Кой е изложен на риск от „дълъг“ КОВИД-19?
За множеството хора инфекцията с SARS-CoV-2 – вирусът, който предизвиква COVID-19 – води до леки, краткосрочни признаци, остри респираторни болести или вероятно никакви признаци. Но някои хора имат дълготрайни признаци след инфекцията си – това е по този начин наречения „ дълъг Коронавирус “. Предлагаме ви публикация на Франсис Уилямс, професор по геномна епидемиология и почетен съветник – ревматолог в King’s College London.
Учените към момента изследват „ дългия Коронавирус “. Неговата природа не се схваща добре, макар че знанията за това се усилват. Какво научихме за това до момента – кой е изложен на риск, какъв брой постоянно се среща и какви са неговите резултати?
При определянето на това кой е изложен на риск от дълъг Коронавирус и участващите механизми, можем да разкрием подобаващи лекувания, които да бъдат тествани – или дали стъпките, подхванати при започване на болестта, могат да го подобрят.
Дългият Коронавирус се характеризира със съзвездие от признаци, в това число зной, изразена отмалялост, главоболие и загуба на усет и аромат.
Сравнително огромно изследване с 384 индивида, задоволително заболели, с цел да бъдат признати в болница с COVID-19, демонстрира, че 53% остават без мирис при следваща оценка един до два месеца по-късно, като 34% имат кашлица и 69% оповестяват за продължаваща отмалялост.
Всъщност ранният разбор на самоотчетените данни, предоставени посредством американското приложение Коронавирус Symptom Study, допуска, че 13% от хората, които изпитват признаци на COVID-19, ги имат повече от 28 дни, до момента в който 4% имат признаци и след повече от 56 дни.
Може би не е изненадващо, че хората с по-тежко заболяване в началото – характеризиращи се с повече от пет признака – наподобява са изложени на нараснал риск от продължителна Коронавирус. По-възрастните и дамите също наподобяват рискови фактори за продължителни признаци, както и хората с по-висок показател на телесна маса.
Тези, които употребяват приложението, нормално са част от популацията, с интерес към здравните въпроси. Така че е изненадващо, че толкоз огромен дял има признаци един до два месеца след първичната зараза. Като цяло не е наложително това да са хора, които са мощно уязвими към COVID-19.
Друг извод от ранните проучвания (в очакване на партньорска проверка) допуска, че SARS-CoV-2 също може да има дълготрайно влияние върху човешките органи. Но профилът на засегнатите в това изследване е друг от тези, които оповестяват за признаци посредством приложението.
Това проучване, което преглежда извадка от 200 пациенти, възстановили се от COVID-19, открива леко нарушаване на органите в 32% от сърцата на хората, 33% от белите дробове и 12% от бъбреците на хората. Множество увреждания на органи са открити при 25 % от изследваните 200.
Пациентите в това изследване са имали междинна възраст 44 години, тъй че са измежду младото население в трудоспособна възраст. Само 18 % са били приети в болница с COVID-19, което значи, че може да настъпи увреждане на органи даже след не-тежка зараза. Наличието на заболяване, за което е известно, че води до по-тежък COVID-19, като диабет вид 2 и исхемична болест на сърцето, също не е причина за увреждане на органите.
Има доста аргументи, заради които хората могат да имат признаци месеци след вирусно заболяване по време на пандемия. Но достигането до същността на протичащото се в хората ще бъде по-лесно за някои елементи на тялото, в сравнение с за други.
Когато признаците сочат към избран орган, проучването е релативно елементарно. Клиницистите могат да изследват електрическия поток към сърцето, в случай че някой страда от сърцетуптене. Или могат да изследват белодробната функционалност – разтегливост на тъканите и газообмен – където задухът е преобладаващият признак.
За да се дефинира дали бъбречната функционалност се е влошила, съставените елементи в кръвната плазма на пациента се съпоставят с тези в урината им, с цел да се мери какъв брой добре бъбреците филтрират отпадъчните артикули.
По-труден за проучване е признакът на умората. Друго скорошно огромно изследване сподели, че този признак е постоянно срещан след COVID-19 – намира се допълнително от половината от случаите – и наподобява откъслечен с тежестта на болестта.
Нещо повече, тестванията демонстрират, че изследваните хора не са имали нараснали равнища на инфектиране, което допуска, че умората им не е породена от продължителна зараза или от това, че имунната им система е работила изключително.
Рисковите фактори за дълготрайни признаци в това изследване включват дамите, и забавно, тези които са имали предходна диагноза тревога и меланхолия.
Докато мъжете са изложени на нараснал риск от тежка зараза, наподобява, че дамите са по-засегнати от продължителния Коронавирус, може да отразят техния друг или изменящ се хормонален статус.
ACE2 рецепторът, който SARS-CoV-2 употребява за заразяване на тялото, участва освен на повърхността на дихателните кафези, само че и на клетките на доста органи, които създават хормони, в това число щитовидната жлеза, надбъбречната жлеза и яйчниците.
Някои признаци на дълъг Коронавирус се припокриват със признаците на менопаузата и заместването на хормони благодарение на медикаменти може да бъде един от методите за понижаване на въздействието на признаците. Клиничните изпитвания обаче ще бъдат от значително значение за точното установяване дали този метод е по едно и също време безвреден и ефикасен. Подадени са заявки за пускане на такива проучвания.
Тъй като толкоз доста се случи през последната година, ще би трябвало да определим кои въздействия произтичат от самия вирус и кои може да са последица от голямото обществено разстройство, породено от тази пандемия.
Ясно е обаче, че дълготрайните признаци след COVID-19 са постоянно срещани и че изследването на аргументите и лекуването на дълъг Коронавирус евентуално ще е належащо дълго откакто самото огнище отшуми.
