267% ръст на инфекциите, причинени от супербактерии, спрямо 2019 г. отчитат специалисти
Националната стратегия за антимикробна устойчивост е плод на дългогодишни старания. Това означи пред bTV доцент Иван Иванов, началник на Националната референтна лаборатория по антибиотична устойчивост. Той категорично уточни, че в нея има особено заложена цел за справяне с публикуваната в лечебните заведения у нас klebsiella pneumoniae.
„ Това е и съгласно рекомендацията от 2023 година на Европейска комисия, като България би трябвало до 2030 година да понижи с 4% инфекциите, породени от тези мултирезистентни бактерии на база данните от 2019 година Засега обаче нещата са много по-негативни и сега освен нямаме понижаване, а имаме 267% нарастване по отношение на 2019 година Тази цел към този момент съвсем никоя страна в Европа не може да я извърши и се счита, че като цяло до 2030 година тази цел няма да бъде изпълнена в Европа “, разяснява доцент Иванов.
По думите му има няколко варианта, които са навлезли в европейските и в българските лечебни заведения, за които с изключение на високата устойчивост е особено, че са доста вирулентни, какъвто точно е и казусът с klebsiella pneumoniae.
Доц. Иванов описа по-подробно и за наличието на програмата за антимикробна устойчивост. Той заяви, че първата цел в световния проект за справяне с устойчивостта е повишение на информираността на всички равнища по казуса.
„ Тук приказваме за експерти по здравни грижи, лекари, ветеринари, зъболекари – изобщо, всички сътрудници, които по някакъв метод са свързани с антибиотиците, и настрана на обществото като консуматор на антибиотици. Ще бъдат провеждани доста изследвания, в това число и в междинното обучение, за актуалното положение на информираността, анкети за използването на антибиотици, тяхното изписване и така нататък “, изясни той.
Втората цел, на която НЦЗПБ е главен реализатор, е натрупването на база данни от доказателствен материал за това каква е честотата на най-честите изолирани варианти, като това би трябвало да се случва или в действително време, или на тримесечие, като се чака всички лечебни заведения и лаборатории да рапортуват вариантите и това да стане общодостъпна база данни и интерактивна платформа, която всеки може да употребява.
„ Следващата цел е за вярното потребление на антибиотиците и за нараснало докладване на инфекциите, свързани с здравно обслужване. Тук има смяна на наредбата за вътреболнични инфекции, там са заложени доста от нещата, които към този момент са дали плод в други страни, да вземем за пример скрининг на пациенти при приемането им, въвеждане на по-строги и надеждни ограничения за надзор на инфекциите, хигиената в лечебните заведения и някои други действия “, сподели още доцент Иван Иванов.
На финала на диалога той уточни, че решението на казуса с антибиотичната устойчивост е по-скоро не да се търсят нови антибиотици, тъй като новите молекули, които излизат на пазара, са доста малко, а по-скоро да се употребяват рационално наличните антибиотици.
„ Това е и съгласно рекомендацията от 2023 година на Европейска комисия, като България би трябвало до 2030 година да понижи с 4% инфекциите, породени от тези мултирезистентни бактерии на база данните от 2019 година Засега обаче нещата са много по-негативни и сега освен нямаме понижаване, а имаме 267% нарастване по отношение на 2019 година Тази цел към този момент съвсем никоя страна в Европа не може да я извърши и се счита, че като цяло до 2030 година тази цел няма да бъде изпълнена в Европа “, разяснява доцент Иванов.
По думите му има няколко варианта, които са навлезли в европейските и в българските лечебни заведения, за които с изключение на високата устойчивост е особено, че са доста вирулентни, какъвто точно е и казусът с klebsiella pneumoniae.
Доц. Иванов описа по-подробно и за наличието на програмата за антимикробна устойчивост. Той заяви, че първата цел в световния проект за справяне с устойчивостта е повишение на информираността на всички равнища по казуса.
„ Тук приказваме за експерти по здравни грижи, лекари, ветеринари, зъболекари – изобщо, всички сътрудници, които по някакъв метод са свързани с антибиотиците, и настрана на обществото като консуматор на антибиотици. Ще бъдат провеждани доста изследвания, в това число и в междинното обучение, за актуалното положение на информираността, анкети за използването на антибиотици, тяхното изписване и така нататък “, изясни той.
Втората цел, на която НЦЗПБ е главен реализатор, е натрупването на база данни от доказателствен материал за това каква е честотата на най-честите изолирани варианти, като това би трябвало да се случва или в действително време, или на тримесечие, като се чака всички лечебни заведения и лаборатории да рапортуват вариантите и това да стане общодостъпна база данни и интерактивна платформа, която всеки може да употребява.
„ Следващата цел е за вярното потребление на антибиотиците и за нараснало докладване на инфекциите, свързани с здравно обслужване. Тук има смяна на наредбата за вътреболнични инфекции, там са заложени доста от нещата, които към този момент са дали плод в други страни, да вземем за пример скрининг на пациенти при приемането им, въвеждане на по-строги и надеждни ограничения за надзор на инфекциите, хигиената в лечебните заведения и някои други действия “, сподели още доцент Иван Иванов.
На финала на диалога той уточни, че решението на казуса с антибиотичната устойчивост е по-скоро не да се търсят нови антибиотици, тъй като новите молекули, които излизат на пазара, са доста малко, а по-скоро да се употребяват рационално наличните антибиотици.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ