Четиво за депутати, които ще реформират прокуратурата
Задължително четиво за новите народни представители, които са окуражени да реформират прокуратурата, съставлява сборникът, формиран и преведен от Иванка Иванова - " Eвpoпeйcĸи cтaндapти oтнocнo cтaтyтa нa пpoĸypopитe ". Издателство " Сиби " към този момент го пусна в продажба в книжарниците.
Издaниeтo cъдъpжa aĸтoвeте, пpиeти пpeз пocлeднитe 20-ина гoдини oт paзлични opгaни в cиcтeмaтa нa Cъвeтa нa Eвpoпa, ĸoитo paзглeждaт пpaвнoтo пoлoжeниe нa пpoĸypopитe и oтpaзявaт дeйcтвaщитe ĸъм мoмeнтa eвpoпeйcĸи cтaндapти във вpъзĸa c тяxнaтa нeзaвиcимocт, заяви
Именно това са жалоните, които обрисуват Наличието им на български " евентуално би икономисало бъдещи предложения към Венецианската комисия да дава мнения по въпроси, които са към този момент изяснени ", написа Иванова в предговора.
" Изглeждa oчeвиднo, чe ĸoлĸoтo пo-мaлĸo нayĸa ce влaгa в зaĸoнoдaтeлнитe peшeния, тoлĸoвa пo-cĸopo тe щe тpябвa дa ce peвизиpaт ", отбелязва " Де факто ". Изданието напомня " нaчинa, пo ĸoйтo y нac ce тъpcи външнa пoмoщ зa paзpeшaвaнe нa пpoблeми c opгaнизaциятa и eфeĸтивнocттa нa пpoĸypaтypaтa ":
" Cпeциaлнo пpи пoдгoтoвĸaтa нa зaĸoнoдaтeлнитe пpoмeни, ĸoитo дoвeдoxa дo cъздaвaнeтo нa фигypaтa нa " пpoĸypop пo paзcлeдвaнeтo нa глaвния пpoĸypop ", бългapcĸoтo пpaвитeлcтвo нa двa пъти тъpcи cъдeйcтвиe oт Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия, ĸaтo и в двaтa cлyчaя пpaвитeлcтвoтo ce oбъpнa ĸъм ĸoмиcиятa, пpeди дa пpoвeдe eĸcпepтeн дeбaт пo идeитe cи вътpe в cтpaнaтa.
Ha 14 юни 2019 година cтaнaxмe cвидeтeли нa нaй-лoшия пpимep в тaзи вpъзĸa: миниcтъpът нa пpaвocъдиeтo Дaнaил Kиpилoв пpeдcтaви пъpвитe идeи нa ГEPБ зa peшaвaнe нa пpoблeмa c липcaтa нa eфeĸтивнo paзcлeдвaнe пpи cъмнeния зa пpecтъплeния, извъpшeни oт глaвния пpoĸypop пpeд мeждyвeдoмcтвeнa paбoтнa гpyпa, ĸoятo нe бeшe cъбиpaнa oт гoдинa и ĸoятo бeшe пoĸaнeнa дa ĸoмeнтиpa пpoeĸт, ĸoйтo нe бeшe виждaлa.
Mнoгo oт пpoблeмитe в пъpвия зaĸoнoпpoeĸт нa ГEPБ, ĸoитo пo-ĸъcнo бяxa ycтaнoвeни oт Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия, мoжexa дa бъдaт ycтaнoвeни и oтcтpaнeни и в peзyлтaт нa пpoфecиoнaлнa диcĸycия вътpe в cтpaнaтa. B тaзи вpъзĸa cбopниĸът нa " Cиби " cъдъpжa бългapcĸи пpeвoд нa цялaтa Koмпилaция oт cтaнoвищa и дoĸлaди нa Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия oтнocнo пpoĸypopитe. Bceĸи път, щoм ĸoмиcиятa пoлyчи иcĸaнe зa cтaнoвищe oт няĸoя дъpжaвa пo пpoблeм нa пpoĸypopитe, нeйнитe eĸcпepти ce ocнoвaвaт нa ĸoмпилaциятa, зa дa гapaнтиpaт пpиeмcтвeнocт в изpaзeнaтa пoзиция. "
" Дневник " разгласява част от предговора, възложен на редакцията от Иванка Иванова.
Откъс от предговора на " Европейски стандарти по отношение на статута на прокурорите "
© "Сиби "
Съветът на Европа е основан през 1949 година от 10 страни (Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Великобритания), водени от общото разбиране, че " () постигането на мир въз основа на правдивост и интернационално съдействие е от жизненоважно значение за съхраняването на човешкото общество и цивилизация ". В Устава на организацията страните основателки прокламират, че правилата, върху които се гради всяка същинска народна власт, са самостоятелната независимост (freedom - англ.), политическата независимост (liberty - англ.) и върховенството на правото.
Целта на Съвета на Европа е постигането на все по-голямо съгласие сред страните членки с оглед отбраната и реализирането на идеалите и правилата, които съставляват тяхно общо завещание, и да предизвиква техния стопански и обществен прогрес (чл. 1 от Устава). Всяка от страните членки би трябвало да приема правилата на господство на правото и това, че всички лица, които се намират под нейна пълномощия, се употребяват с човешки права и съществени свободи (чл. 3 от Устава).
Още от началото на своята активност Съветът на Европа се стреми към " () установяването и одобряването на общи правила в законодателствата, системите и практиките на другите страни членки за битката с престъпността ". Особеното внимание към наказателното правораздаване е стимулирано от обстоятелството, че точно в този юридически бранш прокламираните правила и полезности на организацията (защита на правата на индивида и господство на правото) намират най-голямо практическо приложение.
Освен това успеваемостта в противодействието на престъпността в огромна степен зависи от съдействието сред наказателноправните системи на страните членки, а убедеността, че те споделят общи полезности, е причина за построяването на доверие сред тях. През 1958 година е основан профилиран орган - Европейският комитет по проблемите на престъпността, който предлага целите за междуправителствено правно съдействие и приготвя планове за рекомендации и конвенции в региона на наказателното право и наказателния развой, криминологията и осъществяването на наказванията. Към 2021 година под егидата на комитета са направени към 40 конвенции и над 150 рекомендации.
По своята правна природа всички актове в сборника съставляват така наречен меко право - те не са официално наложителни, при несъблюдение няма очакван санкционен режим, само че в това време не са и лишени от обвързваща мощ. Тя произтича както от прецизното юридическо пояснение на Устава на Съвета на Европа, по този начин и от избрани политически фактори. Според член 3 от Устава страните членки са длъжни да си сътрудничат " откровено и дейно " за реализиране на цитираните по- горе общи цели. Комитетът на министрите когато и да е може да ревизира доколко всяка от страните членки работи в сходство с задачите на организацията.
Освен това тези актове се основават както на сравнителни проучвания на националните правни системи, по този начин и на систематизирания на практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), която към този момент е наложителна за всички страни членки.
Консолидирането на европейските стандарти за самостоятелност на прокурорите е стимулирано и от възходящото външнополитическо значение на тематиката за върховенството на правото и синергията, която се развива сред стандартите, открити в границите на Съвета на Европа, и отговорностите, които произтичат от участието в Европейския съюз (ЕС). Основно значение в тази област има основаването на Европейската прокуратура. Приетият през 2017 година правилник е предшестван от дълга подготвителна работа. Тя почива на задълбочено проучване на стандартите, открити в границите на Съвета на Европа, само че също по този начин подтиква сравнителните проучвания и научните изявления във връзка със статута и пълномощията на прокурорите в Европа.
Освен това от 2020 година страните, които са членки както на Съвета на Европа, по този начин и на Европейски Съюз, подлежат на непрекъснато наблюдаване от страна на Европейската комисия за степента, в която съблюдават върховенството на правото . За България това наблюдаване е двойно , доколкото към момента работи и откритият в края на 2006 година Механизъм за съдействие и инспекция. Този механизъм, както и наблюдението на върховенството на правото във всички страни членки на Европейски Съюз, регистрират независимостта на прокурорите като детайл от общото положение на националните правосъдни системи. Отделно от това, когато през 2016 година България изиска подпомагане от страна на Службата на Европейската комисия за поддръжка на структурните промени в страните членки по отношение на промяната на прокурорската работа, отчетът на европейските специалисти в огромната си част беше учреден върху разбор на практиката на Европейски съд по правата на човека по каузи против България. Поради това, въпреки да няма официално наложителен темперамент, обвързващата мощ на " мекото право " на Съвета на Европа не би трябвало да бъде подценявана.
Включените в сборника актове са признати през последните 20 години. Засиленият интерес на органите от системата на Съвета на Европа към правното състояние, и по-специално към гаранциите за независимостта на съда и прокуратурата, датира от по-рано - от началото на 90-те години на предишния век.
Първият фактор, който дефинира възходящото значение на тематиката, е обвързван с разрастването на избрани типове престъпност в световен проект от средата на 80-те години на предишния век, като това е най-видимо при закононарушенията, свързани с използването на опиати. Във връзка с глобализацията и навлизането на съвременни цифрови технологии се следи и усложняване на незаконната активност, засилена роля на интернационалната престъпност, пораждат нови форми на проведена престъпност и начини за пране на пари. Националните правосъдни системи реагират на тези трендове посредством промени на правоохранителните органи (включително и на прокурорските си служби) с разширение на дискреционните пълномощия на прокурорите и въвеждане на разнообразни други възможности на наказателната отговорност или на наказателния развой. " "
По данни на Организация на обединените нации особено за интервала 1995-2006 година в световен проект се следи доста нарастване на броя на служителите на реда и прокурорите, като растежът в някои страни е с 11 % годишно. Европейските страни не остават изолирани от тези трендове. Твърде е евентуално внезапното увеличение на броя на практикуващите избрани специалности да е обвързвано със намаляване на професионалните стандарти и нуждата да се вложат особено време и старания за тяхното документиране и разпространение.
Друг фактор за засиления интерес на органи от системата на Съвета на Европа към статута и независимостта на прокурорите поражда през 1989 година с рухването на тоталитарното ръководство в страните от Централна и Източна Европа. Процесът на тяхното присъединение към организацията при започване на 90-те години слага въпроса дали и до каква степен статутът на прокурорите и структурата на прокурорските служби, които са повлияни от руския модел на прокуратурата, са съвместими с полезностите, заложени в Устава на Съвета на Европа и в Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ). В края на 90-те години към този момент се развива процедура на Европейски съд по правата на човека по тематиката дали прокурорът може да бъде приет за " длъжностно лице, упълномощено от закона за упражнява правосъдни функционалности " по смисъла на член 5, т. 3 от Европейска конвенция за правата на човека.
През 1998 година по делото Асенов и други против България Европейски съд по правата на човека се произнася с негативен отговор по този въпрос, а през идната година повтаря негативния си отговор по делото Николова против България. По настоящото към оня миг национално наказателнопроцесуално право следователят и прокурорът имат независимо право да вземат мярка за неотклонение " задържане под стража ", която може да бъде обжалвана пред прокурора (ако е взета с решение на следователя) или пред по-горестоящ прокурор.
Съдът приема, че обжалването пред прокурор на решението на следователя за взимане на мярка за неотклонение " задържане под стража " е в нарушаване на Европейска конвенция за правата на човека. Основният мотив на съда е, че следователят е задължен да извършва напътствията на прокурора, а във всеки следващ миг от развиването на същото произвеждане всеки от прокурорите, пред които е обжалвана мярката, може да се яви пред съда и да пази обвинителната теза. При това състояние нито следователят, нито прокурорът могат да бъдат обсъждани като самостоятелни или безпристрастни по отношение на страните в производството.
През 1996 година в границите на Европейския комитет по проблемите на престъпността стартира подготовката на план за рекомендации по отношение на ролята на прокурорската работа в системата на наказателното правораздаване. За задачата е основана непрекъсната работна група, която приготвя въпросник за относително проучване на особеностите на функционалностите, статута и организацията на обособените национални прокурорски служби. През 2000 година Комитетът на министрите утвърждава първата и основополагаща рекомендация по тематиката - Препоръка 2000 (19) по отношение на ролята на прокурорската работа в системата на наказателното правораздаване. През 2012 година тя е допълнена от Препоръка (2012) 11 по отношение на ролята на прокурорите отвън наказателното правораздаване. През 2011 година Комитетът на министрите приема Ръководни насоки за унищожаване на безнаказаността за тежки нарушавания на правата на индивида.
Тези три акта са включени в сегашния алманах.
Препоръка (2000) 19 планува основаването на Конференция на европейските основни прокурори, която да се събира от време на време и да прави оценка напредъка в осъществяването на Препоръката, както и да разисква други въпроси от общ интерес. Тук е поместен един от актовете на Конференцията - Европейски насоки по отношение на етиката и държанието на прокурорите (Насоки от Будапеща). Бързо излиза наяве обаче, че има потребност от непрекъснат профилиран орган към Съвета на Европа, който да съветва Комитета на министрите по въпроси, които засягат статута на прокурорите. Така през 2015 година Конференцията на европейските основни прокурори прераства в Консултативен съвет на европейските прокурори (КСЕП) - понастоящем спомагателен орган към Комитета на министрите. Три от мненията на КСЕП също са показани тук..
Извън активността на профилираните органи по наказателно правораздаване към Съвета на Европа значима роля за одобряването на европейски стандарти по отношение на независимостта на прокурорите има и Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианска комисия) . Тя е основана през 1990 година, със съглашение сред част от страните членки на Съвета на Европа, като съвещателен орган, който да си сътрудничи с страните членки и с трети страни при установяването на юридически гаранции за демократичното ръководство.
Венецианската комисия работи по искане на органите на Съвета на Европа или на съответни страни и издава мнения по планове за законодателни актове, като взема поради общите конституционни обичаи на страните членки, Европейска конвенция за правата на човека и практиката на Европейски съд по правата на човека.
В този алманах са показани две изявления на Венецианската комисия, които са особено отдадени на статута на прокурорите. Първата е " Доклад за европейските стандарти във връзка с независимостта на правосъдната система " (част II). Комисията работи по него сред 2008-2010 година по искане на Комитета по правни въпроси и човешки права при Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Докладът се състои от две елементи: първата визира статута на съда, а втората - на прокурорската работа. Тук е включена единствено втората част. Включена е и " Компилация от мнения и отчети на Венецианската комисия по отношение на прокурорите ", оповестена през 2017 година. В нея са систематизирани главните положения, които Венецианската комисия е отстоявала в своите мнения, по обособени тематични въпроси по отношение на правното състояние на прокурорите. Този документ служи за ориентир при правенето на нови мнения на Венецианската комисия при запитвания от обособени страни.
Наличието му на български език евентуално би икономисало бъдещи предложения към комисията да дава мнения по въпроси, които са към този момент изяснени.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Издaниeтo cъдъpжa aĸтoвeте, пpиeти пpeз пocлeднитe 20-ина гoдини oт paзлични opгaни в cиcтeмaтa нa Cъвeтa нa Eвpoпa, ĸoитo paзглeждaт пpaвнoтo пoлoжeниe нa пpoĸypopитe и oтpaзявaт дeйcтвaщитe ĸъм мoмeнтa eвpoпeйcĸи cтaндapти във вpъзĸa c тяxнaтa нeзaвиcимocт, заяви
Именно това са жалоните, които обрисуват Наличието им на български " евентуално би икономисало бъдещи предложения към Венецианската комисия да дава мнения по въпроси, които са към този момент изяснени ", написа Иванова в предговора.
" Изглeждa oчeвиднo, чe ĸoлĸoтo пo-мaлĸo нayĸa ce влaгa в зaĸoнoдaтeлнитe peшeния, тoлĸoвa пo-cĸopo тe щe тpябвa дa ce peвизиpaт ", отбелязва " Де факто ". Изданието напомня " нaчинa, пo ĸoйтo y нac ce тъpcи външнa пoмoщ зa paзpeшaвaнe нa пpoблeми c opгaнизaциятa и eфeĸтивнocттa нa пpoĸypaтypaтa ":
" Cпeциaлнo пpи пoдгoтoвĸaтa нa зaĸoнoдaтeлнитe пpoмeни, ĸoитo дoвeдoxa дo cъздaвaнeтo нa фигypaтa нa " пpoĸypop пo paзcлeдвaнeтo нa глaвния пpoĸypop ", бългapcĸoтo пpaвитeлcтвo нa двa пъти тъpcи cъдeйcтвиe oт Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия, ĸaтo и в двaтa cлyчaя пpaвитeлcтвoтo ce oбъpнa ĸъм ĸoмиcиятa, пpeди дa пpoвeдe eĸcпepтeн дeбaт пo идeитe cи вътpe в cтpaнaтa.
Ha 14 юни 2019 година cтaнaxмe cвидeтeли нa нaй-лoшия пpимep в тaзи вpъзĸa: миниcтъpът нa пpaвocъдиeтo Дaнaил Kиpилoв пpeдcтaви пъpвитe идeи нa ГEPБ зa peшaвaнe нa пpoблeмa c липcaтa нa eфeĸтивнo paзcлeдвaнe пpи cъмнeния зa пpecтъплeния, извъpшeни oт глaвния пpoĸypop пpeд мeждyвeдoмcтвeнa paбoтнa гpyпa, ĸoятo нe бeшe cъбиpaнa oт гoдинa и ĸoятo бeшe пoĸaнeнa дa ĸoмeнтиpa пpoeĸт, ĸoйтo нe бeшe виждaлa.
Mнoгo oт пpoблeмитe в пъpвия зaĸoнoпpoeĸт нa ГEPБ, ĸoитo пo-ĸъcнo бяxa ycтaнoвeни oт Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия, мoжexa дa бъдaт ycтaнoвeни и oтcтpaнeни и в peзyлтaт нa пpoфecиoнaлнa диcĸycия вътpe в cтpaнaтa. B тaзи вpъзĸa cбopниĸът нa " Cиби " cъдъpжa бългapcĸи пpeвoд нa цялaтa Koмпилaция oт cтaнoвищa и дoĸлaди нa Beнeциaнcĸaтa ĸoмиcия oтнocнo пpoĸypopитe. Bceĸи път, щoм ĸoмиcиятa пoлyчи иcĸaнe зa cтaнoвищe oт няĸoя дъpжaвa пo пpoблeм нa пpoĸypopитe, нeйнитe eĸcпepти ce ocнoвaвaт нa ĸoмпилaциятa, зa дa гapaнтиpaт пpиeмcтвeнocт в изpaзeнaтa пoзиция. "
" Дневник " разгласява част от предговора, възложен на редакцията от Иванка Иванова.
Откъс от предговора на " Европейски стандарти по отношение на статута на прокурорите "
© "Сиби "
Съветът на Европа е основан през 1949 година от 10 страни (Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Великобритания), водени от общото разбиране, че " () постигането на мир въз основа на правдивост и интернационално съдействие е от жизненоважно значение за съхраняването на човешкото общество и цивилизация ". В Устава на организацията страните основателки прокламират, че правилата, върху които се гради всяка същинска народна власт, са самостоятелната независимост (freedom - англ.), политическата независимост (liberty - англ.) и върховенството на правото.
Целта на Съвета на Европа е постигането на все по-голямо съгласие сред страните членки с оглед отбраната и реализирането на идеалите и правилата, които съставляват тяхно общо завещание, и да предизвиква техния стопански и обществен прогрес (чл. 1 от Устава). Всяка от страните членки би трябвало да приема правилата на господство на правото и това, че всички лица, които се намират под нейна пълномощия, се употребяват с човешки права и съществени свободи (чл. 3 от Устава).
Още от началото на своята активност Съветът на Европа се стреми към " () установяването и одобряването на общи правила в законодателствата, системите и практиките на другите страни членки за битката с престъпността ". Особеното внимание към наказателното правораздаване е стимулирано от обстоятелството, че точно в този юридически бранш прокламираните правила и полезности на организацията (защита на правата на индивида и господство на правото) намират най-голямо практическо приложение.
Освен това успеваемостта в противодействието на престъпността в огромна степен зависи от съдействието сред наказателноправните системи на страните членки, а убедеността, че те споделят общи полезности, е причина за построяването на доверие сред тях. През 1958 година е основан профилиран орган - Европейският комитет по проблемите на престъпността, който предлага целите за междуправителствено правно съдействие и приготвя планове за рекомендации и конвенции в региона на наказателното право и наказателния развой, криминологията и осъществяването на наказванията. Към 2021 година под егидата на комитета са направени към 40 конвенции и над 150 рекомендации.
По своята правна природа всички актове в сборника съставляват така наречен меко право - те не са официално наложителни, при несъблюдение няма очакван санкционен режим, само че в това време не са и лишени от обвързваща мощ. Тя произтича както от прецизното юридическо пояснение на Устава на Съвета на Европа, по този начин и от избрани политически фактори. Според член 3 от Устава страните членки са длъжни да си сътрудничат " откровено и дейно " за реализиране на цитираните по- горе общи цели. Комитетът на министрите когато и да е може да ревизира доколко всяка от страните членки работи в сходство с задачите на организацията.
Освен това тези актове се основават както на сравнителни проучвания на националните правни системи, по този начин и на систематизирания на практиката на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), която към този момент е наложителна за всички страни членки.
Консолидирането на европейските стандарти за самостоятелност на прокурорите е стимулирано и от възходящото външнополитическо значение на тематиката за върховенството на правото и синергията, която се развива сред стандартите, открити в границите на Съвета на Европа, и отговорностите, които произтичат от участието в Европейския съюз (ЕС). Основно значение в тази област има основаването на Европейската прокуратура. Приетият през 2017 година правилник е предшестван от дълга подготвителна работа. Тя почива на задълбочено проучване на стандартите, открити в границите на Съвета на Европа, само че също по този начин подтиква сравнителните проучвания и научните изявления във връзка със статута и пълномощията на прокурорите в Европа.
Освен това от 2020 година страните, които са членки както на Съвета на Европа, по този начин и на Европейски Съюз, подлежат на непрекъснато наблюдаване от страна на Европейската комисия за степента, в която съблюдават върховенството на правото . За България това наблюдаване е двойно , доколкото към момента работи и откритият в края на 2006 година Механизъм за съдействие и инспекция. Този механизъм, както и наблюдението на върховенството на правото във всички страни членки на Европейски Съюз, регистрират независимостта на прокурорите като детайл от общото положение на националните правосъдни системи. Отделно от това, когато през 2016 година България изиска подпомагане от страна на Службата на Европейската комисия за поддръжка на структурните промени в страните членки по отношение на промяната на прокурорската работа, отчетът на европейските специалисти в огромната си част беше учреден върху разбор на практиката на Европейски съд по правата на човека по каузи против България. Поради това, въпреки да няма официално наложителен темперамент, обвързващата мощ на " мекото право " на Съвета на Европа не би трябвало да бъде подценявана.
Включените в сборника актове са признати през последните 20 години. Засиленият интерес на органите от системата на Съвета на Европа към правното състояние, и по-специално към гаранциите за независимостта на съда и прокуратурата, датира от по-рано - от началото на 90-те години на предишния век.
Първият фактор, който дефинира възходящото значение на тематиката, е обвързван с разрастването на избрани типове престъпност в световен проект от средата на 80-те години на предишния век, като това е най-видимо при закононарушенията, свързани с използването на опиати. Във връзка с глобализацията и навлизането на съвременни цифрови технологии се следи и усложняване на незаконната активност, засилена роля на интернационалната престъпност, пораждат нови форми на проведена престъпност и начини за пране на пари. Националните правосъдни системи реагират на тези трендове посредством промени на правоохранителните органи (включително и на прокурорските си служби) с разширение на дискреционните пълномощия на прокурорите и въвеждане на разнообразни други възможности на наказателната отговорност или на наказателния развой. " "
По данни на Организация на обединените нации особено за интервала 1995-2006 година в световен проект се следи доста нарастване на броя на служителите на реда и прокурорите, като растежът в някои страни е с 11 % годишно. Европейските страни не остават изолирани от тези трендове. Твърде е евентуално внезапното увеличение на броя на практикуващите избрани специалности да е обвързвано със намаляване на професионалните стандарти и нуждата да се вложат особено време и старания за тяхното документиране и разпространение.
Друг фактор за засиления интерес на органи от системата на Съвета на Европа към статута и независимостта на прокурорите поражда през 1989 година с рухването на тоталитарното ръководство в страните от Централна и Източна Европа. Процесът на тяхното присъединение към организацията при започване на 90-те години слага въпроса дали и до каква степен статутът на прокурорите и структурата на прокурорските служби, които са повлияни от руския модел на прокуратурата, са съвместими с полезностите, заложени в Устава на Съвета на Европа и в Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ). В края на 90-те години към този момент се развива процедура на Европейски съд по правата на човека по тематиката дали прокурорът може да бъде приет за " длъжностно лице, упълномощено от закона за упражнява правосъдни функционалности " по смисъла на член 5, т. 3 от Европейска конвенция за правата на човека.
През 1998 година по делото Асенов и други против България Европейски съд по правата на човека се произнася с негативен отговор по този въпрос, а през идната година повтаря негативния си отговор по делото Николова против България. По настоящото към оня миг национално наказателнопроцесуално право следователят и прокурорът имат независимо право да вземат мярка за неотклонение " задържане под стража ", която може да бъде обжалвана пред прокурора (ако е взета с решение на следователя) или пред по-горестоящ прокурор.
Съдът приема, че обжалването пред прокурор на решението на следователя за взимане на мярка за неотклонение " задържане под стража " е в нарушаване на Европейска конвенция за правата на човека. Основният мотив на съда е, че следователят е задължен да извършва напътствията на прокурора, а във всеки следващ миг от развиването на същото произвеждане всеки от прокурорите, пред които е обжалвана мярката, може да се яви пред съда и да пази обвинителната теза. При това състояние нито следователят, нито прокурорът могат да бъдат обсъждани като самостоятелни или безпристрастни по отношение на страните в производството.
През 1996 година в границите на Европейския комитет по проблемите на престъпността стартира подготовката на план за рекомендации по отношение на ролята на прокурорската работа в системата на наказателното правораздаване. За задачата е основана непрекъсната работна група, която приготвя въпросник за относително проучване на особеностите на функционалностите, статута и организацията на обособените национални прокурорски служби. През 2000 година Комитетът на министрите утвърждава първата и основополагаща рекомендация по тематиката - Препоръка 2000 (19) по отношение на ролята на прокурорската работа в системата на наказателното правораздаване. През 2012 година тя е допълнена от Препоръка (2012) 11 по отношение на ролята на прокурорите отвън наказателното правораздаване. През 2011 година Комитетът на министрите приема Ръководни насоки за унищожаване на безнаказаността за тежки нарушавания на правата на индивида.
Тези три акта са включени в сегашния алманах.
Препоръка (2000) 19 планува основаването на Конференция на европейските основни прокурори, която да се събира от време на време и да прави оценка напредъка в осъществяването на Препоръката, както и да разисква други въпроси от общ интерес. Тук е поместен един от актовете на Конференцията - Европейски насоки по отношение на етиката и държанието на прокурорите (Насоки от Будапеща). Бързо излиза наяве обаче, че има потребност от непрекъснат профилиран орган към Съвета на Европа, който да съветва Комитета на министрите по въпроси, които засягат статута на прокурорите. Така през 2015 година Конференцията на европейските основни прокурори прераства в Консултативен съвет на европейските прокурори (КСЕП) - понастоящем спомагателен орган към Комитета на министрите. Три от мненията на КСЕП също са показани тук..
Извън активността на профилираните органи по наказателно правораздаване към Съвета на Европа значима роля за одобряването на европейски стандарти по отношение на независимостта на прокурорите има и Европейската комисия за народна власт посредством право (Венецианска комисия) . Тя е основана през 1990 година, със съглашение сред част от страните членки на Съвета на Европа, като съвещателен орган, който да си сътрудничи с страните членки и с трети страни при установяването на юридически гаранции за демократичното ръководство.
Венецианската комисия работи по искане на органите на Съвета на Европа или на съответни страни и издава мнения по планове за законодателни актове, като взема поради общите конституционни обичаи на страните членки, Европейска конвенция за правата на човека и практиката на Европейски съд по правата на човека.
В този алманах са показани две изявления на Венецианската комисия, които са особено отдадени на статута на прокурорите. Първата е " Доклад за европейските стандарти във връзка с независимостта на правосъдната система " (част II). Комисията работи по него сред 2008-2010 година по искане на Комитета по правни въпроси и човешки права при Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Докладът се състои от две елементи: първата визира статута на съда, а втората - на прокурорската работа. Тук е включена единствено втората част. Включена е и " Компилация от мнения и отчети на Венецианската комисия по отношение на прокурорите ", оповестена през 2017 година. В нея са систематизирани главните положения, които Венецианската комисия е отстоявала в своите мнения, по обособени тематични въпроси по отношение на правното състояние на прокурорите. Този документ служи за ориентир при правенето на нови мнения на Венецианската комисия при запитвания от обособени страни.
Наличието му на български език евентуално би икономисало бъдещи предложения към комисията да дава мнения по въпроси, които са към този момент изяснени.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ