За последните десет години в добивната индустрия в България са

...
За последните десет години в добивната индустрия в България са
Коментари Харесай

Предстои конкурс за търсене на нефт и газ в трети черноморски блок

За последните 10 години в добивната промишленост в България са вложени 3 милиарда лева, сподели ръководителят на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов (вдясно) на Европейския минен бизнес конгрес в София

Още по тематиката
Shell приготвя сондаж за петрол и газ в южната част на Черно море

Компанията планува изследването в блок " Хан Кубрат " да продължи до три месеца
12 мар 2018
Експертният екологичен съвет отхвърли плана за рандеман на газ край Генерал Тошево

Окончателното решение на екоинспекцията се чака до седмица и може да се апелира от вложителя " Русгеоком "
25 яну 2018
Мълчалив отвод от самостоятелност

Правителството не позволи на немски транспортен съд да прави научни проучвания за газ в морето, където има голям капацитет в така наречен газови хидрати
17 ное 2017
ГЕРБ се зарече да спре плана за рандеман на волфрам край Велинград

Експертният съвет ще гледа екооценката на бъдещата мина на 27 септември, само че " политическото решение " приказва, че инвестицията надали ще се случи
6 сеп 2017
Добивът на потребни изкопаеми е понижен с 13% през предходната година

Данните на сектора обаче демонстрират леко нарастване на създадената продукция като стойност
20 авг 2017
" Евромакс сървисиз " се отхвърля да добива злато край Трън

Компанията стопира плана, откакто 94% от хората гласоподаваха срещу него на референдум
14 юни 2017 Трети блок в Черно море ще бъде препоръчан на вложители за търсене и изследване на петрол и газ. Това заяви шефът на " Природни запаси, концесии и надзор " към министерството на енергетиката Станислав Станков на Европейския минен бизнес конгрес, който се организира в София в края на предходната седмица. Става дума за блок " Хан Тервел " (бившият " Терес " ), който се намира в дълбоководната част на Черно море.

Текущи и нови планове

Блокът се намира сред проучваните сега " Хан Аспарух " на север и " Хан Кубрат " на запад и е с повърхност 4032 кв. км. Конкурси за него са проведени и преди, само че до момента не е имало претенденти. Енергийният министър Теменужка Петкова още предходната година разгласи, че следва държавното управление да разгласи нов конкурс за блока. Площта към този момент е съгласувана с способените министри и следва Министерският съвет да одобри решение за оповестяване на конкурс, споделиха от ведомството за " Капитал ".

В същото време изследванията в прилежащите блокове не престават. В края на предходната година френската Total, която дружно с Repsol и OMV държи правата за " Хан Аспарух ", разгласи, че приготвя трети изследователски сондаж. Първият беше изработен през 2016 година и сподели ресурси на петрол, а вторият завърши при започване на тази година. В " Хан Кубрат ", който е почти два пъти по-малък, Shell Exploration & Development следва да направи първия си сондаж.

Освен за новия блок в Черно море вложители ще се търсят и за два блока на сушата. Конкурси за изследване на петрол и газ ще бъдат оповестени за " Враца-запад " (в северозападната част на страната) и " Омуртаг " край Търговище. В момента в България настоящи са общо 13 позволения за търсене и изследване на въглеводороди.

Интерес и компликации

През последните години се вижда забележителен приръст на искащите компании да правят изследване на подземни благосъстояния на територията на България, сподели заместник-министърът на енергетиката Красимир Първанов на форума. Справка на енергийното ведомство демонстрира, че за последните пет години са декларирани общо 422 площи за търсене и изследване. " Процесът по издаване на едно позволение е много дълъг и нашата цел е да го облекчим. За изследване са нужни съществени капиталови разноски, без да има никаква възвращаемост ", сподели Първанов.

" По отношение на разрешителните най-важно е използването на законодателството ", сподели Родриго Чанъс от звеното " Ресурсна успеваемост и първични материали " към Европейската комисия. По думите му добивната промишленост в България е извънредно значима за стопанската система, защото 5% от брутния вътрешен артикул идват от нея. За съпоставяне, делът й в Швеция да вземем за пример е 1%, а в Испания - 0.5%.

През последните 10 години в добивната промишленост в България са вложени 3 милиарда лева " Това са големи вложения, които усъвършенстват здравето на хората, екологията, несъмнено, усилват продуктивността, добива и заплащането на служащите ", сподели ръководителят на Българската минно-геоложка камара Николай Вълканов. Въпреки това по думите му до момента не е отворен нов рудник. Първият подобен план следва да проработи в края на годината край Крумовград, където вложител е канадската Dundee Precious Metals. Според Вълканов повода за това е, че фирмите не разпространяват напредъка си и хората не престават да свързват миньорската активност с неприятните практики от предишното. " Ако ние не даваме вярната информация, други дават погрешна информация ", сподели той.

Подобен проблем не е неповторим за България, стана ясно на форума. " Наблюдава се засилващо незнание и даже боязън към минната активност в Европа ", сподели президентът на Euromine Марк Раховидас. По думите му митингите на неправителствените организации против добивните планове доста постоянно идват от градски, а не от минни райони.

Подобни данни показа и генералният шеф на Европейската конфедерация за минерални първични материали Роман Щифтнер. " В Австрия направихме държавно изследване за репутацията на минната промишленост и установихме, че колкото по-близо до мина живеят хората, толкоз по-положително гледат на добива. И назад - колкото са по-далеч, толкоз по-скептични са ", сподели Щифтнер. По думите му това ясно демонстрира, че липсва информация, а в съзнанието си хората не вършат връзка сред добива и крайните артикули, които употребяват всекидневно.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР