Всеки есенен лист беше шедьовър, изящна отливка от злато и бронз ♥ Константин ПАУСТОВСКИ
За трептящото злато на есента и шедьоврите в природата и изкуството - красиво от огромния съветски класик, номиниран за Нобелова премия за литература през 1965 година
Тая година есента беше от начало до край суха и топла. Брезовите горички дълго не пожълтяваха. Дълго не увяхваше тревата. Само синкава мъгла (сред народа я назовават „ мга ”) забулваше разливите на Ока и далечните гори.
„ Мгата ” ту се сгъстяваше, ту избледняваше. Тогава през нея като през матово стъкло прозираха мъглявите видения на вековните ракити по крайбрежията, повехналите ливади и изумрудните линии на есенниците.
Плавах с лодка надолу по реката и внезапно чух по какъв начин на небето някой стартира деликатно да прелива вода от звънък стъклен съд в различен, също подобен съд. Водата бълбукаше, звънтеше, ромолеше. Тия звуци изпълваха цялото пространство сред реката и небосвода. Крякаха жерави.
Вдигнах глава. Големи ята жерави се нижеха право на юг. Те решително и равномерно летяха натам, където слънцето танцуваше с трептящото си злато в разливите на Ока, летяха към топлата страна с елегично име Таврида.
…
Завещание ♥ Михаил ЛЕРМОНТОВ
Наедине с тобою, брат,
Хотел бы я побыть:
На свете мало, приказват,
Мне остается жить!
Поедешь скоро ты домой:
Смотри ж... Да что? моей судьбой,
Сказать по правде, очень
Никто не озабочен.
… Едно московско списание ме бе помолило да напиша публикация за това, какво е „ шедьовър ” и да опиша за някой книжовен шедьовър. С други думи, за някое напълно,безукорно произведение.
Избрах стихотворението на Лермонтов „ Завещание ”.
Сега, на реката, си помислих, че шедьоври съществуват освен в изкуството, само че и в природата. Нима не е шедьовър този вик на жеравите и величавият им полет по неизменимите в продължение на доста хилядолетия въздушни пътища?
Птиците се прощаваха със Средна Русия, с нейните блата и гори. Оттам към този момент лъхаше есенен въздух със мощен мирис на вино.
Иска ли запитване! Всеки есенен лист беше шедьовър, изящна отливка от злато и бронз, напръскана с цинобър и чернилка.
Всеки лист беше напълно създание на природата, произведение на нейното тайнствено изкуство, недостъпно за нас, хората. Само тя, природата, равнодушна към нашите възторзи и похвали природа, владееше това изкуство.
…
Във всеки шедьовър се съдържа това, което в никакъв случай не може да „ подухва скука ” – съвършенството на човешкия дух, силата на човешкото възприятие, моменталната сърдечност към всичко, което ни заобикаля и извън, и в нашия вътрешен свят. Тъкмо жаждата за подчинение на все по-високи върхове, жаждата за съвършенство движи живота. И ражда шедьоври.
Пиша всичко това в една есенна нощ. Есента не се вижда през прозореца, потънала в мрачевина. Но стига да излезеш на една външна стълба – и тя ще те обгърне, упорито ще задиша в лицето ти с прохладната прохлада на своите загадъчни черни простори, с горчивия мирис на първия тъничък лед, сковал по здрач неподвижните води, ще ти зашепне с последните листа, които безспирно капят денонощно. И ще проблесне непредвидената светлина на звездата, надникнала през вълнистите нощни мъгли.
И всичко това ще ви се стори популярен шедьовър на природата, целителен подарък, който припомня, че животът в близост е цялостен със значение и смисъл.
От „ Насаме с есента ”, К. Паустовски, изд. „ Г.Бакалов ”, 1974
Снимка: golibus.livejournal.com
