Сега „моабет” е синоним на пиене и плюскане ♥ Николай ХАЙТОВ
За сладката приказка и отчуждението сред хората, с думите на душеприказчика Хайтов.
Четенето е велико нещо. То те прави съизвършител в най-хубавия смисъл на думата и в това отношение няма какво да го надмине. Може би единствено сладкият и прекрасен диалог. Само че ние, горе-долу, се отучихме да си приказваме. Предпочитаме да гледаме телевизия. Втренчим се в синия екран и мълчим. Днеска мълчим, на следващия ден мълчим и по този начин отвикнахме да си приказваме. А приказката е хубаво и вкусно нещо. Като се закроти оня ми ти „ моабет ” – ела да видиш! Не инцидентно в миналото хората от едно село отиваха в другото, прилежащото, единствено и единствено да си създадат „ моабет ”. Говореха си ден, два, а от време на време и три, до момента в който се нагледат и наприказват…
Сега „ моабет ” е синоним на пиянство и плюскане, а по-рано нейното значение е било друго. Означавала е „ приказка ”, „ раздумка ”. „ Да се съберем на приказка (на моабет) ”.
Явно е, че с времето смисъла на раздумката, на приказката, от ден на ден понижава. Това е един от белезите на отчуждението (алиенацията). А в нашата телевизионна епоха, мисля, че от „ моабетите ” ще остане единствено гощавката.
От: „ За творчеството ”, Николай Хайтов, Изд. „ Г. Бакалов ”, Варна
