За първи път от 2008 г. България не е сред

За първи път от 2008 година България не е измежду трите страни в Европейски Съюз с най-ниско съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт
Делът на държавния дълг на страните от Европейския съюз по отношение на брутния им вътрешен артикул (БВП) е намалял до 81,7 на 100 в края на четвъртото тримесечие на 2025 година по отношение на 82 на 100 в края на третото тримесечие, сочат най-новите данни на Евростат.
В еврозоната съотношението е надлежно 87,8 на 100 по отношение на 88,4 на 100.
На годишна база обаче делът на държавния дълг се е нараснал както в Европейски Съюз – от 80,7 на 100 през четвъртото тримесечие на 2024 година до 81,7 на 100, по този начин и в еврозоната – от 87 на 100 до 87,8 на 100.
Държавният дълг на България, отвеян към икономическата продукция на
страната, е повишен до 29,9 на 100 към края на предходната година от 28,4 на 100 към края на третото тримесечие. Така страната ни се е наредила на четвърто място в Европейски Съюз по най-ниски отговорности, показани като % от Брутният вътрешен продукт. България за първи път не намира място измежду трите страни в Европейски Съюз с най-ниско съответствие на отговорностите към Брутният вътрешен продукт от края на третото тримесечие на 2008 година Тогава страната ни е била на шесто място в Европейски Съюз с
държавен дълг към Брутният вътрешен продукт от 13,6 на 100, сочи информация в база данните на Евростат, оповестява Българска телеграфна агенция.
В края на четвъртото тримесечие на 2025 година дълговите скъпи бумаги са представлявали 83,5 на 100 от общия държавен дълг в Европейски Съюз и 84,1 на 100 в еврозоната, заемите – надлежно 14,2 на 100 и 13,5 на 100, а наличната валута и депозитите
– по 2,4 на 100 както в Европейски Съюз, по този начин и във валутния съюз.
В края на четвъртото тримесечие на 2025 година най-високо съответствие на държавния дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт
измежду страните от Европейски Съюз е регистрирано в Гърция
(146,1 на сто), Италия (137,1 на сто), Франция (115,6 на сто), Белгия (107,9 на сто) и Испания (100,7 на сто). Най-ниското съответствие държавен дълг към Брутният вътрешен продукт за четвъртото тримесечие на 2025 година е записано
в Естония (24,1 на сто), Люксембург (26,5 на сто), Дания (27,9 на сто) и България (29,9 на сто).
Спрямо третото тримесечие на 2025 година 12 страни членки са отчели растеж в съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт в края на четвъртото тримесечие на 2025 година,
а 14 – спад, а съотношението остава без смяна в Малта.
Най-голямо нарастване е регистрирано в Латвия и Нидерландия (2,1 процентни пункта и за двете), Швеция (1.9 прочие п.), Полша (1,8 прочие п.), Финландия (1,6 прочие п.) и България (1,5 прочие п.). Най-значително намаляване
е регистрирано в Португалия (-7,8 прочие п.), Кипър (-5,3 прочие п.), Гърция (-3,6 прочие п.) и Испания (- 2,5 прочие п.).
Спрямо четвъртото тримесечие на 2024 година 19 страни членки са записали растеж в съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт в края на четвъртото тримесечие на 2025 година, а 8 страни членки – намаляване. Най-голямо нарастване е
регистрирано във Финландия (6,2 процентни пункта),
България (6 прочие п.), Полша (4,8 прочие п.), Румъния (4,5 прочие п.), Белгия (3,9 прочие п.), Франция (2,9 прочие п.) и Италия (2,4 прочие п.). Най-голямо понижение е регистрирано в Гърция (-8 процентни пункта), Кипър (-7,7 прочие п.), Ирландия (-5,4 прочие п.), Португалия (-3,8 прочие п.) и Дания (-2,6 прочие п.).