4 деца за продан: Историята зад една трагична снимка
За страдание тази фотография – без значение дали е нагласена или не – изобразява изцяло сериозна обстановка. Тя за първи път се появява във Vidette-Messenger, локален вестник във Валпараисо, Индиана, Съединени американски щати, на 5 август 1948 година
Години по-късно децата за обмен споделят своите истории.
Рей, Бедфорд и Милтън, 1950 г
Когато изображението се появява за първи път във вестника, то е съпроводено от следния текст:
„ Голяма табела „ Продава се “ в двор в Чикаго безмълвно споделя трагичната история на господин и госпожа Шалифу, които скоро ще бъдат изгонени от жилището си. В по този начин получилата се невъзможност, безработният водач на камион и брачната половинка му вземат решение да продадат четирите си деца. Г-жа Люсил Шалифу извръща глава от фотоапарата, до момента в който децата й гледат учудено. На най-горното ходило са Лана, на 6 години, и Рей, на 5. Отдолу са Милтън, на 4, и Сю Елън, на 2. “
Според The Times of Northwest Indiana не е ясно какъв брой дълго знакът е останал в двора. Може да е седял там едвам щракне клапата на фотоапарата, а може да е останал с години.
Някои членове на фамилията упрекват Люсил, че е взела пари, с цел да инсценира фотографията, само че това в никакъв случай не е доказано. Във всеки случай „ 4-те деца за обмен “ в последна сметка се озовават в разнообразни домове.
Снимката в e оповестена още веднъж във вестници из цялата страна и няколко дни по-късно Chicago Heights Star оповестява, че жена в Чикаго Хайтс (град в Илинойс) предлага да одобри в дома си децата, а очевидно до семейство Шалифу стигат и разнообразни предложенията за работа и за финансова поддръжка.
И по този начин, какво се случва с тях?
Рей (вляво) и Милтън (вдясно) с Джон и Рут Зутман, 1950 година
Най-малкото, Дейвид, е осиновено от благи, само че строги родители. Бащата на децата, Рей, изоставя фамилията, когато те са още дребни, и не може да се върне вкъщи заради престъпното си досие.
Люсил Шалифу приема държавна помощ и ражда петото дете на двойката, Дейвид, през 1949 година, съгласно уеб страницата Creating a Family. Въпреки това, единствено година по-късно, Дейвид или е отхвърлен от вкъщи, или зарязан, тъкмо както братята и сестрите си, с които в никакъв случай не се среща.
Дейвид е законно осиновен от Хари и Луела Макданиел, които публично получават настойничество над него през юли 1950 година, и положението му отразява, че домът на Шалифу не е бил добър към него.
„ Имах ухапвания от дървеници по цялото тяло “, споделя той, съгласно New York Post. „ Предполагам, че е било много неприятна среда. “
В последна сметка животът на Макданиел е постоянен и безвреден, въпреки и малко непоколебим. Детето разказва себе си като младеж бунтовник и в последна сметка бяга от новия си дом на 16-годишна възраст, след което прекарва 20 години в армията.
След службата става водач на камион и по този начин до края на живота си.
Той също по този начин израства единствено на няколко километра от своите биологични брат и сестра, Рей и Милтън Шалифу. Той даже ги посещава няколко пъти, само че тяхното състояние, става известно, е доста по-лошо от неговото.
Момичето споделя, че рождената й майка я е продала за $2, с цел да може да има пари за бинго. Тези хипотетични 2 $ са предоставени от двойка на име Джон и Рут Зутман. Те в началото имат намерение да купят единствено Рей, само че виждат Милтън да плаче наоколо и вземат решение да вземат и него. Явно са гледали на децата повече като на благосъстоятелност, в сравнение с човешки същества.
„ Има доста неща от детството ми, които не мога да си спомня “, споделя Милтън.
Семейство Зутман трансформират името на Милтън на Кенет Дейвид Зутман.
В първия си ден в дома им Джон Зутман го завързва и бие, след което споделя на дребното момче, че от него се чака да служи като плебей във фермата на фамилията.
„ Казах, че ще направя каквото ми споделя. Но не знаех какво е плебей. Бях единствено дете. “
Рут Зутман обаче го почиства след побоя и му споделя, че го обича и че оттук насетне той ще бъде „ нейното малко момче “.
Семейство Зутман трансформира и името на Рей, като я кръщава Бевърли Зутман. Тя разказва дома на двойката като афектиран и лишен от обич. „ Те ни връзваха от самото начало “, споделя тя. „ Когато бях малко дете, работехме на полето. “
Синът на Бевърли, Ланс Грей, постоянно разказва живота на майка си като филм на ужасите. Не единствено възпитаването й беше травматично, само че в късните си тийнейджърски години тя беше отвлечена и изнасилена, от което забременя.
Въпреки всичко това обаче тя става състрадателна и любяща майка.
Както оповестява уеб сайтът Rare Historical Photos, малтретирането, нанесено на Милтън, постоянно се демонстрира като насилствена гняв, когато навлиза в тийнейджърските си години.
В един миг той е изправен пред арбитър и избран за „ опасност за обществото “. След това му е даден избор сред изпращане в психиатрична болница или изправителен дом – той избра да отиде в психиатрична болница.
След като е диагностициран с шизофрения, в последна сметка напуща болничното заведение през 1967 година, дами се и се мести от Чикаго в Аризона със брачната половинка си.
Въпреки че бракът не проработва, той остана в град Тусон в щата.
Милтън и Рей се свързват още веднъж като възрастни, само че не и сестра им Лана, която почива от рак през 1998 година
Те обаче съумяват да поговорят за малко със Сю Елън и схващат, че тя израства близо до първичния им дом, в Ийст Сайд, Чикаго.
Когато братята и сестрите се намират още веднъж като възрастни през 2013 година, Сю към този момент е в късен етап на белодробно заболяване и й е мъчно да приказва.
За благополучие тя съумяват да напише отговорите си на изявление на хартия. На въпроса какво е възприятието да се съберем още веднъж с Рей, тя написа: „ Страхотно е. Обичам я. “
А що се отнася до мнението й за рождената й майка, тя написа: „ Трябва да гори в пъкъла. “
