Носител на приза „Пушкин“ с писмо до Путин
Забележителният турски стихотворец Атаол Бехрамоглу, притежател на премия „Пушкин“ (2008), първият повсеместен преводач на поезията на Пушкин и Лермонтов на турски език, изпрати през днешния ден Писмо до Президента на Руската федерация Владимир Путин.
Публикувам текста, който Атаол ми препрати, в български превод тук.
Атаол Бехрамоглу е един от 12-те участници в тазгодишното издание на Международния фестивал на поезията „Орфей – Пловдив“ 2022 (12-13 май).
Уважаеми Владимир Владимирович Путин,
Президент на Русия,
Смея да се надявам, че ще помните нашата среща на церемонията по връчването на медала Пушкин в Москва-Кремъл през 2007 година
Официалната вечеря преди церемонията към момента не беше почнала, пристигнах на масата ви в средата на огромната зала, показах се като турски стихотворец, който беше считан за заслужен за медала на Пушкин, и ви показах моята книга с преводи на стихотворения от Пушкин, която ви надписах.
Това, което беше незабравимо за мен, а не няколкото взаимни учтиви фрази, беше, че се изправихте, с цел да поздравите индивида, който пристигна на масата ви, и се сбогувахте по същия метод.
Уважаеми Владимир Путин,
С моите професионални книги, есета, преводни артикули и академична осведоменост с съветската литература, работих с обич и чест за популяризирането на великоруската просвета и литература в Турция.
Като турски стихотворец, който беше първият преводач на стихотворения на велики съветски поети, изключително тези на Пушкин и Лермонтов, от съветски на турски в размер на обособени книги, и който носи интернационалния орден на Пушкин с чест, виждам с огромна горест и паника намесата на Русия, на която сте държавен глава, в Украйна, нейния същински брат, предизвикала доста смъртни случаи и неописуема болежка.
Несъмнено съм осведомен и наясно с главните аргументи за интервенцията.
Очевидно е, че НАТО и Западният блок, изключително Съединените американски щати, избраха Русия за политически и стопански съперник и цел на враждебността, до момента в който Съветският съюз бе разхлабен и Варшавският контракт – изчезнал; знам и виждам, че с провокативни дейности и начинания се пробват да изхабят и отслабят страната ви.
Осъждам със страдание и пренебрежение грубостта и неуважението, които не са научили нищо от човешката просвета, в тази ситуация с интервенцията в Украйна, от Русия, от съветската просвета, от съветските писатели като Лев Толстой, Фьодор Достоевски, които бранят върховете на достойнството на международната литература, от популярен, прочувствен и хуманистичен създател като Пьотър Чайковски, от съветските художници, работещи в чужбина.
Но все пак това един другар на Вашата страна и просвета, който има съвестта, доводите и здравия разсъдък, не може да утвърди тази интервенция, предизвикала толкоз доста болежка.
Уважаеми Владимир Путин,
Преди доста години, когато на млади години учех за магистър по Руска литература в Московския държавен университет, една вечер бях излязал от стаята си и се върнах назад с вдъхновението на младо момиче, което върви над снега, почнал внезапно да се спуска от небето като коприна, като че ли играеше балет и мечтаеше, и написах стихотворението си „ Бяло, като коприна, вали сняг “.
За страдание не е подобен снегът, който вали в и към Киев от дни.
Точно както през Втората международна война, когато страната Ви беше под нацистка окупация, това е сняг, подправен с кръв.
Като турски стихотворец, превел на турски огромните съветско-руски поети Твардовски, Сурков, Исаковски, които показаха неописуемата болежка, претърпени от Вашата страна и Вашия народ през тези години, и Симонов, чието другарство имах достойнството да спечеля; като другар на Вашия език, литература и просвета, чакам и Ви апелирам да гарантирате, че тези премеждия ще бъдат прекъснати без момент отсрочване, раните да стартират да заздравяват, че украинските жители, които са напуснали или напущат родината си, ще бъдат сигурни, че ще се завърнат и ще останат в страната си без терзания.
Вашите опити в тази посока няма да значат крачка обратно, в противен случай, те ще бъдат уважавани като неотменно Ваше задържение, като Ваш дълг на признателност към великата хуманистична литература, изкуство и просвета на Вашата страна, към Вашите велики и миролюбиви хора, претърпели доста болки…
Атаол Бехрамоглу,
чле на LOTUS, Азиатско-африкански съюз на писателите,
притежател на Европейските награди ОМИР и ПУШКИН
Истанбул, 13.03.2022 г
Публикувам текста, който Атаол ми препрати, в български превод тук.
Атаол Бехрамоглу е един от 12-те участници в тазгодишното издание на Международния фестивал на поезията „Орфей – Пловдив“ 2022 (12-13 май).
Уважаеми Владимир Владимирович Путин,
Президент на Русия,
Смея да се надявам, че ще помните нашата среща на церемонията по връчването на медала Пушкин в Москва-Кремъл през 2007 година
Официалната вечеря преди церемонията към момента не беше почнала, пристигнах на масата ви в средата на огромната зала, показах се като турски стихотворец, който беше считан за заслужен за медала на Пушкин, и ви показах моята книга с преводи на стихотворения от Пушкин, която ви надписах.
Това, което беше незабравимо за мен, а не няколкото взаимни учтиви фрази, беше, че се изправихте, с цел да поздравите индивида, който пристигна на масата ви, и се сбогувахте по същия метод.
Уважаеми Владимир Путин,
С моите професионални книги, есета, преводни артикули и академична осведоменост с съветската литература, работих с обич и чест за популяризирането на великоруската просвета и литература в Турция.
Като турски стихотворец, който беше първият преводач на стихотворения на велики съветски поети, изключително тези на Пушкин и Лермонтов, от съветски на турски в размер на обособени книги, и който носи интернационалния орден на Пушкин с чест, виждам с огромна горест и паника намесата на Русия, на която сте държавен глава, в Украйна, нейния същински брат, предизвикала доста смъртни случаи и неописуема болежка.
Несъмнено съм осведомен и наясно с главните аргументи за интервенцията.
Очевидно е, че НАТО и Западният блок, изключително Съединените американски щати, избраха Русия за политически и стопански съперник и цел на враждебността, до момента в който Съветският съюз бе разхлабен и Варшавският контракт – изчезнал; знам и виждам, че с провокативни дейности и начинания се пробват да изхабят и отслабят страната ви.
Осъждам със страдание и пренебрежение грубостта и неуважението, които не са научили нищо от човешката просвета, в тази ситуация с интервенцията в Украйна, от Русия, от съветската просвета, от съветските писатели като Лев Толстой, Фьодор Достоевски, които бранят върховете на достойнството на международната литература, от популярен, прочувствен и хуманистичен създател като Пьотър Чайковски, от съветските художници, работещи в чужбина.
Но все пак това един другар на Вашата страна и просвета, който има съвестта, доводите и здравия разсъдък, не може да утвърди тази интервенция, предизвикала толкоз доста болежка.
Уважаеми Владимир Путин,
Преди доста години, когато на млади години учех за магистър по Руска литература в Московския държавен университет, една вечер бях излязал от стаята си и се върнах назад с вдъхновението на младо момиче, което върви над снега, почнал внезапно да се спуска от небето като коприна, като че ли играеше балет и мечтаеше, и написах стихотворението си „ Бяло, като коприна, вали сняг “.
За страдание не е подобен снегът, който вали в и към Киев от дни.
Точно както през Втората международна война, когато страната Ви беше под нацистка окупация, това е сняг, подправен с кръв.
Като турски стихотворец, превел на турски огромните съветско-руски поети Твардовски, Сурков, Исаковски, които показаха неописуемата болежка, претърпени от Вашата страна и Вашия народ през тези години, и Симонов, чието другарство имах достойнството да спечеля; като другар на Вашия език, литература и просвета, чакам и Ви апелирам да гарантирате, че тези премеждия ще бъдат прекъснати без момент отсрочване, раните да стартират да заздравяват, че украинските жители, които са напуснали или напущат родината си, ще бъдат сигурни, че ще се завърнат и ще останат в страната си без терзания.
Вашите опити в тази посока няма да значат крачка обратно, в противен случай, те ще бъдат уважавани като неотменно Ваше задържение, като Ваш дълг на признателност към великата хуманистична литература, изкуство и просвета на Вашата страна, към Вашите велики и миролюбиви хора, претърпели доста болки…
Атаол Бехрамоглу,
чле на LOTUS, Азиатско-африкански съюз на писателите,
притежател на Европейските награди ОМИР и ПУШКИН
Истанбул, 13.03.2022 г
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ