За популизма могат да се твърдят всякакви неща, но едно

За популизма могат да се настояват всевъзможни неща, само че едно е изцяло несъмнено – той е извънредно известен. Но какво въобще е популизмът? Лесно е да се опишат правилата на една лявоцентристка партия или на либертарианството. А популизмът? Може би е неточност въобще да се преглежда като идеология, написа Financial Times. 

Канадският мъдрец Джоузеф Хийт неотдавна разгласява есе с любопитен мотив – популизмът не е набор от убеждения или тактики, а по-скоро позоваване на избран метод на мислене. Популистите се показват като бранители на „ здравия разсъдък “ и като съперници на елитните, претенциозни теории.

Според Хийт хората не се бунтуват против икономическите елити, а против „ когнитивната изпълнителна функционалност “ т.е. против концепцията, че решенията би трябвало да се взимат след комплицирано обсъждане. Популизмът се обръща към тези, които имат вяра на интуицията си, а не на дълги и заплетени причини.

Това пояснение звучи изумително тъкмо, в случай че се вземат поради някои от най-разпространените популистки убеждения – имигрантите „ ни взимат работните места “; митата върху вноса пазят икономиката;  престъпността се управлява единствено със строги санкции. Дали тези изказвания са правилни или не, няма изключително значение, значимото е друго – те наподобяват разумни, интуитивни и точно по тази причина имат популистка мощ.

Консенсусът на интелектуалният хайлайф е, че тези хрумвания са неправилни. Но достигането до сходно умозаключение изисква разбирането на комплицирани теории и концепции, обособяване на време за изследване и разкриване на доказателства.  Представянето на изведените причини пред необятната общност е още по-неприятна, даже невъзможна задача. В последна сметка никой не обича всезнайковците – популистите минимум, отбелязва Financial Times. 

Но съгласно Хийт разликата не е единствено сред „ комплицирано “ и „ просто “ или сред образовани и необразовани жители. Става дума за когнитивно изпитание. Правилното решение явно ли е и се усеща интуитивно? Или е комплицирано, нелогично и изисква дълбока централизация?

Добър образец е така наречен „ пътека на евфемизмите “ – по какъв начин правилният метод, по който се приказва за деликатни тематики като раса, полова ориентировка или увреждания, непрестанно се трансформира. Латиноамериканци или латино е вярно да се назовават хората с този генезис?  Нищо в тези полемики не е интуитивно. Често хора с положителни планове се усещат комплицирани или уплашени, че ще се изразят неверно. Така положителните практики се трансформират в тест за когнитивна еластичност, който поражда неспокойствие, и основава чувство, че „ по-сложното мислене “ се употребява като морално предимство.

Този метод изяснява и за какво популистките водачи постоянно се възприемат като „ почтени “, даже от хора, които знаят, че те лъжат. Политици като Киър Стармър или Камала Харис звучат премерено, внимателно, като че ли крият същинските си мисли. Доналд Тръмп – същинско въплъщение на неналичието на задръжки, споделя всичко, което му хрумва. Дали то е правилно, няма значение. Изглежда откровен, тъй като не се управлява. Именно това основава усещане за почтеност.

Ако приемем, че Хийт е прав, какво следва?

Лесно е да се види за какво късите формати в обществените мрежи благоприятстват популизма. Популисткото обръщение е: „ Това е просто здрав разсъдък, нали? “ А елитният отговор гласи: „ Всъщност нещата са по-сложни… “

 Няма подозрение коя фраза се оправя по-добре в TikTok или X.

Това изяснява и връзката сред популизма и дезинформацията. Едно от най-силните оръжия против подправените вести е когнитивната рефлексия – способността да спреш и да помислиш, вместо да приемаш първата мисъл за вярна. Повечето подправени изказвания са лесни за различаване, стига човек да отдели секунда внимание.

Тогава за какво толкоз доста дезинформация облагодетелства популистите? Ранни разбори демонстрират, че през 2016 година подправените вести в интерес на Тръмп са споделяни четири пъти по-често от тези в интерес на Хилари Клинтън. Ако популизмът разчита на бързите интуитивни оценки, не е изненадващо, че точно този вид наличие намира почва онлайн.

Съществува и естествена непосредственост сред популиста и измамника. И двамата разчитат на хора, които работят импулсивно, без да се замислят. Това не значи, че всеки популист е лъжец, само че насочва към концепцията, че похватите им са сходни: къси, интуитивни, прочувствено заредени послания в среда с най-малък подтекст.

„ Здравият разсъдък “ има своята роля. Понякога комплицираните елитни разбори бъркат, а елементарното решение е вярно. Но по-често не е по този начин. Въпросът е дали може да се насърчи средата, в която жителите стопират, успокояват се и мислят, вместо да реагират импулсивно, в случай че всичко към тях ги тласка към противоположното.

Няма лесни решения. Но всичко стартира от това гласоподавателите да проявят същински интерес към политиките и причините. 

Орсън Уелс го формулира най-точно пред студенти по кино: „ Няма нещо, което една аудитория да не може да разбере. Единственото предизвикателство е да бъде заинтригувана. Щом нещо я заинтересува, тя може да разбере всичко. “