Милен Любенов: Засега ПБ се очертава като дясна националпопулистка партия
Доц. доктор Милен Любенов е политолог, учител в катедра „ Политология “ на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (СУ). Научните му проучвания са фокусирани върху политическите партии и партийните системи. Преподава дисциплините „ Политически партии и придвижвания “, „ Партийни семейства и системи “, „ Партийната система в България “ и „ Европейски партии и партийни системи “. В интервала 2012–2017 година е секретар по вътрешна политика на президента Росен Плевнелиев.
- Доц. Любенов, предходната седмица партията на Румен Радев „ Прогресивна България “ влезе в регистъра на политическите партии. Така към този момент можахме да забележим и устава ѝ. Ако се абстрахираме от всичко останало и гледаме единствено устава, що за партия е това?
– Това, което прави усещане в устава, е мощната концентрация на партията и опцията водачът да дефинира главните решения в нея. Това е нещо типично за българските партии, които са по-скоро от лидерски вид, с малко или изчезнала вътрешнопартийна народна власт. В този смисъл „ Прогресивна България “ не прави изключение. Но в случай че би трябвало да я съпоставим с останалите политически партии, бих я сложил измежду обединенията с доста по-висока степен на концентрация и мощно изразено лидерско начало.
– На кои партии ви припомня? Например на ГЕРБ или на „ Възраждане “, които също са лидерски обединения?
– Има много прилики с някои от решенията, заложени да вземем за пример в устава на ГЕРБ. Виждаме, че има един всевластен орган - Изпълнителен съвет, формиран от 15 души, който взема главните решения във групировката през четиригодишния интервал сред съвещанията на Общото заседание, което е висшият внушителен орган. Тук липсва по-широк внушителен орган, който от време на време да заседава и да взема значими стратегически решения за партията през този четиригодишен интервал.
Вижда се още, че по предложение на водача Изпълнителният съвет предлага претенденти, които избира Народното събрание. Отново по предложение на водача се дефинират и други значими изборни длъжности – да вземем за пример претендентите за президент и вицепрезидент. Изпълнителният съвет има последната дума и при определянето на листите за народни представители и за други органи на обществената власт. Така че приказваме за доста висока степен на концентрация и централизация на власт в границите на един 15-членен изпълнителен орган. Както при всяка лидерска групировка, главната роля при вземането на решения и формулирането на предложенията е съсредоточена в ръководителя.
– Нормално ли е учредителното заседание да бъде два дни преди изборите, както се случи с партията на Радев, и да бъде закрито за медиите?
Това към този момент е въпрос на някакви вътрешни решения. Все отново политическите партии съставляват жителите или избрана част от обществото, тъй че би трябвало да има повече неприкритост и гласност при вземането на решения, в това число когато се учредява една групировка. Нищо не пречи да има обществена част първоначално, както вършат доста други български политически партии. Не мога да кажа на какво се дължи това. Още преди изборите имаше сериозна мистериозност към вземането на решения, оповестяването на име на групировката и т. н.
- Състава на Изпълнителния съвет го видяхме едвам от решението на съда за регистрацията на партията, което отново е необичайно. Но въпреки всичко какво усещане ви вършат имената в този съвет?
– Това са хора от най-близкото обграждане на Румен Радев. Част от тях са били в президентската администрация, други бяха министри в служебните кабинети и са министри и в този момент.
– От дейностите на новото ръководство и документите, които виждаме до момента, до кое европейско политическо семейство наподобява най-близка тази партия?
- Това е забавен въпрос, тъй като нормално в уставите на българските политически партии ясно е записано къде се нареждат те в политическия набор. Тук сходно самоопределение липсва. Посочва се само, че групировката ще отстоява полезности като независимост, взаимност, правдивост – понятия, които могат да бъдат свързани както със социалдемократически, по този начин и с християндемократически партии. Дори единствено от това мъчно може да се направи явен идеологически извод. Аз обаче, в случай че осъждам по първите дейности на новото ръководство, не бих определил групировката като лява. Това проличава и от бюджетната политика. По-скоро оставят отворена вратата за бъдещо решение. Не знам на какво се дължи това изчакване, само че все още бих сложил групировката по-скоро в популисткия, десен даже, политически бранш.
- Може би има по-ясно позициониране по линията „ консервативно – демократично “?
- Със сигурност това не е демократична групировка. По-скоро тя стои в националпопулисткия вектор. Трудно е даже да я определим като поредно консервативна, тъй като виждаме висока степен на конформизъм, реплика и слагане на идеологически тези, които от време на време си опонират. Например преди изборите Румен Радев говореше за огромното обществено неравноправие в България. В същото време виждаме, че въпросът за въвеждане на прогресивно подоходно облагане въобще не стои на дневен ред. Следва се досегашната данъчна политика, което демонстрира несъмнено несъгласие. Не споделям дали едното или другото решение е вярно, а единствено означавам несъответствието сред декларираните тези и съответните политики. Затова е належащо да мине много повече време, с цел да можем да създадем по-категорична оценка.
На този стадий ми се коства, че това ще бъде групировка, която няма ясно да се самоопредели идеологически. Ще се вземат ad hoc решения, свързани с някаква стратегическа нужда от печелене на някакви краткосрочни дивиденти. Очевидно е, че тук се търси публичното мнение. Не виждаме оферти за промени, които по принцип са непопулярни и провокират публично неодобрение. Повечето политически партии в България през последните години мъчно могат да бъдат избрани като носители на постоянна ценностна и идеологическа основа. Разбира се, множеството към този момент са се позиционирали и членуват в европейски политически фамилии. Това неизбежно ще се случи и с тази групировка в бъдеще.
- Може би би трябвало да изчакаме локалните и европейските избори, с цел да добием по-ясна визия за профила на „ Прогресивна България “ (ПБ)?
- Най-вероятно. Всяка нова партия е редно сама да се дефинира къде ще се нарежда и какви полезности ще отстоява.
- Но тук стремежът, наподобява, е да се обзет оптимален брой гласоподаватели, без ограничавания – „ в случай че може от всички да вземем гласове “.
- Това беше съществена тактика по време на предизборната акция. Но това не може да продължи във времето. Вече се виждат публични реакции. Част от хората, които са подкрепили групировката тактически на изборите, ще отдръпват поддръжката си, тъй като са недоволни от вземането на избран вид решения. Това неизбежно ще се случи. Не можеш да се опитваш да привличаш гласоподаватели от целия политически набор, изключително в общество, което е мощно поляризирано както по вътрешнополитически тематики – като господство на правото, корупция и така нататък – по този начин и по външнополитическите въпроси. Не може една амбивалентна позиция да бъде устойчива и печеливша във времето.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
- Доц. Любенов, предходната седмица партията на Румен Радев „ Прогресивна България “ влезе в регистъра на политическите партии. Така към този момент можахме да забележим и устава ѝ. Ако се абстрахираме от всичко останало и гледаме единствено устава, що за партия е това?
– Това, което прави усещане в устава, е мощната концентрация на партията и опцията водачът да дефинира главните решения в нея. Това е нещо типично за българските партии, които са по-скоро от лидерски вид, с малко или изчезнала вътрешнопартийна народна власт. В този смисъл „ Прогресивна България “ не прави изключение. Но в случай че би трябвало да я съпоставим с останалите политически партии, бих я сложил измежду обединенията с доста по-висока степен на концентрация и мощно изразено лидерско начало.
– На кои партии ви припомня? Например на ГЕРБ или на „ Възраждане “, които също са лидерски обединения?
– Има много прилики с някои от решенията, заложени да вземем за пример в устава на ГЕРБ. Виждаме, че има един всевластен орган - Изпълнителен съвет, формиран от 15 души, който взема главните решения във групировката през четиригодишния интервал сред съвещанията на Общото заседание, което е висшият внушителен орган. Тук липсва по-широк внушителен орган, който от време на време да заседава и да взема значими стратегически решения за партията през този четиригодишен интервал.
Вижда се още, че по предложение на водача Изпълнителният съвет предлага претенденти, които избира Народното събрание. Отново по предложение на водача се дефинират и други значими изборни длъжности – да вземем за пример претендентите за президент и вицепрезидент. Изпълнителният съвет има последната дума и при определянето на листите за народни представители и за други органи на обществената власт. Така че приказваме за доста висока степен на концентрация и централизация на власт в границите на един 15-членен изпълнителен орган. Както при всяка лидерска групировка, главната роля при вземането на решения и формулирането на предложенията е съсредоточена в ръководителя.
– Нормално ли е учредителното заседание да бъде два дни преди изборите, както се случи с партията на Радев, и да бъде закрито за медиите?
Това към този момент е въпрос на някакви вътрешни решения. Все отново политическите партии съставляват жителите или избрана част от обществото, тъй че би трябвало да има повече неприкритост и гласност при вземането на решения, в това число когато се учредява една групировка. Нищо не пречи да има обществена част първоначално, както вършат доста други български политически партии. Не мога да кажа на какво се дължи това. Още преди изборите имаше сериозна мистериозност към вземането на решения, оповестяването на име на групировката и т. н.
- Състава на Изпълнителния съвет го видяхме едвам от решението на съда за регистрацията на партията, което отново е необичайно. Но въпреки всичко какво усещане ви вършат имената в този съвет?
– Това са хора от най-близкото обграждане на Румен Радев. Част от тях са били в президентската администрация, други бяха министри в служебните кабинети и са министри и в този момент.
– От дейностите на новото ръководство и документите, които виждаме до момента, до кое европейско политическо семейство наподобява най-близка тази партия?
- Това е забавен въпрос, тъй като нормално в уставите на българските политически партии ясно е записано къде се нареждат те в политическия набор. Тук сходно самоопределение липсва. Посочва се само, че групировката ще отстоява полезности като независимост, взаимност, правдивост – понятия, които могат да бъдат свързани както със социалдемократически, по този начин и с християндемократически партии. Дори единствено от това мъчно може да се направи явен идеологически извод. Аз обаче, в случай че осъждам по първите дейности на новото ръководство, не бих определил групировката като лява. Това проличава и от бюджетната политика. По-скоро оставят отворена вратата за бъдещо решение. Не знам на какво се дължи това изчакване, само че все още бих сложил групировката по-скоро в популисткия, десен даже, политически бранш.
- Може би има по-ясно позициониране по линията „ консервативно – демократично “?
- Със сигурност това не е демократична групировка. По-скоро тя стои в националпопулисткия вектор. Трудно е даже да я определим като поредно консервативна, тъй като виждаме висока степен на конформизъм, реплика и слагане на идеологически тези, които от време на време си опонират. Например преди изборите Румен Радев говореше за огромното обществено неравноправие в България. В същото време виждаме, че въпросът за въвеждане на прогресивно подоходно облагане въобще не стои на дневен ред. Следва се досегашната данъчна политика, което демонстрира несъмнено несъгласие. Не споделям дали едното или другото решение е вярно, а единствено означавам несъответствието сред декларираните тези и съответните политики. Затова е належащо да мине много повече време, с цел да можем да създадем по-категорична оценка.
На този стадий ми се коства, че това ще бъде групировка, която няма ясно да се самоопредели идеологически. Ще се вземат ad hoc решения, свързани с някаква стратегическа нужда от печелене на някакви краткосрочни дивиденти. Очевидно е, че тук се търси публичното мнение. Не виждаме оферти за промени, които по принцип са непопулярни и провокират публично неодобрение. Повечето политически партии в България през последните години мъчно могат да бъдат избрани като носители на постоянна ценностна и идеологическа основа. Разбира се, множеството към този момент са се позиционирали и членуват в европейски политически фамилии. Това неизбежно ще се случи и с тази групировка в бъдеще.
- Може би би трябвало да изчакаме локалните и европейските избори, с цел да добием по-ясна визия за профила на „ Прогресивна България “ (ПБ)?
- Най-вероятно. Всяка нова партия е редно сама да се дефинира къде ще се нарежда и какви полезности ще отстоява.
- Но тук стремежът, наподобява, е да се обзет оптимален брой гласоподаватели, без ограничавания – „ в случай че може от всички да вземем гласове “.
- Това беше съществена тактика по време на предизборната акция. Но това не може да продължи във времето. Вече се виждат публични реакции. Част от хората, които са подкрепили групировката тактически на изборите, ще отдръпват поддръжката си, тъй като са недоволни от вземането на избран вид решения. Това неизбежно ще се случи. Не можеш да се опитваш да привличаш гласоподаватели от целия политически набор, изключително в общество, което е мощно поляризирано както по вътрешнополитически тематики – като господство на правото, корупция и така нататък – по този начин и по външнополитическите въпроси. Не може една амбивалентна позиция да бъде устойчива и печеливша във времето.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ