За плувеца Тил Линдеман вероятно никой не е чувал за

За плувеца Тил Линдеман евентуално никой не е чувал за разлика от артиста със същото име. В случая обаче героят е един същ. В детството си вокалът на Rammstein е страховит гений в плуването и единствено можем да гадаем какво би излязло от него като състезател, в случай че не беше чепатият му темперамент.

Тил пораства в фамилията на на детския публицист Вернер Линдеман и журналистката Бригите Хилдегард. Той прекарва детството си в Германска демократична република и е включен в стратегия за подготовка на олимпийски гении, каквато през 70-те и 80-те на предишния век има във всяка страна от някогашния Източен блок.

Баща му го записва да тренира плуване на 10-годишна възраст в Рощок, уверен, че момчето му има данни за професионална кариера. Тил обаче няма такива настройки и музикантът и до през днешния ден приказва с омерзение за спортното учебно заведение и спомените от него. Признава, че строгата дисциплинираност и изтощителните тренировки са били неща, с които не му е било по никакъв начин елементарно да свикне.

„ Не ми се приказва за това. Нямам нито един добър спомен “, споделя Линдеман, който загатва за извращенията в спортния „ концлагер “ на източногерманците, без да желае да споделя за него с детайлности.

Когато е на 12, родителите му се развеждат и развъждането и възпитанието му са поети от баба му. Тя освен се трансформира в най-близкия му човек, само че и в най-големия му почитател.

„ На едно от надпреварите в Лайпциг баба беше на трибуните, с цел да ме гледа. Тя имаше голямо дообро сърце и беше блага жена, която не би наранила и муха. След старта треньорът ми дръпна крепко конско, тъй като не бях задоволително бърз. И тогава край басейна слезе тя: „ Как си разрешаваш да приказваш по този начин с внука ми?! “, извика баба ми. Винаги съм я обожавал, а тази преживелица ще помня постоянно. В тези времена никой не си позволяваше сходни неща, а треньорите бяха огромни престижи! “, спомня си Линдеман.

Въпреки всички компликации – Тил в действителност има гений и е измежду проектонационалите на Германска демократична република.

Близо до националния тим

Най-големият шампионат, до който доближава, е Европейското състезание за младежи през 1978 година, извършено във Флоренция. На шампионата на планетата идват треньорите на представителния народен тим, с цел да набират олимпийци за Игрите в Москва през 1980 година А името на Линдеман е измежду челните в листата.

„ В Москва щях да съм единствено на 17 години, а Салников беше цар по това време. Тогава руснаците не можеха да бъдат победени. Те упражняваха във вода с температура 18-19 градуса и са най-коравите видове в света. Те не изпитват болежка, издръжливи са, имат непреклонен дух и имат сърца. Не ги интересуват нещастия, неволи и катаклизми. Винаги са ни разбивали “, споделя Тил.

Бъдещият музикант не съумява да блесне във Флоренция – на 1500 метра свободен жанр остава едвам 11-и, а на 400 – седми. Линдеман е уверен, че неуспехът му в спорта се дължи на психологическия фактор и най-много на това, че не умее да губи. Просто не съумява да обърне последното в действие и хъс за победа, а в боязън от провалянето, който го „ изяжда от вътрешната страна “.

„ Три дни преди надпреварите към този момент треперех. Напрягаше ме всичко: строгата централизация, безкрайното очакване и така нататък, до момента в който най-сетне стигнеш до старта. И когато прозвучи свирката, идва облекчението. Още със скока във водата знаех дали времето ми ще е положително или не. В съпоставяне със надпреварите, концертите са ми като детска игра “, твърди музикантът.

Оттеглянета от огромния спорт

Въпреки че формалната версия е, че Линдеман е бил заставен да напусне огромния спорт поради травма в коляното, това не е напълно правилно. Основната причина е характерът му. По време на лагерите и надпреварите постоянно нарушава дисциплината. Бяга от хотелите и базите, с цел да се среща с девойки и купува еротични списания от плувци от Запада. Своеволията му се редят едно след друго и в един миг от федерацията на Германска демократична република вземат решение, че би трябвало да го изгонят.

Младият състезател се изправя и пред фамилни проблеми, откакто скапва съществено връзките с татко си.

„ Мислех си, че спортното учебно заведение ще го дисциплинира най-малко малко, само че се оказа илюзия – споделя Линдеман-старши. – Беше като жребче след дълги зимни месеци в конюшнята: препуска към пролетната зеленина, цвили и жадува свободата. Гласът на моята съвест питаше: „ Какво да върша с него – да си премълча или пък да приказвам? “, спомня си писателят в книгата си: „ Записките на един татко “.

Оттегляйки се дефинитивно от спорта, Тил се посвещава напълно на музиката.

През 1994-та основава Rammstein, а три десетилетия по-късно бандата е същинско събитие. Линдеман продължава да плува, с цел да поддържа формата си, а също така от водата черпи и креативно ентусиазъм.

„ Няколко от песните ни са измислени по време на подготовка “, признава той.

За страдание, бащата на музиканта не доживява международната популярност на момчето си. Вернер си отива през 1993-та – единствено година преди основаването на Rammstein. Тъжно, че не съумява да зърне по какъв начин Тил сбъдва фантазията му. Макар и не чрез медали и рекорди…

Но и да беше постигнал доста от тях в плуването, надали щеше да стане по-известен, в сравнение с стана с музиката си.