Каква е била религията на прабългарите
За самите прабългари обаче, едва ли е било от такова значение какъв тъкмо е бил техният генезис и към кое културно-езиково семейство би трябвало да бъдат причислени, колкото тяхната тогавашна вяра и вярвания. За последните две, също както и за произхода, данните са нищожни, само че въпреки всичко ги има и от тях могат да се извадят някои изводи.
До относително скоро се смяташе, че прабългарите са от тюркско-алтайски генезис и надлежно и религията им е била тангризъм, като на останалите тюркски племена от интервала. Последните генетични изследвания, които бяха направени на прабългарски некрополи от VІІ-ІХ в., обаче демонстрират нулев % монголоидни гени, което внезапно ни отдалечава от Алтай и тюркската доктрина.
Оттук и въпроса за религията следва да бъде преразгледан. Още повече, че теорията за Тангра се крепи само на две мощно клатещи патерици. Първо – на презумпцията, че откакто (предполагаемо) сме били тюрки, сме изповядвали и преобладаващата измежду тюркските нации религия в богът-небе Бир Тенгри. И второ – на един единствен, доста зле непокътнат каменен надпис, чието тъкмо разчитане е много противоречиво. На него, с гръцки букви, се чете думата „ ТАГГРA “, като на гръцки съчетанието „ гг “, се чете като „ нг “ и по този начин полученото наречие Тангра се отъждествява с тюркско-монголското Бир Тенгри или Тенгер.
Проблемът е, че надписът е върху колона, чиято междинна част при извивката изцяло липсва, което визира и самата дума Тангра, тъй че е допустимо тя да е част от друга дума или от две думи. Поради което съществува догадка и за подобен прочит: „ бащата на Омуртаг го направи таркан. “ Но даже и фактически думата да засяга божеството Бир Тенгри, то непокътнатия подтекст отново е извънредно непълен с цел да го отъждествим него с прабългарите. Възможно е да вземем за пример да става въпрос за кротичък контракт сред Омуртаг и някое прилежащо тюркско племе, в който да се загатва и неговия господ при полагането на клетвите. По сходен метод при сключването на по този начин нареченият Дълбок мир сред България и Византия през 815 година, се загатва, че Омуртаг се заклел пред императора по християнския бит, да го съблюдава, а императорът – по езическия. Относно самия обред, Игнатий Дякон написа, че „ по този начин можа да се види ромейският император да прави възлияние с чаша върху земята, да хваща тройни бичове, да издига нагоре трева и с всичко това да навлича върху себе си проклинание ”.
Ако каменния надпис на Омуртаг ни праща от предишното напълно нищожно и неразбираемо обръщение по този въпрос, то оживелите прабългарски каменни баби и девташи са напълно безмълвни по отношение на божествата и вярата, в чието име са били издялани.
За сметка на това сведенията в летописите, въпреки откъслечни и бегли, хвърлят светлина по тематиката. Това, което сноповете на тази светлина огряват измежду мрака на историята, обаче напълно не е лицето на Тангра, не е и на който и да било различен господ. Ключът, който търсим, се оказва прикрит в самата светлина. И по-точно в нейният източник – Слънцето.
Розета от Плиска, чийто седем лъча е допустимо да символизират Слънцето, Луната и петте забележими с невъоръжено око планети от Земята
Един от най-ценните в това отношение извори е житието на Тивериопулските мъченици от Теофилакт Охридски, който ни предава цялостен теологически спор сред българският държател Омуртаг и Кинамон – византиец-християнин, който тогава е почетен заложник в неговия двор. В него се загатва за тържествено жертвоприношение на животно, след което Кинамон е поканен на трапезата, само че отхвърля да яде от идоложертвеното месо. В резултат на това се завързва спор, в който Кинамон декларира: „ А тези всякакви богове, които вие почитате, аз считам за същински демони. И в случай че ми изтъкваш слънцето и месеца и ме караш да се удивлявам от великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги считам за творения – прислужници и подвластни освен на Бога, само че и на нас хората ”.
В отговор Омуртаг декларира: “Не обиждай боговете ни. Тяхната мощ е огромна и доказателството е това, че ние, като им се кланяме покорихме цялата ромейска земя. Ако твоят Христос беше същински господ, както казваш, би се съюзил с вас, би ви запазил незаробени, задето му служите и му се кланяте ”, след което заповядва Кинамон да бъде пратен в пандиза. От репликата към непредадените в извора начални думи на Омуртаг към съперника си, наподобява той декларира, че Слънцето и Луната са висшите божества на света, в случай че могат по този начин да бъдат наречени.
Каменни баби от района на Плиска
В редица други надписи и гранични камъни от интервала, отразяващи спорове сред България и Византия от времето на Маламир и Пресиян, постоянно се загатва Бог (че те са от Бога владетели, че Бог вижда, че Бог удостоява). Но всички тези надписи са на гръцки, употребяват гръцката дума за господ (теос) и са предопределени за обръщение към византийците-християни, тъй че те да ги схванат и да бъдат респектирани от тях. Докато всички останали източници, не престават уверено да накланят везните към слънцепоклонничеството.
В друго сведение Теофилакт Охридски непосредствено приказва за езическите вярвания на новопристигналите на Балканите прабългари: “когато тоя народ (аварите, бел. авт.) се изтегли, пристигна различен, още по-беззаконен и яростен, по този начин наречените българи, от скитските предели; той като мина през реката, наречена Истър (Дунав, бел. авт.), пристигна като тежък камшик, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си незнание служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха в жертва кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите, вместо техния създател. ” Като за българите той употребява епитетите „ скити ” и „ скитско незнание ” във връзка с вярванията, присъщи за северо-иранските племена скити, които по същия метод почитали Слънцето и другите небесни тела.
Достатъчно ясни податки за вярата в Слънцето, Луната и звездите се откриват и в редица домашни извори от Средновековието, като в допълненията на българския превод на „ Ходене на Богородица по тъгите ”. Също по този начин и у Йоан Екзарх споменаващ за старите обичайни вярвания на българите, където Слънцето и Луната са двама братя, които ръководят света, единия денем, другия през нощта. Както и у историята на монаха Спиридон за ослепяването на Владимир Расате, където думите на татко му княз Борис І са предадени по този начин: „ като си изгубил духовните си очи, та не видиш светлостта на вярата Христова, по този начин не си заслужен да гледаш с телесните си очи слънцето и месеца ”. Тук също се долавя очевидно опълчване на знаците на новата и на остарялата религия.
Възможно е, несъмнено, да е имало голям брой езически култове, както и да са се говорели разнообразни езици в тогавашната българска страна, най-малкото тъй като тя поражда като военноплеменен съюз в един район, който и до ден сегашен е извънредно цветен и в религиозно и в етническо отношение. Но наподобява култът към Слънцето, Луната и звездите е преобладавал или най-малко е бил публично изповядван от ръководещото съсловие. Такива култове са присъщи за съвсем всички елементи на света, както за Иран, по този начин и за Древен Египет и даже и за двете Америки в предколумбовите времена. Тези първоначални антични култове и вярвания е обикновено да правят отстъпка на по-съвършено построените и обосновани религии като християнството в Дунавска и исляма във Волжска България.
Мадарският конник от езическите времена, който с християнството може да е еволюирал в облика на Св. Георги, убиващ змея
Съществува догадка, съгласно която приемането на християнството е навредило на мощта и независимостта на Първата българска страна, като проводник на византийско въздействие и унищожител на старите обичаи и порядки, както в обществото, по този начин и в структурата на държавния уред и армията. Изглежда по този начин са смятали и множеството владетели преди Борис, известни с гоненията и погромите си над християнското население. Но истината е, че към този момент е било пристигнало време те да си отидат и да дадат път на новата вяра, новите полезности и новото време.
За целостта на страната е било по-опасно да продължава да бъде мултирелигиозна и мултиетническа. А наподобява и към този момент забележителна част от популацията се е обърнало към новата религия по естествения път на персоналните убеждения. Така че пред княз Борис І не е останал никакъв различен логически избор с изключение на да форсира и приключи този развой, въвеждайки страната в европейското християнско семейство, преди да е станало прекомерно късно. Естествено незабавно по-късно неизбежно е почнал противоположен развой на гонения на християни против езичници. Но все пак всички тези остарели вярвания и култове не са изчезнали изцяло, а доста от тях са били всмукани от християнството, и въпреки леко видоизменени, са траяли да съществуват в нашите обичаи, традиции и обреди чак до през днешния ден.
