За унищожаването на една империя има само едно изискване –

За унищожаването на една империя има единствено едно условие – нейното разделяне. В началото на 90-те години, когато Съюз на съветските социалистически републики публично постави завършек на режима, който на практика не може да се оправи с високо възходящата стопанска система. Оказва се, че една страна може да бъде победена освен с оръжие, само че с стопанска система – вторият случай е просто по-бавен, само че задоволително ефикасен. Във времето, в което Съюз на съветските социалистически републики влага в оръжие за Третата Световна война и интензивно организира най-различни военни дейности в Африка и Азия – неточност е да смятате, че не е имало стълкновение в този интервал, просто множеството не са в Европа.

Историята обаче ни демонстрира и още нещо, когато идва краят на Съюз на съветските социалистически републики, серия от войни последваха 90-те. Последният бастион на Съюз на съветските социалистически републики в лицето на Югославия, няма никакво желание да се съобщи. Опитите да се увеличи напрежението също не са малко и в останалите страни. Спокойно можем да видим, че изселването на български мюсюлмани е опит да се увеличи напрежението сред България и Турция, като и до през днешния ден няма рационално пояснение за какво тъкмо това е належащо да се случи.

Не би трябвало да забравяме за специфичната зона в Молдова – Транснистрия, където също се водят сражения в опит на разединение и основаването на още една защитна линия. До през днешния ден Транснистрия продължава да съществува, а в нея са сложени и всички знаци на Съюз на съветските социалистически републики, които припомнят за положителното остаряло време.

Същото се следи в Чечня, където в цели две войни следим опитите за самостоятелност и отделяне от съветското въздействие. За претекстовете на втората ще се върнем в серията на атентати, разследвани от някогашния офицер на ФСБ – Михаил Трепашкин, Александър Литвиненко и Анна Политовская.

Тяхната история е заличена по един или различен метод, даже цензурата не разрешава да се приказва за тези имена, само че обстоятелствата са налични. Втората война в Чечня заличава вечно опитите за някаква самостоятелност. Издигането на чинно държавно управление със мощни връзки с Русия, поставя завършек на каквато и да било независимост. Ситуацията в Сърбия не е по-различна.

Още от времето на Югославия, Съюз на съветските социалистически републики има своята дълга ръка на въздействие, само че когато публично идва края на източния блок, точно Югославия ще се трансформира в полесражение. Отговорът е повече от елементарен. Локациите, където можем да открием наличието на мюсюлманско население ще декларират, че избират да бъдат част от близка Албания, откакто през последните години не са забелязали безусловно никакъв интерес от страна на Югославия.

Фактът, че Милошевич ще изгуби една империя, в която към този момент независимо може да се разпорежда, без да чака нареждания от Кремъл, стартира да го тормози. Войната в Косово е образец за всичко, което може да се обърка. Не би трябвало да забравяме, че всички положителни съседи скоро ще се заловен за гушите, а и самият заслон на положителните връзки е на път да се пропука. Отново подсещаме, Косово е образец по какъв начин двете страни правят военни закононарушения и такива против човечеството.

Косовската войска за избавление е приета от Съединени американски щати за терористка, до момента в който силите на Сърбия нямат потребност от самопризнание, всеобщите гробове се откриват и до през днешния ден. В един миг, откакто въздушните интервенции за намаляване на сръбските позиции не дават резултат и също така се оказват толкоз безредни, че падат върху Китайското посолство, централната болница в Белград и други.

НАТО осъзнава, че сили ще би трябвало да бъдат изпратени и по земя, като тяхното наличие се акцентира като мироопазваща задача. По това време Милошевич търси помощ отвред и единственият сътрудник е тогавашния президент Борис Елцин, следван от своя министър-председател по това време – Владимир Путин. Влизането на натовски войски се случва през западните елементи на Босна и Херциговина, които би трябвало да се нареждат на разнообразни точки, с цел да защищават мирното население.

Техният път е в действителност извънредно сложен, тъй като е известно, че сръбските сили са подготвили мостове за заличаване. Дълго време руснаците в действителност не се включват по никакъв метод във войната, въпреки и да показват изключително съществени рецензии. И тъкмо тук, в края на една война, стартира да се прокрадва подозрението за нещо доста по-свирепо – шансът за Трета Световна война.

Войната в Косово завършва публично на 11 юни 1999 година благодарение на натовски съветски сили, които са позиционирани в Косово. По това време Русия се надява да получи самостоятелен бранш за охраняване от НАТО, само че откакто сме забелязвали какво се случва със същите зони в Молдова, съветските сили не са изключително щастливи. Опитът за още едно парче земя може да се окаже и вратата към бъдещо напрежение.

Осъзнавайки, че няма да вземат самостоятелна територия, с която да стартират да въздействат директно, в утрото на 11 юни 1999 година ще бъде видяна колона от 30 съветски бронирани автомобила с още към 250 съветски боеца, които към този миг са част от мироопазващата задача в Босна, да се насочват към Сърбия. Към 10 часа и 30 минути е доказано в НАТО, че такава колона в действителност съществува и информацията за тази военна маневра идва непосредствено от CNN, които демонстрират машините с прясно оцветен знак KFOR – Kosovo Force, да се насочват към летище Прищина. Очевидно е, че това поделение се пробва да изпревари натовските сили  и в този случай в действителност съумява.

По това време е подредено на силите на НАТО също да се насочат към летището. Британският военачалник Майк Джаксън би трябвало да спре идването на повече съветски сили. Впрочем заповедта е да изпрати хеликоптери с английски и френски десанти, които със мощ да пазят летището. В този миг към този момент се приказва за евентуална война, която няма да приключи добре и точно Кларк се стреми по всевъзможен метод да спре размяната на мощ сред двете страни. Има и различен проблем, хеликоптерите могат да бъдат обстрелвани от сърбите и с това да се постави завършек на мира и военните дейности да се възобновят.

Освен това силите на НАТО ще бъдат отцепени за доста дълго време, затова в случай че се стигне до военни дейности, тяхната загуба е обезпечена. След като има подписан контракт, с който французите би трябвало да се изтеглят през идващия ден, британците са единствените, които остават. Техните десанти стоят дълго време до хеликоптерите Chinook и чакат разпореждане в следобеда на 11 юни. В 5 часа сутринта на 12 юни стартира прехвръкване на английски сили от Косово към Скопие, с цел да обезпечат отбрана на 4-та бронирана бригада, която се насочва към Прищина.

В една от най-епичните съревнования на тежка военна техника, точно руснаците ще завоюват. Норвежците са първите, които идват, с цел да открият контакт и да споделят какви са техните проекти на военачалник Кларк. Двамата се срещат на летището и военачалник Джаксън прави всевъзможни опити, с цел да спре по-нататъшно разрастване на силите. Притежаването на летище може да разреши на съветските сили да изпратят още военни сили.

Джаксън в ляво

По това време разузнаването предава информация за скупчването на съветски сили в няколко авио бази, които в границите на часове могат да доставят още сили на територията. Какви са проектите на Руската федерация, това към момента не е известно. За да се предотврати превоза на бойци, Кларк подрежда натовски хеликоптери да блокират пистата. Проблемът обаче е, че Джаксън ще откаже, а и неприятното време в този миг не разрешава полетите да продължат.

Идва второ разпореждане да се изпратят всички налични танкове в региона, които да обкръжат летището. Добрата вест е, че Кларк е американски боен, до момента в който Джаксън остава под командването на Англия и откакто няма заповеди, не може да приема заповеди от своя сътрудник. По това време даже има закани за оставка, които Джаксън е подготвен да одобри, само че да избегне всевъзможен различен евентуален спор.

Получена е заповед да се изолира летището с тежка техника, само че не и да се блокират пистите. По това време Съединени американски щати употребява всички свои канали публично да блокира въздушното пространство за съветски самолети. Това включва България, Унгария и Румъния. Започват договаряния и е явно, че Русия няма никакво желание да изтегля силите, като даже е подготвена да разгласи летището за лична зона за защита.

Най-накрая се стига и до единодушие, че съветски сили ще могат да участват в Косово, само че ще бъдат изцяло самостоятелни от НАТО и техните дейности няма да се свързват по никакъв метод с мироопазващата задача. По това време пълководец на танковата английска бригада е Джеймс Блънт – познавате го през днешния ден като музикант на международната сцена. Той споделя по какъв начин изненадващо от всичко, когато е очаквал скоро всичко да завърши, получава команда освен да нападне, само че и да унищожи съветските сили на летището.

На 25 години и с блестяща военна кариера, Блънт избира да отиде на боен съд, в сравнение с да стартира нещо надалеч по-грозно. След като английските сили окупират летището, руснаците осъзнават, че са създали бързия поход, само че са не запомнили да вземат със себе си задоволително храна и вода. Това ще ги принуди да поканят британците и с общи сили да пазят летището.

В идващите две седмици съветските сили не престават да държат летището и да вземат участие в мироопазващите задачи. Генерал Кларк е публично освободен от своя пост, откакто е бил на ръба да стартира идващия световен спор.

Тук идва и още един необикновен миг, в който разбираме единствено едната страна, заради простата причина, че Руската федерация по времето на Елцин не споделя своите публични претекстове. Твърди се, че още през април, Елцин не е бил удивен от обстоятелството, че никой не се опасява от Русия като фактор. Следователно съветски сили би трябвало да показват освен своето наличие, само че и да подскажат, че са фактор във въпросната война, въпреки и същата към този момент да е във фаза на помирение.

Никой не може да показа какви биха били вероятните проекти, в случай че вероятно бяха доставени още съветски сили. Нека не забравяме, че Милошевич неведнъж желае помощ от Русия по време на Косовската война.

И явно същата можела да се задейства, търсейки още една опция за въздействие на Балканите. Интересно е, че през 2019 година се пуска руско-сръбски филм с името „ Балканска линия “. Същият обаче споделя невероятната геройска борба на летището, която обаче действително в никакъв случай не се е случвала, защото примирието към този момент е влезнало в действие.