За целите на статията е изготвено специално проучване, което предоставя

За задачите на публикацията е направено особено изследване, което дава настояща и изчерпателна информация за положението на проектите за енергийна успеваемост на българските общини, обвързване, което те извършват според Закона за енергийна успеваемост. Изследването наблюдава съществуването на съществени детайли на общинските проектите като: съществуване на постоянен проект за ЕЕ, за какъв времеви интервал се извършва, дали са набелязани количествени цели, които проектът търси да реализира в края на интервала си, налична ли е финансова рамка за избраните действия и посредством каква методика е направен проектът. Резултатите от разбора дават съображение да се счита, че има сериозен капацитет в разгръщането на енергийните проекти като принадлежности от основно значение за развиването на общините.

Процесът на енергийно обмисляне обгръща редица детайли – институционални договорености, примерни инструкции, начини за моделиране и прогнозиране, характерни методики с потребление на разнородни сюжети и стратегии за връзка и освен. Съществуват добре открити подходи за обмисляне, само че енергийният преход основава нужда от преоценка на някои аспекти на плановия развой, изключително тези, свързани с построяването на привлекателна визия за вложения в общините.

Програмите за енергийна успеваемост (ПЕЕ), които органите на държавната и на локалната власт са задължени да изготвят, са инструмент за осъществяване на държавната политика в региона на енергийната успеваемост (ЕЕ) и служат за реализиране на националната индикативна цел за икономисване на горива и сили, заложена в Националния проект за деяние по енергийна успеваемост 2014 – 2020 година, а в този момент и с постигането на задачите до 2030 година, заложени в Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021–2030 г. Ключов план на стратегиите за енергийна успеваемост е посредством стратегическо обмисляне да се подкрепи локалната власт при достъпа ѝ до финансиране и осъществяване на отговорностите ѝ за даване на приемливи публични услуги. В този смисъл, тези стратегии и проекти имат ролята на пътна карта, която показва методите на осъществяване на спестовност на сила в крайното енергийно ползване посредством въвеждане на енергоспестяващи ограничения и различни технологии. От друга страна тези стратегии играят роля на стратегически документ, имащ за цел да даде задоволително явен сигнал към евентуални заинтригувани страни и участници, искащи да влагат в осъществяването на този тип ограничения. Ето за какво задълбоченият и добре направен енергиен проект демонстрира освен упоритостта на локалната власт във връзка с енергийния преход, само че и показва готовността ѝ да усилва опциите за привличане на спомагателни средства към бюджета.

Задължението в българското законодателство за разработване и приемане на проекти и стратегии за енергийна успеваемост от органите на държавната и на локалната власт е резултат от вторичното законодателство на Европейския съюз (ЕС): 

1. Директива 2002/91/ЕО по отношение на енергийните характерности на сгради; 

2. Директива 2006/32/ЕО по отношение на енергийната успеваемост при крайното ползване на сила и даване на енергийни услуги; 

3. Директива 2012/27/ЕС по отношение на енергийната успеваемост. 

Търсеният резултат с създаването и приемането на този тип стратегически документи е минимизиране на разноските за прехрана на обществения бранш, а въведените в здания – държавна и общинска благосъстоятелност, енергоспестяващи ограничения целят да потвърдят желанията за по-ефикасна приложимост на силата и установяването на повече комфорт. Нещо повече, в преамбюлната част на Директива 2012/27/ЕС, въведена в българското законодателство с настоящия в този момент Закон за енергийната успеваемост (ЗЕЕ), се показва, че „ страните членки следва да предизвикват общините и другите обществени органи да одобряват интегрирани и ориентирани към стабилно развиване проекти за енергийна успеваемост с ясни цели, да притеглят жителите в тяхното създаване и използване и да ги осведомят съответно за тяхното наличие и за напредъка по постигането на задачите “. В допълнение, сходни проекти могат да доведат до обилни икономии на сила, изключително в случай че се извършват посредством системи за ръководство на силата, които разрешават на съответните обществени органи по-добро обмисляне. 

Определянето на устойчиви енергийни планове в тези стратегии носи спомагателни изгоди посредством превръщането на екологичните провокации – обезпечаване качество на атмосферния въздух, ограничение изменението на климата и ръководство на ресурсите, във благоприятни условия за развиване на районите и образуването им в по-атрактивно място за вложения и основаване на нови работни места. Именно заради това съществуването на стратегиите по енергийна успеваемост, както и на стратегиите за поощряване оползотворяването на сила от възобновими източници и биогорива, бе изискване за приемане на безплатна финансова помощ по обособени оперативни стратегии на Европейски Съюз.

Националните цели за енергийна успеваемост и потребление на възобновими енергийни източници (ВЕИ) зa 2030 година към този момент са избрани, като се чака забележителна част от спестяванията на сила да се осъществят на локално ниво. Законът за енергийна успеваемост (ЗЕЕ) изисква притежателите на здания – обществена държавна или общинска благосъстоятелност, и притежателите на системи за външно изкуствено осветяване да правят ръководство на енергийната успеваемост. За тази цел българските общини са задължени да разработят   и разгласяват дълготрайни тактики и краткосрочни стратегии за ВЕИ и проекти за енергийна успеваемост, както и годишно да показват доклади за постигнатите спестявания към Агенцията за стабилно енергийно развиване (АУЕР). При липса на такива тактики и доклади общините се лишават от средства от бюджета и търпят парични наказания, според ЗЕЕ. 

Управлението на енергийната успеваемост от локалните управляващи се прави посредством:

- Изработване на проекти /програми за енергийна ефективност;

- Организиране на осъществяването на проектите /програмите, както и на други ограничения, които водят до енергийни спестявания – от притежателите на здания, обществена държавна или общинска благосъстоятелност, и от притежателите на системи за външно изкуствено осветление;

- Представяне в Агенцията за стабилно енергийно развиване на годишни доклади за ръководството на енергийната успеваемост.

В края на 2016 година завърши интервалът на деяние на самостоятелните цели за енергийни спестявания на общинските и регионалните администрации. В интервала 2016 – 2020 година притежатели на промишлени системи и на държавни и общински здания не са задължени лица, само че те вземат участие в реализирането на самостоятелни цели за енергийни спестявания на държавни и общински здания. Конкретното им присъединяване се показва в годишното възстановяване на енергийните характерности на най-малко 5% от общата разгъната застроена повърхност на управлявания от тях сграден фонд. За страдание, последните обществени данни за положението на ЕЕ в общините е от 2016 година, а данните са агрегирани в последния публикуван годишен доклад за осъществяването през 2017 година на Националния проект за деяние по енергийна успеваемост 2014 – 2020 г. От тях излиза наяве, че оценката на резултата на осъществяване на ограниченията за енергийна успеваемост през 2016 година от общинските администрации в сградния фонд, който стопанисват, възлиза на 75,9 GWh/г. или 32,5 kt/г. спестени излъчвания или спестяването на употребяваната електрическа и топлинна енергия от 5060 средностатистически семейства за една година.

Програмите за енергийна успеваемост на българските общини

Методология

За задачите на актуалната публикация бе извършено изследване, което включи плановете/програмите за енергийна успеваемост, които локалните управляващи са задължени да изготвят според ЗЕЕ. То обгръща всички 265 общини на територията на страната и има за задача да наблюдава следните знаци в процеса на обмисляне:

- съществуването на планове/програми за ЕЕ според закона; 

- какъв интервал обгръщат плановете; 

- по каква методика е направен планът;

- избрани ли са количествени и измерими цели; 

- налична ли е финансова рамка за реализирането на дейностите. 

Ключови резултати

От направеното изследване в 265-те общини излиза наяве, че изникват съществени акценти като това, че: 

- 31% от българските общини са с изтекли стратегии за енергийна ефективност;

- Едва 1/5 от българските общини са си сложили количествени цели за енергийна успеваемост в интервала на деяние на плана/програмата си;

- В 30% от постоянните проекти на общините има налична финансова рамка или финансово остойностяване на дейностите, нужни за осъществяването на плана;

- По-голямата част от общинските администрации разчитат на напътствията на Агенцията за стабилно енергийно развиване (109 от постоянните планове) за правенето на проектите за енергийна успеваемост и доста дребна част от тях разпознават и други методики за енергийно обмисляне.

Подробни резултати

От направеното изследване в 265-те общини в по-подробен порядък се извеждат следните констатации: 

- 81 (31%) имат изтекли стратегии за енергийна ефективност;

- за 25 не се откриват стратегиите на уеб страницата им;

- 16 имат налична стратегия, само че тя е недостъпна. 

Общините с направена постоянна стратегия след 2020 година са общо 141 или 54% от всички ( Фиг.  1). Интересно е да се означи, че има две общини, които са показали своите проекти /програми като новоизготвени и годни документи, само че откакто се прегледат в дълбочина се открива, че интервалът в заглавието е единствено сменен с нов след 2020 година, а останалата част съставлява остарялата стратегия.

Основно за правенето на стратегиите за ЕЕ на общинските администрации, съгласно изследването, общините са употребявали напътствията на АУЕР – откриват се в 109 от постоянните стратегии и проекти. Наблюдава се също и разбъркване на детайли от някои методики. Така, да вземем за пример, в 14 от стратегиите за ЕЕ има съблюдаване на напътствията на АУЕР, преплетени с метода на Общинското енергийно обмисляне (ОЕП). Само по метода на ОЕП са направени едвам четири стратегии. В една община е употребена методиката на МУЕП, а правилата на Споразумението на кметовете посредством ПДУЕК са приложени в общо пет общини. Данните демонстрират, че локалните управления разчитат главно на предоставените инструкции от изпълнителната организация, което от своя страна сочи, че по-рядко общинските чиновници разпознават откритите методики в Западна Европа и останалия свят като надеждни при планирането. 

Впечатление прави, че от всички постоянни стратегии за ЕЕ единствено 55 от тях имат съответни количествени цели за понижение на енергийното ползване или 21% от общо всички общини, които са задължени да имат сходни документи ( Фиг.  2). Това демонстрира, че 

едвам 1/5 от българските общини са си сложили измерима цел за енергийна успеваемост, 

което дава съображение да се счита, че планирането на ефикасното ръководство на силата на локално ниво среща съществени компликации. Едва пет от всички общини имат упоритостта да реализират 40% или по-голямо понижение на потреблението на сила в стопанисваните от тях здания, системи за улично осветяване и превоз. В резултат на това отчитането на напредъка за обособените локални администрации е действително предизвикателство. 

Поставянето на съответни количествени цели е комплицирана и нелека задача. Тя изисква прочут експертен опит и умения, които не всички общински управления могат да си разрешат, изключително в дребните общини, където отговорността по ръководството и контрола на енергийните запаси е активност, за която рядко е избрана като предпочитана. Често правенето и отчитането на тези стратегии се извършва като спомагателна активност от така и така натоварените с административни отговорности чиновници. 

Друга основна констатация е, че единствено в 42 (30% от постоянните проекти или 16% от проектите на всички общини) от постоянно направените стратегии (141) се открива ясно написана финансова рамка за нужния запас за осъществяването на определените действия и планове. В 99 (или 70%) от постоянните проекти липсва каквато и да било финансова рамка или финансово остойностяване на плануваните по време на проекта действия ( Фиг.  3). Под финансова рамка се схваща правенето на оптимално близка оценка на финансовите запаси, които биха били нужни за реализирането на ограниченията и дейностите от проекта. Финансовата рамка или финансовият проект на програмата имат директно отношение за реализирането на цялостната енергийна стратегия на общината. Те са самобитен бизнес проект и директна преписка с евентуални заинтригувани лица. Не е допустимо да бъдат реализирани заложените цели, без да бъдат остойностени и посочени техните базови стопански параметри, както и вероятните способи на тяхното обезпечаване. В този смисъл, проектите за ЕЕ съставляват и самобитна пътна карта за привличането на евентуални външни вложители, които биха имали интерес да вложат парите си в сходни планове. Затова и методът, по който се изготвят тези проекти има значително значение за опциите за тяхното осъществяване.

В допълнение, може да се заключи, че енергийното обмисляне в българските общини е към момента в развой на развиване, а неговите, както директни, по този начин и косвени, изгоди остават неразкрити за множеството общински администрации. Поради това по-долу са прегледани общите положения и главните стадии за внасяне на по-задълбочен прочит на процеса на енергийното обмисляне.

Общи положения в процеса на енергийно обмисляне

На . в съпоставяне с нивата от 1990 година Изпълнението на тази цел зависи от съвкупността от редица ограничения за понижение на потреблението на сила и производството на сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), проведени в енергийните проекти на национално ниво, а по-късно изпълнени от груповите старания на държавни институции, търговци на сила и локални управляващи. Именно локалните управления, въвлечени в общите старания за постигането на енергийните цели и тяхната активност на локално равнище, имат значителен принос, освен към процеса на енергийна промяна, само че и към смяната на публичната последователност и конфигурация. От техните старания и планове зависи дали ще употребяват проекта си като запълване на празните пространства в даден образец или ще извлекат оптимални изгоди и от ефикасното потребление на силата, и от устойчивото привличане на средства.

Какво съдържа един добър енергиен проект на локално ниво?

Различните методики за енергийно обмисляне оферират друг метод, само че в същността си се сплотяват в 3 съществени стадия: 

1. Подготвителен;

2. Същински;

3. Етап „ резистентност на дейностите “. 

Самият развой на енергийното обмисляне в общините обгръща четири съществени момента ( Фиг.  4).

Подготвителен стадий

Подготвителният стадий включва действия по предварителната организация на процеса на правене на енергиен проект като в началото се сформира работен екип, на чиито членове по-късно се разпределят обособените задания. Основни действия в този стадий са:

- обзор и разбор на обвързваните документи като общински проект за развиване, интегриран проект, общински стратегии и/или проекти за ЕЕ и ВЕИ;

- идентифициране и събиране на информация за общинския енергиен бранш и/или други включени такива – сформиране на агрегирана информация (в табличен и графичен вид) за енергопотреблението по целеви групи, браншове и подсектори;

- сравнение на събраната информация с непознат опит и положителни практики;

- авансово дефиниране на евентуалните финансови благоприятни условия и принадлежности.

В този стадий се прави един изчерпателен обзор на положението на енергийния бранш на общината в ролята ѝ на консуматор, производител, вложител, регулатор и мотиватор за устойчива сила. Този стадий завършва с правене на къс проект за деяние, в който са включени и дейностите на общината за показване му пред общността и опциите за полемика със заинтригуваните лица при неговото разработване.

Същински стадий на създаване на проекта

В този стадий е от значително значение да се дефинира обсегът и интервалът на енергийния проект или стратегия. Базирайки се на направените разбори в предходния стадий, тук се пристъпва към установяване на опциите за енергийни спестявания и внедряването на технологии за произвеждане на сила от възобновими източници в избраните обекти. Тук се дефинират и бъдещите цели и цели на проекта в сходство с общите цели на локалната власт от главния стратегически документ – общинския проект за развиване. Важен миг от този стадий е публичността и популяризирането на дейностите и ограниченията измежду обществеността. 

Реализирането на един добър проект е сполучливо, когато той е подсилен от локалните жители,

а това не би могло да се случи без дейна връзка с тях. Моментът, в който се дефинира финансовата рамка на проекта, е точно тук. Изборът на избрани планове и тяхното осъществяване се прави на база на набор от критерии, значими за общината. Такива могат да бъдат – цена на нужната инвестиция; капацитет на енергийни спестявания; социална значителност на проекта; планова готовност; възстановяване на качеството на атмосферния въздух и други След избора на съответни действия и планове идва моментът за тяхното почти остойностяване, посредством което се показват индикативните стойности по плановете. По този метод в страните от Западна Европа, да вземем за пример, енергийните проекти към този момент се сформират и като капиталови стратегии за привличане на вложения. Поради това и смисъла на тези проекти може да има голям отпечатък върху социално-икономическите аспекти на дадената територия. Ето за какво следва те да участват в дневния ред за публичните разисквания и от време на време да бъдат оповестени резултатите от тях. Не на последно място в този стадий намират място и политическите решения, които локалното управление подхваща с приемането на подобен проект, който, с цел да влезе в действие, се гласоподава и от общинския съвет.

Етап „ резистентност на дейностите “

Може би това съставлява най-сериозното предизвикателство пред общините, а точно осъществяването на проекта и осъществяването на непрекъснат надзор върху дейностите. Защо е по този начин? Да си представим, че енергийният проект се приема като сериозен стратегически документ за дадена община и прилежащата ѝ територия, а в края на интервала би трябвало да бъде регистриран сполучливо. Приемайки отговорно сходна задача, и изпълнявайки поредно предходните два стадия, това води след себе си непрекъснатото наблюдаване и работа за реализиране на задачите. В този стадий на процедура локалното управление ще се „ сблъска “ с всички проблеми, които не са били позволени по време на процеса на обмисляне. А такива биха могли да бъдат редица сходни като: нереалистично избрани количествени цели; повишени упования за икономисване на сила от индустриалните предприятия; неразбираемо избран репер (базова година) за отчитане на постигнатите резултати; липса на социална подкрепа; нищожна информация за общинския енергиен бранш или цялостната ѝ липса; липса на принадлежности, административен потенциал и редица други. Разбира се, енергийните проекти са отворени документи и дейностите в тях могат да бъдат поправени навреме, в случай че не реализират заложените резултати. Това е и една от аргументите годишно (до 1-ви март) тези проекти да бъдат регистрирани пред Агенцията за стабилно енергийно развиване. Коректното отчитане на проектите от страна на общините има значимо значение за навременното реализиране на търсените цели.

Дългосрочното обмисляне е централен съставен елемент в процеса на образуването на енергийните политики, подкрепя моделирането на енергийните системи и в същото време дава явен сигнал по кое време, къде и по какъв начин да се влага в енергийния бранш. Енергийните проекти на общините могат да се трансфорат от досадно административно обвързване в главен приоритет за локалната власт, който да подкрепя действителния ѝ принос в енергийния преход. Резултатите от извършеното проучване дават съответни индикации, че съществува необятен неразгърнат небосвод на изгодите от планирането на локално ниво. Освен че общинските управляващи имат най-хубава връзка и връзка с локалната общественост при използването на политиките за оправянето с климатичните промени, имат и най-достоверна информация за потребностите и от там за вероятните механизми за популяризирането и внедряването им на локална почва. Качествено направените локални енергийни проекти имат капацитета да притеглят външни заинтригувани лица и запаси, които в допълнение да прибавят добавена стойност в цялата верига на енергийните доставки, ползване и възобновяване на сградния фонд. Наред с това, приложението на енергийните проекти и „ гоненето “ на високи цели посредством тяхното осъществяване от страна на локалната администрация регламентира и поведенческите настройки на жителите в областта на устойчивото ползване на силата. Местните управляващи имат голямо въздействие при определянето дали дадена общественост ще следва „ зелена “ политика или не. А това са все основни фактори, подпомагащи оправянето със задаващата се стихия на климатичните промени. 

Методи за правене на проекти и стратегии за енергийна успеваемост

Управлението на енергийната успеваемост от страна на локалните управляващи, според нормативната рамка, се прави посредством правенето на тематични стратегии. За да изготвят своите стратегии сполучливо, локалните управляващи имат на разположение  изготвени от Агенцията за стабилно енергийно развиване. Те имат целесъобразен темперамент от позиция на това да съдържат главните за сходни документи детайли – положение на енергийното ползване, цел, цели, избор на действия и ограничения, осъществяване, надзор и отчитане на резултатите. Използването на напътствията от страна на локалните управляващи не е със наложителен темперамент. Те имат опция да употребяват и редица други методики при правенето на проектите си, като в същото време това не е в несъгласие със законовите им отговорности. 

Такива методики за създаването на местни енергийни проекти са тези на Споразумението на кметовете (ПДУЕК), Европейските енергийни награди, Общинско енергийно обмисляне (ОЕП), Местно стабилно енергийно обмисляне (МУЕП), Стандарт ISO 50001.

 е най-голямата самодейност в света за дейности в областта на климата и силата на локално ниво. То сплотява над 9000 локални и районни управляващи в 57 страни, като им обезпечава техническа и методологическа поддръжка, предлагана от поддържащи структури по места. Присъединилите се към Споразумението локални и районни управляващи споделят общата визия за ускорение на декарбонизацията в териториалните си граници, възстановяване на опциите си за пригаждане към неизбежното влияние на изменението на климата и обезпечаване на достъп на жителите до сигурна, устойчива и евтина сила. Подписалите съглашението поемат ангажимент за поддръжка на осъществяването на задачата на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове с минимум 40% до 2030 година и приемане на общ метод за намаляване и адаптиране към изменението на климата. За да трансфорат това желание в политически ангажимент, подписалите Споразумението се ангажират да показват (в рамките на две години от датата на решението на локалния съвет) План за деяние за устойчива сила и климат (ПДУЕК), в който се показват основните дейности, които имат намерение да подхващат. Планът наложително включва инвентаризация на излъчванията за следене на резултатите от съответните планове за намаляване на последствията от изменението на климата, оценка на риска и уязвимостта от измененията. 

 е самодейност, която поддържа локалните управляващи при основаването на интердисциплинарни подходи за обмисляне и използването на ефикасни ограничения в региона на енергийната и климатичната политика посредством рационално потребление на сила и разширено използване на възобновими енергийни източници. В нея вземат участие повече от 1600 общини, които се възползват от детайлна методология и електронни принадлежности за ръководство на силата и аплайват за годишни награди и самопризнание на европейско ниво. 

Методика за общинско обмисляне е създадена от фондация в обществено-частна изгода, като част от плана MODEL, приета от Съвместния център за проучвания (JRC) като най-приложима за потребление в разрастващите се страни ( Фиг.  5). Издаденa първо на британски и по-късно преведенa на повече от 10 европейски езика, методиката е употребена и се ползва в към 15 страни в Югоизточна Европа. Чрез методиката се преглежда в дълбочина функционалността и ролята на локалната власт във връзка с силата като потребител на сила, като производител и снабдител на сила, като регулатор и вложител в локалния енергиен бранш и като източник на мотивация за по-ефективното ѝ потребление и ръководство. 

Местно стабилно енергийно обмисляне (МУЕП ) е методика основана от частна компания, включваща български и британски експерти в областта на енергийната успеваемост от 1998 година Проектът е сбъднат с финансовата поддръжка на Министерство за интернационално развиване на Англия (DFID), а създаването на МУЕП се основава на създадена и изпитана в продължение на 3 години в практиката методика. Основна характерност на тази методика е, че създаването на енергийния проект включва и наставление на ограничения за ЕЕ, и изследване на благоприятни условия за инсталиране на локални ВЕИ. Друга отличителна линия е, че това обмисляне е ориентирано и към подпомагането на постигането на задачите на общия проект за развиване на общината.

Стандартът ISO 50001  е нов интернационален стандарт за ръководство на силата, който дава нужните насоки, с цел да бъдат спазени условията за понижаване на излъчванията на CO2. Стандартът съставлява системата за ръководство на силата, която посредством систематичен метод за наблюдаване води до понижаване на потреблението на сила при разнообразни типове действия. Той изисква насърчаването на енергийната успеваемост да бъде обсъждано по цялата верига на потреблението на сила на правилото на схемата „ планиране-изпълнение-проверка-действие “.

Важно е да се означи, че правенето на стратегиите за ЕЕ и ВЕИ на българските общини е регламентирано от два разнообразни закона (ЗЕЕ и ЗЕВИ), само че това не би трябвало да значи безусловно, че общините са задължени да вършат два разнообразни документа, както се получава нормално. Местните органи имат опция да сформират един общ енергиен проект, който да включва и ясно да обособява двете посоки в своите рамки. 

Автор: Мария Манолова / Климатека

Мария Манолова пази докторска степен с тематика на дисертацията „ Енергийното обмисляне като основен инструмент за устойчивото развиване на общините “ в научно направление „ Икономическа и обществена география – районни геоенергийни запаси и тактики “ към ГГФ на СУ „ Св. Климент Охридски “. От 2012 година работи в областта на правене на планове и оценки за осъществяване на капиталови планове в региона на електроенергетиката, възобновимата сила и ефикасните енергийни решения в производството. От 2017 година е част от екипа на Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект – най-старата организация в областта на общинското енергийното обмисляне в България.

В обявата са употребявани материали от:

1. Данни за употребяваната електрическа и топлинна сила на средностатическо домакинство на година – Съвети за понижаване на потреблението на сила и вода в семейството и подобряването на енергийната успеваемост. Ръководство на Енергийна организация Пловдив
2. Директива 2002/91/ЕО по отношение на енергийните характерности на здания – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32002L0091&from=BG
3. Директива 2006/32/ЕО по отношение на енергийната успеваемост при крайното ползване на сила и даване на енергийни услуги – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32006L0032&from=BG
4. Директива 2012/27/ЕС по отношение на енергийната успеваемост – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=celex:32012L0027
5. Закон за енергийната успеваемост – http://seea.government.bg/documents/ZEE.pdf
6. Информация по Проект „ Нашите здания “ – http://www.eneffect.bg/text/?category_id=228
7. Манолова, М., Енергийното обмисляне като основен инструмент за устойчивото развиване на общините. Автореферат. СУ „ Св. Климент Охридски “, София, 2017
8. Прессъобщение за приемането на пакет оферти за за понижаване на чистите излъчвания на парникови газове с минимум 55 % до 2030 година – https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_21_3541?fbclid=IwAR0mf8c-2yTqG2ispU4KC7BtrBEw-ohJhAMl1CFln95fwTivAs2BhgWST4Y
9. Ръководство за общинско енергийно обмисляне – http://www.eneffect.bg/images/upload/Temi/mep_guide_bg.pdf