Прави се, че ме харесваш, аз ще се правя, че те понасям
Заглавието на публикацията, най-малко по мое непретенциозно мнение, съвършено разказва българската реалност. А действителността е, че сме лицемери на квадрат. Животът ни сблъсква с поговорката "Мижи да те лажем " ежедневно, по този начин ни е научило всекидневието - да бъдем малко или доста лицемери. А всичко това е толкоз мъчително излишно, че ми иде да въздъхна толкоз тежко, тъй че да ме чуят чак на Марс.
Ще подвигна ръка и първа ще призная, че ми се е случвало да бъда лицемерна. То не е като да е имало полза от това двуличие, просто съм го правела надали не по обвързване. Лицемерието е качество човешко, може би кофти линия, само че никога недостатък. То просто ти избавя задника от време на време. Това е истината.
Edna предлага Ретро, морско, синьо: по какъв начин лятото ще се влюби в теб
Спасявала съм си задника с двуличие, измъквала съм се от всякакви обстановки, признавам - то оказва помощ от време на време. Но има едно нещо, което не одобрявам - когато някой лицемерничи с мен и го прави толкоз нескопосано, че незабавно проумявам кофата с лайна, която дебне да се изсипе върху мен, обърна ли тил. А има доста такива хора, пращящи от двуличие. Пращящи като сочна любеница през август.
Ама по дяволите, в случай че ще си двуличен - прави го както би трябвало. Това е качество, за което се изисква върховен пилотаж.
Аз съчувствам на хората, които не се оправят с изкуството на лицемерието. За тях животът е в пъти по-труден. Те постоянно са новобранци, вписват се мъчно, нещата не им се получават толкоз елементарно. Съчувствам им, когато знам, че ме лъжат в очите, а аз в действителност съм пределно наясно истината. Съчувствам им, когато знам, че са благи с мен, тъй като просто желаят нещо. Съчувствам им, по този начин им съчувствам...
Всъщност се шегувам… няма капка състрадание в мен, останала за тези хора. Защото, що за човек си ти, когато не можеш да спечелиш в личната си игра на двуличие? Ето за какво оставям всеки, който изиска, да се прави, че ме харесва, пък аз от своя страна се върша, че го претърпявам. Така и вълкът утолен, и агнето цяло.
Thinkstock
Пък най-готините хора си остават тези, които не се опасяват да кажат това, което мислят. Те, за жалост, постоянно страдат от “голяма си уста”, само че и най-често се употребяват с уважението на хората, а думата им значи нещо. Ето за какво всеки би трябвало да реши за себе си от кой тим желае да е и като какъв човек желае да го запомнят.
Не се пердах да кажеш това, което е на сърцето ти - най-хубавият съвет, който баба ми в миналото ми е казвала!
По-добре да не те харесват, тъй като си ТИ, в сравнение с да те понасят уклончиво, тъй като си благ и общителен с верните хора . Толкова по-лесно щеше да е, в случай че просто изплювахме камъчето, когато му е момента, вместо да засяда сред зъбите ни, създавайки ни единствено дискомфорт.
Thinkstock
А в това време - правете се, че понасяте транспарантните лицемерни хора, докато… не ги понасяте напълно. Лицемерието не е грях, има хора, които просто не могат да се оправят по различен метод и това е техният жанр на изложение. Важното е, че силата е напълно в ръцете ви, тъй като вие постоянно ще бъдете една стъпка пред тях.
Ще подвигна ръка и първа ще призная, че ми се е случвало да бъда лицемерна. То не е като да е имало полза от това двуличие, просто съм го правела надали не по обвързване. Лицемерието е качество човешко, може би кофти линия, само че никога недостатък. То просто ти избавя задника от време на време. Това е истината.
Edna предлага Ретро, морско, синьо: по какъв начин лятото ще се влюби в теб Спасявала съм си задника с двуличие, измъквала съм се от всякакви обстановки, признавам - то оказва помощ от време на време. Но има едно нещо, което не одобрявам - когато някой лицемерничи с мен и го прави толкоз нескопосано, че незабавно проумявам кофата с лайна, която дебне да се изсипе върху мен, обърна ли тил. А има доста такива хора, пращящи от двуличие. Пращящи като сочна любеница през август.
Ама по дяволите, в случай че ще си двуличен - прави го както би трябвало. Това е качество, за което се изисква върховен пилотаж.
Аз съчувствам на хората, които не се оправят с изкуството на лицемерието. За тях животът е в пъти по-труден. Те постоянно са новобранци, вписват се мъчно, нещата не им се получават толкоз елементарно. Съчувствам им, когато знам, че ме лъжат в очите, а аз в действителност съм пределно наясно истината. Съчувствам им, когато знам, че са благи с мен, тъй като просто желаят нещо. Съчувствам им, по този начин им съчувствам...
Всъщност се шегувам… няма капка състрадание в мен, останала за тези хора. Защото, що за човек си ти, когато не можеш да спечелиш в личната си игра на двуличие? Ето за какво оставям всеки, който изиска, да се прави, че ме харесва, пък аз от своя страна се върша, че го претърпявам. Така и вълкът утолен, и агнето цяло.
Thinkstock Пък най-готините хора си остават тези, които не се опасяват да кажат това, което мислят. Те, за жалост, постоянно страдат от “голяма си уста”, само че и най-често се употребяват с уважението на хората, а думата им значи нещо. Ето за какво всеки би трябвало да реши за себе си от кой тим желае да е и като какъв човек желае да го запомнят.
Не се пердах да кажеш това, което е на сърцето ти - най-хубавият съвет, който баба ми в миналото ми е казвала!
По-добре да не те харесват, тъй като си ТИ, в сравнение с да те понасят уклончиво, тъй като си благ и общителен с верните хора . Толкова по-лесно щеше да е, в случай че просто изплювахме камъчето, когато му е момента, вместо да засяда сред зъбите ни, създавайки ни единствено дискомфорт.
Thinkstock А в това време - правете се, че понасяте транспарантните лицемерни хора, докато… не ги понасяте напълно. Лицемерието не е грях, има хора, които просто не могат да се оправят по различен метод и това е техният жанр на изложение. Важното е, че силата е напълно в ръцете ви, тъй като вие постоянно ще бъдете една стъпка пред тях.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ