Българинът не се съмнява, че демокрацията е най-добрият политически режим
За резултатите от национално представително проучване, от което България е част и една от първите, които показват своите данни пред News.bg доцент Антоний Гълъбов, учител в Нов Български университет. България взе участие за повторно в проучването на европейските полезности - European Values Studу, което се организира от 1981 година В Петата вълна на огромното изследване на полезностите вземат участие 47 страни. Изследването се осъществя от Центъра за проучване на европейските полезности към Нов Български университет и Алфа Рисърч.
Доц. Гълъбов, една от главните полезности за българина е фамилията. Каква е главната Ви теза в интерпретацията на тази полезност?
Нека първо да кажа, че българският екип се оправи доста добре. Става дума за доста комплицирана методическа работа и тежко проучване. Колегите от Алфа Рисърч си свършиха доста добре работата. Екипът на проф. Фотев също. Така че, България е една от първите страни, която приключи своето изследване. До края на тази година би трябвало да завършат всички 47 страни, които вземат участие в проучването. При нас това, което се вижда доста ясно, е доста високата полезност на фамилията.
Българските жители високо ценят фамилията, може би тъй като им липсва или в този тип, в който те го претърпяват, не им е задоволително. Има нюанси сред отношението към фамилията и отношението към брака. В отношението към брака господства полезността на верността, която е най-важна за положителния брак. Наличието на финансови средства, съществуването на лично жилище са фактори, които въздействат в по-малка степен. В рамките на фамилията в по-разширената фамилна общественост това, което е най-важно, е доверието. Членовете на фамилията образуват кръга на най-дълбокото доверие. Колкото повече се излиза от границите на фамилията, толкоз повече доверието спада. В резултат виждаме едно фрагментиращо се общество, в което се усещаме добре, единствено в границите на личното семейство. Колкото повече се отдалечава хоризонта от него, толкоз повече губим доверие. Това от една страна е добре, тъй като фамилията е значимо. От друга страна демонстрира, че българското общество стартира да се фрагментира на все по-малки групи, в които има доверие.
В дълг ли е страната към фамилията?
Онова, което е доста значимо, е общественото контролиране на големя въпрос за наследството и за прехвърлянето на собствеността в границите на брака. Бракът в последна сметка остава икономическа институция, обвързвана със собствеността. Дайте си сметка, че в българските условия регулацията е открита в Закона за възобновяване на собствеността върху земеделските земи, признат в далечната 1992 година Този развой към момента не е приключил и надълбоко травмира фамилните и родствени връзки.
Всичко това има потребност от доста деликатна обществена регулация, тъй че това да не се трансформира в безконечен източник на фамилни спорове и войни. Спомняме си добре по какъв начин първоначално братя се съдеха между тях за няколко десетки квадратни метра земя. Държавата в това отношение би трябвало да работи през административните си процедури.
Големият проблем е в ниското доверие в правосъдната власт. Много от тези брачни и фамилни въпроси доближават до гражданския съд. При ниското доверие в правосъдната власт - това, което записва и нашето проучване, това се оказва е спомагателна преграда, която стресира фамилната общественост.
Как биха изглеждали петте полезности за българина, в случай че би трябвало да ги подредите една след друга?
Със сигурност преди всичко е фамилията. След това е работата, която е с възходящо значение за живота на българите, само че не работата като труд или публичен дълг, а работата като заплата. Работата се възприема като обществено обезпечаване и чувство за сигурност. След това е възходящото значение на свободното време.
При по-младите възрастови групи е ясно изразена полезността на другарството. Това е доста характерно за по-младите българи. През 2008 година полезността на приятелите и на околните хора не беше толкоз явна. В момента имаме повишаване и в това поле.
Така че, имаме многомерна и доста забавна картина, която се надявам, че оттук насетне ще бъде коментирана.
Демокрация или фасада за такава?
Много съществено притежание на българските жители е фактът, че те не подлагат повече на подозрение демокрацията като най-хубавия политически режим за България. Съвсем различен въпрос е, че в практическо отношение и там, където става дума за това по какъв начин действа демокрацията българските жители остават надълбоко сериозни. За пръв път записваме повишение на недоверието към политическите партии и медиите. Регистрираме високи сериозни нива към публичността в политическия живот и метода на ръководство на страната и в същото време консолидирана, единна полезност на демокрацията по принцип.
Казахте медии. В проучването се установи още, че обществените медии се изравняват по тежест с обичайния щемпел. Защо?
Причината е в индивидуализирането на търсенето на информация. Ние живеем във време, в което визията за всеобща медия и връзка, се разгражда, тя не съществува повече. Ние имаме все по-индивидуализирано търсене на информация. В това отношение е естествено да имаме загуба на доверие в всеобщата медия, която приказва и споделя едно и също на всички. Съвсем различен въпрос е отношението към обществените медии. Те на собствен ред оказват същия резултат и също затварят. Не е правилно това, че интернет е доста необятно пространство, в което ние се движим свободно.
Все по-вярно е, че ние се фрагментираме във все по-малки групи. В обществените мрежи, където се разбираме между тях, приказваме и споделяме едно и също все по-рядко отиваме в непознат конгрес, където дебатират хора с друго от нашето мнение.
В това отношение обществената медия не уголемява полето на интеграция. Социалната медия просто ни оказва помощ да се съберем с хора, които мислят като нас, само че не посягаме към тези, които мислят друго от нас.
На какво се дължи спадът, който записва проучването във връзка с възпитанието в алтруизъм?
Алтруизмът стартира да се разпознава все по-рядко и това е един от сигналните резултати на проучването. Все по-малко български родители биха желали да основават у децата си алтруизъм като отношение към другите. Това може би е резултат на същия развой на фрагментация. Алтруизмът е готовността да работим и вършим нещо за други хора, а в това отношение недоверието към по-далечните хоризонти ни кара да сме дейни във връзка с околните си - другари и семейство, само че по-рядко да сме подготвени да вършим нещо за другия.
Веднага има и контрапункт. Това е доброволчеството, което набира по-бавно сили в българското общество. Ние записваме един забавен растеж във връзка с доброволното присъединяване. Така че от една страна като полезност, образувана от фамилията, алтруизмът спада - въпреки това като юношески вид държание - доброволчеството набира скорост. Предполагам, че това ще промени отношението и към алтруизмът като цяло.
Доц. Гълъбов, една от главните полезности за българина е фамилията. Каква е главната Ви теза в интерпретацията на тази полезност?
Нека първо да кажа, че българският екип се оправи доста добре. Става дума за доста комплицирана методическа работа и тежко проучване. Колегите от Алфа Рисърч си свършиха доста добре работата. Екипът на проф. Фотев също. Така че, България е една от първите страни, която приключи своето изследване. До края на тази година би трябвало да завършат всички 47 страни, които вземат участие в проучването. При нас това, което се вижда доста ясно, е доста високата полезност на фамилията.
Българските жители високо ценят фамилията, може би тъй като им липсва или в този тип, в който те го претърпяват, не им е задоволително. Има нюанси сред отношението към фамилията и отношението към брака. В отношението към брака господства полезността на верността, която е най-важна за положителния брак. Наличието на финансови средства, съществуването на лично жилище са фактори, които въздействат в по-малка степен. В рамките на фамилията в по-разширената фамилна общественост това, което е най-важно, е доверието. Членовете на фамилията образуват кръга на най-дълбокото доверие. Колкото повече се излиза от границите на фамилията, толкоз повече доверието спада. В резултат виждаме едно фрагментиращо се общество, в което се усещаме добре, единствено в границите на личното семейство. Колкото повече се отдалечава хоризонта от него, толкоз повече губим доверие. Това от една страна е добре, тъй като фамилията е значимо. От друга страна демонстрира, че българското общество стартира да се фрагментира на все по-малки групи, в които има доверие.
В дълг ли е страната към фамилията?
Онова, което е доста значимо, е общественото контролиране на големя въпрос за наследството и за прехвърлянето на собствеността в границите на брака. Бракът в последна сметка остава икономическа институция, обвързвана със собствеността. Дайте си сметка, че в българските условия регулацията е открита в Закона за възобновяване на собствеността върху земеделските земи, признат в далечната 1992 година Този развой към момента не е приключил и надълбоко травмира фамилните и родствени връзки.
Всичко това има потребност от доста деликатна обществена регулация, тъй че това да не се трансформира в безконечен източник на фамилни спорове и войни. Спомняме си добре по какъв начин първоначално братя се съдеха между тях за няколко десетки квадратни метра земя. Държавата в това отношение би трябвало да работи през административните си процедури.
Големият проблем е в ниското доверие в правосъдната власт. Много от тези брачни и фамилни въпроси доближават до гражданския съд. При ниското доверие в правосъдната власт - това, което записва и нашето проучване, това се оказва е спомагателна преграда, която стресира фамилната общественост.
Как биха изглеждали петте полезности за българина, в случай че би трябвало да ги подредите една след друга?
Със сигурност преди всичко е фамилията. След това е работата, която е с възходящо значение за живота на българите, само че не работата като труд или публичен дълг, а работата като заплата. Работата се възприема като обществено обезпечаване и чувство за сигурност. След това е възходящото значение на свободното време.
При по-младите възрастови групи е ясно изразена полезността на другарството. Това е доста характерно за по-младите българи. През 2008 година полезността на приятелите и на околните хора не беше толкоз явна. В момента имаме повишаване и в това поле.
Така че, имаме многомерна и доста забавна картина, която се надявам, че оттук насетне ще бъде коментирана.
Демокрация или фасада за такава?
Много съществено притежание на българските жители е фактът, че те не подлагат повече на подозрение демокрацията като най-хубавия политически режим за България. Съвсем различен въпрос е, че в практическо отношение и там, където става дума за това по какъв начин действа демокрацията българските жители остават надълбоко сериозни. За пръв път записваме повишение на недоверието към политическите партии и медиите. Регистрираме високи сериозни нива към публичността в политическия живот и метода на ръководство на страната и в същото време консолидирана, единна полезност на демокрацията по принцип.
Казахте медии. В проучването се установи още, че обществените медии се изравняват по тежест с обичайния щемпел. Защо?
Причината е в индивидуализирането на търсенето на информация. Ние живеем във време, в което визията за всеобща медия и връзка, се разгражда, тя не съществува повече. Ние имаме все по-индивидуализирано търсене на информация. В това отношение е естествено да имаме загуба на доверие в всеобщата медия, която приказва и споделя едно и също на всички. Съвсем различен въпрос е отношението към обществените медии. Те на собствен ред оказват същия резултат и също затварят. Не е правилно това, че интернет е доста необятно пространство, в което ние се движим свободно.
Все по-вярно е, че ние се фрагментираме във все по-малки групи. В обществените мрежи, където се разбираме между тях, приказваме и споделяме едно и също все по-рядко отиваме в непознат конгрес, където дебатират хора с друго от нашето мнение.
В това отношение обществената медия не уголемява полето на интеграция. Социалната медия просто ни оказва помощ да се съберем с хора, които мислят като нас, само че не посягаме към тези, които мислят друго от нас.
На какво се дължи спадът, който записва проучването във връзка с възпитанието в алтруизъм?
Алтруизмът стартира да се разпознава все по-рядко и това е един от сигналните резултати на проучването. Все по-малко български родители биха желали да основават у децата си алтруизъм като отношение към другите. Това може би е резултат на същия развой на фрагментация. Алтруизмът е готовността да работим и вършим нещо за други хора, а в това отношение недоверието към по-далечните хоризонти ни кара да сме дейни във връзка с околните си - другари и семейство, само че по-рядко да сме подготвени да вършим нещо за другия.
Веднага има и контрапункт. Това е доброволчеството, което набира по-бавно сили в българското общество. Ние записваме един забавен растеж във връзка с доброволното присъединяване. Така че от една страна като полезност, образувана от фамилията, алтруизмът спада - въпреки това като юношески вид държание - доброволчеството набира скорост. Предполагам, че това ще промени отношението и към алтруизмът като цяло.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ