За заспалите ни съвести, които е време да разбудим, за

За заспалите ни съвести, които е време да разбудим, за предишното, което постоянно се повтаря, за паметта българска, потънала в забрава… Думите, които Стефан Цанев написа през 1994 година в увода към документалната повест на Габриела Цанева „ Миналото в мен “, са като щемпел на времето, чиито уроци отхвърляме да научим.

(Стефан Цанев, фотограф: Мая Любенова)

♥ „ Вестта за свалянето на Първия ми прозвуча като виц. Присъствах на митинга на 18 ноември. И писах - за митинга, за нас... После ходех на всички опозиционни манифестации, бдения, шествия. И пишех за тях. Някои от есетата ми бяха оповестени във в. „ Век 21 “… Загубихме изборите. И в болката си започнахме да назоваваме народа си „ рабски “. Тогава започнах да пиша тази книга. За да се знае, че народът ни не е рабски, тъй като с кръв е платил последната си глътка независимост. “ 

Габриела ЦАНЕВА, декември 1990
(увод към „ Миналото в мен “)

...

♥ Думи за паметта и забравата 

Ние се качихме върху пиедестала на демокрацията и забравихме тези, които поставиха костите си под този фундамент.

Какво стана? Огледайте се:

Колко бърже избутахме от трибуните тези малко на брой, които подвигаха глас и преди...

Не ни е прелестно, че до момента в който ние добродушно сме си мълчали - е имало хора, които са рискували в случай че не друго, най-малко спокойствието си, с цел да приказват истината.

Не ни е прелестно тези хора да ни припомнят за нашия овчи срам...

Това е нищо. Ние забравихме - не, ние забравихме да си спомним, че тази независимост не ни е подарък, че за нея са починали не един, не двама...

Че не един, не двама изгниха по пандизите и лагерите...

Не ни е прелестно, че до момента в който ние плахо сме си живуркали, е имало хора, които са се сражавали с оръжие в ръка и са дали живота си за тази независимост.

Не ни е прелестно тези хора да ни припомнят...

Но време е да прекрачим нашите гузни съвести и да проговорим с ясни сърца. Ако нямаме мъжеството да увековечим имената на тези хора - дано кажем най-малко две положителни думи за тях.

Тази книга е опит да се наруши това дълго гробно безмълвие.

1994 г. 

* Уводни думи на Стефан Цанев към документалната повест на Габриела Цанева „ Миналото в мен “, изд. Сеяч, 1994
Снимка: Портретна фотография на Стефан Цанев, фотограф: Мая Любенова, bg.wikipedia.org