Икономиката на България ще расте по-бавно от очакванията на правителството, а инфлацията - двойно по-бързо |
Забавяне на икономическия напредък през тази година, поради привършване на резултатите на възобновяване и двойно по-висока инфлация по отношение на плануваната от държавното управление планува Институтът по стопанска система и политики (ИИП) към Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
Третият годишен отчет на изследователското звено предвижда през тази година растежът на брутния вътрешен артикул да бъде 3.5%, доста под плануваните от държавното управление (4.8%) в плана за бюджет, който Народното събрание преглежда.
„ С привършване на позитивните резултати от възобновяване, на фискалните тласъци, както и със стягането на паричната политика от водещите централни банки, чакаме растежът на световната икономическа интензивност да следва наклонност към гладко закъснение през остатъка от прогнозния небосвод, достигайки 3.3% през 2024 година Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено асимилиране на средства от Европейски Съюз по Националния проект за възобновяване и резистентност на България ще стартира през 2023 година “, разясняват от Института.
Прогнозира се и инфлация от 11.6% за тази година, което е двойно по-висока стойност по отношение на плануваната от кабинета. Успоредно с това се чака и по-слабо възобновяване на пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 година, когато се чака усвояването на средства от Плана за възобновяване да окаже нов подтик върху стопанската система.
Освен по-консервативна оценка за вероятностите пред българската стопанска система документът съдържа и експертен разбор за следствията от влизане на България в еврозоната. Той прави оценка развиването на осемте страни, въвели единната валута след нейното основаване през 1999 година, по индикаторите за богатство и финансова непоклатимост (доходи, инфлация, обществен дълг).
„ Високата степен на доближаване преди приемането на еврото ще значи по-малко проблеми по-късно, като един от най-сериозните от тях е високият ритъм на инфлация. На процедура във всички страни, приели еврото, се следи конвергенция в ценовото ниво към междинното за Европейски Съюз (ЕЗ), само че такава надалеч не е налице във връзка с покупателната дарба на приходите “, сочи заключението на отчета.
Покачването на цените няма да е резултат единствено от първичното закръгляне, само че ще бъде дълготраен развой, в резултат от замяната на валутния ръб с стандартна парична политика. Освен това има риск от трайно разхлабване на фискалната дисциплинираност, което е симптоматично за съвсем цялата еврозона, настояват създателите.
Институтът по стопанска система и политики (ИИП) към Университета за национално и международно стопанство организира, развива и популяризира научни проучвания в региона на стопанската система и обществените политики. За задачата ИИП събира и проучва данни по основни стопански, обществени и демографски индикатори и показатели, с което образува справедлив взор за въздействието им върху икономическата обстановка. Мисията на Института е да провежда значима икономическа и бизнес информация чрез изработката на секторни разбори, с което на практика да подкрепи образуването на политики, както и да направи оценка на въздействието на регулации и благоприятни условия за дерегулиране. ИИП разполага с потенциал да създава и ръководи консултантски планове за частния бранш.
Третият годишен отчет на изследователското звено предвижда през тази година растежът на брутния вътрешен артикул да бъде 3.5%, доста под плануваните от държавното управление (4.8%) в плана за бюджет, който Народното събрание преглежда.
„ С привършване на позитивните резултати от възобновяване, на фискалните тласъци, както и със стягането на паричната политика от водещите централни банки, чакаме растежът на световната икономическа интензивност да следва наклонност към гладко закъснение през остатъка от прогнозния небосвод, достигайки 3.3% през 2024 година Изготвили сме прогнозата си при допускане, че по-съществено асимилиране на средства от Европейски Съюз по Националния проект за възобновяване и резистентност на България ще стартира през 2023 година “, разясняват от Института.
Прогнозира се и инфлация от 11.6% за тази година, което е двойно по-висока стойност по отношение на плануваната от кабинета. Успоредно с това се чака и по-слабо възобновяване на пазара на труда. Процесите ще се ускорят през 2023 година, когато се чака усвояването на средства от Плана за възобновяване да окаже нов подтик върху стопанската система.
Освен по-консервативна оценка за вероятностите пред българската стопанска система документът съдържа и експертен разбор за следствията от влизане на България в еврозоната. Той прави оценка развиването на осемте страни, въвели единната валута след нейното основаване през 1999 година, по индикаторите за богатство и финансова непоклатимост (доходи, инфлация, обществен дълг).
„ Високата степен на доближаване преди приемането на еврото ще значи по-малко проблеми по-късно, като един от най-сериозните от тях е високият ритъм на инфлация. На процедура във всички страни, приели еврото, се следи конвергенция в ценовото ниво към междинното за Европейски Съюз (ЕЗ), само че такава надалеч не е налице във връзка с покупателната дарба на приходите “, сочи заключението на отчета.
Покачването на цените няма да е резултат единствено от първичното закръгляне, само че ще бъде дълготраен развой, в резултат от замяната на валутния ръб с стандартна парична политика. Освен това има риск от трайно разхлабване на фискалната дисциплинираност, което е симптоматично за съвсем цялата еврозона, настояват създателите.
Институтът по стопанска система и политики (ИИП) към Университета за национално и международно стопанство организира, развива и популяризира научни проучвания в региона на стопанската система и обществените политики. За задачата ИИП събира и проучва данни по основни стопански, обществени и демографски индикатори и показатели, с което образува справедлив взор за въздействието им върху икономическата обстановка. Мисията на Института е да провежда значима икономическа и бизнес информация чрез изработката на секторни разбори, с което на практика да подкрепи образуването на политики, както и да направи оценка на въздействието на регулации и благоприятни условия за дерегулиране. ИИП разполага с потенциал да създава и ръководи консултантски планове за частния бранш.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ