Правителството подготвя по-тежки наказания за киберпрестъпления
Заместник министър-председателя Марияна Николова
© Велко Ангелов Правителството ще направи приложения за смяна в Наказателния кодекс (НК) във връзка с киберпрестъпленията. Това стана ясно от изявление на вицепремиера Марияна Николова, която от през вчерашния ден е отпред на Съвета по киберсигурност, пред " Нова телевизия ". Според Николова наказванията сега са прекомерно леки – сред две до осем години затвор, и българското законодателство би трябвало да се синхронизира с европейското, което е по-строго.
Темата за киберсигурността в страната стана настояща след приключването на данните на милиони български жители от базата данни на Национална агенция за приходите през юли. Според прокуратурата закононарушението е осъществено от компанията за киберсигурност TAD Group, и съответно от служителя на компанията Кристиян Бойков под нарежданията на притежателя Иван Тодоров и комерсиалния шеф Георги Янков.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тогава първичната реакция на държавното управление, и съответно премиера Бойко Борисов, беше Бойков да бъде избран като " магьосник ", а страната – да откри способи да притегли сходни фрагменти на своя страна.
Колко години и защо
Според Николова има потребност от по-строго законодателство, тъй като сега киберпрестъпленията се третират прекомерно леко. Частично по този начин може да се изясни и за какво обвинените от TAD Group бяха упрекнати в тероризъм, в който случай наказванията са надалеч по-сурови.
" Наказанията и санкциите, които би трябвало да се отнасят към киберпрестъпленията, би трябвало да са по-строги. Аз бих предложила 10 до 15 години затвор ", разяснява в студиото на " Нова " Николова. " Под компютърни закононарушения се схваща хакване, навлизане и други. В закона ще бъде написано какви тъкмо са закононарушенията. "
Пробойните в българското законодателство обаче не се свеждат единствено до това какви да бъдат наказванията, а и кое тъкмо да бъде третирано като закононарушение. При писане на нови закони държавното управление и Народното събрание да вземем за пример ще би трябвало да извърнат внимание на практиката да се показват недостатъци в системите на компании или институции, без те да бъдат експлоатирани – така наречен " етично хакерство ".
" В редица страни докладването на недостатъци с обществени осведомителни системи, е уредено в законодателството, да вземем за пример в Съединени американски щати ", разяснява пред " Капитал " Спас Иванов, търговски шеф на компанията за киберсигурност CENTIO. В България сходни въпроси не са уредени в закона.
" В Съединени американски щати са известни стратегии за търсене на пробойни, каквито считаме да предложим за публично разискване и в България. Целта е стимулиране на откриването и докладването на недостатъци в обществени и частни системи. "
И замириса на санкции
Вчера стана ясно и че Комисията за отбрана на персонални данни (КЗЛД) ще санкции Национална агенция за приходите поради случая с приключването на персонални данни. Макар към момента да не се знае какъв брой огромна ще бъде санкцията, която ще бъде платена от данъкоплатците за приключването на личните им данни, съгласно ръководителя на КЗЛД Венцислав Караджов оптималната глоба за сходно нарушаване е 20 млн. лева
За да бъде изчислена с акуратност обаче, комисията ще прегледа " броя на засегнатите лица и какво е направила организацията преди, по време и след незаконосъобразния достъп до техните бази данни ", разяснява Караджов пред " Дневник ".
© Велко Ангелов Правителството ще направи приложения за смяна в Наказателния кодекс (НК) във връзка с киберпрестъпленията. Това стана ясно от изявление на вицепремиера Марияна Николова, която от през вчерашния ден е отпред на Съвета по киберсигурност, пред " Нова телевизия ". Според Николова наказванията сега са прекомерно леки – сред две до осем години затвор, и българското законодателство би трябвало да се синхронизира с европейското, което е по-строго.
Темата за киберсигурността в страната стана настояща след приключването на данните на милиони български жители от базата данни на Национална агенция за приходите през юли. Според прокуратурата закононарушението е осъществено от компанията за киберсигурност TAD Group, и съответно от служителя на компанията Кристиян Бойков под нарежданията на притежателя Иван Тодоров и комерсиалния шеф Георги Янков.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Тогава първичната реакция на държавното управление, и съответно премиера Бойко Борисов, беше Бойков да бъде избран като " магьосник ", а страната – да откри способи да притегли сходни фрагменти на своя страна.
Колко години и защо
Според Николова има потребност от по-строго законодателство, тъй като сега киберпрестъпленията се третират прекомерно леко. Частично по този начин може да се изясни и за какво обвинените от TAD Group бяха упрекнати в тероризъм, в който случай наказванията са надалеч по-сурови.
" Наказанията и санкциите, които би трябвало да се отнасят към киберпрестъпленията, би трябвало да са по-строги. Аз бих предложила 10 до 15 години затвор ", разяснява в студиото на " Нова " Николова. " Под компютърни закононарушения се схваща хакване, навлизане и други. В закона ще бъде написано какви тъкмо са закононарушенията. "
Пробойните в българското законодателство обаче не се свеждат единствено до това какви да бъдат наказванията, а и кое тъкмо да бъде третирано като закононарушение. При писане на нови закони държавното управление и Народното събрание да вземем за пример ще би трябвало да извърнат внимание на практиката да се показват недостатъци в системите на компании или институции, без те да бъдат експлоатирани – така наречен " етично хакерство ".
" В редица страни докладването на недостатъци с обществени осведомителни системи, е уредено в законодателството, да вземем за пример в Съединени американски щати ", разяснява пред " Капитал " Спас Иванов, търговски шеф на компанията за киберсигурност CENTIO. В България сходни въпроси не са уредени в закона.
" В Съединени американски щати са известни стратегии за търсене на пробойни, каквито считаме да предложим за публично разискване и в България. Целта е стимулиране на откриването и докладването на недостатъци в обществени и частни системи. "
И замириса на санкции
Вчера стана ясно и че Комисията за отбрана на персонални данни (КЗЛД) ще санкции Национална агенция за приходите поради случая с приключването на персонални данни. Макар към момента да не се знае какъв брой огромна ще бъде санкцията, която ще бъде платена от данъкоплатците за приключването на личните им данни, съгласно ръководителя на КЗЛД Венцислав Караджов оптималната глоба за сходно нарушаване е 20 млн. лева
За да бъде изчислена с акуратност обаче, комисията ще прегледа " броя на засегнатите лица и какво е направила организацията преди, по време и след незаконосъобразния достъп до техните бази данни ", разяснява Караджов пред " Дневник ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ