За съветската интелигенция, режисьорът Отар Йоселиани е истинско въплъщение на

Не алкохолът разрушава здравето, а отсъствието на човешко общуване | Отар ЙОСЕЛИАНИ

За руската интелигенция, режисьорът Отар Йоселиани е същинско олицетворение на благородния кавказки свободен дух. Зрителите са влюбени във филмите му „ Листопад ”, „ Птица безгрижна ”, „ Любимците на луната ”, „ Лов на пеперуди ”. През 1982 година той емигрира от Съюз на съветските социалистически републики, поради проблеми със руската цензура и стартира работа във Франция. През 2002 година на Берлинския кинофестивал, филмът „ Понеделник заран ” (2002) му донася „ Сребърна мечка ” за най-хубав режисьор и наградата на ФИПРЕССИ. Днес, на 84 години, Отар Йоселиани продължава да твори, тъй като нито е изгубил себе си, нито поразителния си гений. Следващите цитати предават неговото изумително отношение към живота, работата и изкуството.

(Ioseliani at the 46th Venice International Film Festival)

От къде у грузинците е мощното наличие на духа? Оттам, че от самото начало всичко е било зле. Дори в този момент на пазара в Тбилиси можеш да чуеш: „ Здравей, слънчице мое, по какъв начин я караш? Ах, ти скъпи мой! ” – това са думи на остарял грузинец, който всичко знае, който всичко е понесъл и на всичко е устоял. Ако през днешния ден в Париж внезапно се появи Емил Зола или Ги дьо Мопанас, те биха се ужасили от нас. И вероятно, би им станало драго, в случай че въпреки всичко видят хора, които настойчиво отстояват живота, който им е наследен.

Гражданската позиция е нещо, което не може да се формулира. Това е нашето предпочитание – нищо да не е такова, каквото е.

Когато по рекламите на спиртни питиета четем лицемерното предизвестие, че алкохолът разрушава нашето здраве, в последна сметка не алкохолът го унищожава, а отсъствието на човешко другарство. Неслучайно думата „ spirit ” значи „ дух ”. Вдигайки чаши, и богати и небогати се оказват равни между тях, и по този метод човечеството продължава да съществува.

Киното е скъпо наслаждение, само че по-важното е, че никой към този момент не желае да гледа филми. Те станаха пошли, наподобяващи си един на различен, като две капки вода. А хората, за които към момента снимаме, не вървят на кино, тъй като им е опротивяло всичко.

Съвсем не е просто да живееш, получавайки плесници по лицето, и да не им отвръщаш, оставайки последовател на концепцията за прошката и откровената деликатност към хората.

Когато снижа патоса, просто споделям на децата: „ Постарай се, да не бъдеш лайно. ”

Наградата за свършената от теб работа идва ненадейно. И популярност богу. Само за едните пари не трябва нищо да се прави, дори пръста да си вдигате.

Мен ме безпокои, когато прекомерно постоянно се произнася думата „ народна власт ”. Безпокои ме, когато печели болшинството. И доста ме безпокои това, че броят на кретените на тая планета пораства.

Разстройва ме това, че изгубихме способността си да живеем умерено – да рисуваме, да свирим на пиано, да одобряваме посетители вкъщи, да си водим дневник, да вървим на пикник. Защо не ни доближава време за това? Защо не мога да ида при някой без да съм му звъннал авансово и да съм сигурен, че той иска ми се зарадва? Защо всички са толкоз заети? Пушкин, Мусоргски, Майковски също са работели като безумци, само че на тях им е оставало време да поддържат връзка с другите хора, време за развлечения, всемирски живот, даже пиене. А след това тоя наглец Едисон всичко провали – грамофон, телефон, лампа – те са ужасни изобретения. Те изядоха нашето време. Аз още помня времената, когато се пишеха писма, работех умерено, за на никое място не бързах, а след това се озовах в механически наситения Запад и часовете, дните, годините, почнаха да изтичат през пръстите ми.