За първи път България домакинства среща на експертната мрежа за индикатори в образованието на ОИСР
За първи България е хазаин на интернационалната среща на експертната мрежа за знаци за просветителни политики на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР). Tя се организира за 31-и път, като в нея вземат участие представители на над 20 страни от целия свят. През април тази година страната ни ще бъде хазаин и на първия световен отчет за социално-емоционални умения на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
„ Чест е да сме домакини на такава значима среща на една от най-важните стратегии на Организацията за икономическо сътрудничество и раз - тази за знаците за просветителните политики ", акцентира министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при откриването на днешното съвещание. По думите му оценените знаци дават опция да се направи разбор и параленост на другите просветителни системи и са основа за планирането на промени и промени. Той напомни, че през тази година България за първи път бе включена и в Годишния отчет на ОИСР- „ Поглед върху образованието ". „ Констатациите в него бяха в основата и на взимане на решението за предложение на гратис висше обучение за всички студени и докторанти, признати държавна поръчка ", сподели още проф. Цоков. Той изясни, че точно изследваните данни за броя български младежи, които не работят и не учат и делът на висшистите са били мощни причини за препоръчаните законови промени. „ Данните за учебното обучение, които Организацията за икономическо сътрудничество и раз откроява, са още една причина да стартираме създаването на визия за цялостна смяна на образователните стратегии ", акцентира министърът.
През последните години е преобърната наклонността за покачване на междинната възраст на преподавателите. В момента тя е 48 години, до момента в който през 2019 година е била 50 години, а през 2012 година - 55 години. Това акцентира заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева, която се включи с презентация за развиването на просветителната система в страната. По думите ѝ задачата на МОН е до 2030 година делът на младите преподаватели до 35 години да бъде повишен на 32%. Тя посочи още, че има политически консенсус за поддържане на равнище на учителските хонорари от 125% от междинната заплата в страната. Това способства за привличане на повече млади експерти в системата и превъзмогване на отрицателната наклонност огромна част от учителите да се отхвърлят от специалността до 3 години, откакто стартират да преподават. За по-успешното нахлуване на младите преподаватели в специалността с тях ще работят и по-опитни ментори. Едновременно с това се работи и върху равнището на образованието, като МОН създава стандарт за качество на образованието, уточни заместник-министър Митева.
Тя напомни, че сега екип от специалисти изготвя и визия за цифровизация на образованието. Функционира и платформата Дигитална раница, в която са налични над 30 000 електронни просветителни запаси, а образование за работа с цифрови запаси са минали 26 000 преподаватели. Освен това всеки пети възпитаник в страната взе участие в извънкласни действия, свързани с цифрови умения, в това число шифроване и програмиране.
Срещите на експертната мрежа се организират регулярно, нормално два пъти годишно. На тях се дефинират знаците, с които се мери напредъка в региона на образованието на обособените страни. В резултат на срещите се изготвя отчетът " Education at a Glance " за положението на образованието в другите страни.
„ Чест е да сме домакини на такава значима среща на една от най-важните стратегии на Организацията за икономическо сътрудничество и раз - тази за знаците за просветителните политики ", акцентира министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при откриването на днешното съвещание. По думите му оценените знаци дават опция да се направи разбор и параленост на другите просветителни системи и са основа за планирането на промени и промени. Той напомни, че през тази година България за първи път бе включена и в Годишния отчет на ОИСР- „ Поглед върху образованието ". „ Констатациите в него бяха в основата и на взимане на решението за предложение на гратис висше обучение за всички студени и докторанти, признати държавна поръчка ", сподели още проф. Цоков. Той изясни, че точно изследваните данни за броя български младежи, които не работят и не учат и делът на висшистите са били мощни причини за препоръчаните законови промени. „ Данните за учебното обучение, които Организацията за икономическо сътрудничество и раз откроява, са още една причина да стартираме създаването на визия за цялостна смяна на образователните стратегии ", акцентира министърът.
През последните години е преобърната наклонността за покачване на междинната възраст на преподавателите. В момента тя е 48 години, до момента в който през 2019 година е била 50 години, а през 2012 година - 55 години. Това акцентира заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева, която се включи с презентация за развиването на просветителната система в страната. По думите ѝ задачата на МОН е до 2030 година делът на младите преподаватели до 35 години да бъде повишен на 32%. Тя посочи още, че има политически консенсус за поддържане на равнище на учителските хонорари от 125% от междинната заплата в страната. Това способства за привличане на повече млади експерти в системата и превъзмогване на отрицателната наклонност огромна част от учителите да се отхвърлят от специалността до 3 години, откакто стартират да преподават. За по-успешното нахлуване на младите преподаватели в специалността с тях ще работят и по-опитни ментори. Едновременно с това се работи и върху равнището на образованието, като МОН създава стандарт за качество на образованието, уточни заместник-министър Митева.
Тя напомни, че сега екип от специалисти изготвя и визия за цифровизация на образованието. Функционира и платформата Дигитална раница, в която са налични над 30 000 електронни просветителни запаси, а образование за работа с цифрови запаси са минали 26 000 преподаватели. Освен това всеки пети възпитаник в страната взе участие в извънкласни действия, свързани с цифрови умения, в това число шифроване и програмиране.
Срещите на експертната мрежа се организират регулярно, нормално два пъти годишно. На тях се дефинират знаците, с които се мери напредъка в региона на образованието на обособените страни. В резултат на срещите се изготвя отчетът " Education at a Glance " за положението на образованието в другите страни.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ