Театър: "Сирано дьо Бержерак"
За сполучлива режисура на пиеса като " Сирано дьо Бержерак " от Едмон Ростан от най-фундаментално значение е актьорското систематизиране и на първо място кой ще поеме и издържи централната роля. Образът на именития и екстравагантен " либертин " от XVII век, популяризирал се както със своята смелост и лиричен гений, по този начин и с куриозния си външен тип поради изключително огромния си нос, е едно от най-големите провокации, пред което са се изправяли доста артисти в историята на театъра и киното, като се стартира от първия Сирано, Констан Коклен, изпълнявал ролята с голям триумф при премиерата на пиесата през 1897 година в Париж, и се стигне до звезди от най-ново време като Жерар Депардийо и Джеймс Макавой.
В началото на 2022 година се чака да излезе и напълно нова екранизация с нашумелия около " Игра на тронове " английски артист Питър Динклидж.
Колкото до България, последният запаметяващ се Сирано беше на Деян Донков в Народния спектакъл в постановката на Теди Москов от 2011 година За Камен Донев, който повече от десетилетие върви най-вече по собствен личен път под облика на налудничавия проф. Донев от неговите авторски моноспектакли и видеоклипове, ролята на Сирано е ново и мощно завръщане към класическия трагичен спектакъл.
Сирано е от функциите в театъра, за която е значимо не толкоз характерното амплоа, колкото актьорската виртуозност. Тя е като дълга песен, с постоянно и ненадейно изменящи се темпа и настроения, за чието осъществяване се изисква еластичен и квалифициран глас. Макар да става дума за живописен облик, в който е драматизиран безконечният спор сред вътрешен дух и външен облик (красотата на свободолюбивата и поетична душа на Сирано остава постоянно изкривена и затворена в карикатурата на неговото лице), при изиграване таман физическата осанка е от второстепенно значение, също като в операта. На първо място остава майсторството на самото осъществяване и тук Стоян Радев, под чиято постановка е новият " Сирано дьо Бержерак " в Театър " Българска войска " е показал прецизен нюх, оставяйки за Камен Донев абсолютния централен проект. Постановката е съвсем аскетична и лишена от резултати. Мизансценът, актьорският отбор, костюмите и музикалното оформление са постоянен, само че приглушен декор, който да окрупни майсторското осъществяване на основния солист. В постановката има едно-единствено, само че тъкмо прицелено, блестящо образно решение от страна на сценографа Никола Тороманов, който конфигурира на сцената изгряването и етапите на гигантска луна - историческият Сирано е един от първите фантасти, който си фантазира покоряването на луната. От нея триумфално ще слезе и натам най-после ще се завърне днешният Сирано на Камен Донев.
Фотограф: Борис Урумов Реклама
В играта си Камен Донев впечатлява най-много със своята гъвкавост, която е съумял да запази и да не смаже с тежестта на своите години и насъбрана известност. Той няма потребност от прословутия неестествен нос, с цел да бъде безапелационен като Сирано. От сцената изпъква неговата еластичност в дословен и метафоричен смисъл - той е смешен и сериозен; нападателен и нежен; невъзпитан и поетичен; мощен и раним едновременно; той приказва, декламира, пее и се дуелира и премята с изненадваща за възрастта си лекост. Мисля, че той има още какво да доизработва в ролята (например в представлението, което видях, си помислих, че на финала му би трябвало повечко финес и дълбочина), само че че като цяло е съумял да обрисува един трогателен Сирано. Той трогва публиката до смях и сълзи с карнавала на неговата уплашена обич към недостъпната Роксана, пред която е заставен вечно да се прикрива.
Следващото зрелище е на 12 декември от 19 ч.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Асен Терзиев
В началото на 2022 година се чака да излезе и напълно нова екранизация с нашумелия около " Игра на тронове " английски артист Питър Динклидж.
Колкото до България, последният запаметяващ се Сирано беше на Деян Донков в Народния спектакъл в постановката на Теди Москов от 2011 година За Камен Донев, който повече от десетилетие върви най-вече по собствен личен път под облика на налудничавия проф. Донев от неговите авторски моноспектакли и видеоклипове, ролята на Сирано е ново и мощно завръщане към класическия трагичен спектакъл.
Сирано е от функциите в театъра, за която е значимо не толкоз характерното амплоа, колкото актьорската виртуозност. Тя е като дълга песен, с постоянно и ненадейно изменящи се темпа и настроения, за чието осъществяване се изисква еластичен и квалифициран глас. Макар да става дума за живописен облик, в който е драматизиран безконечният спор сред вътрешен дух и външен облик (красотата на свободолюбивата и поетична душа на Сирано остава постоянно изкривена и затворена в карикатурата на неговото лице), при изиграване таман физическата осанка е от второстепенно значение, също като в операта. На първо място остава майсторството на самото осъществяване и тук Стоян Радев, под чиято постановка е новият " Сирано дьо Бержерак " в Театър " Българска войска " е показал прецизен нюх, оставяйки за Камен Донев абсолютния централен проект. Постановката е съвсем аскетична и лишена от резултати. Мизансценът, актьорският отбор, костюмите и музикалното оформление са постоянен, само че приглушен декор, който да окрупни майсторското осъществяване на основния солист. В постановката има едно-единствено, само че тъкмо прицелено, блестящо образно решение от страна на сценографа Никола Тороманов, който конфигурира на сцената изгряването и етапите на гигантска луна - историческият Сирано е един от първите фантасти, който си фантазира покоряването на луната. От нея триумфално ще слезе и натам най-после ще се завърне днешният Сирано на Камен Донев.
Фотограф: Борис Урумов Реклама
В играта си Камен Донев впечатлява най-много със своята гъвкавост, която е съумял да запази и да не смаже с тежестта на своите години и насъбрана известност. Той няма потребност от прословутия неестествен нос, с цел да бъде безапелационен като Сирано. От сцената изпъква неговата еластичност в дословен и метафоричен смисъл - той е смешен и сериозен; нападателен и нежен; невъзпитан и поетичен; мощен и раним едновременно; той приказва, декламира, пее и се дуелира и премята с изненадваща за възрастта си лекост. Мисля, че той има още какво да доизработва в ролята (например в представлението, което видях, си помислих, че на финала му би трябвало повечко финес и дълбочина), само че че като цяло е съумял да обрисува един трогателен Сирано. Той трогва публиката до смях и сълзи с карнавала на неговата уплашена обич към недостъпната Роксана, пред която е заставен вечно да се прикрива.
Следващото зрелище е на 12 декември от 19 ч.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Асен Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ