ЧЕХОВ ♥ Лекарят, строителят, човекът с огромно сърце
За своите 44 изживени години, половината от които Антон Павлович боледувал от туберкулоза, отнесла го в Вечността, писателят освен основал превъзходни творби (20 световноизвестни томове с проза), само че и съумял да направи още толкоз доста.
Списъкът на ЧЕХОВ:
Построил четири селски учебни заведения, камбанария, пожарна къща за селяните, път към Лопасния, макар прикритата опозиция на локалната администрация, измамите на служащите и равнодушието на тъмните селяни.
§
Издигнал в родния си Таганрог монумент на Петър Първи, убеждавайки статуя Марк Антоколски да подари изваяната от него скулптура за града, провел отливката и безплатната й доставка от пристанището в Марсилия.
§
Основал в Таганрог социална библиотека, дарявайки повече от 2000 лични книги и 14 години безплатно попълвал сбирката с още томове.
§
Докато живеел в Мелихово, в качеството си на доктор, Чехов годишно преглеждал хиляди заболели селяни изцяло гратис, и осигурявал на всеки от тях медикаменти.
§
В качеството си на земски доктор на холера, напълно самичък, без помощници, Чехов обслужвал 25 села.
§
Извършил героично странствуване до остров Сахалин, самичък направил броене на цялото население на острова, написал книгата „ Остров Сахалин ”, доказвайки с числа и обстоятелства, че царската каторга е „ незаслужено безчинство на имащите и ситите над безсилните човешки персони ”.
§
Помогнал на хиляди хора. И всички те изказвали своята признателност в писма. „ Благодарност за получените от Чехов пари… ”. „ Благодарност за съдействието при приемане на работата.. ”. „ Благодарност за помощта при издаването на паспорта… ”.
§
В опустошеното и мизерстващо Мелихово, Чехов посадил към хиляда вишневи дръвчета и залесил голите скатове с ели, кленове, брястове, борове, дъбове и иглолистни дървета. В прашния Крим, той засадил череши, черници, палми, кипариси, люляци, цариградско грозде, вишни и основал красиви цветни градини.
§
В своите мемоари, Чехов оставил следните думи: „ За спасението на душите си, мюсюлманите копаят кладенци. Добре е, в случай че всеки от нас остави след себе си учебно заведение, бунар или нещо сходно, с цел да не мине на вятъра животът ни, да не изчезне безследно във Вечността. ”
Източник:
Снимка: Уикипедия
