Моментът е подходящ за инвестиции, но едва след като създадем авариен фонд
За спестяванията по време на рецесия и по кое време е времето за вложения и в какво беседваме със Стойне Василев, основател на уеб страницата за персонални финанси и личен бизнес SmartMoney.bg и ръководител на УС на Българска асоциация на персоналните финансови консултанти (БАЛФК). Моментът е подобаващ да влагаме част от нашите средства в същински активи, които да ни носят по-висока рентабилност. Какво още поучава експертът и за какво ни е нужен " спешен фонд "? Г-н Василев, по какъв начин всяка рецесия да се трансформира в начало на стабилно ръководство на личните спестявания? Кога може да кажем, че човек има спестявания, които може да влага? Повечето позитивни промени в нашия живот се получават след някакви персонални или публични рецесии. Това важи в огромна степен и за ръководството на нашите персонални финанси и спестявания. Добра първа стъпка в тази посока е да създадем така наречен " спешен фонд " от средства, с които да може да покрием разноските ни за 3 до 6 месеца, в случай че останем без приходи. Друго предопределение на този фонд е да платим изключителни разноски, в случай че се наложи. Разбира се, според от обстановката на всеки човек и семейство тези средства могат да са и в по-голям размер.
Едва откакто създадем този фонд може да помислим за вложение. Заради по-високата инфлация и нулевите лихви по банковите депозити, тази година е изключително подобаваща да влагаме част от нашите средства в същински активи, които да ни носят по-висока рентабилност, с която да преодолеем стопяването на нашите спестявания. Кои са плюсовете и негативите на икономисване на парите в банкова сметка, в капиталови фондове, в неподвижен парцел, на борсата, инвестиция в нов бизнес, във възобновими източници на сила, блокчейн? Всяка инвестиция си има плюсове и минуси. Мнозинството от хората в България избират банковите депозити поради гаранцията до 196,000 лв. при банкрут на финансова институция, само че те не носят никаква рентабилност, а инфлацията и банковите такси и комисионни стопяват нашите спестявания с бързи темпове. Инвестиционните (или още наричани взаимни) фондове са групови схеми, в които доста на брой хора влагат парите си, като те се ръководят от експерти. Тези фондове могат да влагат в акции, облигации, парцели, злато и доста други активи. Основният плюс е, че могат да носят доста по-висока рентабилност от банковите депозити, само че не са обезпечени и може да загубим част от средствата си в тях при неприятно ръководство. Недвижимите парцели са обичайно мечтана инвестиция у нас и през последните няколко години и техните цени бележат все по-високи равнища. Дали това ще продължи и през идващите години е мъчно да се планува. За да използваме оптимално дейно парцелите, които притежаваме, е добре да ги отдаваме чартърен, с цел да получаваме регулярен приход от тях. От своя страна, това изисква време за ръководство и е обвързвано с спомагателни разноски. Добре е да избираме този актив единствено в случай че имаме тази опция и знаем какво вършим. Рентиерството не е толкоз елементарен бизнес, колкото наподобява. Инвестициите на борсата, в бизнес или в криптовалути са с доста висок риск и е добре преди да вложим и един лев в тях, да се срещнем добре с тези активи, какви са плюсовете и минусите им. Ако не го създадем, ще би трябвало да разчитаме единствено на шанса си, а това не е доста рационално. Какво се случва сега, смятате ли, че през 2022 година стопанската система ще се възвърне гладко и какви ще бъдат аргументите? Последните данни за растежа на Брутният вътрешен продукт в България и по света демонстрират, че стопанските системи се възвръщат, само че с разнообразни темпове. Дали ще имаме гладко връщане към естествените равнища на главните индикатори или това ще стане в границите на идната година, зависи главно от разпространяването на ковид и ограниченията, които взимат обособените страни. Всяко затваряне и ограничение на обособени области, браншове или цели страни забавя възобновяване. Трябва да се откри баланс сред запазването здравето на хората и икономическото развиване. Какви са подводните камъни? Подводните камъни при възобновяване са свързани освен с вируса, а и с инфлацията, която се чака да остане най-малко още 1-2 години. Не би трябвало да подценяваме и скъсаните вериги на доставки и недостига на доста съществени първични материали, материали, метали и други. Тяхното възобновяване ще отнеме време, а това от своя страна ще забави цели браншове и стопански системи. Най-скорошният образец е за лимитираното произвеждане на нови коли, което се дължи на липса на чипове и други съставни елементи. Каква политика е належащо да следва страната сега, а ние като жители? Мисля, че рецесиите, с които би трябвало да се оправи настоящето ръководство са ясни - опазване на здравната система от претоварване, обезщетения за затворените бизнеси, обществено подкрепяне на хората по отношение на покачването на цените на тока и главните горива, а по-късно и ясна визия за развиването на стопанската система и плановете по Плана за възобновяване. Ние като жители би трябвало да помислим за личните си приходи, спестявания и вложения, като първо се фокусираме върху опазване на покупателната ни дарба и превъзмогване на резултатите на инфлацията. Ако тя се резервира на сегашните равнища още няколко години, това значи, че ние може да загубим сред 20% и 25% от покупателната дарба на нашите спестявания. Как човек да направи най-хубавият избор за своите спестявания? Какви стъпки би трябвало да следва? Нека стартираме от базови неща като това да описваме всеки месец приходите и разноските си. Да помислим по-късно каква сума на месец може да спестяваме и да създадем спешен фонд. Финансовата отбрана също е основна. На процедура това означава да създадем подобаващи здравни, имуществени и застраховки Живот. Едва по-късно може да помислим в какво да влагаме. Когато стигнем до този стадий, е добре да изберем един актив и да се срещнем оптимално добре с него, по какъв начин работи, какви опасности крие, какви са таксите, какво може да ни донесе и така нататък За начало може да вложим минимална сума в него, до момента в който се почувстваме задоволително уверени да влагаме повече средства. Необходимо ли е човек да има финансов съветник и за какво у нас не сме привикнали да използваме подобен, единствено приходите ли са повода? Как се оправяме по отношение на други страни в това отношение? Независим персонален финансов съветник е добре да употребяват хората с малко по-високи приходи или спестявания. За страдание, тази специалност не е толкоз публикувана в България и множеството хора се доверяват на чиновниците в банките и другите финансови институции, което не постоянно е в техен интерес. В същото време, добре е всеки да ръководи персоналните си финанси по допустимо най-разумния метод, без значение от неговите приходи. Това може да стане с повишение на финансовата просветеност. Добрата вест е, че има доста източници (много от тях безплатни), с които може да го създадем. Нивото на финансова просветеност в България е относително ниско, само че се усъвършенства с всяка минала година. Имате ли по-актуална информация какви средства държим като спестявания в банките, какъв брой влагаме във фондове- пенсионни, капиталови, какъв брой на борсата или в други други възможности? Как се оправяме по отношение на други страни? Кои са аргументите това да се случва с доста плахи темпове у нас? Размерът на банковите депозити на семействата у нас е 64.5 милиарда лв. и се усилва всеки месец. В недвижими парцели е огромната част от благосъстоянието на българите, само че тези, които се дават чартърен са незначителна част от тях. Във втория и третия дирек на пенсионната ни система има близо 17.5 милиарда лв., а българските договорни фондове ръководят към този момент над 2 милиарда лв.. Много дребна част от спестяванията на българите са на фондовата борса. Ако мога да обобщя, голямата част от средствата на хората у нас са във тип на парцели и банкови депозити, а в същински капиталови активи отиват доста по-малко средства. Именно по този индикатор изоставаме доста от страните в Централна и Западна Европа. Преди няколко години една българска банка беше направила изследване, че от 100 лв., 97 лв. отиват за депозити и единствено 3 лв. за вложения. Причините за тези данни са по-ниската финансова просветеност, непознаване на капиталовите артикули и не на последно място страхът от загуби. Как бихте им обяснили сегашната икономическа обстановка, тя има ли нещо общо с друга до момента? Всички рецесии си наподобяват по някои неща, само че има и доста разлики. Сегашната няма аналог в историята, тъй като в началото беше здравна и по-късно икономическа. Начинът на разпространяване на вируса, постанова затваряне на огромни общности от хора, което стопира икономическите връзки сред обособени райони и страни, като лимитира и потреблението, изключително на туристически артикули, превоз и по-скъпи артикули. Икономическите рецесии имат общи белези. Както при предходните, по този начин и при тази имаше понижение на потреблението, висока безработица, а по-късно възобновяване и по-висока инфлация. Безпрецедентното отпечатване на пари и вземането на задължения докара до рекордна инфлация, чиито резултати ще преодоляваме идващите 5-10 години Нещо, което я отличава от останалите рецесии е невижданото отпечатване на пари и вземането на задължения, с цел да се подтиква стопанските системи по света. Това докара до рекордна инфлация и резултатите от тези дейности ще се преодоляват най-малко идващите 5-10 години. Всяка рецесия идва, с цел да оправи някакъв недостиг или несъвършенство. Кризата от 2008 година беше финансова и се преодоляха доста от минусите на финансовата система преди този момент. Сегашната рецесия е на глобализма и доставките на първични материали, материали и артикули. Надявам да излезем по-силни от нея с доста научени уроци. Сътресенията в стопанската система са добър миг и ние като човеци да се променим и да се научим да управляваме по-умно нашите персонални финанси и вложения. Интервюто е оповестено първо в.
Едва откакто създадем този фонд може да помислим за вложение. Заради по-високата инфлация и нулевите лихви по банковите депозити, тази година е изключително подобаваща да влагаме част от нашите средства в същински активи, които да ни носят по-висока рентабилност, с която да преодолеем стопяването на нашите спестявания. Кои са плюсовете и негативите на икономисване на парите в банкова сметка, в капиталови фондове, в неподвижен парцел, на борсата, инвестиция в нов бизнес, във възобновими източници на сила, блокчейн? Всяка инвестиция си има плюсове и минуси. Мнозинството от хората в България избират банковите депозити поради гаранцията до 196,000 лв. при банкрут на финансова институция, само че те не носят никаква рентабилност, а инфлацията и банковите такси и комисионни стопяват нашите спестявания с бързи темпове. Инвестиционните (или още наричани взаимни) фондове са групови схеми, в които доста на брой хора влагат парите си, като те се ръководят от експерти. Тези фондове могат да влагат в акции, облигации, парцели, злато и доста други активи. Основният плюс е, че могат да носят доста по-висока рентабилност от банковите депозити, само че не са обезпечени и може да загубим част от средствата си в тях при неприятно ръководство. Недвижимите парцели са обичайно мечтана инвестиция у нас и през последните няколко години и техните цени бележат все по-високи равнища. Дали това ще продължи и през идващите години е мъчно да се планува. За да използваме оптимално дейно парцелите, които притежаваме, е добре да ги отдаваме чартърен, с цел да получаваме регулярен приход от тях. От своя страна, това изисква време за ръководство и е обвързвано с спомагателни разноски. Добре е да избираме този актив единствено в случай че имаме тази опция и знаем какво вършим. Рентиерството не е толкоз елементарен бизнес, колкото наподобява. Инвестициите на борсата, в бизнес или в криптовалути са с доста висок риск и е добре преди да вложим и един лев в тях, да се срещнем добре с тези активи, какви са плюсовете и минусите им. Ако не го създадем, ще би трябвало да разчитаме единствено на шанса си, а това не е доста рационално. Какво се случва сега, смятате ли, че през 2022 година стопанската система ще се възвърне гладко и какви ще бъдат аргументите? Последните данни за растежа на Брутният вътрешен продукт в България и по света демонстрират, че стопанските системи се възвръщат, само че с разнообразни темпове. Дали ще имаме гладко връщане към естествените равнища на главните индикатори или това ще стане в границите на идната година, зависи главно от разпространяването на ковид и ограниченията, които взимат обособените страни. Всяко затваряне и ограничение на обособени области, браншове или цели страни забавя възобновяване. Трябва да се откри баланс сред запазването здравето на хората и икономическото развиване. Какви са подводните камъни? Подводните камъни при възобновяване са свързани освен с вируса, а и с инфлацията, която се чака да остане най-малко още 1-2 години. Не би трябвало да подценяваме и скъсаните вериги на доставки и недостига на доста съществени първични материали, материали, метали и други. Тяхното възобновяване ще отнеме време, а това от своя страна ще забави цели браншове и стопански системи. Най-скорошният образец е за лимитираното произвеждане на нови коли, което се дължи на липса на чипове и други съставни елементи. Каква политика е належащо да следва страната сега, а ние като жители? Мисля, че рецесиите, с които би трябвало да се оправи настоящето ръководство са ясни - опазване на здравната система от претоварване, обезщетения за затворените бизнеси, обществено подкрепяне на хората по отношение на покачването на цените на тока и главните горива, а по-късно и ясна визия за развиването на стопанската система и плановете по Плана за възобновяване. Ние като жители би трябвало да помислим за личните си приходи, спестявания и вложения, като първо се фокусираме върху опазване на покупателната ни дарба и превъзмогване на резултатите на инфлацията. Ако тя се резервира на сегашните равнища още няколко години, това значи, че ние може да загубим сред 20% и 25% от покупателната дарба на нашите спестявания. Как човек да направи най-хубавият избор за своите спестявания? Какви стъпки би трябвало да следва? Нека стартираме от базови неща като това да описваме всеки месец приходите и разноските си. Да помислим по-късно каква сума на месец може да спестяваме и да създадем спешен фонд. Финансовата отбрана също е основна. На процедура това означава да създадем подобаващи здравни, имуществени и застраховки Живот. Едва по-късно може да помислим в какво да влагаме. Когато стигнем до този стадий, е добре да изберем един актив и да се срещнем оптимално добре с него, по какъв начин работи, какви опасности крие, какви са таксите, какво може да ни донесе и така нататък За начало може да вложим минимална сума в него, до момента в който се почувстваме задоволително уверени да влагаме повече средства. Необходимо ли е човек да има финансов съветник и за какво у нас не сме привикнали да използваме подобен, единствено приходите ли са повода? Как се оправяме по отношение на други страни в това отношение? Независим персонален финансов съветник е добре да употребяват хората с малко по-високи приходи или спестявания. За страдание, тази специалност не е толкоз публикувана в България и множеството хора се доверяват на чиновниците в банките и другите финансови институции, което не постоянно е в техен интерес. В същото време, добре е всеки да ръководи персоналните си финанси по допустимо най-разумния метод, без значение от неговите приходи. Това може да стане с повишение на финансовата просветеност. Добрата вест е, че има доста източници (много от тях безплатни), с които може да го създадем. Нивото на финансова просветеност в България е относително ниско, само че се усъвършенства с всяка минала година. Имате ли по-актуална информация какви средства държим като спестявания в банките, какъв брой влагаме във фондове- пенсионни, капиталови, какъв брой на борсата или в други други възможности? Как се оправяме по отношение на други страни? Кои са аргументите това да се случва с доста плахи темпове у нас? Размерът на банковите депозити на семействата у нас е 64.5 милиарда лв. и се усилва всеки месец. В недвижими парцели е огромната част от благосъстоянието на българите, само че тези, които се дават чартърен са незначителна част от тях. Във втория и третия дирек на пенсионната ни система има близо 17.5 милиарда лв., а българските договорни фондове ръководят към този момент над 2 милиарда лв.. Много дребна част от спестяванията на българите са на фондовата борса. Ако мога да обобщя, голямата част от средствата на хората у нас са във тип на парцели и банкови депозити, а в същински капиталови активи отиват доста по-малко средства. Именно по този индикатор изоставаме доста от страните в Централна и Западна Европа. Преди няколко години една българска банка беше направила изследване, че от 100 лв., 97 лв. отиват за депозити и единствено 3 лв. за вложения. Причините за тези данни са по-ниската финансова просветеност, непознаване на капиталовите артикули и не на последно място страхът от загуби. Как бихте им обяснили сегашната икономическа обстановка, тя има ли нещо общо с друга до момента? Всички рецесии си наподобяват по някои неща, само че има и доста разлики. Сегашната няма аналог в историята, тъй като в началото беше здравна и по-късно икономическа. Начинът на разпространяване на вируса, постанова затваряне на огромни общности от хора, което стопира икономическите връзки сред обособени райони и страни, като лимитира и потреблението, изключително на туристически артикули, превоз и по-скъпи артикули. Икономическите рецесии имат общи белези. Както при предходните, по този начин и при тази имаше понижение на потреблението, висока безработица, а по-късно възобновяване и по-висока инфлация. Безпрецедентното отпечатване на пари и вземането на задължения докара до рекордна инфлация, чиито резултати ще преодоляваме идващите 5-10 години Нещо, което я отличава от останалите рецесии е невижданото отпечатване на пари и вземането на задължения, с цел да се подтиква стопанските системи по света. Това докара до рекордна инфлация и резултатите от тези дейности ще се преодоляват най-малко идващите 5-10 години. Всяка рецесия идва, с цел да оправи някакъв недостиг или несъвършенство. Кризата от 2008 година беше финансова и се преодоляха доста от минусите на финансовата система преди този момент. Сегашната рецесия е на глобализма и доставките на първични материали, материали и артикули. Надявам да излезем по-силни от нея с доста научени уроци. Сътресенията в стопанската система са добър миг и ние като човеци да се променим и да се научим да управляваме по-умно нашите персонални финанси и вложения. Интервюто е оповестено първо в.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ