В театъра представлението умира с актьора | Илия ДОБРЕВ
За ролята на Левски в „ Демонът на империята ”
Осъзнах, че да се пробвам да играя историческата персона е безусловно невероятно. Просто би трябвало да опитам това, което знам, което съм прочел и научил за него, да извадя само индивида - с неговите премеждия, неговите болки и неговата душа. И оттова нататък - неговият подвиг, който няма еднакъв на себе си.
***
Всеки човек е пристигнал на този свят с задача. Нещо, което не е приключил в предходния си живот.
Много постоянно пристъпям в съня си по двор, безлюден и обраснал с къпини. Взирам се с вяра наоколо… Няма я селската къща, няма ги огнището и синджирите, на които висят почернели от сажди котлета… Няма ги крайпътните дувари… Има прогнили части огради от преплетени пръти… Има ги тишината и звънкият смях от летата на моето детство….
Ако желаете, тръгнете с мен и аз ще ви поведа към моя мъничък свят цялостен с аромат на сено, гърмеж на съчки в огнището, с далечна свирня на щурци и с поблейване на стадата в кошарите… В него има горест, има и болежка. Има апетит и насита от сбъднати фантазии и несподелени пориви... Само ще ви замоля да стъпвате леко…, с цел да не разместите песъчинките на моите мемоари.
От автобиографичната книга на Илия Добрев „ Песъчинки от мемоари ”
Снимка (заглавна) ~ www.teatri.bg
