Български онлайн сайтове за хазарт - история
Законите за хазартаа> в България разрешават както физически, по този начин и виртуални казинаа>. Националната организация по приходите (НАП) управлява игралната промишленост с действителни пари в страната. Тази организация дава отговор за наблюдението на операторите на спортни тотализатори и казинаа>, с цел да се увери, че те съблюдават най-високите стандарти, открити от промишлеността.
Освен това органът е виновен за използването на отбраната на играчите. Това значи, че в случай че смятате, че някой от лицензираните на локално равнище оператори Ви е ощетил, можете да подадете тъжба до Национална агенция за приходите.
Що се отнася до опциите за легални казинаа>, българските комарджии са капризни откъм избор. В страната има доста първокласни игрални заведения, множеството от които са в столицата. Финикс Казино и София Принцес Казино са два образеца за добре познати наземни казинаа> в нашата страна. Освен това в редица градове в страната има по-малки, контролирани казинаа>.
Въпреки това, по-голямата част от българските фенове на казинатаа> постоянно избират онлайн хазартаа> пред физическите казинаа> поради неговото улеснение. Те имат шанс, че Национална агенция за приходите управлява редица надеждни уеб сайтове за онлайн казиноа> игри в страната.
История на хазартаа> в България
Комарджиите от Източна Европа постоянно пътуват до България, само че това не постоянно е било по този начин. Страната не легализира хазартаа> до края на 70-те години на предишния век, сходно на доста други балкански страни.
Първото казиноа> в страната отваря порти през 1979 година, само че на локалните поданици не е разрешено да го употребяват, защото то е предопределено единствено за чужденци. Между 1989 година и 1993 година се откриват още няколко казинаа> в луксозни курортни хотели, предопределени за туристи, само че те още веднъж обслужват единствено гости от чужбина. През 1993 година с държавно разпореждане хазартъта> става легален в България.
Всяко лице, навършило 18 години, можеше да взе участие в позволените хазартниа> действия, които включваха бинго, лотарииа> и игри в казиноа>. До 1998 година, когато законодателната власт одобри закон за контролиране на хазартните заведения, указът остана единственият закон, уреждащ активността на казинатаа>, бинго залите и лотариитеа>. Законодателството също по този начин даде опция на Министерството на финансите да сътвори Държавна комисия по хазартаа>, която да издава лицензи и да управлява операторите.
Българското държавно управление за първи път сътвори рамка за контролиране и данъчно облагане на онлайн операторите през 2008 година - същата година, в която онлайн казинатаа> бяха узаконени в страната. Предприятията, занимаващи се с хазартниа> игри, които бяха регистрирани в България или в друга страна от Европейски Съюз, имаха право да аплайват за разрешителни. Поради непостижимите налози по-голямата част от задграничните предприятия се колебаеха дали да навлязат на легалния пазар в България. В устрема си да убеди операторите да се причислят към контролираната промишленост, през 2013 година държавното управление промени законодателството за онлайн залаганиятаа> и понижи налога.
За да получат лиценз по новия закон, онлайн операторите трябваше да платят еднократна такса от 100 000 лв. (или почти 51 000 евро). Освен това данъчната ставка беше увеличена от 15% от оборота на операторите на 20% от брутния доход от хазартниа> игри.
Оттогава насам редица задгранични компании отвориха офиси в страната, като получиха удобен банкет от популацията. GVC Holdings, William Hill, Betfair, Ladbrokes, PokerStars и Bet365 са няколко образеца за офшорни компании, които са придобили български лицензи. Тези компании се конкурират на равно с други районни имена като Winbet.bg, Efbet и 8888.bg. От единствено себе си се схваща, че съществуването на тези предприятия в страната доста е подкрепило разрастването на хазартния бранш в България. Понастоящем промишлеността се уголемява нападателно и бързо и тази наклонност се чака да продължи с навлизането на от ден на ден компании на контролирания пазар.