Заместник-директорът на ОД на МВР във Варна старши комисар Атанас

Заместник-директорът на ОД на Министерство на вътрешните работи във Варна старши комисар Атанас Михов изнесе детайлности по вандалския акт със събарянето на бюст-паметника на граф Игнатиев във Варна. От думите му излиза наяве, че по случая са конфискувани голям брой записи от камери за наблюдаване. Чрез тях е открито лице, което към 00:30 ч. е на място, а 45 минути по-късно се отдръпва по пешеходната алеята към Морската градина.

„ Работим интензивно по случая. Веднага е образуван екип от чиновници на ОД на Министерство на вътрешните работи и Първо РПУ. Извършен е оглед на местопроизшествието, формирано е досъдебно произвеждане и е известена прокуратурата “, сподели Михов. По думите му, поради студеното време не се вижда лицето на причинителя, а разпознаването става по външни белези, сподели още той.

Бюст-паметникът на граф Н.П. Игнатиев, който вследствие на вандалска демонстрация бе обособен от постамента, ще бъде възобновен в най-скоро време. Това изясни пред публицисти през днешния ден Антония Йовчева, шеф на дирекция „ Културата и духовно развиване “ на изключителния брифинг.

Каква е ролята на граф Игнатиев в Руско-турската война и при подготовката на Санстефанския кротичък контракт:

През 1864 година граф Игнатиев е назначен за ексклузивен дипломат на Русия в Цариград. През 1865 година е нараснал във военно звание генерал-лейтенант. Отново е назначен за ексклузивен и пълномощен дипломат в Цариград от 1867 година Тук негова съществена задача е „ разпадането на османската империя и замяната ѝ с християнски, за предпочитане славянски народности “, както и привличането под съветско въздействие на тези нации. В своите „ Записки “ граф Игнатиев написа:
„ Живеейки в дружба със султана и разпореждайки се с министрите му, бихме могли да подготвим автономията на едноверците и задължените нам християни, да обезвредим Турция и придобивайки правото да се разпореждаме на Проливите да оставим султаните в Цариград да доизживяват дните си, до момента в който може да се мине без тях, като намерим такова решение на Източния въпрос, което да остави в наше несъмнено притежание Проливите и надлежно – въздействието ни върху българите, гърците, сърбите и арменците . “

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). От 18 февруари до 20 март 1877 година, за да обезпечи неутралитет на европейските страни в идната Руско-турска война, посещава Берлин, Париж, Виена и Лондон, където съумява да реализира единодушие за сключване на Лондонския протокол. По време на подготовката на войната посолството на Русия в Цариград, което е под негово управление, изпраща в столицата неточни сведения за военната мощност на Турция, вследствие на което на идната война се е гледало като на военна разходка, вследствие на което Русия стартира военните дейности незадоволително готова.

Граф Игнатиев е представян в съветската преса като „ Руският княз на българите “. Печели славата си поради поддръжката за основаването на Българската патриаршия и позицията му в острия българо-гръцки спор по този мотив. Инициатор е на сключването на несъгласуван с съветското външно министерство Санстефански прелиминарен кротичък контракт сред Русия и Османската империя на 19 февруари/3 март 1878 година, който е бил неосъществим поради подписаното още през 1876 година секретно Райхщадско съглашение сред Русия и Австро-Унгария и това лишава Игнатиев от опцията да стане първият български княз .

Повишен е във военно звание военачалник от пехотата на 16 април 1878 година, а месец по-късно е уволнен от дипломатическа работа.

След като Русия подписва Берлинския контракт, съветското външно министерство е подложено на рецензии и упреква Николай Игнатиев, че е превишил пълномощията си при сключването на предварителния Санстефанския контракт, като по този метод е влошил дипломатическата позиция на страната.[4] След нескончаем отпуск, част от който прекарва в Ница, през лятото на 1879 година му е предоставена организацията на Нижегородския панаир.