Food revolution day 2018 в България - революцията в храненето продължава
Зад всяка гражданска война стои едно просто предпочитание - нещо би трябвало да се промени! Една година след първото издание на в България смяната в публичното схващане за храненето на децата продължава да е повече от наложителна. От детските градини до лавките и столовете в учебните заведения, от залегналите привички вкъщи до актуалното познание и неговото приложение от най-ранна възраст - настройка за смяна се разсънва, само че има още какво да се желае от всички наранени страни. Защото храненето на децата е ангажимент на фамилията, само че и на цялото общество, на всички институции.
“ тази година си е сложила още по-амбициозни цели с второто издание на. Дебатът е по-широк, само че и доста съответен - “Повече плодове и зеленчуци, по-малко тесто и захар ”. Това мотото на тазгодишната акция и неслучайно. ”
Докато храненето на децата е ангажимент единствено на родителите, то може да се управлява от тях. Но стане ли отговорност на институциите - в яслите, детските градини и учебните заведения - то става извънредно проблематично. Участието на тестени произведения от бяло брашно и храни с високо наличие на захар, за сметка на пресни, сезонни плодове и зеленчуци, е прекомерно мощно застъпено в детските заведения, столовото учебно хранене и учебните лавки. А връзката със здравето е директна. България е на челните места в Европа по затлъстяване в ранна възраст, диабет 2 и други здравни разстройства вследствие на нездравословно хранене и обездвижване.
“Ако се замислим, че децата получават неизбежно 4 от 5 общо за деня хранения отвън дома и погледнем какви са те - би трябвало да се попитаме: Колко здравословни, съответни са те, по какъв начин са поднесени, приучават ли към положителна и осъзната просвета на хранене? ”
Храненето на децата постоянно е било една от централните тематики в Hera.bg. Смятаме, че каквото и да се случва вкъщи като просвета, привички и визия за здравословно хранене, отиде ли детето в учебно заведение, всичко излиза като страна в една доста неравна борба - стола и лавката. Тромавата институция и безредният свободен пазар. Затова сме правили планове, да, размишлявали сме за. Затова прегръщаме концепцията на да засегне и храненето в учебните заведения и в тази връзка зададохме няколко въпроса на експертите от.
И заставаме зад всяка тяхна дума - като медия и като родители.
- Как се храни българското дете в учебно заведение? Кое в настоящето състояние ви предизвика да засегнете тематиката за храненето на учениците в тазгодишното издание на?
- Българското дете, и в детските градини, и в учебните заведения, за жалост не се храни здравословно. Няколко бегли погледа в менютата на децата в учебните заведения и детските градини, които публично са оповестени от тези заведения, се вижда, че в менюто на децата доминират захарта и тестото, а плодовете и зеленчуците са необичайност или не участват в заложените и препоръчваните в другите наредби количества.
“Друг обезпокоителен факт е, че институциите, виновни за планирането на детските хранения, не виждат нищо неправилно в това. Напротив, техният отговор е, че препоръчваните количества плодове, зеленчуци, тесто и захар са на база целодневна консумация. ”
Както може да се досетим, детето прекарва съвсем през целия ден на територията на образователното заведение. Т.е. там то се храни 4 пъти, от препоръчваните 5 хранения дневно. Ако приемем, че то не е консумирало нужното количество плодове и зеленчуци в границите на четирите хранения в образователното заведение, то ще би трябвало да „ навакса ” у дома. Или да вечеря единствено плодове и зеленчуци, с цел да си набави нужното количество. Прост образец. Детето би трябвало да употребява дневно примерно 300-350 г плодове и зеленчуци. В множеството менюта за 4 хранения има към 100 година Какво вършим с останалите? Детето би трябвало у дома да изяде на вечеря 200-250 г, по този начин ли? Това, несъмнено, е невероятно.
“И не на последно място – по какъв начин възпитаме у децата просвета на хранене? ”
В учебно заведение и в детската градина, постоянно и у дома те научават, че потреблението на тестени и захарни произведения е допустима и дори доста позволена. Каква просвета на хранене им сътворяваме? Дори и у дома родителите да желаят и да се стараят да лимитират децата или пък в учебно заведение те да се хранят вярно, в случай че процесът е единствено едностранен, децата ще имат проблеми със своето здраве.
Но да се върнем на вашия въпрос. Именно всички тези нагоре изброени обстоятелства и провокираха нас – посланиците на придвижването Food Revolution Day и създателите на Фондация „ За храната ”, да озаглавим тазгодишното издание с мотото „ Повече плодове и зеленчуци – по-малко брашно и захар ”. И точно под това мото желаеме да обедим всички, които вземат участие в процеса хранене на нашите деца – да бъдат по-взискателни, по-отговорни и по-осъзнати.
- Децата идват в първи клас с съвсем напълно построени привички на хранене – някои от тях са изрично нездравословни. Както излиза наяве, с предлаганата в учебно заведение храна те се затвърждават и задълбочават. Според вас по какъв начин може да се промени това, какво би включвала дисциплината хранене, с цел да промени статуквото?
- Да, още веднъж за жалост отговорът ще е позитивен:
Според последното национално маркетингово изследване, което направихме за задачите на тази акция 39.6% от децата по няколко пъти на ден употребяват тестени произведения и 30.6% употребяват храни и питиета, съдържащи захар. Веднъж на ден 34.1% - тестени и храни и питиета, съдържащи захар – 24.8%. Процентът пък на консумация на плодове и зеленчуци надлежно: няколко пъти на ден е 39.2%, а един път на ден – 36.7%. 5-6 пъти седмично плодове и зеленчуци употребяват едвам 8.3%.
Цифрите са безжалостни. И тази консумация идва освен от учебно заведение, само че и от у дома. Често родителите не смеят да отхвърлят, не приказват с децата си на тематика здравословно хранене по няколко аргументи: липса на време, както за подготвяне на храна, по този начин и за диалози и простички уточнения. Често се отхвърлят от първия опит откакто са пробвали да предложат на детето си някакъв нов плод или зарзават. Често просто си споделят, то върви на учебно заведение и там нали яде вярно?
В учебно заведение пък учителите не знаят или нямат време да включат в своите предмети ограмотителни материали на тази тематика, да провеждат и предизвикват събития, в които децата директно да подготвят храна, а в това време децата порастват, проблемите се задълбочават и остават за цялостен живот. Защото неправилното и нездравословното хранене води след себе си затлъстяване, от него следват редица заболявания като сърдечни проблеми, намаляване на имунната система, диабет, вид 2, и така нататък А те остават за цялостен живот.
“Решението на всичко това е едно. Всеки, само че в действителност всеки, от който храненето на едно дете зависи, да взе участие интензивно в процеса. ”
Ние не сме гневни покровители на въвеждане на дисциплината хранене в учебните заведения, просто тъй като за храната, вярното хранене, потребни и нездравословни качества може да се приказва и в други образователни дисциплини, и по други предмети. То е тематика на учебното заведение като институция. На територията на самото учебно заведение може да бъдат отстранени или сведени до в действителност безспорен най-малко достъпът до нездравословни и нездравословни храни посредством лавки или вендинг-машини, да речем. Училищното настоятелство, самите родители, учителите, шефовете да предизвикват у децата интереса към игри, кулинарни работилници, тематични часове на класния, в които непосредствено да се приказва за нездравословните и потребните храни, за дейния и здравословен метод на живот.
- Притеснява ли ви опозиция от страна на родителите, в случай че тематиките в час по хранене се сблъскат с техните лични привички и правила? Как могат родителите да бъдат въвлечени и уверени, че това е положително начинание и би било потребно даже и на тях?
- Не, не ни тормози, тъй като ние самите сме родители и постоянно можем да си разбираем за какво някой реагира по този начин. В последна сметка, за жалост или не, тематиката „ здравословно хранене ” стана доста известна. Хората изпадат в крайности или се объркват от доста постоянно радикално спорни теории и практики. Истината е, най-малко съгласно нас е, че в случай че се приказва и подтиква уравновесеното хранене, без изпадане в крайности – няма родител, който да не одобри това начинание за потребно. Все отново става дума за здравето на неговото дете.
- Какви експерти, лектори биха влезнали в час по хранене?
Ако бъде признато да има подобен и той в действителност се вкара, което, отново споделяме, не е от особена нужда, експертите могат да бъдат от всевъзможни области. Защото тялото е химия, съчетанието на храната - също, тъй като културата на хранене е история, тъй като имената на ястията и тяхното подготвяне - също. Защото произходът на продуктите е география. Тяхното развъждане - биология.
“Храненето е обвързвано с всичко, за което децата учат в учебно заведение. ”
- По отношение на образователния проект, може ли час по хранене да се свърже с тематики и модули от други предмети? Би ли имал принос този час за модернизиране и повишение на качеството на българското обучение?
- Да. Със сигурност. И апропо това се практикува в много страни. Повечето от тях европейски.
- Ако се вкарва дисциплината „ Хранене ” тя е добре да съпътства цялото главно обучение или да се концентрира по-скоро в началния, прогимназиалния курс?
- Правилното хранене като познание и процедура би трябвало да бъде наложителен детайл във всяка една възраст. Човек през целия си живот трансформира своите хранителни привички, доусъвършенства ги, открива нови храни за себе си, пътува и опознава нови култури още веднъж посредством храната. Общува посредством трапезата.
Именно по тази причина съгласно всяка една възраст на децата могат да се оферират разнообразни детайли от процеса на хранене.От първични съществени знания за това по какъв начин да държим нож и вилица, или по какъв начин да нарежем краставица, и какво е потребното в зелените храни, до това по какъв начин да съвместим продуктите в обещано ядене, с какво пиво да комбинираме, по какъв начин да сервираме и по какъв начин да се държим на бизнес вечеря, да вземем за пример.
- Има ли сполучливи образци от други страни, които могат да спомогнат за здравословното хранене в българското учебно заведение? Каква е практиката в чужбина по този въпрос?
- Има. И те освен малко. И не са и толкоз комплицирани или проблематични за въвеждане.
Да стартираме, да вземем за пример, с изкушенията, които са първата стъпка към премахването на нездравословните хранителни привички. Територията на учебното заведение. Във Франция, да вземем за пример, още от 2005 година със закон е неразрешено разполагането на територията на учебните заведения на вендинг машини или пък рекламирането на нездравословни (джънк) храни без наложителна маркировка, така наречен маркировка вид „ светофар ”, сигнализираща за нездравословно наличие.
“В образователната стратегия на доста от европейските страни влизат дисциплинираност или съчетания от дисциплини, в които тематиката за здравословното хранене е включена под една или друга форма. ”
Във Финландия това е дисцплина, наречена „ Здраве, хранене и положителни маниери ”, която постоянно не се практикува и води в час, а в учебния стол, по време на обедното хранене на децата. В Словения си има часове, в които децата непосредствено се учат да готвят. В Германия в образователната дисциплинираност, наречена „ Обучение на потребителя ” има специфични раздели за това по какъв начин да се избира храна, защо да се следи върху етикетите на питателните артикули, по какъв начин да се понижи изхвърлянето на храна.
- Как часът по хранене ще спомага за здравната просвета на децата, би ли подобрил качеството на живот, предварителната защита на диабет, затлъстяване? Каква е вашата идеална цел?
- Часът по хранене или тематичните раздели в други образователни дисциплини ще спомагат за предварителната защита на нездравословното хранене. Разбира се.
Колкото повече човек е осведомен с даден проблем или въпрос, той толкоз по-дисциплиниран е. А забавното е, че първичната дисциплинираност по-късно се трансформира в табиет за цялостен живот и към този момент не е някакъв вид обвързване или боязън. Това си просто едно наслаждение. При това споделено наслаждение.
“Здрави и щастливи, усмихнати и изобретателни деца, които да станат почтени възрастни. Това е нашата идеална цел. ”
“ тази година си е сложила още по-амбициозни цели с второто издание на. Дебатът е по-широк, само че и доста съответен - “Повече плодове и зеленчуци, по-малко тесто и захар ”. Това мотото на тазгодишната акция и неслучайно. ”
Докато храненето на децата е ангажимент единствено на родителите, то може да се управлява от тях. Но стане ли отговорност на институциите - в яслите, детските градини и учебните заведения - то става извънредно проблематично. Участието на тестени произведения от бяло брашно и храни с високо наличие на захар, за сметка на пресни, сезонни плодове и зеленчуци, е прекомерно мощно застъпено в детските заведения, столовото учебно хранене и учебните лавки. А връзката със здравето е директна. България е на челните места в Европа по затлъстяване в ранна възраст, диабет 2 и други здравни разстройства вследствие на нездравословно хранене и обездвижване.
“Ако се замислим, че децата получават неизбежно 4 от 5 общо за деня хранения отвън дома и погледнем какви са те - би трябвало да се попитаме: Колко здравословни, съответни са те, по какъв начин са поднесени, приучават ли към положителна и осъзната просвета на хранене? ”
Храненето на децата постоянно е било една от централните тематики в Hera.bg. Смятаме, че каквото и да се случва вкъщи като просвета, привички и визия за здравословно хранене, отиде ли детето в учебно заведение, всичко излиза като страна в една доста неравна борба - стола и лавката. Тромавата институция и безредният свободен пазар. Затова сме правили планове, да, размишлявали сме за. Затова прегръщаме концепцията на да засегне и храненето в учебните заведения и в тази връзка зададохме няколко въпроса на експертите от.
И заставаме зад всяка тяхна дума - като медия и като родители.
- Как се храни българското дете в учебно заведение? Кое в настоящето състояние ви предизвика да засегнете тематиката за храненето на учениците в тазгодишното издание на?
- Българското дете, и в детските градини, и в учебните заведения, за жалост не се храни здравословно. Няколко бегли погледа в менютата на децата в учебните заведения и детските градини, които публично са оповестени от тези заведения, се вижда, че в менюто на децата доминират захарта и тестото, а плодовете и зеленчуците са необичайност или не участват в заложените и препоръчваните в другите наредби количества.
“Друг обезпокоителен факт е, че институциите, виновни за планирането на детските хранения, не виждат нищо неправилно в това. Напротив, техният отговор е, че препоръчваните количества плодове, зеленчуци, тесто и захар са на база целодневна консумация. ”
Както може да се досетим, детето прекарва съвсем през целия ден на територията на образователното заведение. Т.е. там то се храни 4 пъти, от препоръчваните 5 хранения дневно. Ако приемем, че то не е консумирало нужното количество плодове и зеленчуци в границите на четирите хранения в образователното заведение, то ще би трябвало да „ навакса ” у дома. Или да вечеря единствено плодове и зеленчуци, с цел да си набави нужното количество. Прост образец. Детето би трябвало да употребява дневно примерно 300-350 г плодове и зеленчуци. В множеството менюта за 4 хранения има към 100 година Какво вършим с останалите? Детето би трябвало у дома да изяде на вечеря 200-250 г, по този начин ли? Това, несъмнено, е невероятно.
“И не на последно място – по какъв начин възпитаме у децата просвета на хранене? ”
В учебно заведение и в детската градина, постоянно и у дома те научават, че потреблението на тестени и захарни произведения е допустима и дори доста позволена. Каква просвета на хранене им сътворяваме? Дори и у дома родителите да желаят и да се стараят да лимитират децата или пък в учебно заведение те да се хранят вярно, в случай че процесът е единствено едностранен, децата ще имат проблеми със своето здраве.
Но да се върнем на вашия въпрос. Именно всички тези нагоре изброени обстоятелства и провокираха нас – посланиците на придвижването Food Revolution Day и създателите на Фондация „ За храната ”, да озаглавим тазгодишното издание с мотото „ Повече плодове и зеленчуци – по-малко брашно и захар ”. И точно под това мото желаеме да обедим всички, които вземат участие в процеса хранене на нашите деца – да бъдат по-взискателни, по-отговорни и по-осъзнати.
- Децата идват в първи клас с съвсем напълно построени привички на хранене – някои от тях са изрично нездравословни. Както излиза наяве, с предлаганата в учебно заведение храна те се затвърждават и задълбочават. Според вас по какъв начин може да се промени това, какво би включвала дисциплината хранене, с цел да промени статуквото?
- Да, още веднъж за жалост отговорът ще е позитивен:
Според последното национално маркетингово изследване, което направихме за задачите на тази акция 39.6% от децата по няколко пъти на ден употребяват тестени произведения и 30.6% употребяват храни и питиета, съдържащи захар. Веднъж на ден 34.1% - тестени и храни и питиета, съдържащи захар – 24.8%. Процентът пък на консумация на плодове и зеленчуци надлежно: няколко пъти на ден е 39.2%, а един път на ден – 36.7%. 5-6 пъти седмично плодове и зеленчуци употребяват едвам 8.3%.
Цифрите са безжалостни. И тази консумация идва освен от учебно заведение, само че и от у дома. Често родителите не смеят да отхвърлят, не приказват с децата си на тематика здравословно хранене по няколко аргументи: липса на време, както за подготвяне на храна, по този начин и за диалози и простички уточнения. Често се отхвърлят от първия опит откакто са пробвали да предложат на детето си някакъв нов плод или зарзават. Често просто си споделят, то върви на учебно заведение и там нали яде вярно?
В учебно заведение пък учителите не знаят или нямат време да включат в своите предмети ограмотителни материали на тази тематика, да провеждат и предизвикват събития, в които децата директно да подготвят храна, а в това време децата порастват, проблемите се задълбочават и остават за цялостен живот. Защото неправилното и нездравословното хранене води след себе си затлъстяване, от него следват редица заболявания като сърдечни проблеми, намаляване на имунната система, диабет, вид 2, и така нататък А те остават за цялостен живот.
“Решението на всичко това е едно. Всеки, само че в действителност всеки, от който храненето на едно дете зависи, да взе участие интензивно в процеса. ”
Ние не сме гневни покровители на въвеждане на дисциплината хранене в учебните заведения, просто тъй като за храната, вярното хранене, потребни и нездравословни качества може да се приказва и в други образователни дисциплини, и по други предмети. То е тематика на учебното заведение като институция. На територията на самото учебно заведение може да бъдат отстранени или сведени до в действителност безспорен най-малко достъпът до нездравословни и нездравословни храни посредством лавки или вендинг-машини, да речем. Училищното настоятелство, самите родители, учителите, шефовете да предизвикват у децата интереса към игри, кулинарни работилници, тематични часове на класния, в които непосредствено да се приказва за нездравословните и потребните храни, за дейния и здравословен метод на живот.
- Притеснява ли ви опозиция от страна на родителите, в случай че тематиките в час по хранене се сблъскат с техните лични привички и правила? Как могат родителите да бъдат въвлечени и уверени, че това е положително начинание и би било потребно даже и на тях?
- Не, не ни тормози, тъй като ние самите сме родители и постоянно можем да си разбираем за какво някой реагира по този начин. В последна сметка, за жалост или не, тематиката „ здравословно хранене ” стана доста известна. Хората изпадат в крайности или се объркват от доста постоянно радикално спорни теории и практики. Истината е, най-малко съгласно нас е, че в случай че се приказва и подтиква уравновесеното хранене, без изпадане в крайности – няма родител, който да не одобри това начинание за потребно. Все отново става дума за здравето на неговото дете.
- Какви експерти, лектори биха влезнали в час по хранене?
Ако бъде признато да има подобен и той в действителност се вкара, което, отново споделяме, не е от особена нужда, експертите могат да бъдат от всевъзможни области. Защото тялото е химия, съчетанието на храната - също, тъй като културата на хранене е история, тъй като имената на ястията и тяхното подготвяне - също. Защото произходът на продуктите е география. Тяхното развъждане - биология.
“Храненето е обвързвано с всичко, за което децата учат в учебно заведение. ”
- По отношение на образователния проект, може ли час по хранене да се свърже с тематики и модули от други предмети? Би ли имал принос този час за модернизиране и повишение на качеството на българското обучение?
- Да. Със сигурност. И апропо това се практикува в много страни. Повечето от тях европейски.
- Ако се вкарва дисциплината „ Хранене ” тя е добре да съпътства цялото главно обучение или да се концентрира по-скоро в началния, прогимназиалния курс?
- Правилното хранене като познание и процедура би трябвало да бъде наложителен детайл във всяка една възраст. Човек през целия си живот трансформира своите хранителни привички, доусъвършенства ги, открива нови храни за себе си, пътува и опознава нови култури още веднъж посредством храната. Общува посредством трапезата.
Именно по тази причина съгласно всяка една възраст на децата могат да се оферират разнообразни детайли от процеса на хранене.От първични съществени знания за това по какъв начин да държим нож и вилица, или по какъв начин да нарежем краставица, и какво е потребното в зелените храни, до това по какъв начин да съвместим продуктите в обещано ядене, с какво пиво да комбинираме, по какъв начин да сервираме и по какъв начин да се държим на бизнес вечеря, да вземем за пример.
- Има ли сполучливи образци от други страни, които могат да спомогнат за здравословното хранене в българското учебно заведение? Каква е практиката в чужбина по този въпрос?
- Има. И те освен малко. И не са и толкоз комплицирани или проблематични за въвеждане.
Да стартираме, да вземем за пример, с изкушенията, които са първата стъпка към премахването на нездравословните хранителни привички. Територията на учебното заведение. Във Франция, да вземем за пример, още от 2005 година със закон е неразрешено разполагането на територията на учебните заведения на вендинг машини или пък рекламирането на нездравословни (джънк) храни без наложителна маркировка, така наречен маркировка вид „ светофар ”, сигнализираща за нездравословно наличие.
“В образователната стратегия на доста от европейските страни влизат дисциплинираност или съчетания от дисциплини, в които тематиката за здравословното хранене е включена под една или друга форма. ”
Във Финландия това е дисцплина, наречена „ Здраве, хранене и положителни маниери ”, която постоянно не се практикува и води в час, а в учебния стол, по време на обедното хранене на децата. В Словения си има часове, в които децата непосредствено се учат да готвят. В Германия в образователната дисциплинираност, наречена „ Обучение на потребителя ” има специфични раздели за това по какъв начин да се избира храна, защо да се следи върху етикетите на питателните артикули, по какъв начин да се понижи изхвърлянето на храна.
- Как часът по хранене ще спомага за здравната просвета на децата, би ли подобрил качеството на живот, предварителната защита на диабет, затлъстяване? Каква е вашата идеална цел?
- Часът по хранене или тематичните раздели в други образователни дисциплини ще спомагат за предварителната защита на нездравословното хранене. Разбира се.
Колкото повече човек е осведомен с даден проблем или въпрос, той толкоз по-дисциплиниран е. А забавното е, че първичната дисциплинираност по-късно се трансформира в табиет за цялостен живот и към този момент не е някакъв вид обвързване или боязън. Това си просто едно наслаждение. При това споделено наслаждение.
“Здрави и щастливи, усмихнати и изобретателни деца, които да станат почтени възрастни. Това е нашата идеална цел. ”
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ