Окървавеният руски ботуш в Полша е с история
За съветските историци героичното полско въстание от 1863-1864 година си остава „ бунт “. Но за Полша то е разцвет на полския народен дух.
Близо година и половина (22 януари 1863-18 юни 1864 г.) продължава Януарското въстание на полския народ против потисничеството и опитите за етническа асимилация от Руската империя. Въстаниците си слагат амбициозната цел да възстановят страната си в
рамките на Жеч Посполита от 1772 година Но силите са несъизмерими, а великите европейски страни и съседите на поделена Полша за следващ път се оказват прекомерно заети с вътрешните си проблеми.
Въстанието от 1863 година е най-масово и дълготрайно. Заедно със събратята си по премеждия в Полша се подвигат на въоръжена битка литовците, част от беларуския народ и украинските патриоти от десния бряг на р. Днепър.
В поддръжка на въстаниците и против мракобесното съветско самодържание застава Комитетът на съветските офицери в Полша. През интервала 1830-1860 година най-големият украински град Киев, където ивеят хиляди поляци, се трансформира в един от центровете на полската опозиция. Със ориста на полските патриоти ангажират словото си украинският публицист Михаил (Михай) Грабовский и великият Тарас
Шевченко.
В разгара на бойните дейности общият брой на въстаниците доближава от 200 000 до 470 000 души. Гербът на въстанието включва знаците на Полша, Литва и Великото съветско княжество
Въпреки героизма на храбрите поляци разпокъсаните, немногобройни, зле въоръжени и зле командвани отряди са разрушени един по един. Водачите от Жонд народовий по този начин и не съумяват да привлекат в редиците на въстаниците забележителен брой от селяните, които в голямото си болшинство остават неутрални, подозрителни и дори враждебно настроени по отношение на въстанието.
..
Руската военщина демонстрира нечувана свирепост. Генерал-губернаторите Фьодор декор Берг с същинско име Фридрих
Вилхелм декор Берг и граф Михаил Муравьов разпростират същинска терористична война против въстаниците и против мирното полско,
литовско, беларуско и украинско население. С особена гняв са преследвани католическите свещеници и
миряните-католици.
Наред с варварските изстъпления главнокомандващият окупационните войски си разрешава да назовава поляците „ братя “ и да ги убеждава, че съветските главорези им носят мир и независимост. Както през днешния ден в „ братска “ Украйна.
В потушаването на въстанието във Варшава взе участие и младият съветски офицер Михаил Скобелев станал прочут като Белия военачалник при обсадата на Плевен през 1877-1878 година С лаврите на прочут военачалник Скобелев е изпратен да управлява окупацията на сегашен Туркменистан.
Генерал-губернатор на Варшава от 1883 до 1894 година, Йосиф Гурко също остава с окървавени ботуши в полската история. При царуването на българомразеца Александър № 3 военачалник Гурко се пробва да извърши гневна русификация на полското население. Главни средства за влияние са бесилките и обществените разстрели. По времето на Александър № 3 и на ген. Гурко 50 000 поляци са пратени в заточение, а други 20 000 са избити. Без въстания и военни дейности.
Двете страни имат нелека история и през ХХ век.
Съветските войски нахлуват в Източна Полша през септември 1939 година, по-малко от три седмици откакто Хитлер нападна от запад. Малко по-късно Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) избива хиляди пленени полски офицери и бойци. Червената войска освобождава Полша от нацистите, само че също по този начин и преследва участниците в незаконната полска опозиция (Армия Крайова), които не се подчиняват на нарежданията от Москва.
Червената Армия не е освободителка на Полша. Територията на Полша става терен на междусъюзническа война където се борят две социалистически идеологии: национал-соцаилистическа (Хитлерова Германия) и интернационал-социалистическа (СССР). Забележете: Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики на територията на Полша, т.е. върху парчето на другаря Сталин, което са си поделили даже без точна граница и руснаците цяла седмица мислят, че германците си вършат маневри и са се объркали. Толкова мощно са вярвали на пакта
Рибентроп-Молотов за грабежа на Полша.
Няма по-пострадала страна в Европа през Втората международна война от Полша като демографски и структурни провали. Политиката на " окървавения съветски ботуш " проличава особено в две събития: Катинското кръвопролитие и в хитрото руско възпиране да поддържат Варшавското възстание, чакайки германците да се оправят, с което оказват помощ да доунищожат полския човешки фактор.
Катинското кръвопролитие
На 5 март 1940 година се издава една от най-жестоките заповеди против полското население. Тя няма нищо общо с нацистите. Полша се оказва страна на границата сред две съществени сили в Европа, чиято единствена задача е бързо разпределение на европейски територии. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) има благословията да избие повече от 22 хиляди полски жители. Сред тях участват и пандизчии от разнообразни лагери. Унищожаването на елита на една нация е позната процедура в историята и се повтаря неведнъж във времето.
На 23 август 1939 година Германия и Съюз на съветските социалистически републики вземат решение да подпишат тайното съглашение за подялбата на Полша. Изпълнението на пакта Рибентроп-Молотов има за цел да отнеме за следващ път свободата на поляците и на 17 септември 1939 година съветските бойци нахлуват през източната граница. Полша не може да реагира съответно, откакто води сражения на западния фронт против нацистите. Няма излаз и помощ от нито един съдружник, командването издава заповед за евакуация и полските сили би трябвало да се изтеглят в Унгария или Румъния, предлага се да заобикалят всевъзможни срещи с Червената войска.
За разлика от френските бойци, които обожават да хвърлят пушките и да бягат през океана, поляците решили, че не могат да се откажат от родината си и предпочели да водят борбата. Агресорът обаче е многочислен и съпротивата е безсмислена. Полша е елеминирана за негативно време. Арестуваните в този акт са сред 240 и 250 хиляди души, включително участват 10 000 офицера.
Противно на упованията, множеството военни са предадени на тайната полиция Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) като контрареволюционни детайли. Създават се три лагера особено за офицери и други военни, а към тях скоро се прибавят и граничарите. В края на ноември пандизчиите са към 14.5 хиляди души. Липсва пространство, а и като цяло отношението към тях е зверско – раздаването на храна и вода е събитие, което се случва рядко.
Всеки пандизчия е разпитван в детайли за професионалната му позиция, персонална благосъстоятелност, връзка с други страни и знания на други езици. Въпреки месеците на изтезания и тормоз, доста малко бойци се пречупват, останалите героичен устоят на мъченията. В последните седмици от 1939 година излиза наяве, че даже и с ускорено следствие не може да се реализира необикновен триумф. Досиетата са предадени и следва решение на ориста на хванатите. Заповедта за изтребването идва непосредствено от Йосиф Сталин. На 5 март 1940 година началникът на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) предлага да се издаде най-високото наказване – разстрел.
Юзеф Чапски е един от оживелите и си спомня за тези дни с смут. За тях споделя следното: „ Никой не съумя да разбере за какво сме изпратени в лагера и по какъв аршин ни събираха. Възрастта, рангът, специалността, предишното и политическите вярвания бяха смесени. Всяка последваща партида беше още едно несъгласие на нашите теории. Единствената допирна точка беше желанието да сме идващите изведени от лагера, когато съобщаваха имената ни. До последно вярвахме, че ни освобождават и час след час се надявахме да бъдем в този лист. На стълбите на църквата, комендантът ни изпрати сърдечно с усмивка цялостна с обещания. Отивате там, където аз на драго сърце желая да бъда, споделяше той. “
Екзекуторите нормално се обличат в кафеви кожени облекла, напомнящи повече за чиновник от кланица, в сравнение с естествен човек. На никого не се четат обвинявания и откакто жертва се довлича в килията следва незабвен изстрел в задната част на черепа. На сутринта труповете се транспортират с камиони в общи гробове на някои от най-недостъпните места и стартира заравянето. Голяма част от всеобщите гробове остават недостъпни с години за локалните поданици. За Катинското кръвопролитие се знае извънредно малко, в множеството случаи информацията се набира само и единствено от ексхумациите на телата. Откритите гилзи демонстрират, че разстрелите са се правили на място. Известно е, че пандизчиите от Катинската гора са прекосявали през специфична вила, която била предопределена за Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) официрети.
Какво се е случвало там е тайнственост. Цифрата убити също не може да бъде доказана, документите не са безапелационни и има разминавания. Разликата обаче е дребна и съгласно Комитет за Държавна сигурност (на СССР) точният брой е 21 857 разстреляни и още 7305 арестувани без присъда. Само 395 души са съумели да избягат от всеобщото ликвидиране. В ядрото на тази полуда най-вероятно изниква и въпросът за милиони долари: за какво? Една от допусканите версии е, че Съюз на съветските социалистически републики търси реванш за тежката загуба в Полско-Съветската война от 1920 година По-разумното пояснение обаче е елиминирането на елита, който би могъл да разпалва национализъм и да аргументи обилни главоболия на новите окупатори. Заличаването им дава опция за по-бързо и елементарно пробутване на новите идеали, а такива доста скоро ще има.
Съществува версия, че това е изискването сред Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики в опит да сложат завършек на полската самостоятелност. Някои от най-високите рангове, които умират без съд и присъда са: 12 генерала, един адмирал, 77 полковника, 197 лейтенант-полковници, 541 майора, 1 441 капитана, 6061 лейтенанта и младши лейтенанти, командири на конница и офицери в ресурс. След това стартира събирането и на останалите високи армейски чинове от градовете, които не са били мобилизирани по-рано. Когато военните били изчерпани, новите окупатори насочили вниманието си към хората високо в йерархията.
Към тях спадат академични професори, инженери, духовници, доктори, юристи, поети, писатели и всички останали, които биха могли да образуват някакъв хайлайф. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) не идва импровизирано за тази интервенция, фрагменти от най-хубавите им затвори идват, с цел да продължат мъченията и гаврата с хора. Палачите също са с опит и техните изтезания завършват единствено с един изстрел. На 26 октомври 1940 година тайната полиция даже дава премия на 125 души за вярна работа и вярно осъществяване на специфични задания. Това е другото име на убийството – специфична задача. Човешката природа обаче не може да бъде победена.
С премия или без такава, мнозина от участниците в тази деградация скоро се пропиват и умират като мнозина посрещат гибелта си в идващите няколко години. Малцина съумяват да се повдигнат в партията, а някои от палачите вземат решение също да надникнат в дулото на револвера. През лятото на 1941 година Смоленск е окупиран от немската войска. Първата информация за осъществените зверства идва малко след идването на армията, само че германците не обръщат внимание. През 1942 година полските служащи от трудовите лагери стартират да схващат за зверствата от локални поданици, които са съумели да оцелеят и да преживеят видяното.
Мнозина стартират да претърсват горите независимо. В едно от посочените места откриват голям брой полски военни униформи. Поставят огромен кръст и оповестяват на немските управляващи за откритието си. Новата власт за следващ път отказала каквото и да било подпомагане. Едва през февруари 1943 година немската загадка полиция стартира следствие и разравяне на всеобщи гробове. На 11 април 1943 година се оповестява публично и за откритието в Катинската гора.
Разкритието мотовира и полските управляващи да стартират следствие, тъй като те самите не могат да открият своя боен личен състав. Въпросът е задаван неведнъж на Кремъл, само че отговор по този начин и не идва. След разкритията се търси и публично пояснение. Москва отвръща, че това е подправено обвиняване, което прикрива напълно нацистките действия. Под натиска на Сталин, външното министерство на Англия упорства тези обвинявания да бъдат оттеглени и казусът да се преглежда само и единствено като кръвопролитие осъществено от нацистите.
Въпросът се повдига на Нюрнбергския конгрес, само че неналичието на доказателства не може да препише немското присъединяване. След войната стартира работата и на руската агитация, чиято съществена функционалност е да продължава да повтаря лъжата, до момента в който не се трансформира в истина. А истината ще пристигна години по-късно, освен това с присъединяване на няколко съветски историка, които най-сетне желаят да извърнат внимание на бялото леке в историята. Наталия Лебедева, Владимир Волков, Юри Зория и Валентина Парсаданова стартират проучване на архива на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и най-после попадат на документи, които дават отговор доста навръх листата с ексхумации на немските управляващи.
На 13 април 1990 година съветската осведомителна организация ТАСС публично разгласява доказателство, с което хвърля виновността върху водещите фигури на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), които са дали старт за осъществяване на задачата. В същия ден Полша получава няколко хиляди копия на описите със пандизчии. На 14 октомври 1992 година Борис Елцин идва в Полша и носи със себе си прословуитя пакет номер 1, в който участват писмата и документите за дефинитивно решение. Истината най-сетне се споделя.
Въпреки това и до през днешния ден страната отхвърля да даде подробна информация за местоположението на убитите, формалните документи настояват, че архивът не се пази. Извършеното действие не може да се счита за геноцид, изключително откакто се случва по време на война, затова би трябвало да се класифицира като военно закононарушение, само че даже и такова обвиняване липсва. Съдбата на мнозина изчезнали в този интервал продължава да кара околните им да търсят отговор, само че даже и през днешния ден не е с необикновен триумф.
Варшавското въстание, Червената войска стоеше и гледаше заличаването на Варшава
На 1 август 1944 година избухва Варшавското въстание, което продължава 63 дни, до 3 октомври 1944 година и е най-голямото въоръжено освободително въстание в историята на Втората международна война. Почти 50 000 въстаници от Армия Крайова се изправят за въоръжена битка против германците, окупирали столицата на Полша от 1939 година.
В изискванията на тактическо безучастие от страна на разположените на другия бряг на Висла дивизии на Червената войска и на неравностойните сили на въстаниците в борбата против силите на немските нацисти, въстанието коства живота на към 16 000 въстаници от АК и 150 000 жертви измежду цивилното полско население. Унищожени са също към 25% от постройките на левия бряг на Варшава, а дружно с разрушенията, осъществени от германците след потушаването на въстанието до 16 януари 1945 година, немските нацисти унищожават над 70% от жилищните здания и 90% от паметниците на културата в града.
През 1944 година ориста на Полша значително зависи от Съюз на съветските социалистически републики. Сталин оповестява на Чърчил, че откакто се е срещнал с “безумния и ужасяващ ” план за едно въстание, което ще коства скъпо на жителите на града, решението му е “да се държи настрани от варшавската случка ”. В края на борбата той твърди, че бедствието е нямало да бъде толкоз огромно, в случай че ръководителите на въстанието са го потърсили, преди да се хвърлят в това начинание. Вярно е, че танковата борба сред руските и немските сили на 29-31 юли 1944 година покрай Варшава приключва с неуспех на Червената войска. Рано сутринта на 1 август, преди въстанието да избухне, командващият на II руска танкова войска дава заповед да се мине в защита. На 6 август Сталин дава същата заповед на маршал Константин Рокосовски за целия фронт. В този случай става дума за политическо решение. Сталин добре си прави сметките. Съюзниците са доста по-далеч от него от Берлин. Той е можел да изчака на брега на Висла развиването на събитията, още повече че обстановката на Балканите му наподобява несигурна. Той хвърля с огромен триумф част от своите въоръжени сили на румънския фронт.
Сталин в действителност не се съмнява, че полските военни ръководители подтикват експлоадирането на въстанието, с цел да вземат преднина пред Червената войска – макар че хилядите варшавски въстаници не се подвигат против руските елементи, а против немския окупатор, който ненавиждат. Коман-дващият Вътрешната войска военачалник Тадеуш Коморовски – Бур желае да стане стопанин на столицата преди влизането на Червената войска. Неговото решение също е политическо, само че явно подценява както силата на немската войска, по този начин и нейната воля да задържи Варшава.
Показният отвод на Сталин да разреши на американските самолети да кацнат на летищата на Украйна, с цел да поддържат въстанието, е решение с тежки последствия, само че то също е предизвикателство, отправено към западните съдружници. И в действителност, ролята на Червената войска за смазването на Третия райх е решаваща. По тази причина Вашингтон се опасява от всякаква борба по отношение на Полша. Това е боязън, който разрешава на Съюз на съветските социалистически републики тотално да подчини страната.
Днес е известно, че решението на Вътрешната войска да превземе Варшава е взето в миг, в който паниката на германците се усилва след атентата против Хитлер, осъществен на 20 юли 1944 година от Клаус декор Щауфенберг, едвам на 300 км на север от Варшава, в “леговището на вълка ”. Германските цивилни управляващи се двоумят да взимат нови решения; въпреки всичко немската войска остава на мястото си.
Въстаниците наброяват към 40 000 души, принадлежащи към елементи на Вътрешната армия; към тях се причисляват малобройни групи, отчасти прокомунистически, от Народната войска (Армия Ладова, АЛ). При всички случаи първоначално единствено две трети от тези сили вземат участие в борбата.
Въстаниците са едва екипирани: те разполагат единствено с няколко хиляди карабини, револвери и картечници и 25 000 гранати (произведени в незаконни работилници за муниции).
На това германците опълчват 16 000 бойци, подкрепени по-късно от още 25 000, авиация, танкове, артилерия и бомби вид “Голиат ”.
След първичния триумф на въстаниците, на 5 август германците контраатакуват – първоначално става дума за спиране на основните пътища за достъп до града. Тази интервенция е съпроводена от изтезания по съкратената процедура на цивилно население: по време на тази атака умират към 40 000 души, основно поданици на работническия квартал Воля. Германците употребяват цивилни пред танковете като живи щитове. Дезертьори, групирани в РОА (Руска освободителна армия) почнали да си сътрудничат с нацистите и групирани в специфични Секретен сътрудник елементи, се впускат в дивашко изтребване на цивилно население.
На 10 август германците нападат Стария град, историческия център на Варшава, и го трансформират в руини. Сред руините са убити близо 35 000 партизани и цивилни.
На 16 септември въстанието получава поддръжка от елементи на Първа дивизия на полската войска при Съветската войска, образувана към позиционираните войски на десния бряг на Висла в квартал “Прага ”, едно от предградията на Варшава.
За страдание не получават поддръжката на руската артилерия, която се пази от интервенция и изгубват завоюваните позиции на левия бряг.
В тази борба умират близо 35 000 бойци. Наскоро открити документи демонстрират, че в основата на това пожертване е една заповед на Сталин, употребена след това като детайл на политическа игра, доказваща положителната воля на Москва.
На 2 октомври, в края на шейсет и тридневна борба, представителите на командването на Вътрешната войска подписват акт за капитулация. Генерал Бур – Коморовски и още няколко ръководители на въстанието са хвърлени в пандиза. Германците депортират цялото цивилно население от града.
Между 50 000 и 60 000 мъже и дами са изпратени в концентрационните лагери: Аушвиц, Грос Розен, Равенсбрук, Маутхаузен и други. Близо 150 000 други са наказани на насилствен труд в Германия. Останалото население – основно старци, дами и деца, заболели, са разпръснати в региона на Келце и Краков.
От полска страна загубите доближават до 40 000 убити и ранени въстаници (по време на борбите на мястото на убитите идват попълнения) и 180 000 души от цивилното население. Градът, прекомерно сакат още през септември 1939 година, е опустошен съвсем на 80%. Неговите централни и западни елементи съставляват обезлюдени руини.
Близо година и половина (22 януари 1863-18 юни 1864 г.) продължава Януарското въстание на полския народ против потисничеството и опитите за етническа асимилация от Руската империя. Въстаниците си слагат амбициозната цел да възстановят страната си в
рамките на Жеч Посполита от 1772 година Но силите са несъизмерими, а великите европейски страни и съседите на поделена Полша за следващ път се оказват прекомерно заети с вътрешните си проблеми.
Въстанието от 1863 година е най-масово и дълготрайно. Заедно със събратята си по премеждия в Полша се подвигат на въоръжена битка литовците, част от беларуския народ и украинските патриоти от десния бряг на р. Днепър.
В поддръжка на въстаниците и против мракобесното съветско самодържание застава Комитетът на съветските офицери в Полша. През интервала 1830-1860 година най-големият украински град Киев, където ивеят хиляди поляци, се трансформира в един от центровете на полската опозиция. Със ориста на полските патриоти ангажират словото си украинският публицист Михаил (Михай) Грабовский и великият Тарас
Шевченко.
В разгара на бойните дейности общият брой на въстаниците доближава от 200 000 до 470 000 души. Гербът на въстанието включва знаците на Полша, Литва и Великото съветско княжество
Въпреки героизма на храбрите поляци разпокъсаните, немногобройни, зле въоръжени и зле командвани отряди са разрушени един по един. Водачите от Жонд народовий по този начин и не съумяват да привлекат в редиците на въстаниците забележителен брой от селяните, които в голямото си болшинство остават неутрални, подозрителни и дори враждебно настроени по отношение на въстанието.
..
Руската военщина демонстрира нечувана свирепост. Генерал-губернаторите Фьодор декор Берг с същинско име Фридрих
Вилхелм декор Берг и граф Михаил Муравьов разпростират същинска терористична война против въстаниците и против мирното полско,
литовско, беларуско и украинско население. С особена гняв са преследвани католическите свещеници и
миряните-католици.
Наред с варварските изстъпления главнокомандващият окупационните войски си разрешава да назовава поляците „ братя “ и да ги убеждава, че съветските главорези им носят мир и независимост. Както през днешния ден в „ братска “ Украйна.
В потушаването на въстанието във Варшава взе участие и младият съветски офицер Михаил Скобелев станал прочут като Белия военачалник при обсадата на Плевен през 1877-1878 година С лаврите на прочут военачалник Скобелев е изпратен да управлява окупацията на сегашен Туркменистан.
Генерал-губернатор на Варшава от 1883 до 1894 година, Йосиф Гурко също остава с окървавени ботуши в полската история. При царуването на българомразеца Александър № 3 военачалник Гурко се пробва да извърши гневна русификация на полското население. Главни средства за влияние са бесилките и обществените разстрели. По времето на Александър № 3 и на ген. Гурко 50 000 поляци са пратени в заточение, а други 20 000 са избити. Без въстания и военни дейности.
Двете страни имат нелека история и през ХХ век.
Съветските войски нахлуват в Източна Полша през септември 1939 година, по-малко от три седмици откакто Хитлер нападна от запад. Малко по-късно Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) избива хиляди пленени полски офицери и бойци. Червената войска освобождава Полша от нацистите, само че също по този начин и преследва участниците в незаконната полска опозиция (Армия Крайова), които не се подчиняват на нарежданията от Москва.
Червената Армия не е освободителка на Полша. Територията на Полша става терен на междусъюзническа война където се борят две социалистически идеологии: национал-соцаилистическа (Хитлерова Германия) и интернационал-социалистическа (СССР). Забележете: Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики на територията на Полша, т.е. върху парчето на другаря Сталин, което са си поделили даже без точна граница и руснаците цяла седмица мислят, че германците си вършат маневри и са се объркали. Толкова мощно са вярвали на пакта
Рибентроп-Молотов за грабежа на Полша.
Няма по-пострадала страна в Европа през Втората международна война от Полша като демографски и структурни провали. Политиката на " окървавения съветски ботуш " проличава особено в две събития: Катинското кръвопролитие и в хитрото руско възпиране да поддържат Варшавското възстание, чакайки германците да се оправят, с което оказват помощ да доунищожат полския човешки фактор.
Катинското кръвопролитие
На 5 март 1940 година се издава една от най-жестоките заповеди против полското население. Тя няма нищо общо с нацистите. Полша се оказва страна на границата сред две съществени сили в Европа, чиято единствена задача е бързо разпределение на европейски територии. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) има благословията да избие повече от 22 хиляди полски жители. Сред тях участват и пандизчии от разнообразни лагери. Унищожаването на елита на една нация е позната процедура в историята и се повтаря неведнъж във времето.
На 23 август 1939 година Германия и Съюз на съветските социалистически републики вземат решение да подпишат тайното съглашение за подялбата на Полша. Изпълнението на пакта Рибентроп-Молотов има за цел да отнеме за следващ път свободата на поляците и на 17 септември 1939 година съветските бойци нахлуват през източната граница. Полша не може да реагира съответно, откакто води сражения на западния фронт против нацистите. Няма излаз и помощ от нито един съдружник, командването издава заповед за евакуация и полските сили би трябвало да се изтеглят в Унгария или Румъния, предлага се да заобикалят всевъзможни срещи с Червената войска.
За разлика от френските бойци, които обожават да хвърлят пушките и да бягат през океана, поляците решили, че не могат да се откажат от родината си и предпочели да водят борбата. Агресорът обаче е многочислен и съпротивата е безсмислена. Полша е елеминирана за негативно време. Арестуваните в този акт са сред 240 и 250 хиляди души, включително участват 10 000 офицера.
Противно на упованията, множеството военни са предадени на тайната полиция Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) като контрареволюционни детайли. Създават се три лагера особено за офицери и други военни, а към тях скоро се прибавят и граничарите. В края на ноември пандизчиите са към 14.5 хиляди души. Липсва пространство, а и като цяло отношението към тях е зверско – раздаването на храна и вода е събитие, което се случва рядко.
Всеки пандизчия е разпитван в детайли за професионалната му позиция, персонална благосъстоятелност, връзка с други страни и знания на други езици. Въпреки месеците на изтезания и тормоз, доста малко бойци се пречупват, останалите героичен устоят на мъченията. В последните седмици от 1939 година излиза наяве, че даже и с ускорено следствие не може да се реализира необикновен триумф. Досиетата са предадени и следва решение на ориста на хванатите. Заповедта за изтребването идва непосредствено от Йосиф Сталин. На 5 март 1940 година началникът на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) предлага да се издаде най-високото наказване – разстрел.
Юзеф Чапски е един от оживелите и си спомня за тези дни с смут. За тях споделя следното: „ Никой не съумя да разбере за какво сме изпратени в лагера и по какъв аршин ни събираха. Възрастта, рангът, специалността, предишното и политическите вярвания бяха смесени. Всяка последваща партида беше още едно несъгласие на нашите теории. Единствената допирна точка беше желанието да сме идващите изведени от лагера, когато съобщаваха имената ни. До последно вярвахме, че ни освобождават и час след час се надявахме да бъдем в този лист. На стълбите на църквата, комендантът ни изпрати сърдечно с усмивка цялостна с обещания. Отивате там, където аз на драго сърце желая да бъда, споделяше той. “
Екзекуторите нормално се обличат в кафеви кожени облекла, напомнящи повече за чиновник от кланица, в сравнение с естествен човек. На никого не се четат обвинявания и откакто жертва се довлича в килията следва незабвен изстрел в задната част на черепа. На сутринта труповете се транспортират с камиони в общи гробове на някои от най-недостъпните места и стартира заравянето. Голяма част от всеобщите гробове остават недостъпни с години за локалните поданици. За Катинското кръвопролитие се знае извънредно малко, в множеството случаи информацията се набира само и единствено от ексхумациите на телата. Откритите гилзи демонстрират, че разстрелите са се правили на място. Известно е, че пандизчиите от Катинската гора са прекосявали през специфична вила, която била предопределена за Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) официрети.
Какво се е случвало там е тайнственост. Цифрата убити също не може да бъде доказана, документите не са безапелационни и има разминавания. Разликата обаче е дребна и съгласно Комитет за Държавна сигурност (на СССР) точният брой е 21 857 разстреляни и още 7305 арестувани без присъда. Само 395 души са съумели да избягат от всеобщото ликвидиране. В ядрото на тази полуда най-вероятно изниква и въпросът за милиони долари: за какво? Една от допусканите версии е, че Съюз на съветските социалистически републики търси реванш за тежката загуба в Полско-Съветската война от 1920 година По-разумното пояснение обаче е елиминирането на елита, който би могъл да разпалва национализъм и да аргументи обилни главоболия на новите окупатори. Заличаването им дава опция за по-бързо и елементарно пробутване на новите идеали, а такива доста скоро ще има.
Съществува версия, че това е изискването сред Нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики в опит да сложат завършек на полската самостоятелност. Някои от най-високите рангове, които умират без съд и присъда са: 12 генерала, един адмирал, 77 полковника, 197 лейтенант-полковници, 541 майора, 1 441 капитана, 6061 лейтенанта и младши лейтенанти, командири на конница и офицери в ресурс. След това стартира събирането и на останалите високи армейски чинове от градовете, които не са били мобилизирани по-рано. Когато военните били изчерпани, новите окупатори насочили вниманието си към хората високо в йерархията.
Към тях спадат академични професори, инженери, духовници, доктори, юристи, поети, писатели и всички останали, които биха могли да образуват някакъв хайлайф. Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) не идва импровизирано за тази интервенция, фрагменти от най-хубавите им затвори идват, с цел да продължат мъченията и гаврата с хора. Палачите също са с опит и техните изтезания завършват единствено с един изстрел. На 26 октомври 1940 година тайната полиция даже дава премия на 125 души за вярна работа и вярно осъществяване на специфични задания. Това е другото име на убийството – специфична задача. Човешката природа обаче не може да бъде победена.
С премия или без такава, мнозина от участниците в тази деградация скоро се пропиват и умират като мнозина посрещат гибелта си в идващите няколко години. Малцина съумяват да се повдигнат в партията, а някои от палачите вземат решение също да надникнат в дулото на револвера. През лятото на 1941 година Смоленск е окупиран от немската войска. Първата информация за осъществените зверства идва малко след идването на армията, само че германците не обръщат внимание. През 1942 година полските служащи от трудовите лагери стартират да схващат за зверствата от локални поданици, които са съумели да оцелеят и да преживеят видяното.
Мнозина стартират да претърсват горите независимо. В едно от посочените места откриват голям брой полски военни униформи. Поставят огромен кръст и оповестяват на немските управляващи за откритието си. Новата власт за следващ път отказала каквото и да било подпомагане. Едва през февруари 1943 година немската загадка полиция стартира следствие и разравяне на всеобщи гробове. На 11 април 1943 година се оповестява публично и за откритието в Катинската гора.
Разкритието мотовира и полските управляващи да стартират следствие, тъй като те самите не могат да открият своя боен личен състав. Въпросът е задаван неведнъж на Кремъл, само че отговор по този начин и не идва. След разкритията се търси и публично пояснение. Москва отвръща, че това е подправено обвиняване, което прикрива напълно нацистките действия. Под натиска на Сталин, външното министерство на Англия упорства тези обвинявания да бъдат оттеглени и казусът да се преглежда само и единствено като кръвопролитие осъществено от нацистите.
Въпросът се повдига на Нюрнбергския конгрес, само че неналичието на доказателства не може да препише немското присъединяване. След войната стартира работата и на руската агитация, чиято съществена функционалност е да продължава да повтаря лъжата, до момента в който не се трансформира в истина. А истината ще пристигна години по-късно, освен това с присъединяване на няколко съветски историка, които най-сетне желаят да извърнат внимание на бялото леке в историята. Наталия Лебедева, Владимир Волков, Юри Зория и Валентина Парсаданова стартират проучване на архива на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и най-после попадат на документи, които дават отговор доста навръх листата с ексхумации на немските управляващи.
На 13 април 1990 година съветската осведомителна организация ТАСС публично разгласява доказателство, с което хвърля виновността върху водещите фигури на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), които са дали старт за осъществяване на задачата. В същия ден Полша получава няколко хиляди копия на описите със пандизчии. На 14 октомври 1992 година Борис Елцин идва в Полша и носи със себе си прословуитя пакет номер 1, в който участват писмата и документите за дефинитивно решение. Истината най-сетне се споделя.
Въпреки това и до през днешния ден страната отхвърля да даде подробна информация за местоположението на убитите, формалните документи настояват, че архивът не се пази. Извършеното действие не може да се счита за геноцид, изключително откакто се случва по време на война, затова би трябвало да се класифицира като военно закононарушение, само че даже и такова обвиняване липсва. Съдбата на мнозина изчезнали в този интервал продължава да кара околните им да търсят отговор, само че даже и през днешния ден не е с необикновен триумф.
Варшавското въстание, Червената войска стоеше и гледаше заличаването на Варшава
На 1 август 1944 година избухва Варшавското въстание, което продължава 63 дни, до 3 октомври 1944 година и е най-голямото въоръжено освободително въстание в историята на Втората международна война. Почти 50 000 въстаници от Армия Крайова се изправят за въоръжена битка против германците, окупирали столицата на Полша от 1939 година.
В изискванията на тактическо безучастие от страна на разположените на другия бряг на Висла дивизии на Червената войска и на неравностойните сили на въстаниците в борбата против силите на немските нацисти, въстанието коства живота на към 16 000 въстаници от АК и 150 000 жертви измежду цивилното полско население. Унищожени са също към 25% от постройките на левия бряг на Варшава, а дружно с разрушенията, осъществени от германците след потушаването на въстанието до 16 януари 1945 година, немските нацисти унищожават над 70% от жилищните здания и 90% от паметниците на културата в града.
През 1944 година ориста на Полша значително зависи от Съюз на съветските социалистически републики. Сталин оповестява на Чърчил, че откакто се е срещнал с “безумния и ужасяващ ” план за едно въстание, което ще коства скъпо на жителите на града, решението му е “да се държи настрани от варшавската случка ”. В края на борбата той твърди, че бедствието е нямало да бъде толкоз огромно, в случай че ръководителите на въстанието са го потърсили, преди да се хвърлят в това начинание. Вярно е, че танковата борба сред руските и немските сили на 29-31 юли 1944 година покрай Варшава приключва с неуспех на Червената войска. Рано сутринта на 1 август, преди въстанието да избухне, командващият на II руска танкова войска дава заповед да се мине в защита. На 6 август Сталин дава същата заповед на маршал Константин Рокосовски за целия фронт. В този случай става дума за политическо решение. Сталин добре си прави сметките. Съюзниците са доста по-далеч от него от Берлин. Той е можел да изчака на брега на Висла развиването на събитията, още повече че обстановката на Балканите му наподобява несигурна. Той хвърля с огромен триумф част от своите въоръжени сили на румънския фронт.
Сталин в действителност не се съмнява, че полските военни ръководители подтикват експлоадирането на въстанието, с цел да вземат преднина пред Червената войска – макар че хилядите варшавски въстаници не се подвигат против руските елементи, а против немския окупатор, който ненавиждат. Коман-дващият Вътрешната войска военачалник Тадеуш Коморовски – Бур желае да стане стопанин на столицата преди влизането на Червената войска. Неговото решение също е политическо, само че явно подценява както силата на немската войска, по този начин и нейната воля да задържи Варшава.
Показният отвод на Сталин да разреши на американските самолети да кацнат на летищата на Украйна, с цел да поддържат въстанието, е решение с тежки последствия, само че то също е предизвикателство, отправено към западните съдружници. И в действителност, ролята на Червената войска за смазването на Третия райх е решаваща. По тази причина Вашингтон се опасява от всякаква борба по отношение на Полша. Това е боязън, който разрешава на Съюз на съветските социалистически републики тотално да подчини страната.
Днес е известно, че решението на Вътрешната войска да превземе Варшава е взето в миг, в който паниката на германците се усилва след атентата против Хитлер, осъществен на 20 юли 1944 година от Клаус декор Щауфенберг, едвам на 300 км на север от Варшава, в “леговището на вълка ”. Германските цивилни управляващи се двоумят да взимат нови решения; въпреки всичко немската войска остава на мястото си.
Въстаниците наброяват към 40 000 души, принадлежащи към елементи на Вътрешната армия; към тях се причисляват малобройни групи, отчасти прокомунистически, от Народната войска (Армия Ладова, АЛ). При всички случаи първоначално единствено две трети от тези сили вземат участие в борбата.
Въстаниците са едва екипирани: те разполагат единствено с няколко хиляди карабини, револвери и картечници и 25 000 гранати (произведени в незаконни работилници за муниции).
На това германците опълчват 16 000 бойци, подкрепени по-късно от още 25 000, авиация, танкове, артилерия и бомби вид “Голиат ”.
След първичния триумф на въстаниците, на 5 август германците контраатакуват – първоначално става дума за спиране на основните пътища за достъп до града. Тази интервенция е съпроводена от изтезания по съкратената процедура на цивилно население: по време на тази атака умират към 40 000 души, основно поданици на работническия квартал Воля. Германците употребяват цивилни пред танковете като живи щитове. Дезертьори, групирани в РОА (Руска освободителна армия) почнали да си сътрудничат с нацистите и групирани в специфични Секретен сътрудник елементи, се впускат в дивашко изтребване на цивилно население.
На 10 август германците нападат Стария град, историческия център на Варшава, и го трансформират в руини. Сред руините са убити близо 35 000 партизани и цивилни.
На 16 септември въстанието получава поддръжка от елементи на Първа дивизия на полската войска при Съветската войска, образувана към позиционираните войски на десния бряг на Висла в квартал “Прага ”, едно от предградията на Варшава.
За страдание не получават поддръжката на руската артилерия, която се пази от интервенция и изгубват завоюваните позиции на левия бряг.
В тази борба умират близо 35 000 бойци. Наскоро открити документи демонстрират, че в основата на това пожертване е една заповед на Сталин, употребена след това като детайл на политическа игра, доказваща положителната воля на Москва.
На 2 октомври, в края на шейсет и тридневна борба, представителите на командването на Вътрешната войска подписват акт за капитулация. Генерал Бур – Коморовски и още няколко ръководители на въстанието са хвърлени в пандиза. Германците депортират цялото цивилно население от града.
Между 50 000 и 60 000 мъже и дами са изпратени в концентрационните лагери: Аушвиц, Грос Розен, Равенсбрук, Маутхаузен и други. Близо 150 000 други са наказани на насилствен труд в Германия. Останалото население – основно старци, дами и деца, заболели, са разпръснати в региона на Келце и Краков.
От полска страна загубите доближават до 40 000 убити и ранени въстаници (по време на борбите на мястото на убитите идват попълнения) и 180 000 души от цивилното население. Градът, прекомерно сакат още през септември 1939 година, е опустошен съвсем на 80%. Неговите централни и западни елементи съставляват обезлюдени руини.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ