"Затуй, че устоях и че не падах, ще ме обича целият народ"
За пръв път изцяло пред актуалния четец се изправя поетесата Яна Язова - неравна, задъхана, навлизаща в непознати и плашещи дълбини... "
Така издателство " Изток - Запад " разгласи излизането на книгата " Яна Язова. Събрани стихотворения ". Събрал и разчел текста, както и бележките и предговора, са на доктор Петър Величков - най-хубавият ценител на живота и творчеството на Яна Язова. Корицата е дело на Андрей Димитров - употребен е потрет на Яна Язова, нарисуван от Руска Маринова през 1931 година
В изданието, което е с твърди корици, за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - " Язове " (1931), " Бунт " (1934) и " Кръстове " (1934), които имат единствено по едно издание. Добавени са всички по-късно оповестени от нея произведения в печата - във вестник " Литературен глас ", " Вестник на дамата ", в двата сборника " Сноп ", издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа " Язове. Избрани стихотворения ", съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен списък. " Авторите получават оценка на творбите си и приживе, и след гибелта. Първата не е толкоз съдбовна, както посмъртната. Защото да бъдеш четен или да бъдеш пропуснат, е присъда без обжалване, а литературната гибел е като човешката. Приживе стиховете на Яна Язова биват и хвалени, и хулени.
Десетилетия след 1944 година те не са били налични, защото авторката е изхвърлена от литературния живот. Едва през 80-те години на ХХ в. някак страхливо, само че въпреки всичко се заговорва за тях. В края на този финален том от съчиненията ѝ, осъществени от издателство " Изток-Запад ", са дадени извадки от сериозни публикации. Всеки би могъл да съпостави своето усещане с това на нейни съвременици или на критици, които са разглеждали десетилетия след гибелта ѝ написаното от нея ", написа в предговора доктор Петър Величков.
Яна Язова (1912 - 1974) e псевдонимът на Люба Тодорова Ганчева. Родена е в Лом. Баща ѝ Тодор Ганчев е лекар на философските науки, приключил в Цюрих, Швейцария. Майка й - Радка Бешикташлиева е потомка на един от известните български търговци в Цариград - Стойчо Бешикташлиев.
Яна Язова и Александър Балабанов. Двуединството на духаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
През 1930 година гимназистката Люба Ганчева занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова. През 1931 година излиза първата й стихосбирка " Язове ", следват още две.
Постепенно минава към прозата с първия си разказ " Ана Дюлгерова ". Следва романът " Капитан " (1940) - първият български разказ за наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател е съден от Народен съд и погубен. След 1944 година Яна Язова се отхвърля да се причисли към писателите, пишещи хвалебствия за новата власт и изпада в изолираност. През 1960 година за пръв път Язова показва своя ръкопис на романа " Левски " на издателство " Народна просвета ". Издателството го включва в проектите си, само че шефът на издателството Пелин Велков по-късно й споделя, че няма да издадат романа.
Язова умира при мистериозни условия в дома си. Тогава откриват и ръкописи на неиздадените й до момента исторически романи. В този миг се появяват и обвиняванията, че един от най-титулуваните български писатели е откраднал романа й за Левски. За да се предотврати публикуването им под непознато име, откривателят Петър Величков стартира да ги издава на части в литературният вестник " АБВ ", а най-после като цели томове, които се преиздават и продават до през днешния ден.
Из " Събрани стихотворения " от Яна Язова
ЩЕ БЪДА!...
Яна Язова. Събрани стихотворенияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Дори да нямам тука гроб беззвучен,
да нямам към този момент близки, врагове,
при тебе ще останат мойте думи
и моят дух, трансфорат в звукове!
Легендата на всички ще разправя,
записваните в мрака писмена.
И който тръгне, няма да не помни,
че се върви и в бурни времена!...
Ще бъде минало, каквото страдах.
Изминат ще е стремглави ход.
Затуй, че устоях и че не падах,
ще ме обича целият народ!
Яна Язова - " черният ангел ", който омагьосвал мъжете
Така издателство " Изток - Запад " разгласи излизането на книгата " Яна Язова. Събрани стихотворения ". Събрал и разчел текста, както и бележките и предговора, са на доктор Петър Величков - най-хубавият ценител на живота и творчеството на Яна Язова. Корицата е дело на Андрей Димитров - употребен е потрет на Яна Язова, нарисуван от Руска Маринова през 1931 година
В изданието, което е с твърди корици, за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - " Язове " (1931), " Бунт " (1934) и " Кръстове " (1934), които имат единствено по едно издание. Добавени са всички по-късно оповестени от нея произведения в печата - във вестник " Литературен глас ", " Вестник на дамата ", в двата сборника " Сноп ", издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа " Язове. Избрани стихотворения ", съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен списък. " Авторите получават оценка на творбите си и приживе, и след гибелта. Първата не е толкоз съдбовна, както посмъртната. Защото да бъдеш четен или да бъдеш пропуснат, е присъда без обжалване, а литературната гибел е като човешката. Приживе стиховете на Яна Язова биват и хвалени, и хулени.
Десетилетия след 1944 година те не са били налични, защото авторката е изхвърлена от литературния живот. Едва през 80-те години на ХХ в. някак страхливо, само че въпреки всичко се заговорва за тях. В края на този финален том от съчиненията ѝ, осъществени от издателство " Изток-Запад ", са дадени извадки от сериозни публикации. Всеки би могъл да съпостави своето усещане с това на нейни съвременици или на критици, които са разглеждали десетилетия след гибелта ѝ написаното от нея ", написа в предговора доктор Петър Величков.
Яна Язова (1912 - 1974) e псевдонимът на Люба Тодорова Ганчева. Родена е в Лом. Баща ѝ Тодор Ганчев е лекар на философските науки, приключил в Цюрих, Швейцария. Майка й - Радка Бешикташлиева е потомка на един от известните български търговци в Цариград - Стойчо Бешикташлиев.
През 1930 година гимназистката Люба Ганчева занася на проф. Александър Балабанов една своя тетрадка със стихове. Той й дава името Яна Язова. През 1931 година излиза първата й стихосбирка " Язове ", следват още две.
Постепенно минава към прозата с първия си разказ " Ана Дюлгерова ". Следва романът " Капитан " (1940) - първият български разказ за наркотрафика и проституцията. По-късно нейният издател е съден от Народен съд и погубен. След 1944 година Яна Язова се отхвърля да се причисли към писателите, пишещи хвалебствия за новата власт и изпада в изолираност. През 1960 година за пръв път Язова показва своя ръкопис на романа " Левски " на издателство " Народна просвета ". Издателството го включва в проектите си, само че шефът на издателството Пелин Велков по-късно й споделя, че няма да издадат романа.
Язова умира при мистериозни условия в дома си. Тогава откриват и ръкописи на неиздадените й до момента исторически романи. В този миг се появяват и обвиняванията, че един от най-титулуваните български писатели е откраднал романа й за Левски. За да се предотврати публикуването им под непознато име, откривателят Петър Величков стартира да ги издава на части в литературният вестник " АБВ ", а най-после като цели томове, които се преиздават и продават до през днешния ден.
Из " Събрани стихотворения " от Яна Язова
ЩЕ БЪДА!...
Дори да нямам тука гроб беззвучен,
да нямам към този момент близки, врагове,
при тебе ще останат мойте думи
и моят дух, трансфорат в звукове!
Легендата на всички ще разправя,
записваните в мрака писмена.
И който тръгне, няма да не помни,
че се върви и в бурни времена!...
Ще бъде минало, каквото страдах.
Изминат ще е стремглави ход.
Затуй, че устоях и че не падах,
ще ме обича целият народ!
Яна Язова - " черният ангел ", който омагьосвал мъжете Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ