Задушниците са винаги в събота, тъй като в седмичния празничен

Задушниците са постоянно в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на починалите.

 

На Месопустна задушница е прието за помена да се приготвя „ коливо “ – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

Съществува поверието, че дами, които са имали аборти или мъртви деца на задушница би трябвало да донесат в църквата ябълки в памет на умрелите деца. Трябва да има толкова ябълки, колкото има мъртви или абортирани деца.

На гробовете на покойниците не се оставя храна. Подавката се раздава измежду живите, които като вкусват от нея, да си спомнят за мъртвите.

Какво се раздава на Месопустна задушница?

Варено жито със захар е първата храна, която би трябвало да приготвите за задушница, за да раздадете „ за Бог да обикновени “. Житото символизира Възкресението, така че подаването му на задушница не е случайно. Житото е и знак на връзката ни със земята и предците ни, на корените ни, които не би трябвало да забравяме.

Хлябът или солените питки са друго, което следва да взе участие в пликовете, които подавате „ за Бог да обикновени “. Питата е неразривно обвързвана с традициите и обичаите ни, с най-щастливите и най-тъжните моменти от живота ни, така че съществуването ѝ на Задушница не следва да ни изненадва.

В някои райони се слага и пита със свещи на трапезата, към която се събира семейството след навестяване на гробните места, за да почетат мъртвите. Хлябът в Християнската религия символизира тялото на Христос.

Виното, символизиращо кръвта Христова, измила и изкупила греховете на индивидите, също е всред отговорите на въпроса какво се раздава на Месопустна задушница. С него се и преливат гробовете – на кръст и с молитва към Бога.

Дребни сладки – те са методът живите да благодарят на другите живи, че се молят за душите на близките им, че не са ги не запомнили и ги споминат.

Може да приготвите и храната, която близките ви покойници са обичали приживе. Няма храна, която да е неразрешена на тази задушница за подаване. Тъй като месото не се е заговяло – Местни заговезни са на идващия ден, може да подадете и месо и местни продукти, ако сте си ги нарекли.