Александър Дубчек мечтаеше за нов и успешен социализъм, но получи танкове
За основаването на една гражданска война има няколко условия, които би трябвало да се изпълнят доста бързо, в противоположен случай можем да видим обилни проблеми в това отношение, които значително дават сериозен късмет за триумфи в идващите години. Чехословакия за първи път вижда доста сериозен спад в стопанската система. Следващата стъпка е да се открият задоволително жертви, които да се трансфорат в мъченици. Това насочва вниманието ни към по този начин нареченото дело „ Слански “.
Именно там 14 души са наказани за анти-семитска активност и 11 са екзекутирани, останалите трима получават доживотна присъда. На 5 януари 1968 година на власт идва Александър Дубчек, който поема контрола на стартиралата смяна и въвеждането на културна демократизация в Чехословакия. Основната посока е намаляването на някои прецизни ограничения, както и отпущането на цензурата в медиите. Страната избира даже и нов знак – Франц Кафка, а това в следствие няма да се хареса на никого.
През 1967 година конгресът на писателите декларира, че литературата би трябвало да бъде свободна и отдалечена от партийната теория, въпреки всичко е изкуство, което би трябвало да съществува и действа надалеч от всички идеологии. Сред феновете е точно и Дубчек, само че откакто количеството писатели е относително малко, директни ограничения не се взимат, заради простата причина, че масата ще успее да ги дисциплинира, най-малко такава е вярата. Дубчек и Ота Сик съумяват да хвърлят ръкавицата на чехословашкия президент Антонин Новотни и при покана за среща на Централния комитет, чакат да завоюват властта.
Потърсена е поддръжката на Брежнев, само че самият той бил склонен за промени, затова бързата рокада би трябвало да успокои всички на 5 януари 1968 година Дубчек става първи секретар, а на 22 март идва и Лудвик Свобода, който също ще се съгласи да започва промените. Докато мнозина се надяват да се резервира силата на работническата класа, Александър към този момент има поддръжката на много партийни поддръжници, които считат, че животът в страната би трябвало да се промени и усъвършенства доста. Съюз на съветските социалистически републики не е вложил кой знае какъв брой в стопанската система на страната, с цел да може да диктува изключително разпоредбите, промишлеността на Чехословакия е наследствена точно преди и по време на Втората Световна война, затова никой не може да има толкоз искания.
Прецедентът обаче идва на 4 февруари, когато Едуард Голдщукер намерено подлага на критика предходния президент на страната в ефирен ефир, демонстрира неговите неточности и даже демонстрира неналичието на внимание от страна на толкоз известните съдружници. Имайки поради силата на цензурата, мнозина биха очаквали да полетят глави в ефир, само че неналичието на интервенция дава една особена независимост и даже самочувствие на множеството писатели да стартират да пишат, освен това без цензура. Създава се и вестник на име „ Литературни листи “, който се издава напълно без потребността от каквито и да е партийни ограничавания.
До август тъкмо това издание се продава с размер от 300 000 броя и се счита за един от най-продаваните седмичници в Европа за интервала. Мнозина са прелестно сюрпризирани, само че новият секретар не стопира до тук, той желае да даде началото на нова тип социализъм, оня с демократичните корени за основаването на по-сериозен и сполучлив режим. Една от главните цели на Дубчек е да спре толкоз жестокото ръководство по много тривиални въпроси и да даде малко по-сериозна независимост.
След като цензурата е публично отстранена, Чехословакия употребява своя инструмент за агитация, само че този път за критикуване непосредствено на режима, а това дава стартът на нещо много по-свирепо. В следствие стартира да се приказва за положителни връзки със западния свят, коопериране със Съюз на съветските социалистически републики и още доста други. Новият водач е толкоз самоуверен, че даже е подготвен да предложи нов режим – Демократичен социализъм. Чехословакия има предпочитание да влезе и в по-модерно научна и техническа гражданска война, тъй като към този момент няма време за претоварване на тежката промишленост и добив на материали.
Предлага се даже основаването на нови и по-опитни фрагменти, които да дават отговор на бързо развиващия се западен капитализъм. Със независимост на деяние, предстоящо стартират да се образуват и разнообразни политически клубове. Всички чакат налагането на нови репресии, а новият водач афишира, че най-рано на 9 септември ще сътвори нов конгрес, с цел да смени напълно централния комитет, също по този начин да анулира някои закони и още доста други.
Критиките освен се ускоряват, само че и не престават самоуверено напред да демонстрират някои съществени неточности, елиминирането на съперници на партията, а свободният достъп до западните медии, дава опция на публицистите бързо да стартират да проучват обстановката оттатък тъмната завеса и даже това се оказва необикновен камшик. Изведнъж всеки има право да приказва, а чутото не се харесва изключително, затова идва време и за противопоставяне. Брежнев стартира да следи изненадите, които изплуват една след друга. Желанието за промени, както и отслабването на блока, разрешава и доста разкриване на позициите в Европа.
На среща в Дрезден на 23 март, водачите на Съюз на съветските социалистически републики, Унгария, Полша, България и Източна Германия стартират да показват най-различни подозрения по отношение на бъдещето и желанието на страната да се отдалечи доста. Опитите да се избегнат и редуцират някои новости, не дава резултат. Водят се договаряния и с малко повече обещания, Брежнев е склонен да изтегли своята войска, изключително откакто ще се преследват анти-социалисти, медиите ще бъдат доста по-кротки, а към всичко това се прибавя и още една значима точка – Чехословакия дава обещание да не образува социал демократична партия. На 3 август водачите на Варшавската петица се срещат, с цел да подпишат още един сериозен документ за заричане във честност и с това се надяват, че всички огромни нещастия ще приключат относително бързо.
Двете страни като че ли съумяват да реализират тъкмо това. Съветските бойци се изтеглят от Чехословакия, всички би трябвало да бъдат щастливи и животът стартира на ново, този път с малко повече очаквания. Мнозина обаче не са удовлетворени от резултата. Работата продължава по същия метод в страната, само че с тази разлика, че политическите съперници не се преследват. Следващите ограничения принуждават потреблението на военна мощ, която по-късно ще стане известна като Доктрината на Брежнев. В нощта на 20-21 август, армии от Източния блок минават границите. За една нощ към 200 000 боеца, последвани от 2000 танка влизат в страната. Блокират се летищата, с цел да дойдат още повече бойци.
Армията на окупираната страна е арестувана в барките, заради терзания за възможна контра-атака. До сутринта на 21 август Чехословакия се оказва окупирана. Румъния, Югославия и Албания отхвърлят да вземат участие в нашествието. Войници от Източна Германия не се употребяват, с цел да не се напомни нашествието от 1938 година По време на самото деяние към 72 чехи и словаци са убити,, 266 са ранени тежко и 436 – леко. Александър Дубчек моли своите жители да не се съпротивляват.
Някои обаче намират нови способи за митинг. Пътните знаци се чупят или боядисват, а върху тях остава единствено един – този, който демонстрира пътя към Москва. Повечето дребни селца се преименуват на Дубчек или Свобода, с цел да объркат гостите. Официалната версия на домакините е, че в никакъв случай не са желали това да се случва, в същото време Съветската преса вади фабрикувано известие, в което се желае незабавна помощ, освен това въоръжена. Малко по-късно вълна от мигранти напущат страната – сред 70 и 300 хиляди души вземат решение да изоставен Чехословакия. Освен огромното комплициране, множеството хора почнали да маркират даже колите на тайната полиция, някои даже ги следели всеки ден.
На 16 януари 1969 година студентът Ян Палач се възпламенява в Прага и стачкува против новите ограничения и свободата на словото. Междувременно обществото желае завръщането на Дубчек, който дружно с всички останали високи постове се озовава в Москва за подписването на нов протокол. Жители на Чехословакия стачкуват на 25 август пред Червения площад и за своята смелост са бити и задържани, а по-късно осъдени със специфичен арбитражен съд. Докато тече делото, а и по-късно, някои от протестиращите се задържат в психиатрична болница.
Толкова очевидна проява води и до разделения. На първо четене Чаушеско избира да заеме страната на Чехословакия, държи тирада по тематиката, в това време АЛбания се отдръпва от Варшавския контракт и назовава нашествието „ социалистически империализъм “. Във Финландия, където до някаква степен участва руската политика, се заражда един огромен скандал. Една от страните с максимален яд против новата Доктрина е Китай. Оказва се, че страната в Азия е изключително възмутена от решението на Съюз на съветските социалистически републики да афишира кой комунизъм е по-добър от другия и кой би трябвало да се бори за възможната благословия на Кремъл.
Мао Зедонг даже декларира, че това е формалната тактика за евентуална инвазия и на Китай, затова бързо да отхвърли новите ограничения. Китай доближава даже по-сериозно висоти, обвинявайки Съюз на съветските социалистически републики в директна провокация на страната, както и връщането ѝ назад в ръцете на Хитлер. Китайският министър председател Жау Енлай даже приканва окупираните да стартират да се борят против новите сили. През идната година идват и по този начин наречените години на демокрацията. Назначен е Густав Хусак, Дубчек е изключен от партията.
Стартира ловът на либерали, изключването на избрани фрагменти от високите постове и гонене на интелектуалните елити, които намерено не са съгласни с политическата реформация. Хусак влага време в усилването на полицейското въздействие, както и възстановяване на връзките с останалата част на политическия блок. Коментари за политика се не разрешават в медиите, както и правото да се разяснява каквото и да било, освен това без съществуването на политическо доверие.
Единствената концепция, която въпреки всичко остава в деяние е разделянето на Чешка Социалистическа Република, както и на Словашка Социалистическа република през 1969 година Точно това Дубчек не утвърждава, само че към този момент никой не го пита. Лидерът съумява да види измененията, както и рухването на Съюз на съветските социалистически републики. През 1992 година умира в автомобилна злополука. Това е тъжно, тъй като мнозина чакат точно той да бъде повдигнат за президент в Словакия.
