Движението #MeToo през Позлатената епоха в края на 19 век
За пет седмици напролет на 1894 година един абсурден правосъден развой притегля вниманието на американците. Тълпи се образуват пред правосъдната палата и в цялата страна читатели наблюдават историята в локалните вестници. Мадлин Полард, жена с ниско обществено състояние, завежда дело против конгресмена Уилям С. П. Брекенридж от Кентъки като го упреква в „ нарушение на обещанието “, поради което желае обезщетение от 50 000 $. Както при доста сходни каузи по това време, Полард желае отплата за нежеланието на някогашния си ухажор да се ожени за нея. Такива каузи не са необичайност – в тези дни бракът е главната кариера на дамите и в случай че те са отвън мечтаната възраст, това е същинска финансова злополука за тях.
Уилям С. П. Брекенридж
Но тези каузи имат за цел да защитят репутацията на уважавани дами. Революционното в процеса на Полард е, че тя признава, че е „ паднала “ жена. Тя е най-дългогодишната държанка на Брекенридж и когато жена му умря, той не се дами за нея, както дава обещание. В тези дни, в случай че една жена е била „ паднала “, тя автоматизирано става обществен парий. Не може да получи уважавана работа или да живее в почитан дом. И сигурно в никакъв случай не би могла да подписа почитан брак.
Полард е решена да оспорва другите стандарти, избрани за мъжете и дамите. Тъй като целомъдрието е централно в дефиницията за уважавана жена през XIX век, дамите откриват, че в действителност се съди тяхното полово държание, а не дейностите на мъжете. По време на показанията си тя споделя за монахиня, която се пробва да я разубеди: „ Защо искаш да съсипеш този безпаричен остарял човек на неговата остаряла възраст? “ Но тя моли монахинята и правосъдните заседатели да видят нещата от нея позиция: „ Попитах я за какво този безпаричен дъртак е желал да ме съсипе в моята млада възраст? “
По това време общество свиреп санкционира дамите за секс, в случай че не са женени, само че мъжете, даже един женен мъж като Брекиндридж, са насърчавани да хойкат. Така се появява един клас дами по света, дами като Мадлин Полардс, които просто са унищожени дами. Това е обособен клас хора и по този метод обществото освен прави разлика сред добра жена и неприятна жена, само че и опазиха добра жена. Защитихте морала, разбиращите съпруги и годеници, като имате този клас унищожена, тип „ нечиста “ жена, с която мъже като Брекиндридж биха могли да си тръгнат.
Следва интервал, когато виждаме голям приток на дами в работната мощ. Това в действителност кара обществото да сложи под въпрос концепцията, че положителните дами са положителни, тъй като си стоят у дома и по този начин ние ги пазиме. Ние ги държим в домашната сфера, а дамите, които излизат в обществения свят, поемат забележителен късмет. Когато дамите стартират да се движат в обществената сфера, обществото би трябвало да премисли мъже като Брекенридж.
Отначало вестниците питат: „ Това не е ли изнудване? “ Но тогава дамите стартират да приказват в нейна отбрана. Брекиндридж е по-възрастен, женен в, в позиция на власт над тази млада жена – внезапно е забелязан като див звяр, вместо дамата, която се пробва да поквари положителния брачен партньор. В края на процеса и мъжете, и дамите необятно утвърждават присъдата в интерес на Полард.
Докато споделя историята си, тя в действителност светва хората за това по какъв начин мъже като Брекенридж съумяват да си имат държанка. Когато Полард е бременна за първи път, тя влиза в благотворителен дом за грижи, който по принцип приема несемейни майки и им дава заслон и ги държи встрани от погледите на хората, до момента в който родят. След това деца им са настанявани в сиропиталища, където в някои случаи те умират още през първата година от живота си, тъй като просто са изоставени.
За Нисба, дъщерята на Брекинридж, беше значимо да разбере всичко това, тъй като тя е измежду една група от дами, които желаят професионална кариера. Семейството й има дълга история в политиката – нейният прародител, Джон Брекенридж, е бил основен прокурор на Томас Джеферсън. Баща й пък е прочут конгресмен и юрист и тя искаше да бъде юрист.
По това време в страната има единствено 200 дами юристи – беше толкоз мъчно да пробият в специалността, тъй като множеството щати даже не допускаха дами до изпит. Хората споделяха: „ Е, дамите просто не могат да бъдат юристи. Затова просто няма да ги допуснем до изпит. “ Това е самодоказваща се логичност, и по този начин даже да влезеш в юридически факултет, даже да можеш да издържиш изпитите, доста щати просто отхвърлят да вземат решение, че дамите могат да бъдат юристи, тъй като просто е прекомерно неуважително жена да бъде в правосъдна зала…
