Иван Николов: Задава ли се „цветна революция” в Белград?
За разлика от 5-октоврийските промени през 2000 година, когато не дребна част от българското малцинство в Сърбия беше на страната на демократичната съпротива, а политическият живот в Босилеград и Цариброд кипеше, през днешния ден на страната на митингите „ Сърбия против насилието ” излизат единствено единици българи.
Управляващите кметове и по този начин наречената „ съпротива ” в българските общини бяха натикани в рейсове и с часове пътуваха и киснеха на дъжда пред Скупщината на Сърбия, с цел да засвидетелстват поддръжката си за Вучич и ръководството което трансформира българските краища в черна дупка на Западните Балкани. Нещо, от което би трябвало да се срамим години наред откакто и това ръководство си отиде в историята.
Повечето медии в Сърбия замитат истината за всеобщите многохилядни митинги, които заливат улиците на Белград. Петият следващ цивилен и опозиционен митинг „ против насилието ” и един протест „ на вярата ”, проведен от страна на властта в Белград, за единствено един месец, могат да се окажат пролог в следващата „ цветна гражданска война ” на Балканите.
В една такава гражданска война по кротичък метод падна режимът на Милошевич през 2000 година, по-късно Едуард Шеварнадзе в Грузия 2003 година, Леонид Кучма в Украйна 2004 година, Аскар Акаев в Киргизия 2005 година и „ Майданът ” в Киев 2014 година
„ Цветните революции ” или „ Революциите на цветята ” нормално са мирни, всеобщи и продемократични митинги за свободни избори. Защо те се трансфораха в нощен призрачен сън за всички най-опасни и до зъби въоръжени диктатори по света?
След края на Студената война, светът сякаш мълчешком одобри правилото, че всяко ръководство би трябвало да има поддръжката най-малко на половината от гласоподавателите. Хората към този момент се раждат със съзнанието, че имат право на избор и право на свободен и заслужен живот. Поне в по-развитата част на света, страните към този момент не са частна благосъстоятелност на царе, крале и други господари на живота и гибелта.
Въпреки че в Белград се случи първата цветна гражданска война при започване на 21 век, тука за жалост се случи и първата сполучлива контрареволюция. Наследниците на Милошевич просто не можаха да скъсат с великосръбската политика и още веднъж заиграха на геополитическата карта, изчаквайки комфортен миг за дефинитивна борба за Велика Сърбия и всесръбско обединяване. Младите продемократични сили бяха стигматизирани като глобалисти, задгранични сътрудници и шпиони на Запада. Много от тях стегнаха куфарите си и отпътуваха в чужбина.
Брюксел и Вашингтон изтощени от омиротворяването на Балканите по време на сръбската експанзия върху някогашните юго-републики и Косово, не съобразиха в точния момент заплахата от консолидирането на великосръбския шовинизъм. Както и в тази ситуация с Милошевич, те прекомерно дълго време разчитаха на „ стабилократията ” на Вучич и имаха вяра в неговата проевропейска реторика. Руската експанзия на Украйна смъкна европейската маска на Вучич и сподели същинското му лице. Въпреки апелите и заигравките, Вучич си остана на страната на Путин, изчаквайки неговата победа в Украйна с вярата за ново прекрояване на границите на Балканите и „ дефинитивно решение на сръбския народен въпрос ”.
След съвсем две десетилетия, в Сърбия се откри освен тирания на консервативния великосръбски шовинизъм, само че и просвета на боязън и принуждение, която на 3 и 4 май т.г. потопи в кръв учебно заведение в центъра на Белград и две села в покрайнината на Младеновац. Този път, лавината от обществено неодобрение се отприщи и изля на улиците на Белград.
Засега митингите набират повсеместност, само че властта си прави оглушки с техните претенции. На пръв взор те са много семпли. Иска се промяна на регулаторния орган за медиите, преустановяване на риалити стратегиите, на които се пропагандира принуждение и ненавист, прекъсване на жълтите издания и таблоиди, в които се нарушава журналистическия кодекс и пропагандира принуждение, лишаване на националните лицензи на ТВ Пинк и ТВ Хепи, промяна на вътрешния министър Братислав Гашич и началника на БИА Александър Вулин. Иска се и незабавно съвещание на Скупщината, на която да се разиска отговорността на държавното управление и сигурността в страната.
На пръв взор това са напълно естествени претенции на жителите, които желаят да живеят спокойно и умерено и да са сигурни за живота и здравето на децата си. Техните послания не са противоречиви. Спорно е, по какъв начин Вучич ще ги разчете, а от това зависи дали митингите ще останат мирни или ще се радикализират.
Засега тактиката на Вучич е да купува време, да изчака митингите да се размият и стопят сами по себе си. Както нееднократно с е случвало. Само че от ориста на тия митинги зависи освен бъдещето на Сърбия, само че и бъдещето на настоящето потомство опозициони политици. Те знаят, че всяко съглашение с Вучич е равно на политическо самоубийство, даже и в случай че той одобри сегашните претенции на митинга. И Вучич, и опозицията са наясно, че с настояванията няма да се спре дотук. Наясно са, че и всяко излизане на избори по метода, по който те се организират в този момент, също е самоубийство.
Разбира се, Вучич може да тръгне и по пътя на потушаването на митингите, употребявайки крайната десница с цел да заплаши и разгони протестиращите както се случи през 2020 година с митингите „ 1 от 5 милиона ”. Това може да се окаже пагубно освен за него, само че и за цяла Сърбия. Ако се съди по масовостта и държанието на протестиращите, сръбското общество е съществено изтощено от Вучич и желае да се освободи от него. От това дали той в точния момент ще разбере, че времето се е трансформирало, че неговото ръководство е изчерпано, че по улиците на Белград стачкува едно ново потомство и че измененията са неизбежни, зависи дали те ще се случат по кротичък или по принудителен метод.
За българите в Сърбия остава въпросът по какъв начин те ще се нареждат в идните политически промени. Дали след унищожителната демографска и икономическа злополука, миграция, стигматизиране и разтрошаване на опозицията ще се появят нови водачи, които да заловен крачка с новото време или ще се оставят на старите играчи, които, няма подозрение в това, ще прелетят в новите партии и придвижвания единствено с цел да запазят местата си в управническия уред. /БГНЕС
--------------------
Иван Николов, КИЦ „ Босилеград ". Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
