Заговорили се за расизъм, граждански права и линч, най-вероятно в

Заговорили се за расизъм, цивилен права и линч, най-вероятно в съзнанието ви изниква Съединени американски щати. Страната, която през днешния ден се пробва да показва какъв брой отворена е за всички раси, религии и полови такъми, към момента не може да почисти името си от скромната история от едвам два века и половина. В този интервал страната се пробва да освободи робите, обществените линчове се трансформират в постоянно развлечение, а доста години по-късно, в зората на демокрацията ще изплува и добре познатия Ку-Клукс Клан.

Красивите южни щати не престават да показват своята расова ненавист, а Мисисипи може да получи премия за щат, където омразата е достигнала висотата на народен спорт. Разказваме тази история, тъй като най-вероятно сте забелязали стотиците млади неправителствени организации, които се борят с тези безчовечен качества и доста постоянно стартират да проповядват своите визии там, където въобще не са добре пристигнали. Твърде смела маневра за толкоз млада страна, която е прекарала повече от век и половина, употребявайки плебеи и забравяйки съществуването на най-елементарни човешки права.

Всяко събитие има своите граници и през 1955 година подтисканите поданици на Съединени американски щати остават без думи пред едно закононарушение, което и до през днешния ден разсънва доста въпроси. Отвличането и убийството на 14-годишния Емет Тил притегля вниманието освен на управляващите, само че и на губернаторите. Това е преломен миг в историята на Съединени американски щати.

Майката Мамия и чичото Моузес в съда.

Емет е роден в Чикаго през 1941 година, до момента в който татко му се бори във войната. Момчето израства в семейство от междинната класа в града, освен това в най-хубавия вероятен квартал. Освен това никой не ги преследвал и на практика жителите на Чикаго нямали нищо срещу. Майка му има тапия от университет и работи интензивно, с цел да отглежда сина си. С бащата се разделят малко след раждането му.

Емет е описван като отговорно, занимателно и духовито момче, което обича да пуска смешки, само че не и да наскърбява. Разболява се от полио на 5-годишна възраст, само че съумява да се възвърне изцяло. И до момента в който майка му работи, той взема решение да оказва помощ като прави домакинската работа. Освен това намира време и за уроците си.

През август 1955 година е посетен от чичо Моузес Райт, който работи като просветител в Мисисипи. Далечният родственик прекарва време със своя племенник и по-късно предлага да вземе момчето със себе си, с цел да може да се запознае с роднините и да види южните щати. Момчето е екзалтирано и не стопира да моли майка си, до момента в който най-после и тя самата го пуска. Майка му е решила да го води в Небраска, само че никой не може да го спре да се срещне с братовчед си, който в никакъв случай до този миг не е виждал. За страдание това решение ще коства доста и на двамата.

Пристига на 21 август, а в идващите три дни бере памук дружно с роднините си. В края на деня – 24 август, Тил влиза в магазин, с цел да си купи бонбони. Точно тук стартира преплитането на една сериозна мрежа от неистини. Първоначалната версия е, че момчето е подсвирнало на продавачката Каролин Браянт – собственичка и продавачка в магазина.

Обвиняемите за ликвидиране Рой Браянт и Джей Милам.

Все прегрешения, които биха приключили с линчуване. Истината е, че Каролин доста по-късно ще отхвърли показанията си и ще каже, че не са били правилни. Много от нещата, които тя разказва, са надалеч от истината. Децата с Тил побързали да го изведат на колкото се може по-безопасно разстояние. За мнозина Тилт ходил по острието на проблемите, тъй като приказвал свободно и от време на време се шегувал, само че в никакъв случай не е имал желанието да основава неприятности. Това обаче идвало допълнително на жителите на дребния град Мъни.

Четири дни по-късно Рой Браянт (съпругът на продавачката) и неговия полу-брат Джей Милам отвличат госта от вкъщи на чичо му. Пребиват го свиреп, теглят тялото му до близката река и го прострелват в главата, завързвайки го с бодлива тел за огромна железна тръба, с която го захвърлят във водата.

Ако още не сте разбрали какво е провинението, Емет е подсвирнал на бяла жена. Дали го е направил с предумисъл, дали е желал да намекне полово увлечение, това никой не може да каже. Това, което можем да кажем обаче е, че в случай че това е присъдата, най-вероятно през днешния ден нямаше да има мъже на тази планета. Според майката, Тил имал проблеми с говора и тъй като не можел да произнася буквата „ Б “, постоянно подсвирвал от напрежение. С тази информация си представете, че младежът влиза, с цел да си купи дъвки или „ Bubble gum “, както е британската дума.

Снимка от отворения ковчег на Емет, откакто прекарва няколко дни във водата.

Стореното е повече от безумно и показва не просто диващината, само че и безграничната човешка нелепост. Тялото е върнато назад в Чикаго, а ковчегът остава отворен в църквата цели 5 дни, с цел да може всеки да види какво е породено на момчето. Повече от 100 000 души идват, с цел да станат очевидци на линча. В идващите седмици стартират да излизат редица вестници с жестоките фрагменти. Когато стартира делото против двамата убийци, казусът е съумял да обиколи цялата страна. В съда Моузес застава като очевидец и разпознава хората, които са отвлекли и умъртвили Тил.

Той е и един от първите хора в американската правораздаваща система с сходен героизъм. Отново подсещаме на читателите, че годината е 1955. Междувременно журито е напълно от бели мъже, афро-американците не са били допускани в залата. Необходим е тъкмо един час и седем минути, с цел да бъдат снети всички обвинявания. Малко по-късно стартира да се приказва за привършване на расовата сеградация.

Днес правораздаващата система в Съединени американски щати се извинява, че не е могла да стори нищо.

Училищата стартират да одобряват възпитаници от всички раси, а в това време стартират да работят и организации за отбрана правата на индивида. Сто дни по-късно Роза Паркс отхвърля да отстъпи мястото си в рейса. 9 години по-късно държавното управление анулира доста форми на дискриминация и сеградация, които до този миг са били на особена респект. През 2007 година Каролин ще признае, че е излъгала в показанията си. Самата тя ще признае, че нищо от стореното в магазина не е трябвало да докара до толкоз тежките последици. Въпреки това резултатите са повече от ясни.