Очертанията на войната: За морската война или успехите на Украйна с асиметричната стратегия
За гибелта на един Пригожин
Според персоналната последователност на майстора на ковчези Безенчук, един от най-колоритните герои на Илф и Петров в „ 12-те стола “, прекосяването в отвъдното се дели според от обществения статус на покойника като: геберясване, показване, предаване богу дух, издъхване, гътване, обтягане на краката, мятане на топа. Последното е за „ най-важните, железопътните кондуктори да вземем за пример или някое шефство “.
Сетих се за въпросните дефиниции в сряда, когато разбрахме за гибелта на спорния олигарх Евгений Пригожин. Къде тъкмо попада той в градацията на Безенчук? Ако я съблюдаваме най-вероятно би трябвало да кажем, че е хвърлил топа. Но не ми се коства доста редно, тъй като една такава притча въпреки всичко допуска, че приживе индивидът се е занимавал най-малко частично с нещо почтено и е работил в интерес на обществото. Баш вагнеровецът, обаче, си беше чиста проба престъпник и безсъвестен авантаджия и по тази причина бих използвал израз оттатък класацията на ковчежника – че е пукнал. Може да се отличава от медийно неутралното „ умрял “.
Ще ми се да прескоча разсъждения, за това какво тъкмо се е случило в сряда следобяд в небето сред Москва и Санкт Петербург. Освен че сега има прекомерно малко достоверна информация и прекалено много спекулации, само че най-много тъй като не ми се коства изключително значимо. От друга страна, медийната обстановка и така наречен завист на деня ме провокират.
Единственото несъмнено, което знаем е, че частният аероплан на милиардера се е „ приземил негативно “ в региона на Твер, до момента в който е правил полет от Москва към Санкт Петербург. Загинали са всичките 10 души на борда: Пригожин и оперативното управление на ЧВК „ Вагнер “ измежду които и Уткин, идейният подстрекател и директен началник на компанията, както и вманиачен нацист по разбиране. Всичко сочи външна интервенция, тъй като е съвсем изключено злополуката да е резултат на техническа щета. Да не приказваме, че частните самолети, по предписание, са обект на извънредно високо техническо обслужване и се ръководят от опитни водачи. От тук насетне стартират спекулациите.
С оглед на незавършилия „ марш на справедливостта “, най-логичният обвинен наподобява на Путин. Всеизвестно е какъв брой злопаметен е нискоръстовият деспот и че съвсем на всеки, който обществено се е оповестил срещу неговата политика му се е случило нещо " неприятно ". Политковская и Немцов бяха убити, други като Скрипал и Юшченко бяха отровени, трети като турбо патриотът и блогър Стрелков-Гиркин бяха тикнати зад решетките, а други бяха просто прокудени в странство. „ Големият шлем “ сега принадлежи на най-сериозния конкурент на Путин сега, Алексей Навални, който бе и токсичен, и изгонен, а на края и изпратен в лагер. Напълно естествено е в тази ситуация с Пригожин хората да считат, че пръст в неговата гибел има кремълският самовластник.
За мен огромен интерес ще съставляват окончателните резултати от формалните следствия. Когато става въпрос за самолетна злополука се ползват тъкмо избраните, които изискват до 30 дни след случая да бъде направен прелиминарен отчет, а до 12 месеца – финален. Освен това в следствието би трябвало да вземат участие и представители на страната на фирмата-производител, в тази ситуация Embraer, т.е. Бразилия. И в случай че съветските управляващи са забъркани, ще стартират да се пречкат на непознатите следователи, да не приказваме, пък, в случай че под някакъв претекст им бъде отхвърлен достъп до страната или до мястото на злополуката.
Ако приемем очевидното, т.е. че в гибелта на Пригожин пръст има Путин, то какви биха били следствията?
Първо, очевидно ще бъде комплициран кръст на „ Вагнер “ като бизнес-империя, като военна единица и най-много като публично политическо събитие. В интернет се появиха някакви закани от лица, които били свързани с ЧВК-то, които плашеха с нов „ марш на справедливостта “ и идна гражданска война. Но на трезвомислещите е ясно, че това са празни приказки, тъй като „ Вагнер “ сега е доста по-малочислен в сравнение с беше преди два месеца. Освен това отрядите му не просто са разхвърляни в разнообразни страни, само че и в разнообразни континенти. Няма я към този момент тежката бойна техника, няма толкоз пари и най-много няма кой да управлява и въодушевява наемниците.
Второ. На диктаторите в никакъв случай не би трябвало да се има вяра. И не приказвам единствено за Путин. Тези от вас, които наблюдават спора от близко, безспорно са забелязали по какъв начин в началото въодушевеният Лукашенко, който приюти бунтовниците преди два месеца, последователно стартира да охлажда към тях. Напълно е допустимо да са му подсказали какво следва да се случи. И в случай че приемем, че Путин стои зад атентата, а Лукашенко е бил прочут за него, при изискване че първият подсигурява прошка, а вторият – леговище, би ли трябвало да имаме вяра, че след време в случай че Кремъл се контракти за мир в Украйна и този мир ще бъде скрепен с подписа на Путин и със съдействието на Лукашенко, то той ще бъде дълготраен?
Трето. „ Вагнер “ сътвори самобитна субкултура и стартира „ мъжкарско “ държание в съветското обществено пространство, което хареса на прослойката от крайни Z-патриоти, които считат, че в Украйна не се пипа задоволително крепко и упорстват за по-интензивна и нападателна война. Те от дълго време не харесват Путин, а след гибелта на Пригожин ще имат потребност от нов лидер, който да им дава обещание по-радикални дейности. Почти съм сигурен, че в най-скоро време този вакум ще бъде напълнен от следващия фюрер, който ше даде на турбо патриотите или това, за което душите им копнеят най-вече – чувство за мощност и великолепие.
И четвърто. Най-важното в този момент е кой ще постави ръка на процъфтяващия многомилиарден бизнес на починалия Пригожин в Африка, където той се бе трансформирал в съществена опора на всякакви диктатори и диктаторчета. И тук не става въпрос за диаманти, злато или други значими естествени изкопаеми. Или най-малко освен за тях. Става въпрос най-много за една огромна невидима на пръв взор война сред Франция и Русия и кой ще има решаващо въздействие в района. „ Вагнер “ бе значим инструмент в тази война. Кой тъкмо ще го управлява от в този момент нататък?
Асиметричната тактика на морската война
И за разлика от „ въпросът Пригожин “, който скоро ще се трансформира в изветряваща вест, за мен по-значим е различен аспект от войната, който за момента сякаш остава в сянка. Става въпрос за морската война.
Когато кажем „ война по море “, нормално си представяме огромни кораби, мощни флотилии всяващи смут с приближаването си към противниковия бряг. А също и десантни интервенции при които стотици бойци по едно и също време слизат на някакъв плаж и се хвърлят в броя. Реално видяно, обаче, морската война е цялостен набор от сложни взаимно свързани дейности, при които плавателните съдове, техният брой, размер и въоръжение играят значима роля, само че не постоянно са определящи за това кой ще надделее най-после. Когато Русия отхвърли да продължи така наречен зърнена договорка, незабавно разгласи, че вкарва морска обсада на украинските пристанища. При това оповестената от Москва „ предупредителна зона “ отчасти навлиза в български териториални води. И макар, че акцията се организира под формата на учения и публично нашето държавно управление бе известено за това, а зоната бе декларирана като краткотрайна и няма нарушаване на интернационалното право, то протичащото се с съображение провокира безпокойствие. Възможен ли е конфликт сред НАТО и Русия в Черно Море? Няма ли той да ескалира в пълномащабна война? Имаме ли задоволително сили да се противопоставим в случай че въпреки всичко се случи най-лошото?
Нека да стартира с положителните вести. Случващото се никога не би трябвало да се дефинира като ескалация. То просто е една игра на нерви, която руснаците практикуват от епохи и са се усъвършенствали в нея. Основната им цел е да „ създадат мръсно “ на сегашните си врагове – украинците - като оптимално нарушат опцията им да експортират зърно, един от основните експортни „ козове “ в ръцете на Киев. Именно по тази причина се вършат инспекции и други пречки на всички непознати кораби плаващи от и за Украйна, точно по тази причина се нападат с дронове и ракети съществени пристанища като Одеса и Измаил. Докато това с НАТО си е следващата съветска заигравка, едно самобитно опипване за това, какъв брой дълбоко ще им бъде разрешено да обхванат. Реално видяно, никой в Русия няма желание да води война с НАТО, само че въпреки това там нямат нищо срещу някой различен танц на острието на бръснача. Просто подобен си им е манталитетът на московците и ние би трябвало да привикваме с това.
Нашето държавно управление е в правото си да се тормози и да разсъждава върху всевъзможни вероятни отрицателни сюжети. В последна сметка нали това му е работата – да има подготвени ходове за всевъзможни сериозни обстановки, даже когато отсъстват всевъзможни признаци, че те може да се случат. Много е значимо да се демонстрира дипломатическа неотстъпчивост и на Русия да ѝ бъде ясно, че не може да излиза отвън рамките на интернационалното право и да демонстрира волности. Още по-важно е да се изясни задоволително ясно на българската общност, че в тези смутни времена ние не сме сами, а сме част от мощен боен алианс и всеки неприятелски акт против нас ще се пояснява и като експанзия против НАТО с всички произлизащи от това последици.
От чисто военна позиция ние би трябвало доста деликатно да следим по какъв начин сега работят украинците и да вземем най-хубавото от техния военен опит. Подобно на нас, Украйна никога не може да се смята за някаква сериозна военноморска мощ, само че към този момент образно демонстрира че се е научила да играе доста добре играта Давид против Голиат. При това украинците освен сполучливо се опълчват към този момент година и половина на Руския черноморски флот, само че и, колкото необикновено да звучи, в доста връзки съумяват да вземат самодейността в собствен ръце.
Снимки: БГНЕС
Успехите на украинците по море се дължат най-много на използването на така наречен асиметрична тактика. Асиметричната тактика е тази при която избягваш пряк конфликт със мощните страни на съперника, като в същото време се опитваш да го удариш в най-слабите му точки. При това постоянно се стремиш да използваш своите мощни страни. Така, да вземем за пример, още през цялото време на войната бе ясно, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) няма по какъв начин да влязат в пряк конфликт с съветския флот тъй като не са равностойни по броя и качеството на корабите с които разполагат. Освен това авиацията им е малобройна и остаряла в техническо отношение. За това пък в техния боеприпас има превъзходни противокорабни ракети („ Нептун “), чиято първа жертва стана небезизвестния съветски крайцер „ Москва “.
Друг образец за дейно използване на асиметричната тактика е освобождението на остров Змейни при започване на предишното лято. В една война от типичен вид най-вероятно щяхме да станем очевидци на стремителна десантна интервенция, чиято кулминационна точка щеше да бъде неочакваното изскачане на добре тренирани морски пехотинци от техните бързоходни лодки и последвали взлом на бреговата линия. В случая със Змейни, обаче, обстановката се разви по много ексцентричен метод - украинците одеве бяха получили далекобойни френски гаубици „ Цезар “ и извлякоха максимума от техните благоприятни условия. Постоянните обстрели трансфораха пребиваването на руснаците на острова в същински пъкъл до момента в който най-после те просто си плюха на петите и избягаха от там.
Още по-набиващ се на очи образец за сполучливо използване на асиметрична тактика от страна на украинците е всеобщото потребление на морски дронове. Още повече, че в тази област те се обрисуват като водеща мощ и производител в международен мащаб. Няколко метровите безпилотни бързоходни катери натъпкани със стотици килограми експлозив всяват ужас и суматоха в съветските редици и Черноморският флот, който постоянно се е подготвял за класическа морска война, сега няма действително противопоставяне против тях. А успеваемостта на дроновете си е напряко впечатляваща. Само през последните два месеца те извадиха от строя Кримския мост, както един десантен транспортен съд и един танкер, а евентуално повредиха и един съветски патрулен военен транспортен съд. Сред достиженията им е и взривяването на нефтения терминал в пристанището на Новоросийск. Това несъмнено няма да има дълготраен резултат върху съветския износ на горива, не може да се отхвърли че в чисто психически проект е много смущаващо.
Украинците към този момент се усещат толкоз уверени в технологическата доминация на морските си дронове, че наскоро оповестиха обществено, че одобряват на въоръжение техен подводен вид. Обичайната процедура по време на война е да не разсекретяват новите оръжейни разработки, само че тук очевидно задачата е друга – да се държат руснаците непрекъснато в напрежение. Няма подозрение, че това е добре премислен ход от страна на Киев. А каква е била задачата му, евентуално скоро ще разберем.
Старата максима, че размерът няма значение намира своето удостоверение и в още един аспект на асиметричната морска тактика на ЗСУ – дребните бойни катери. Те към този момент няколко месеца оперират в делтата на Днепър пренасяйки войски на дребните плацдарми на южния бряг на реката против Херсон. Тази седмица, обаче, отряд от подготвени във Англия украински командоси предприе доста по-дръзка акция – под прикритието на нощта, катерите го докараха чак до Крим, където въпреки и за малко те развяха украински байрак. Очевидно е, че това е пропагандно-психологическа интервенция да унижи окупаторите и да повдигне духа на украинците. И тя несъмнено се увенча с триумф.
Преди дни се оказа, че катерите на ЗСУ могат да бъдат доста повече от пасивно транспортно средство – те могат и да „ жилят “. В това се убеди персонално и водач на съветски военен аероплан Су-30, който край остров Змейни се опитал безрезултатно да нападна от дребна височина три украински катера. Вероятно са му се сторили лесна плячка, само че украинците маневрирали толкоз постоянно, че не било записано никакво попадение. Но по тази причина пък екипажът на един от съдовете на собствен ред изстрелял зенитна ракета за която се твърди, че е развалила самолета на агресорите.
Най-важният детайл от асиметричната тактика на украинците безспорно е директната офанзива против съветските морски бази. Тя продължава към този момент към година, освен това с възходяща активност. Вече бяха атакувани с огромен триумф военното летище в Саки, горивни хранилища във Феодосия и Севастопол, както и някои хранилища за боеприпаси. Но черешката на тортата и е унищожаването на най-модерния съветски зенитен комплекс С-400 , чиято пазарна стойност сега е над 1 милиард $. Не били пощадени и намиращите се наоколо радарни станции. Според добре осведомени украински източници, комплексът е бил ударен от ракета „ Нептун “, идентична на тази, с която бе потънал крайцерът „ Москва “.
Така че съществуването на огромен и мощен надводен флот на съперника не е основателна причина отбраняващата се страна да се усеща обречена и да развява бялото знаме надалеч преди началото на борбата. Напротив. При добре замислени ходове, които следват главните правила на симетричната морска тактика може да бъде удържан и дори надвит конкурент, без значение с какъв брой по-големи запаси разполага.
Според персоналната последователност на майстора на ковчези Безенчук, един от най-колоритните герои на Илф и Петров в „ 12-те стола “, прекосяването в отвъдното се дели според от обществения статус на покойника като: геберясване, показване, предаване богу дух, издъхване, гътване, обтягане на краката, мятане на топа. Последното е за „ най-важните, железопътните кондуктори да вземем за пример или някое шефство “.
Сетих се за въпросните дефиниции в сряда, когато разбрахме за гибелта на спорния олигарх Евгений Пригожин. Къде тъкмо попада той в градацията на Безенчук? Ако я съблюдаваме най-вероятно би трябвало да кажем, че е хвърлил топа. Но не ми се коства доста редно, тъй като една такава притча въпреки всичко допуска, че приживе индивидът се е занимавал най-малко частично с нещо почтено и е работил в интерес на обществото. Баш вагнеровецът, обаче, си беше чиста проба престъпник и безсъвестен авантаджия и по тази причина бих използвал израз оттатък класацията на ковчежника – че е пукнал. Може да се отличава от медийно неутралното „ умрял “.
Ще ми се да прескоча разсъждения, за това какво тъкмо се е случило в сряда следобяд в небето сред Москва и Санкт Петербург. Освен че сега има прекомерно малко достоверна информация и прекалено много спекулации, само че най-много тъй като не ми се коства изключително значимо. От друга страна, медийната обстановка и така наречен завист на деня ме провокират.
Единственото несъмнено, което знаем е, че частният аероплан на милиардера се е „ приземил негативно “ в региона на Твер, до момента в който е правил полет от Москва към Санкт Петербург. Загинали са всичките 10 души на борда: Пригожин и оперативното управление на ЧВК „ Вагнер “ измежду които и Уткин, идейният подстрекател и директен началник на компанията, както и вманиачен нацист по разбиране. Всичко сочи външна интервенция, тъй като е съвсем изключено злополуката да е резултат на техническа щета. Да не приказваме, че частните самолети, по предписание, са обект на извънредно високо техническо обслужване и се ръководят от опитни водачи. От тук насетне стартират спекулациите.
С оглед на незавършилия „ марш на справедливостта “, най-логичният обвинен наподобява на Путин. Всеизвестно е какъв брой злопаметен е нискоръстовият деспот и че съвсем на всеки, който обществено се е оповестил срещу неговата политика му се е случило нещо " неприятно ". Политковская и Немцов бяха убити, други като Скрипал и Юшченко бяха отровени, трети като турбо патриотът и блогър Стрелков-Гиркин бяха тикнати зад решетките, а други бяха просто прокудени в странство. „ Големият шлем “ сега принадлежи на най-сериозния конкурент на Путин сега, Алексей Навални, който бе и токсичен, и изгонен, а на края и изпратен в лагер. Напълно естествено е в тази ситуация с Пригожин хората да считат, че пръст в неговата гибел има кремълският самовластник.
За мен огромен интерес ще съставляват окончателните резултати от формалните следствия. Когато става въпрос за самолетна злополука се ползват тъкмо избраните, които изискват до 30 дни след случая да бъде направен прелиминарен отчет, а до 12 месеца – финален. Освен това в следствието би трябвало да вземат участие и представители на страната на фирмата-производител, в тази ситуация Embraer, т.е. Бразилия. И в случай че съветските управляващи са забъркани, ще стартират да се пречкат на непознатите следователи, да не приказваме, пък, в случай че под някакъв претекст им бъде отхвърлен достъп до страната или до мястото на злополуката.
Ако приемем очевидното, т.е. че в гибелта на Пригожин пръст има Путин, то какви биха били следствията?
Първо, очевидно ще бъде комплициран кръст на „ Вагнер “ като бизнес-империя, като военна единица и най-много като публично политическо събитие. В интернет се появиха някакви закани от лица, които били свързани с ЧВК-то, които плашеха с нов „ марш на справедливостта “ и идна гражданска война. Но на трезвомислещите е ясно, че това са празни приказки, тъй като „ Вагнер “ сега е доста по-малочислен в сравнение с беше преди два месеца. Освен това отрядите му не просто са разхвърляни в разнообразни страни, само че и в разнообразни континенти. Няма я към този момент тежката бойна техника, няма толкоз пари и най-много няма кой да управлява и въодушевява наемниците.
Второ. На диктаторите в никакъв случай не би трябвало да се има вяра. И не приказвам единствено за Путин. Тези от вас, които наблюдават спора от близко, безспорно са забелязали по какъв начин в началото въодушевеният Лукашенко, който приюти бунтовниците преди два месеца, последователно стартира да охлажда към тях. Напълно е допустимо да са му подсказали какво следва да се случи. И в случай че приемем, че Путин стои зад атентата, а Лукашенко е бил прочут за него, при изискване че първият подсигурява прошка, а вторият – леговище, би ли трябвало да имаме вяра, че след време в случай че Кремъл се контракти за мир в Украйна и този мир ще бъде скрепен с подписа на Путин и със съдействието на Лукашенко, то той ще бъде дълготраен?
Трето. „ Вагнер “ сътвори самобитна субкултура и стартира „ мъжкарско “ държание в съветското обществено пространство, което хареса на прослойката от крайни Z-патриоти, които считат, че в Украйна не се пипа задоволително крепко и упорстват за по-интензивна и нападателна война. Те от дълго време не харесват Путин, а след гибелта на Пригожин ще имат потребност от нов лидер, който да им дава обещание по-радикални дейности. Почти съм сигурен, че в най-скоро време този вакум ще бъде напълнен от следващия фюрер, който ше даде на турбо патриотите или това, за което душите им копнеят най-вече – чувство за мощност и великолепие.
И четвърто. Най-важното в този момент е кой ще постави ръка на процъфтяващия многомилиарден бизнес на починалия Пригожин в Африка, където той се бе трансформирал в съществена опора на всякакви диктатори и диктаторчета. И тук не става въпрос за диаманти, злато или други значими естествени изкопаеми. Или най-малко освен за тях. Става въпрос най-много за една огромна невидима на пръв взор война сред Франция и Русия и кой ще има решаващо въздействие в района. „ Вагнер “ бе значим инструмент в тази война. Кой тъкмо ще го управлява от в този момент нататък?
Асиметричната тактика на морската война
И за разлика от „ въпросът Пригожин “, който скоро ще се трансформира в изветряваща вест, за мен по-значим е различен аспект от войната, който за момента сякаш остава в сянка. Става въпрос за морската война.
Когато кажем „ война по море “, нормално си представяме огромни кораби, мощни флотилии всяващи смут с приближаването си към противниковия бряг. А също и десантни интервенции при които стотици бойци по едно и също време слизат на някакъв плаж и се хвърлят в броя. Реално видяно, обаче, морската война е цялостен набор от сложни взаимно свързани дейности, при които плавателните съдове, техният брой, размер и въоръжение играят значима роля, само че не постоянно са определящи за това кой ще надделее най-после. Когато Русия отхвърли да продължи така наречен зърнена договорка, незабавно разгласи, че вкарва морска обсада на украинските пристанища. При това оповестената от Москва „ предупредителна зона “ отчасти навлиза в български териториални води. И макар, че акцията се организира под формата на учения и публично нашето държавно управление бе известено за това, а зоната бе декларирана като краткотрайна и няма нарушаване на интернационалното право, то протичащото се с съображение провокира безпокойствие. Възможен ли е конфликт сред НАТО и Русия в Черно Море? Няма ли той да ескалира в пълномащабна война? Имаме ли задоволително сили да се противопоставим в случай че въпреки всичко се случи най-лошото?
Нека да стартира с положителните вести. Случващото се никога не би трябвало да се дефинира като ескалация. То просто е една игра на нерви, която руснаците практикуват от епохи и са се усъвършенствали в нея. Основната им цел е да „ създадат мръсно “ на сегашните си врагове – украинците - като оптимално нарушат опцията им да експортират зърно, един от основните експортни „ козове “ в ръцете на Киев. Именно по тази причина се вършат инспекции и други пречки на всички непознати кораби плаващи от и за Украйна, точно по тази причина се нападат с дронове и ракети съществени пристанища като Одеса и Измаил. Докато това с НАТО си е следващата съветска заигравка, едно самобитно опипване за това, какъв брой дълбоко ще им бъде разрешено да обхванат. Реално видяно, никой в Русия няма желание да води война с НАТО, само че въпреки това там нямат нищо срещу някой различен танц на острието на бръснача. Просто подобен си им е манталитетът на московците и ние би трябвало да привикваме с това.
Нашето държавно управление е в правото си да се тормози и да разсъждава върху всевъзможни вероятни отрицателни сюжети. В последна сметка нали това му е работата – да има подготвени ходове за всевъзможни сериозни обстановки, даже когато отсъстват всевъзможни признаци, че те може да се случат. Много е значимо да се демонстрира дипломатическа неотстъпчивост и на Русия да ѝ бъде ясно, че не може да излиза отвън рамките на интернационалното право и да демонстрира волности. Още по-важно е да се изясни задоволително ясно на българската общност, че в тези смутни времена ние не сме сами, а сме част от мощен боен алианс и всеки неприятелски акт против нас ще се пояснява и като експанзия против НАТО с всички произлизащи от това последици.
От чисто военна позиция ние би трябвало доста деликатно да следим по какъв начин сега работят украинците и да вземем най-хубавото от техния военен опит. Подобно на нас, Украйна никога не може да се смята за някаква сериозна военноморска мощ, само че към този момент образно демонстрира че се е научила да играе доста добре играта Давид против Голиат. При това украинците освен сполучливо се опълчват към този момент година и половина на Руския черноморски флот, само че и, колкото необикновено да звучи, в доста връзки съумяват да вземат самодейността в собствен ръце.
Снимки: БГНЕС
Успехите на украинците по море се дължат най-много на използването на така наречен асиметрична тактика. Асиметричната тактика е тази при която избягваш пряк конфликт със мощните страни на съперника, като в същото време се опитваш да го удариш в най-слабите му точки. При това постоянно се стремиш да използваш своите мощни страни. Така, да вземем за пример, още през цялото време на войната бе ясно, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) няма по какъв начин да влязат в пряк конфликт с съветския флот тъй като не са равностойни по броя и качеството на корабите с които разполагат. Освен това авиацията им е малобройна и остаряла в техническо отношение. За това пък в техния боеприпас има превъзходни противокорабни ракети („ Нептун “), чиято първа жертва стана небезизвестния съветски крайцер „ Москва “.
Друг образец за дейно използване на асиметричната тактика е освобождението на остров Змейни при започване на предишното лято. В една война от типичен вид най-вероятно щяхме да станем очевидци на стремителна десантна интервенция, чиято кулминационна точка щеше да бъде неочакваното изскачане на добре тренирани морски пехотинци от техните бързоходни лодки и последвали взлом на бреговата линия. В случая със Змейни, обаче, обстановката се разви по много ексцентричен метод - украинците одеве бяха получили далекобойни френски гаубици „ Цезар “ и извлякоха максимума от техните благоприятни условия. Постоянните обстрели трансфораха пребиваването на руснаците на острова в същински пъкъл до момента в който най-после те просто си плюха на петите и избягаха от там.
Още по-набиващ се на очи образец за сполучливо използване на асиметрична тактика от страна на украинците е всеобщото потребление на морски дронове. Още повече, че в тази област те се обрисуват като водеща мощ и производител в международен мащаб. Няколко метровите безпилотни бързоходни катери натъпкани със стотици килограми експлозив всяват ужас и суматоха в съветските редици и Черноморският флот, който постоянно се е подготвял за класическа морска война, сега няма действително противопоставяне против тях. А успеваемостта на дроновете си е напряко впечатляваща. Само през последните два месеца те извадиха от строя Кримския мост, както един десантен транспортен съд и един танкер, а евентуално повредиха и един съветски патрулен военен транспортен съд. Сред достиженията им е и взривяването на нефтения терминал в пристанището на Новоросийск. Това несъмнено няма да има дълготраен резултат върху съветския износ на горива, не може да се отхвърли че в чисто психически проект е много смущаващо.
Украинците към този момент се усещат толкоз уверени в технологическата доминация на морските си дронове, че наскоро оповестиха обществено, че одобряват на въоръжение техен подводен вид. Обичайната процедура по време на война е да не разсекретяват новите оръжейни разработки, само че тук очевидно задачата е друга – да се държат руснаците непрекъснато в напрежение. Няма подозрение, че това е добре премислен ход от страна на Киев. А каква е била задачата му, евентуално скоро ще разберем.
Старата максима, че размерът няма значение намира своето удостоверение и в още един аспект на асиметричната морска тактика на ЗСУ – дребните бойни катери. Те към този момент няколко месеца оперират в делтата на Днепър пренасяйки войски на дребните плацдарми на южния бряг на реката против Херсон. Тази седмица, обаче, отряд от подготвени във Англия украински командоси предприе доста по-дръзка акция – под прикритието на нощта, катерите го докараха чак до Крим, където въпреки и за малко те развяха украински байрак. Очевидно е, че това е пропагандно-психологическа интервенция да унижи окупаторите и да повдигне духа на украинците. И тя несъмнено се увенча с триумф.
Преди дни се оказа, че катерите на ЗСУ могат да бъдат доста повече от пасивно транспортно средство – те могат и да „ жилят “. В това се убеди персонално и водач на съветски военен аероплан Су-30, който край остров Змейни се опитал безрезултатно да нападна от дребна височина три украински катера. Вероятно са му се сторили лесна плячка, само че украинците маневрирали толкоз постоянно, че не било записано никакво попадение. Но по тази причина пък екипажът на един от съдовете на собствен ред изстрелял зенитна ракета за която се твърди, че е развалила самолета на агресорите.
Най-важният детайл от асиметричната тактика на украинците безспорно е директната офанзива против съветските морски бази. Тя продължава към този момент към година, освен това с възходяща активност. Вече бяха атакувани с огромен триумф военното летище в Саки, горивни хранилища във Феодосия и Севастопол, както и някои хранилища за боеприпаси. Но черешката на тортата и е унищожаването на най-модерния съветски зенитен комплекс С-400 , чиято пазарна стойност сега е над 1 милиард $. Не били пощадени и намиращите се наоколо радарни станции. Според добре осведомени украински източници, комплексът е бил ударен от ракета „ Нептун “, идентична на тази, с която бе потънал крайцерът „ Москва “.
Така че съществуването на огромен и мощен надводен флот на съперника не е основателна причина отбраняващата се страна да се усеща обречена и да развява бялото знаме надалеч преди началото на борбата. Напротив. При добре замислени ходове, които следват главните правила на симетричната морска тактика може да бъде удържан и дори надвит конкурент, без значение с какъв брой по-големи запаси разполага.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ