20 ноември - Светвоен ден в памет на жертвите на катастрофи
За интервала от 1 януари до 16 ноември 2022 година са настъпили 5817 пътнотранспортни катастрофи с 451 починали и 7414 ранени. Спрямо предходната година има нарастване и по трите индикатора - произшествията са с 506 повече, починалите са с един повече, а броят на ранените се е нараснал със 744 души, демонстрира статистиката на Министерство на вътрешните работи.
Спрямо 2019 година, която се приема за базова са идващия десетгодишен интервал, се отбелязва понижение и по трите индикатора. Произшествията са по-малко със 102, починалите са по-малко със 108, а ранените са по-малко със 753.
За 2021 година междинният индикатор починали на един милион население за Европейския съюз е 45, до момента в който България е на предпоследно място с 81 починали на милион население. По този индикатор преди всичко от европейските страни е Лихтенщайн, където за 2021 година няма нито една жертва на транспортно произшествие, а на последно място е Румъния, където жертвите надвишават 90 на милион население.
Данните демонстрират още, че по отношение на 2021 година има нарастване на починалите в обитаеми места с 11, до момента в който за същия интервал има понижение на починалите отвън обитаемоте места с 10. Спрямо 2019 година има спад и по двата индикатора – починалите в обитаеми места са с 68 по-малко, а отвън тях - с 51 по-малко.
" Статистиката демонстрира, че вървим в вярна посока. Имаме по-малко починали по отношение на 2019 година, само че ги имаме. Зад цифрите стоят човешки премеждия и загуба на човешки животи. Не би трябвало да стопираме да работим в тази посока. Пътната сигурност е развой, който се залага в годините. Не можем да чакаме, че една мярка, приложена през днешния ден, ще има резултат още от на следващия ден “, споделя специалистът по пътна сигурност инж. Иван Петков Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ пред Българска телеграфна агенция.
„ Можем да разграничим две съществени групи аргументи за пътни произшествия. В единия случай имаме съответни условия на пътя, които водят до настъпване на случай, а във втория несъобразяване на водачите ", уточни специалистът. Той даде образец с поставените с друга цел ограничавания на скоростта на доста места в страната, от които хората се нервират и имат податливост да не съблюдават. " По-високата скорост може да носи след себе си редица последици, измежду които изпускане на завой или поднасяне на автомобила. Сред честите аргументи е и разсеяността на водачите. Едно поглеждане в телефона от страна на водача може да провокира случай, тъй като понижава опциите му за реакция “, сподели инж. Петков.
Според него други чести неточности, които водачите позволяват, са неспазването на подобаваща отдалеченост, както и рисково изпреварване. Друг сериозен проблем е арогантността и самонадеяността на някои водачи, счита специалистът по пътна сигурност.
" Много хора гледат репортажи за произшествия, само че си мислят, че на тях не може да им се случи, тъй като са доста положителни водачи. Всеки може да попадне в обстановка на пътя, при която би трябвало да реагира вярно. Ако е заплеснат или не съблюдава разпоредбите, това ще докара до случай ", разяснява още той.
Спрямо 2019 година, която се приема за базова са идващия десетгодишен интервал, се отбелязва понижение и по трите индикатора. Произшествията са по-малко със 102, починалите са по-малко със 108, а ранените са по-малко със 753.
За 2021 година междинният индикатор починали на един милион население за Европейския съюз е 45, до момента в който България е на предпоследно място с 81 починали на милион население. По този индикатор преди всичко от европейските страни е Лихтенщайн, където за 2021 година няма нито една жертва на транспортно произшествие, а на последно място е Румъния, където жертвите надвишават 90 на милион население.
Данните демонстрират още, че по отношение на 2021 година има нарастване на починалите в обитаеми места с 11, до момента в който за същия интервал има понижение на починалите отвън обитаемоте места с 10. Спрямо 2019 година има спад и по двата индикатора – починалите в обитаеми места са с 68 по-малко, а отвън тях - с 51 по-малко.
" Статистиката демонстрира, че вървим в вярна посока. Имаме по-малко починали по отношение на 2019 година, само че ги имаме. Зад цифрите стоят човешки премеждия и загуба на човешки животи. Не би трябвало да стопираме да работим в тази посока. Пътната сигурност е развой, който се залага в годините. Не можем да чакаме, че една мярка, приложена през днешния ден, ще има резултат още от на следващия ден “, споделя специалистът по пътна сигурност инж. Иван Петков Държавна организация „ Безопасност на придвижването по пътищата “ пред Българска телеграфна агенция.
„ Можем да разграничим две съществени групи аргументи за пътни произшествия. В единия случай имаме съответни условия на пътя, които водят до настъпване на случай, а във втория несъобразяване на водачите ", уточни специалистът. Той даде образец с поставените с друга цел ограничавания на скоростта на доста места в страната, от които хората се нервират и имат податливост да не съблюдават. " По-високата скорост може да носи след себе си редица последици, измежду които изпускане на завой или поднасяне на автомобила. Сред честите аргументи е и разсеяността на водачите. Едно поглеждане в телефона от страна на водача може да провокира случай, тъй като понижава опциите му за реакция “, сподели инж. Петков.
Според него други чести неточности, които водачите позволяват, са неспазването на подобаваща отдалеченост, както и рисково изпреварване. Друг сериозен проблем е арогантността и самонадеяността на някои водачи, счита специалистът по пътна сигурност.
" Много хора гледат репортажи за произшествия, само че си мислят, че на тях не може да им се случи, тъй като са доста положителни водачи. Всеки може да попадне в обстановка на пътя, при която би трябвало да реагира вярно. Ако е заплеснат или не съблюдава разпоредбите, това ще докара до случай ", разяснява още той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ