор – производството е за предварително преустановяване на мандата, което е квазидисциплинарно или sui generis.
Специално българската юриспруденция по въпроса за освобождение на член на Висш съдебен съвет се свежда до единствен проблем – този на Камен Ситнилски - като общо се показва в 3 правосъдни решения, като две от тях следва да бъдат извънредно сериозно обсъждани.
5. Лишаване от право да упражнява юридическа специалност или активност – член 130, алинея 8, т. 4 от Конституцията
Тази наредба допуска проучване предходния професионален живот на членовете на Висш съдебен съвет във връзка практикуване на юридическата им специалност поради условието за членове на съвета да бъдат избирани адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум петнадесетгодишен юридически стаж (130, алинея 2 от КРБ). С оглед обстоятелството, че в актуалното проучване се занимаваме с търсенето на законни начини за предварително преустановяване на мандата на членовете на правосъдния съвет, това съображение заслужава внимание защото то има прикрит капацитет.
Основание по член 130, алинея 8, т.4 от Конституция на Република България, водещо до предварително преустановяване мандата на член на Висш съдебен съвет единствено по себе си съгласно мен е подценявано. То следва да бъде средство, с което представители на юридическите специалности в правосъдния съвет, разнообразни от тези на работа в правосъдната власт, държат виновни излъчените представители от професионалното си съсловие.
Налагането на наказването за отнемане от практикуване на юридическа специалност или активност следва да бъде осъществено съгласно отрасловата регулация за контролираните юридически специалности на юристи, нотариуси и частни правосъдни реализатори.
Това наказване преследва особена цел – да бъде отзовано лице, което с професионалните си дейности и държание е злепоставило съответната правна общественост и с това е потвърдило непригодността си да заема поста на член на правосъдния съвет. В сегашния български подтекст то е едва използвано като средство за отбрана на самия правосъден съвет от политически и стопански въздействия, а в мандата на осмия състав на Висш съдебен съвет съществуват опасения за представител на адвокатурата, който е проводник на определение непозволено въздействие в правосъдната власт. Бездействието на останалите професионални общности е подбудено от едва проявяване на поддържането на високи етични стандарти в общността и саморегулирането до най-вече битово-организационни въпроси на тези специалности.
Например, член 132, т. 10 от Закона за адвокатурата придава необикновен смисъл на две нарушавания – уронване на престижа и достолепието на специалността и нарушение на професионалната нравственос и морала. И двете са годно съображение за отнемане от право да се упражнява адвокатска специалност за избран период по реда на член 133, алинея 1, т. 4 и т. 5 от ЗА. В подобен случай в случай че съсловни организации като Висшия адвокатски съвет или Нотариалната камара имат представител във Висш съдебен съвет, определен от квотата на Народното събрание, то те постоянно могат да бъдат професионален коректив за добросъвестното осъществяване на пълномощията му.
В умозаключение
Длъжни сме да отбележим, че се поражда особена компликация за търсенето на самостоятелна отговорност в групово работещ орган. Поради това имаме задачата да потърсим позволения с оглед уреждането на по-добра отчетност на правосъдния съвет като обективно изпълними отговорности, чиято регулярна изпълняемост би осуетила незадоволителната работа на обособени негови членове, както и би дала справедливи учредения, заради които да стартира и крайното като последствия дисциплинарно произвеждане.
Именно при опцията за инспекция и определяне на тези нарушавания Народното събрание и съсловните общности на съдиите, прокурорите и следователите биха имали учредения да осъществят правото си да желаят предварително прекратяване на мандата на член на правосъдния съвет.
Правен режим на освобождението на членовете на Висш съдебен съвет
Според член 130, алинея 8 от Конституцията мандатът на избирателен член на Висшия правосъден съвет се приключва при:
1. подаване на оставка;
2. влезнал в действие правосъден акт за осъществено престъпление;
3. трайна фактическа неспособност да извършва отговорностите си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождение от служба
5. отнемане от право да упражнява юридическа специалност или активност.
Както и при изискванията на
6. определяне на несъответственост с длъжностите или дейностите по член 18, алинея 1 от Закон за съдебната власт
В рамките на настоящия осми състав на Висш съдебен съвет съществуваха голям брой случаи на неприятно предписание с властови пълномощия, превратно практикуване пълномощията на съвета в прорез със закона и корист с публичен финансов запас, при които българското общество бе безсилно да потърси отговорност на членовете на правосъдния съвет, в това число и посредством предварително преустановяване мандата на обособени негови членове. Трябва да се означи, че решения, включващи да вземем за пример предварително преустановяване мандата на целия орган са несправедливи по отношение на добросъвестно изпълнявалите отговорностите си членове и дават мотив да бъдат третирани като корист с власт.
Пътят на такива дейности минава през реализирането на дисциплинарната или наказателна отговорност по отношение на въпросните членове на съвета. Поради това следва да бъде препоръчан юридически механизъм от материални и процесуални правила, който да доразвие до практическа осъществимост основанията, заложени в член 130, алинея 8 от Конституция на Република България и член 27, алинея 1 от Закон за съдебната власт. Именно един подобен осъществим юридически прийом би бил гаранция за това да не се стигне до слагане според на Висш съдебен съвет от политическо въздействие или положение на взаимозависимост от съсловни болшинства, разнообразни от законните такива. Доразвиването на разпоредбите е повече от належащо, с цел да подхожда правното състояние на действителното такова.
Този механизъм за отбрана от незаконосъобразни дейности от членовете на правосъдния съвет би трансформирал прогласената самостоятелност на правосъдната власт от нереално разбиране в действително обезпечена гаранция против похищения от членовете на самия правосъден съвет. Нетърпимо за правото е положението, в което голям брой от членовете на Висш съдебен съвет нарушават закона, а оттова и слагат в риск естественото действие на системата от държавни органи в правосъдната власт, заради което - и правовия ред.
Освобождаването при изискванията на член 130, алинея 8 от Конституцията
Законоустановеността на основанията за освобождение на членове на Висш съдебен съвет дава опция при настъпването на посочените в член 130, алинея 8 от Основния закон юридически обстоятелства да бъде намерено преднамерено произвеждане, което да завърши с административен акт – решение на Висш съдебен съвет, с което се приключва правното отношение им с Висш съдебен съвет.
1. Подаване на оставка – член 130, алинея 8, т. 1 от Конституцията
Без да преглеждаме в детайли тази опция сме длъжни да отбележим, че въпреки тя напълно да зависи от волята на самото лице - член на съвета, има една значима специфичност за упражняването ѝ. Правото да се подаде оставка не може да бъде упражнено и мандатът да се смята преустановен предварително, в случай че против лицето е формирано дисциплинарно произвеждане за налагане на наказване дисциплинарно освобождение от служба по член 308, алинея 3 от Закон за съдебната власт, до привършване на производството. От това следва да изведем два значими извода по отношение на режима на членовете на съвета:
на дисциплинарното нарушаване е придадена особена значимост и неговото разглеждане е предпочетено от закона пред това лицето да бъде освободено от функционалностите си по своя воля (чл. 27, алинея 3 от ЗСВ);
Законът за правосъдната власт приравнява членовете на Висш съдебен съвет наедно с настоящите съдии, прокурори и следователи извънредно и единствено във връзка с реализирането на дисциплинарната отговорност и от това следва, че по отношение на тях са използвани наредбите на гл. 16 от Закон за съдебната власт.
Висш съдебен съвет следва да прегледа изказването за подаване на оставка, само че прекратяването на правното отношение настава едвам откакто Висш съдебен съвет ревизира има или не дисциплинарно произвеждане против лицето.
2. Влязъл в действие правосъден акт за осъществено закононарушение – член 130, алинея 8, т. 2 от Конституцията
В главата VI Съдебна власт на Основния закон са открити разнообразни режими по отношение на настоящите съдии, прокурори и следователи и членовете на Висш съдебен съвет, надлежно - и на основния контрольор и инспекторите при Инспектората към Висш съдебен съвет. Членовете на Висш съдебен съвет и на ИВСС са третирани по-строго, като за тях е открито да бъдат освободени при влезнал в действие акт за осъществено закононарушение, с който са наказани освен за съзнателно закононарушение, само че и за такова, осъществено по несъобразителност. Както е известно, според член 129, алинея 3, т. 3 от Конституция на Република България съдиите, прокурорите и следователите се освобождават при влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно закононарушение.
3. Трайна фактическа неспособност да извършва отговорностите си за повече от една година – член 130, алинея 8, т. 3 от Конституцията
Това съображение изисква членовете на съвета да установяват това събитие и то единствено по себе си не е средство за отбрана от непозволени дейности на член на правосъдния съвет, и заради това също няма да бъде прегледано тук в елементи.
4. Дисциплинарно освобождение от служба – член 130, алинея 8, т. 4 от Конституцията
За да бъде потвърдено дисциплинарното нарушаване и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е належащо да се откри от фактическа страна действието – деяние или безучастие, и от справедлива страна да се потвърди противоправността на това действие, т.е. да е налице обективно противоречие сред правно дължимото и в действителност осъщественото държание. От субективна страна поражда нужда да е налице виновност на дееца – предумисъл или немарливост. Също по този начин, в някои случаи е належащо да е открит правнорелевантен резултат – щета и да е налице причинна връзка сред действието и резултата.
За да се стигне до налагането на наказването дисциплинарно освобождение от служба следва да бъде взето под внимание, че според член 307, алинея 2 от Закон за съдебната власт дисциплинарното нарушаване е държание, което обгръща две хипотези:
отговорно несъблюдение на служебните задължения;
накърняване на престижа на правосъдната власт.
Специално дисциплинарното наказване дисциплинарно освобождение от служба се постанова за категорично посочените в член 308, алинея 3 от Закон за съдебната власт три нарушавания, дейности или бездействия:
редовно несъблюдение на служебните задължения;
друго тежко нарушаване на служебните задължения;
дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
Безспорно е, че нито Конституцията, нито Закон за съдебната власт дават определение на понятието " тежко нарушаване ". Следователно преценката за тежестта на нарушаването е на самия Висш съдебен съвет. На процедура това значи, че Висш съдебен съвет би трябвало да обоснове тази своя преценка, тъй като това е въпрос на правомерност на постановения от него акт като тежестта се преценя за всеки обособен случай. Но несъмнено е също по този начин, че условията към членове на правосъдния съвет следва да бъдат още по-високи в сравнение с към редовите длъжности в правосъдната власт.
При разбор на типовете нарушавания, закрепени в настоящия Закон за съдебната власт, можем да стигнем до умозаключение, че основанието на член 130, алинея 8 т. 4, предложение първо от Конституция на Република България (дисциплинарно освобождение от длъжност) включва в себе си и основанието по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституция на Република България (тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт) точно по силата на възпроизвеждането на втората наредба в съдоустройствения закон.
За да бъде избегната неточност основанията за освобождение на членовете на Висш съдебен съвет според член 130, алинея 8, т.4 от Конституция на Република България не препращат категорично към основанията за освобождение на съдии, прокурори и следователи. Действащият текст на член 308, алинея 3 от Закон за съдебната власт съдържателно повтаря член 129, алинея 3 т. 5 от Конституция на Република България, като планува дисциплинарно освобождение от служба точно на основанията, заложени в член 129, ал.3, т. 5 от Конституция на Република България, преповтаряйки ги в законовия текст. Поради това в проучване на правосъдната процедура по въпроса следва да се включи практиката и по двете разпореждания. Това конкретизиране е значимо и заради своето практическо измерение – член 130, алинея 8, т. 4 от Конституция на Република България е норма, която не може да бъде приложена директно и да докара до освобождение, а постанова образуването на дисциплинарно произвеждане по реда на Закон за съдебната власт.
Именно в това произвеждане следва да се ревизира и установи съществуването на противоправното държание на лицето и настъпилите от това противоправни последствия. В случая разликата за членовете на Висш съдебен съвет, лицата, заемащи позицията на ръководител на Върховен касационен съд, Върховен административен съд, както и основен прокурор и лицата на работа арбитър, прокурор и следовател се показва в това, че за членовете на Висш съдебен съвет и редовите длъжности в правосъдната власт се изисква дисциплинарно произвеждане и те следва да бъдат освободени при непосредствено използване на конституционната норма, до момента в който за останалите се изисква произвеждане по реда на гл. 16 от Закон за съдебната власт. За съдиите, прокурорите и следователите, както и за членовете на Висш съдебен съвет се изисква дисциплинарно произвеждане, а за ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор – производството е за предварително преустановяване на мандата, което е квазидисциплинарно или sui generis.
Специално българската юриспруденция по въпроса за освобождение на член на Висш съдебен съвет се свежда до единствен проблем – този на Камен Ситнилски - като общо се показва в 3 правосъдни решения, като две от тях следва да бъдат извънредно сериозно обсъждани.
5. Лишаване от право да упражнява юридическа специалност или активност – член 130, алинея 8, т. 4 от Конституцията
Тази наредба допуска проучване предходния професионален живот на членовете на Висш съдебен съвет във връзка практикуване на юридическата им специалност поради условието за членове на съвета да бъдат избирани адвокати с високи професионални и нравствени качества, които имат минимум петнадесетгодишен юридически стаж (130, алинея 2 от КРБ). С оглед обстоятелството, че в актуалното проучване се занимаваме с търсенето на законни начини за предварително преустановяване на мандата на членовете на правосъдния съвет, това съображение заслужава внимание защото то има прикрит капацитет.
Основание по член 130, алинея 8, т.4 от Конституция на Република България, водещо до предварително преустановяване мандата на член на Висш съдебен съвет единствено по себе си съгласно мен е подценявано. То следва да бъде средство, с което представители на юридическите специалности в правосъдния съвет, разнообразни от тези на работа в правосъдната власт, държат виновни излъчените представители от професионалното си съсловие.
Налагането на наказването за отнемане от практикуване на юридическа специалност или активност следва да бъде осъществено съгласно отрасловата регулация за контролираните юридически специалности на юристи, нотариуси и частни правосъдни реализатори.
Това наказване преследва особена цел – да бъде отзовано лице, което с професионалните си дейности и държание е злепоставило съответната правна общественост и с това е потвърдило непригодността си да заема поста на член на правосъдния съвет. В сегашния български подтекст то е едва използвано като средство за отбрана на самия правосъден съвет от политически и стопански въздействия, а в мандата на осмия състав на Висш съдебен съвет съществуват опасения за представител на адвокатурата, който е проводник на определение непозволено въздействие в правосъдната власт. Бездействието на останалите професионални общности е подбудено от едва проявяване на поддържането на високи етични стандарти в общността и саморегулирането до най-вече битово-организационни въпроси на тези специалности.
Например, член 132, т. 10 от Закона за адвокатурата придава необикновен смисъл на две нарушавания – уронване на престижа и достолепието на специалността и нарушение на професионалната нравственос и морала. И двете са годно съображение за отнемане от право да се упражнява адвокатска специалност за избран период по реда на член 133, алинея 1, т. 4 и т. 5 от ЗА. В подобен случай в случай че съсловни организации като Висшия адвокатски съвет или Нотариалната камара имат представител във Висш съдебен съвет, определен от квотата на Народното събрание, то те постоянно могат да бъдат професионален коректив за добросъвестното осъществяване на пълномощията му.
В умозаключение
Длъжни сме да отбележим, че се поражда особена компликация за търсенето на самостоятелна отговорност в групово работещ орган. Поради това имаме задачата да потърсим позволения с оглед уреждането на по-добра отчетност на правосъдния съвет като обективно изпълними отговорности, чиято регулярна изпълняемост би осуетила незадоволителната работа на обособени негови членове, както и би дала справедливи учредения, заради които да стартира и крайното като последствия дисциплинарно произвеждане.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ