Задавали ли сте си въпроса коя е вашата движеща сила

Задавали ли сте си въпроса коя е вашата движеща мощ в този живот? Дали пък всички ние нямаме една съществена? Не търсим ли всички ние любовта? И не е ли самотата най-големият ни боязън? Дали тъкмо тя не ни прави непрекъснато търсещи Него или Нея?

Не дребна част от нас до толкоз желаят да споделят живота си с някого, че назовават всеки идващ „ огромната ми обич “, без даже да си дават сметка какво в действителност е любовта. Дали в действителност посредством сътрудниците си ставаме приключени и „ цели “ и те са нашите половинки или това ни е оправданието просто, тъй като не сме задоволително смели, когато сме сами?

Нека си поговорим малко за онази обич, която може в никакъв случай да не срещнем. Представете си, че в действителност стане по този начин и вие в никакъв случай не откриете оня, който непрекъснато търсите. Ще бъдете ли по-нещастни или напротив- ще съумеете да намерите същинското, без значение щастие- това, което творите единствено и само със личната си персона, което извира от вас самите?

Помислете. Ако в никакъв случай не срещнете Него или Нея, дали няма да:

Се опитате да бъдете по-добри?
Любовта постоянно ни кара да изричаме изречения като „ той ме обича такава, каквато съм, с всичките ми дефекти “. Дали това не е просто опрощение, с цел да не се променяме? Забелязвали ли сте какъв брой доста хора, срещайки любовта и изкарвайки най-малко няколко години в нейната компания, стартират да стават все по-безразлични към себе си- към външния си тип, към разбиранията и навиците си, към триумфите си, към това да вървят в избрана посока? Сякаш любовта може да е движеща мощ единствено до мига, в който я срещнем. След това ни дава крила, след това идва момента, в който още веднъж стъпваме на земята и най-после започваме да се носим по течението, което постоянно ни води в нищото.

Се самоусъвършенствате с всеки минал ден?
Ако знаеш, че Тя или Той не съществуват, дали няма да си намериш повече други цели и занимания, с които да запълваш времето си, да се самоусъвършенстваш? Кариера, познания и умения- сигурно ще им отделяш надалеч по-голямо внимание- внимание, което другояче отреждаш на фамилията си и на не малко битовизми около него. Дали това не би те карало да се чувстваш по-удовлетворена и можеща, по-уверена?

Отделяте повече време на родителите и приятелите си?
Често, когато стартираме връзка, родителите и приятелите ни остават на назад във времето, някак ги използваме за декор, до момента в който „ рисуваме “ в центъра на картината Него или Нея. Нима няма да е по-добре за нас самите, в случай че поддържаме връзка с повече и разнообразни хора, от които можем да научим доста, с които можем да се забавляваме по всевъзможни способи? Дали любовта с съпътстващата я ревнивост, от време на време не ни прави нейни плебеи, без даже да го осъзнаваме? Не малко хора доближават до положение на толкоз мъчителна обвързаност към колегата си, че когато останат сами по една или друга причина, губят смисъла на целия си живот. Нима е редно да концентрираме цялото си битие единствено върху един човек?

Си бъдете самодостатъчни?
Да развивате себе си непрекъснато. Да превърнете себе си в своята най-голяма обич. И това въобще не значи да бъдете самовлюбени, а просто да сте задоволително интелигентни и смели, с цел да се справяте сами с провокациите на живота. Какво по-хубаво от това? Да си сигурен, че ще успееш, тъй като си уверен в себе си, в своите благоприятни условия и разум.

Често сантименталната ни визия за любовта ни кара да чакаме оня, който ще промени живота ни към по-добро. Ще ни покаже същинската хубост на живота. Ще ни научи да живеем на 100%. Истината обаче е друга. Само, когато ние самите се научим да променяме живота си към по-добро, без помощта на другите и единствено, когато ние самите виждаме цялата хубост към нас, тогава и евентуалната ни половинка ще види какъв брой сме красиви и положителни в действителност. За да срещнем същинската обич, първо би трябвало да срещнем себе си в най-голямата си прелест- красиви, уверени, устремени, усмихнати и смели. Тогава ще привличаме и такива хора към себе си.

Не бива да трансформираме търсенето на любовта в самоцел, да се усещаме неудовлетворени поради това, че сме сами. Неудовлетворението в нас притегля неудовлетворени хора. А когато си благополучен в личната си компания, привличаш оня, който желае да показа щастието, което вижда в теб.
Каквото и да си приказваме, от същинската Любов всеки се нуждае. Тя е движеща мощ. Тя е усмивка. Тя е пеперуди в корема. Тя е това, за което се написа в книгите и се споделя във филмите. Тя е възприятието, което най-вече ни прави индивиди. Затова не я търсете къде ли не, а направете по този начин, че тя сама да ви откри. Заради самите вас.