Захари Карабашлиев – писател, драматург и главен редактор на издателство

Захари Карабашлиев – публицист, драматург и основен редактор на издателство " Сиела " – показа пред БНР своите възгледи за значими тематики като образованието, родолюбието и политическата действителност.

Разговорът стартира с разискването на новината за концепцията за въвеждането на новаторски предмет по родолюбие в българските учебни заведения в чужбина, а на следващ стадий и в страната, обявена от служебния министър на образованието Галин Цоков на конгрес, отдаден на стратегия на министерството, наречена " Неразказаните истории на българите ". 

Захари Карабашлиев показа усещанията си от своите визити в учебни заведения в по-малки и приблизително огромни градове като Карнобат, Габрово и Севлиево. Той акцентира, че в тези учебни заведения постоянно се вижда висока академична готовност, отлични шефове и преподаватели, както и будни възпитаници. За него патриотизмът към този момент е интегрална част от образованието в тези учебни заведения и не се нуждае от официално наблягане.  

Карабашлиев означи, че е значимо патриотизмът да бъде разбран и преподаван в подтекста на предмети като история, литература и география. Той упорства, че родолюбието не би трябвало да се свежда до алегорични жестове като носене на национални носии и осъществяване на обичайни танци. " Не е задоволително да облечеш деца в национални носии, които играят хора и ръченици, и да ми кажеш – ето това е родолюбие ", разяснява той. Според него, тези дейности постоянно основават повърхностна визия за патриотизма, който би трябвало да бъде нещо по-дълбоко и умишлено – част от възпитанието и мисловната подготовка на младежите.

" Нашите патриоти, с които се гордеем от Възраждането, не са ходили заран, обед и вечер с национална носия.  Няма нищо неприятно в националните носии, само че това не значи родолюбие, това е реплика ".

Захари Карабашлиев обърна внимание и на по-сериозни проблеми, свързани с гражданското обучение и обществото като цяло. Според него неналичието на гражданско обучение и концепцията за цивилизован спор основават среда, в която думи и обещания се трансформират единствено в предизборна изразителност. " Ако думите са единствено думи и от тях не произлиза политическо деяние, те си остават думи ", сподели той.

В подтекста на политическата действителност в страната, Карабашлиев уточни, че в България локалното самоуправление постоянно остава в периферията, макар че в други страни то играе основна роля в публичното развиване. „ Авторитаризмът към момента е всепроникващ в съзнанието на учители и шефове, а оттова и възпитаници. “

Според писателя независимо мислещи шефове и учители могат да бъдат заразяващи и да допринесат за основаването на по-критично и отговорно потомство.

" Там, където виждам независимо мислещи шефове, без значение от политическа партия, виждам същите учители, същите деца. Това е заразяващо! “