Задължителна среща за сдобряване между съпрузите, която да продължи от

Задължителна среща за помиряване сред съпрузите, която да продължи от 1 до 3 часа, ще бъде назначавана от съда преди старта на делото за развода.
Това няма да става единствено в случаи на домашно принуждение, с цел да не застават един против различен принудител и жертва.
Подобни наложителни опити за извънсъдебни съглашения да има по общо по 12 типа каузи (виж таблицата) гласоподава през вчерашния ден Народното събрание на първо четене.

Текстовете за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Закона за медиацията бяха признати със 154 гласа “за ” от всички партии, а срещу гласоподаваха единствено 25 депутати от “Възраждане ” като главният им претекст да не поддържат бе късият 3-дневен период за оферти преди второто четене.

Медиацията като прийом за решение на каузи съществува у нас от 2004 година, само че присъединяване в нея е непринудено.

Сега става наложително за тези, които се съдят и юристите им. Те би трябвало да седнат в наличието на посредник и да се изслушат.
Не е наложително нито да се спогаждат, нито да се сдобряват. След края на срещата делото продължава по досегашните правила.
Впрочем и сега по бракоразводните каузи на първото съвещание съдията приканва съпрузите да се сдобрят, сходна е и практиката по каузи за родителска права, за подялба на парцели и други

Ако страните реализиран съглашение, на ищеца ще се връща половината платена държавна такса. За медиацията ще се заплаща от бюджета на съда, само че по-късно разноските ще се възвръщат пропорционално с почетената или отхвърлена част от желае.

Ако едната от страните откаже да взе участие в наложителната срещата, глобата за нея ще е да заплати разноските по делато, без значение дали го завоюва или не.
Ако и двете страни откажат, тогава ще си разделят поравно сумата за разноските, отново без значение кой печели делото.
В случай, че правосъдният спор е с страната или държавно институция, или страна по делото е консуматор, съдът не може да задължи страните да вземат участие в медиация.

Предвидено е изключение за “исковете за вземания, произлизащи от контракт за банков заем или свързани с него правни отношения, както и от контракт за имуществено обезпечаване ”.

При разискванията от Висшия адвокатски съвет бяха срещу, защото съгласно бранителите медиацията по план е опция на правосъдното решение на разногласията, по тази причина следва да е доброволна и извънсъдебна.
Смята се, че определянето на период от 3 месеца за пробационната среща ще забави процесите, допустимо е някоя от страните да злоупотреби с неявявания, отлагания и пренасрочвания.
Наложено обаче бе мнението, че в случай че по тези 12 типа каузи медиацията стане наложителна, а по още 7 типа (сред които са въпросите за прехрана, хонорари или компенсации от трудови правни отношения, признание на уволнението за нелегално и неговата анулация, възобновяване на предходна работа – б. р.) бъде въведена по преценка на съдията, това ще разтовари доста съдилищата в страната.

Смята се, че след 1 януари 2024 година, когато измененията в закона влязат в действие, през медиацията ще минават по 50 000 каузи годишно и даже дребен % от тях да се реализиран със съглашения, това ще форсира съдопроизводството и ще понижи разноските.

Също с облекчение на работата на съда бяха обяснени и признатите през вчерашния ден промени в Граждански процесуален кодекс, които плануват заявките за издаване на заповеди за осъществяване да се подават до съда посредством електронен формуляр, наличен в Единния портал за електронно правораздаване (ЕПЕП).

Ако жителите избират, ще могат да подават заявките и на хартия, само че за всеки, представляван от юрист, за търговците, за страната и общините е планувано единствено заявление по електронен път.

Електронизирането на процедурата през ЕПЕП не я трансформира нито за физическите, нито за юридическите лица, тя остава същата, каквато е и сега.

Източник: Труд