Братята Леман – Прокобата на парите
За разлика от другите огромни банкови фамилии, по време на Американската революция през ХІХ в. братята Леман поддържат идеята на Юга
В извънредно изявление за вестник “Труд ” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които ръководят света са осем огромни фамилии. В изявлението Кулио декларира буквално: “Осемте най-богати фамилии в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те управляват всичко. Те имат всичко … ” Музикантът въпреки всичко упорства, че гледната му точка може да се преглежда като една от многото теории на конспирацията. Това е последната, осма обява, в която “Труд ” споделя на читателите си кои са тези фамилии.
Стъпка по стъпка и стигнахме до края на поредицата, която ни зададе рапърът Кулио в паметното си изявление. По пътя преминахме през именитите банкови династии трансформирали се в синоними за благоденствие и лукс като Ротшилд и Рокфелер; преминахме през историята на неуморните бели колонизатори на Северна Америка от домът Морган; нагазихме в записките на огромните Нюйоркски еврейски банкови семейства, оставили имената си върху днешни авторитетни финансови институции като Варбург, Кун, Льоб и Лазард, и разказахме за хората съдействали за одобряването им. Така и предходната седмица разкрихме дребна част от света на безскрупулните банкови акули с “Голдман Сакс ”. Която история оставихме с отворен край и продължение тук.
Защото за край Кулио и ориста са ни отредили братята Леман и едноименната институция. И какъв по-походящ свършек на поредицата за “Владетелите ”, в случай че не с историята на “Леман Брадърс ” – една от четирите най-големи американски капиталови банки преди време. Чийто банкрут на 15 септември 2008 година бележи началото на международната финансова рецесия, раздрусала планетата. И продължаваща да отеква и до през днешния ден. По мотив десетата годишнина от краха на “Леман Брадърс ” на 15 септември тази година вестник “Труд ” към този момент напомни по какъв начин тогавашните дългогодишни практики на пазарни операции с ипотечни полици, прилагани и от съперниците “Леман ”, доведоха до банковия срив в Съединени американски щати. А оттова и резултатът на доминото по света. За последните 10 години до момента общата сума, която западните държавни управления са похарчили под формата на рекапитализиране на банкрутирали банки, гарантиране на заеми и обезпечаване на ликвидност се пресмята от специалисти на към 14 трилиона $.
А парите на държавните управления, знаете от чий джоб излизат. И по света и у нас – където за тези 10 години химерния стопански растеж по отношение на инфлацията е просто хумореска, а за действително индексиране на заплати и пенсии можем единствено да мечтаем. Съседна Гърция още се възвръща трудно от цялостния си банкрут през 2008/09 година, наложените от Европейски Съюз драконовски стопански ограничения за избавяне й и всичко това с невиждания бежански напор от последните три години за похлупак. Възприетите против рецесията в Европа политики на икономическа въздържаност доведоха до застоялост и всеобщото обедняване по цялата територия на континента. И бяха повече от задоволителни да послужат за катализатор на разнообразни екстремистки, популистки и евроскептични трендове във всички страни членки на Европейски Съюз.
Помнете Исландия!
И всичко стартира от краха на “Леман Брадърс ”. Макар че на доктрина умерено можеше и да е някой различен от “Четиримата огромни ” на “Уолстрийт ” – “Мерил Линч ”, “Голдман Сакс ” или “Ситигруп ”. Всеки от които съумя да се пребори отрано за избавителен заем от Американската хазна в оня черен за банкерите септември. Да кажем че “Леман ” изтеглиха късата съчка, ще е може би най-точно. Едва ли го заслужаваха повече или по-малко от другите акули. Пък и не е като до тогава постоянно да са били на печелившата страна. В последна сметка арогантното мото на капиталовите банки от “Уолстрийт ” преди крахът им през 2008 година “твърде огромен, с цел да се провали ” беше колкото нарицателно за “Голдман Сакс ”, толкоз и за “Леман Брадърс ”. Така или другояче американски банкер в пандиза за предизвикателство на рецесията не влезе, както между другото и на никое място другаде по света, с изключение на в Исландия. Където дали заради обстоятелството, че цялото население (320 000 души) евентуално се познава между тях персонално или тъй като просто са си съществени хора, само че за последните 10 години са осъдили и пратили зад решетките 39 свои банкери, воглаве с изпълнителни шефове, по обвинявания свързани с пазарни операции към рецесията от 2008 година Така се прави, да! Още повече че онази година дребната Исландия сред септември и декември бе доведена на два пъти до банкрут – първо поради “Леман Брадърс ” и срутва на “Уолстрийт ” и няколко седмици по-късно поради своите тарикати. Рейкявик тогава дори стартира да сондира благоприятни условия за участие в Европейски Съюз, само че в последна сметка за две години си стъпиха на краката и се отхвърлиха.
С казаното дотук разбирате, че всеки човек на планетата би трябвало да има някакъв мотив да си спомня “Леман Брадърс ”. Което може би изяснява за какво Кулио си мисли, че са още тук. Но да стартираме изначало. Както с неколцина от предходните ни герои и тази потегля от покрайнините на немския град Вюрцбург и по-специално градчето Римпар, където през 1822 година се ражда Хенри (Хаюм) Леман. Баща му, Абрахам, е локален търговец на добитък. Най-големият от трима братя, през 1844 година Хенри имигрира в Съединени американски щати и се открива в Монтгомери, щата Алабама, където открива магазин за дрехи и текстилни артикули под компанията “Х. Леман ”. Когато през 1847 година към него от Римпар се причислява брат му Еманюел, името на компанията е променено на “Х. Леман и Бро ”, а с включването на третият брат Майер през 1850 година, публично се ражда “Леман Брадърс ”. Именно през 1850-те години в Съединени американски щати памукът се трансформира в една от най-важните артикули и новосъздадената компания стартира да капитализира върху високата му пазарна цена. Братята Леман първи одобряват недопечен занемарен памук вместо заплащания и за няколко години се трансформират в един от най-големите брокери в Южните щати. Трусът идва през 1855 година, когато по време на пътешестване по работа до Ню Орлиънс, Хенри Леман заболява и почива от жълта тресчица. Еманюел и Майер, несъмнено, не се отхвърлят и не престават по стъпките му, трансформирайки бизнеса с прекупване и продажба на памук в главен на компанията.
За идеята на Юга
За разлика от другите огромни банкови фамилии, за които към този момент разказахме, като Кун, Льоб или Лазард, които натрупват началното си положение по време на Американската революция (1861-65 г.) с поръчки и доставки за армиите на Севера, братята Леман поддържат идеята на Юга. Дотук евентуално всеки би трябвало да е свързал понятията “крупна търговия с памук ”, “щата Алабама ” и “1850-те ” с “робовладелство ”. В националното броене на популацията в Съединени американски щати през 1860 година на името на Мейер Леман са записани като благосъстоятелност седем тога (буквално дефинирано – “трима мъжки и четири женски на възраст сред 5 и 50 години ”). Няколко години преди колапса на банката, през 2002 година управата на Чикаго задължи всички компании, имащи контракти с града да заявяват дали са имали отношение или прародители, взели участие в търговията с плебеи. “Твърде огромните, с цел да се провалят ” “Леман Брадърс ” се наложи обществено да признаят, че братята създатели са били робовладелци, “закупили са жена на име Марта през 1854 година ” и “може би персонално са имали и други плебеи ”. Такива са били времената, ще кажат някои.
Активен покровител на Юга, през 1854 година в навечерието на края на войната Мейер Леман, е назначен от губернатора на Алабама за специфичен комисар, който да пази ползите на южняшките военнопленици на Север. След възобновяване на Съюза, “Леман Брадърс ” вземат участие интензивно и в напъните за следвоенното възобновяване на Алабама. Междувременно компанията се придвижва напълно в Ню Йорк, където открива офиса си през 1867 година Братята Леман имат основополагащо значение за основаването на Нюйоркската памукова борса през 1870 година, а Еманюел остава член на управителния й съвет до 1884 година Успоредно на това компанията навлиза в бизнеса с железопътните облигации и финансовите съвещания. През 1887 година Еманюел Леман е към този момент член на Нюйоркската фондова борса и в неговите ръце въздействието на компанията продължава да пораства. Междувременно Мейер последователно се отдръпва от бизнеса и почива през 1897 година, оставяйки след себе си седем деца – най-малкия от които, Хърбърт Леман, по-късно ще стане губернатор на щата Ню Йорк.
От върха към пропастта
С идването на новия век стартира същинският напредък на “Леман Брадърс ”. С кончината на Еманюел през 1906 година, рулят на банката минава в сина му Филип, който се счита за един от първите банкери, припознали издаването на облигации като източник за набиране на начален капитал. В идващите две десетилетия “Леман ” дружно с “Голдман Сакс ” ще вземат участие взаимно в сполучливото финансиране на компании като веригата магазини “Мейси`с ”, корпорациите “Студебейкър ” и “Гуудрич ” и доста други. Когато през 1925 година Филип предава щафетата на своя наследник Робърт “Боби ” Леман, компанията към момента се обитава в един офис. Боби се оказва банкер с огромен размах и с цел да притегли спомагателни вложители, взема решение да отвори “Леман Брадърс ” и за “външни лица ”. Под негово управление компанията оцелява на борсовия срив от 1929 година и последвалата Голяма меланхолия през 1930-те като съумява в същото време да взе участие в набирането на средства за първият проиводител на тв приемници в Съединени американски щати “Дюмонт Лабс. ”, финансирането на Радио-корпорацията на Америка и един започващ на набира сили предстоящ петролен конгломерат, прочут като “Халибъртън ”.
Робърт Леман си отива от белия свят на 9 август 1969 година на 77-годишна възраст, след 44 години отпред банката и без нито един член на фамилията, интензивно участващ в бизнеса, на който да трансферира ръководството по завещание. Икономическите земетресения от 1970-те принуждават управителния съвет на “Леман Брадърс ” да притегли за изпълнителен шеф Пийт Питърсън, който управлява сливането с изпадналите в усложнения “Кун, Льоб ” през 1977 година Вътрешните битки за власт сред сътрудниците в управителния съвет на банката докарват през идващото десетилетие обстановката до провал – “Леман Брадърс ” са добити от “Американ Експрес ” през 1983 година И остават дъщерна компания до 1993 година, когато с ново първично обществено предложение се отделя в “Леман Брадърс Холдингс Инк. ” С хищни експерти и безскрупулни печалбари в управата си, в идващите 15-години банката ще се издигне до статута си на четвърта най-голяма в Съединени американски щати до оня съдбовен 15 септември 2008 година
Заключение
Наблюдение на редактора: Казват че хората са естествено податливи да имат вяра в разнообразни “теории на конспирацията ”, тъй като рационалното схващане доста по-трудно възприема хаоса от реда. Тоест по-лесно е да повярваш че цялата неразбория към теб и по света е артикул на нечия зла предумисъл, в сравнение с серия непредсказуеми вероятности и случайности. Да не приказваме, когато прибавим и всичките предубеждения, на които е кадърен индивидът, в какво се трансформират тези теории. Затова и в тази поредност заложихме единствено на обстоятелствата.
В извънредно изявление за вестник “Труд ” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които ръководят света са осем огромни фамилии. В изявлението Кулио декларира буквално: “Осемте най-богати фамилии в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те управляват всичко. Те имат всичко … ” Музикантът въпреки всичко упорства, че гледната му точка може да се преглежда като една от многото теории на конспирацията. Това е последната, осма обява, в която “Труд ” споделя на читателите си кои са тези фамилии.
Стъпка по стъпка и стигнахме до края на поредицата, която ни зададе рапърът Кулио в паметното си изявление. По пътя преминахме през именитите банкови династии трансформирали се в синоними за благоденствие и лукс като Ротшилд и Рокфелер; преминахме през историята на неуморните бели колонизатори на Северна Америка от домът Морган; нагазихме в записките на огромните Нюйоркски еврейски банкови семейства, оставили имената си върху днешни авторитетни финансови институции като Варбург, Кун, Льоб и Лазард, и разказахме за хората съдействали за одобряването им. Така и предходната седмица разкрихме дребна част от света на безскрупулните банкови акули с “Голдман Сакс ”. Която история оставихме с отворен край и продължение тук.
Защото за край Кулио и ориста са ни отредили братята Леман и едноименната институция. И какъв по-походящ свършек на поредицата за “Владетелите ”, в случай че не с историята на “Леман Брадърс ” – една от четирите най-големи американски капиталови банки преди време. Чийто банкрут на 15 септември 2008 година бележи началото на международната финансова рецесия, раздрусала планетата. И продължаваща да отеква и до през днешния ден. По мотив десетата годишнина от краха на “Леман Брадърс ” на 15 септември тази година вестник “Труд ” към този момент напомни по какъв начин тогавашните дългогодишни практики на пазарни операции с ипотечни полици, прилагани и от съперниците “Леман ”, доведоха до банковия срив в Съединени американски щати. А оттова и резултатът на доминото по света. За последните 10 години до момента общата сума, която западните държавни управления са похарчили под формата на рекапитализиране на банкрутирали банки, гарантиране на заеми и обезпечаване на ликвидност се пресмята от специалисти на към 14 трилиона $.
А парите на държавните управления, знаете от чий джоб излизат. И по света и у нас – където за тези 10 години химерния стопански растеж по отношение на инфлацията е просто хумореска, а за действително индексиране на заплати и пенсии можем единствено да мечтаем. Съседна Гърция още се възвръща трудно от цялостния си банкрут през 2008/09 година, наложените от Европейски Съюз драконовски стопански ограничения за избавяне й и всичко това с невиждания бежански напор от последните три години за похлупак. Възприетите против рецесията в Европа политики на икономическа въздържаност доведоха до застоялост и всеобщото обедняване по цялата територия на континента. И бяха повече от задоволителни да послужат за катализатор на разнообразни екстремистки, популистки и евроскептични трендове във всички страни членки на Европейски Съюз.
Помнете Исландия!
И всичко стартира от краха на “Леман Брадърс ”. Макар че на доктрина умерено можеше и да е някой различен от “Четиримата огромни ” на “Уолстрийт ” – “Мерил Линч ”, “Голдман Сакс ” или “Ситигруп ”. Всеки от които съумя да се пребори отрано за избавителен заем от Американската хазна в оня черен за банкерите септември. Да кажем че “Леман ” изтеглиха късата съчка, ще е може би най-точно. Едва ли го заслужаваха повече или по-малко от другите акули. Пък и не е като до тогава постоянно да са били на печелившата страна. В последна сметка арогантното мото на капиталовите банки от “Уолстрийт ” преди крахът им през 2008 година “твърде огромен, с цел да се провали ” беше колкото нарицателно за “Голдман Сакс ”, толкоз и за “Леман Брадърс ”. Така или другояче американски банкер в пандиза за предизвикателство на рецесията не влезе, както между другото и на никое място другаде по света, с изключение на в Исландия. Където дали заради обстоятелството, че цялото население (320 000 души) евентуално се познава между тях персонално или тъй като просто са си съществени хора, само че за последните 10 години са осъдили и пратили зад решетките 39 свои банкери, воглаве с изпълнителни шефове, по обвинявания свързани с пазарни операции към рецесията от 2008 година Така се прави, да! Още повече че онази година дребната Исландия сред септември и декември бе доведена на два пъти до банкрут – първо поради “Леман Брадърс ” и срутва на “Уолстрийт ” и няколко седмици по-късно поради своите тарикати. Рейкявик тогава дори стартира да сондира благоприятни условия за участие в Европейски Съюз, само че в последна сметка за две години си стъпиха на краката и се отхвърлиха.
С казаното дотук разбирате, че всеки човек на планетата би трябвало да има някакъв мотив да си спомня “Леман Брадърс ”. Което може би изяснява за какво Кулио си мисли, че са още тук. Но да стартираме изначало. Както с неколцина от предходните ни герои и тази потегля от покрайнините на немския град Вюрцбург и по-специално градчето Римпар, където през 1822 година се ражда Хенри (Хаюм) Леман. Баща му, Абрахам, е локален търговец на добитък. Най-големият от трима братя, през 1844 година Хенри имигрира в Съединени американски щати и се открива в Монтгомери, щата Алабама, където открива магазин за дрехи и текстилни артикули под компанията “Х. Леман ”. Когато през 1847 година към него от Римпар се причислява брат му Еманюел, името на компанията е променено на “Х. Леман и Бро ”, а с включването на третият брат Майер през 1850 година, публично се ражда “Леман Брадърс ”. Именно през 1850-те години в Съединени американски щати памукът се трансформира в една от най-важните артикули и новосъздадената компания стартира да капитализира върху високата му пазарна цена. Братята Леман първи одобряват недопечен занемарен памук вместо заплащания и за няколко години се трансформират в един от най-големите брокери в Южните щати. Трусът идва през 1855 година, когато по време на пътешестване по работа до Ню Орлиънс, Хенри Леман заболява и почива от жълта тресчица. Еманюел и Майер, несъмнено, не се отхвърлят и не престават по стъпките му, трансформирайки бизнеса с прекупване и продажба на памук в главен на компанията.
За идеята на Юга
За разлика от другите огромни банкови фамилии, за които към този момент разказахме, като Кун, Льоб или Лазард, които натрупват началното си положение по време на Американската революция (1861-65 г.) с поръчки и доставки за армиите на Севера, братята Леман поддържат идеята на Юга. Дотук евентуално всеки би трябвало да е свързал понятията “крупна търговия с памук ”, “щата Алабама ” и “1850-те ” с “робовладелство ”. В националното броене на популацията в Съединени американски щати през 1860 година на името на Мейер Леман са записани като благосъстоятелност седем тога (буквално дефинирано – “трима мъжки и четири женски на възраст сред 5 и 50 години ”). Няколко години преди колапса на банката, през 2002 година управата на Чикаго задължи всички компании, имащи контракти с града да заявяват дали са имали отношение или прародители, взели участие в търговията с плебеи. “Твърде огромните, с цел да се провалят ” “Леман Брадърс ” се наложи обществено да признаят, че братята създатели са били робовладелци, “закупили са жена на име Марта през 1854 година ” и “може би персонално са имали и други плебеи ”. Такива са били времената, ще кажат някои.
Активен покровител на Юга, през 1854 година в навечерието на края на войната Мейер Леман, е назначен от губернатора на Алабама за специфичен комисар, който да пази ползите на южняшките военнопленици на Север. След възобновяване на Съюза, “Леман Брадърс ” вземат участие интензивно и в напъните за следвоенното възобновяване на Алабама. Междувременно компанията се придвижва напълно в Ню Йорк, където открива офиса си през 1867 година Братята Леман имат основополагащо значение за основаването на Нюйоркската памукова борса през 1870 година, а Еманюел остава член на управителния й съвет до 1884 година Успоредно на това компанията навлиза в бизнеса с железопътните облигации и финансовите съвещания. През 1887 година Еманюел Леман е към този момент член на Нюйоркската фондова борса и в неговите ръце въздействието на компанията продължава да пораства. Междувременно Мейер последователно се отдръпва от бизнеса и почива през 1897 година, оставяйки след себе си седем деца – най-малкия от които, Хърбърт Леман, по-късно ще стане губернатор на щата Ню Йорк.
От върха към пропастта
С идването на новия век стартира същинският напредък на “Леман Брадърс ”. С кончината на Еманюел през 1906 година, рулят на банката минава в сина му Филип, който се счита за един от първите банкери, припознали издаването на облигации като източник за набиране на начален капитал. В идващите две десетилетия “Леман ” дружно с “Голдман Сакс ” ще вземат участие взаимно в сполучливото финансиране на компании като веригата магазини “Мейси`с ”, корпорациите “Студебейкър ” и “Гуудрич ” и доста други. Когато през 1925 година Филип предава щафетата на своя наследник Робърт “Боби ” Леман, компанията към момента се обитава в един офис. Боби се оказва банкер с огромен размах и с цел да притегли спомагателни вложители, взема решение да отвори “Леман Брадърс ” и за “външни лица ”. Под негово управление компанията оцелява на борсовия срив от 1929 година и последвалата Голяма меланхолия през 1930-те като съумява в същото време да взе участие в набирането на средства за първият проиводител на тв приемници в Съединени американски щати “Дюмонт Лабс. ”, финансирането на Радио-корпорацията на Америка и един започващ на набира сили предстоящ петролен конгломерат, прочут като “Халибъртън ”.
Робърт Леман си отива от белия свят на 9 август 1969 година на 77-годишна възраст, след 44 години отпред банката и без нито един член на фамилията, интензивно участващ в бизнеса, на който да трансферира ръководството по завещание. Икономическите земетресения от 1970-те принуждават управителния съвет на “Леман Брадърс ” да притегли за изпълнителен шеф Пийт Питърсън, който управлява сливането с изпадналите в усложнения “Кун, Льоб ” през 1977 година Вътрешните битки за власт сред сътрудниците в управителния съвет на банката докарват през идващото десетилетие обстановката до провал – “Леман Брадърс ” са добити от “Американ Експрес ” през 1983 година И остават дъщерна компания до 1993 година, когато с ново първично обществено предложение се отделя в “Леман Брадърс Холдингс Инк. ” С хищни експерти и безскрупулни печалбари в управата си, в идващите 15-години банката ще се издигне до статута си на четвърта най-голяма в Съединени американски щати до оня съдбовен 15 септември 2008 година
Заключение
Наблюдение на редактора: Казват че хората са естествено податливи да имат вяра в разнообразни “теории на конспирацията ”, тъй като рационалното схващане доста по-трудно възприема хаоса от реда. Тоест по-лесно е да повярваш че цялата неразбория към теб и по света е артикул на нечия зла предумисъл, в сравнение с серия непредсказуеми вероятности и случайности. Да не приказваме, когато прибавим и всичките предубеждения, на които е кадърен индивидът, в какво се трансформират тези теории. Затова и в тази поредност заложихме единствено на обстоятелствата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ