Забележителният автор исихаст от 14 век св. Николай Кавасила (1332

Забележителният създател исихаст от 14 век св. Николай Кавасила (1332 - 1371) посвещава това слово на Благовещението на св. Богородица, откривайки пред нас погледа на византийския човек към Божията майка. Проповед, изпълнена освен с горещо религиозно възприятие, само че и с дълбока догматика.

(Благовещение, Андрей Рубльов, 1410, Москва)

╫ За Благовещението на Пресветата наша Владичица и Приснодева Мария (Три Богородични слова)

Ако би трябвало в миналото човек да се радва и да тръпне, да пее с признателност, в случай че има интервал, който изисква човек да желае най-голямото и най-хубавото и го кара да се стреми към допустимо най-широка връзка, най-прекрасен изказ и най-силно слово, с цел да възпее величието му, не виждам кой различен може да бъде, с изключение на днешният празник. Защото като че през днешния ден пристигна от небето Ангел и възвести началото на всички богатства. Днес небето се възвеличава. Днес земята ликува. Днес цялото създание се радва. И оттатък този празник не остава и Този, който държи в ръцете Си небето. Защото, това, което се случва през днешния ден, е истински празник. Всички се срещат в него, с идентична наслада. Всички живеят и дават и на нас същото забавление: Създателят, всички творения, самата майка на Твореца, която даде нашата природа и по този начин Го направи причастен на нашите радостни събрания и празници. И преди всички се радва Творецът. Защото е по начало покровител и от началото на творението има за свое дело благотворeнето. Никога няма потребност от нищо и не знае нищо друго, с изключение на да дава и да благотвори. 

Радва се също и Девата, поради която всички тези блага бяха дадени на хората. И се радва по пет аргументи. Преди всичко като човек, който съучаства, както всички, в общите богатства. Радва се, обаче, и тъй като богатствата й бяха дадени и преди този момент още по-съвършени в сравнение с другите, а още повече, тъй като Тя е повода тези блага да бъдат дадени на всички. Петата и най-голяма причина, поради която се радва Девата, е, че не просто посредством нея Бог, само че и самата тя, с помощта на даровете, които позна и първа видя, донесе възкресението на хората.

Защото Девата не е както земята, която сформира индивида, само че самата не направи нищо за неговото основаване и която бе употребена като елементарен материал от Твореца и просто „ стана ”, без да „ прави ” нищо. Девата осъществя в себе си и даде на Бога всички тези неща, които привлякоха Създателя на земята, които подтикнаха креативната Му ръка. И кои са тези неща? Житие безупречно, живот пречист, отказване на всяко зло, практикуване на всички добродетели, душа от светлината по-чиста, тяло напълно духовно, по-светло и от слънцето, от небето по-чисто, от херувимските тронове по-свято. Полет на мозъка, който не стопира пред никоя височина, който задминава даже крилата на ангелите. Божествен ерос, който погълнал всяко друго предпочитание на душата. Земя на Бога, единение с Бога, което не побира никоя човешка мисъл.

Така, украсила с такава добродетел и тялото, и душата си, тя съумя да притегли върху себе си погледа на Бога. Благодарение на своята хубост, тя разкри красива общата човешка природа. И победи измамника. И стана човек поради Девата Този, Който поради прегрешението бе ненавиждан измежду хората.

И „ стената на враждата ” и „ преградата ” нямаха никакво значение за Девата, само че всичко, което разделяше човешкия жанр от Бога, що се отнасяше до нея бе анулирано. Така и преди общото помиряване сред Бога и Девата се възцари мир. Нещо повече, тя нямаше потребност в никакъв случай да принася жертви за мир и помиряване, защото от началото беше първа измежду приятелите. Всички тези неща станаха поради другите. И беше Ходатая, „ беше покровител за нас пред Бога ”, с цел да използваме израза на Павел, издигайки към Бога поради индивидите не своите ръце, само че самия собствен живот. И бе задоволителна добродетелта на една душа да спре злината на хората от всички епохи. Както кивотът избави индивида при общия потоп на вселената, не все присъединяване в бедите и избави у човешкия жанр опцията да продължи, същото се случи и с Девата. Тя опази постоянно мисълта си толкоз недокосната и свята, като че ли на земята не се бе докосвал никой грях, като че ли всички останаха правилни на това, което трябваше, като че ли всички обитаваха към момента в парадайса. Даже не усети лошотията, която се разливаше по цялата земя. И потопът на прегрешението, който се простираше на всички места и затвори небето, и отвори пъкъла, и въвлече хората във война с Бога, и изгони от земята Благия, водейки на мястото Му лукавия, не съумя даже малко да допре блажената Дева. И до момента в който властваше в цялата галактика и разстройваше и разрушаваше всичко, злото бе победено от една единствено мисъл, от една единствено душа. И освен от Девата бе победено, само че с помощта на нея прегрешението отстъпи от целия човешки жанр.

Това беше приносът на Девата в делото на спасението, преди да пристигна денят, в който Бог трябваше, съгласно Своя предвечен проект, да наведе небесата и да слезе на земята: от момента, в който се роди, тя строеше заслон за Онзи, който можеше да избави индивида, подвизаваше се да направи красива Божията обител, самата себе си, тъй че да бъде почтена за Него. 

Така и Девата, приемайки в себе си Бога и давайки Му своята плът, направи по този начин, че Бог да се яви в света и да стане за враговете несъкрушимо проваляне, а за приятелите избавление и извор на всички богатства.

Изрече това и незабавно всичко стана. „ И Словото стана плът и живя сред нас ”. Така, незабавно щом Девата отговори на Бога, незабавно получи от Него Духа, който основава онази богоподобна плът. Гласът й бе „ глас на силата ”, както сподели Давид. И по този начин с майчино слово закупи форма Словото на Отца. И с гласа на творението се съгражда Творецът. И както, щом Бог сподели „ да бъде светлина ”, незабавно стана светлината, по този начин незабавно с гласа на Девата изгря същинската Светлина и се съедини с човешката плът и се зачена Този, който огрява „ всеки човек, приближаващ на света ”. О, свят глас! О, думи, които извършихте такова великолепие! О, език блажен, който в един единствено момент прикани цялата галактика от заточението! О, богатство на чистата душа, която с дребното свои думи разпръсна над нас такива нетленни богатства! Защото тези думи трансфораха земята в небе и изпразниха Ада, освобождавайки затворените. Направиха небето да се населява от хора и толкоз приближиха Ангелите до хората, че сплетоха небесния и човешкия жанр в един несравним танц към Този, който е по едно и също време и двете, към Този, който бидейки Бог, стана човек. 

За тези ти думи, коя признателност ще бъде почтено да ти принесем? Как да те назовем, като сред хората няма нищо равностойно на тебе? Защото нашите думи са земни, до момента в който ти мина всички върхове на света. Прочее, в случай че е нужно да ти бъдат отправени похвални слова, то това би трябвало да е дело на Ангелите, на мозъка на херувимите, на огнен език. Затова и ние, като си спомнихме, колкото можахме, достиженията ти и възпяхме съгласно силите си теб, самото наше избавление, желаеме в този момент да намерим благ глас. И стигаме до поздрава на Гавриил, почитайки по този начин цялата ни проповед: „ Радвай се, плодородна, Господ е с тебе! ”

Но дай ни, Дево, освен да приказваме за нещата, което носят чест и популярност на Него и на теб, която Го роди, само че и да ги прилагаме. Подготви ни да станем и ние Негови обиталища, тъй като Нему прилича славата през вековете. Амин.

Превод от гръцки: Златина Каравълчева

Източник със съкращения:
Изображение: Благовещение, Андрей Рубльов, 1410, Москва