За възпитанието – лаконично и поетично, от майстора на сатиричното

За възпитанието – сбито и поетично, от майстора на сатиричното слово

Вкусът е от детството.
Музиката – от детството.
Езикът – от детство.
Литературата – от детството.
После няма време за това.
От детството у нас възпитаха на деликатност, правота.
А ние, завършвайки учебно заведение, срещнахме живота в лице.
Но не се променихме.
Защото възпитанието, е мощ непреодолима.
Ние знаехме, че няма нищо по-ужасно от това, да отвърнеш на подлостта с измама.
Ние знаехме, че в случай че на крясъка отвърнеш с вик, нищо няма да докажеш.
Ние чувствахме стеснение (каква хубава дума), когато видехме разголен човек.
Дори жена.
Дори красива.
Заради възпитанието, ние се стеснявахме да доносничим и предаваме.
Все едно – имаше кой да доносничи. 
Но не и ние.
Някои постъпиха на работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Някои станаха надзиратели.
Някои – партийни деятели.
Други се изучиха във висшите партийни школи.
Ние се страхувахме обезверено, само че не сторихме това.
И не подписвахме писма – нито неоправдателни, нито одобрителни.
Може би, в случай че ни бяха били…
Но до момента в който не ни биеха, ние не подписвахме.
И никаква храброст не беше това.
Това беше образование.
И въобще, коства ми се, че мъжеството – това не е смелостта, която има бандита, а е нещо, обвързвано с останалите хора. 
Аз обичам поруменяващите в диспути.
Попадаш в неразбория, и се изчервяваш. 
Не се опълчваш против всички. 
Не крещиш: „ Това е! ” – сменяйки тематиката на диалог. 
А се червиш от това, от казаното. 
Докарваш тематиката до край, без да изкарваш останалите от кожата им.
Изпитваш позор.
Разбираш.
Отсъствието на образование оказва помощ на говоренето.
Наличието му – на слушането.
Възпитанието отсейва неизказаното.
И освобождава маса време от празни приказки и празни срещи.
А отсъствието им основава усет, прави индивида по-умен, безмълвен и прелестен. 
Колкото повече намирате непотребното, толкоз по-добре.
Нужното – всекиму своето.

Източник:
Снимка: mmdm.ru