10 любопитни факта за Палестина
За Палестина доста може да се изговори и още повече да се изпише. За едни – няма такава страна. За други – това е далечна територия, където се случват неприятни неща. Но истината е, че палестинският народ съществува. И идеята им е издигната в фетиш – да защитят земята, на която са се родили.
Нима има нещо по-определящо за съществуването на една страна? Тук няма да разнищваме дълбоките спорове, които съпровождат Палестина по пътя ѝ към автономията. Просто ще ви показва 10 любопитни обстоятелството за тази част от света.
1. Името
Палестина (на латински: Palæstina; на иврит: פלשתינה; на арабски: فلسطين) е името на район в Близкия изток, граничещ със Средиземно море. В днешно време територията му е поделена сред Израел и Палестинската автономност. Наименованието на страната идва от името Филистия, обещано на историческата област, заселена от античния морски народ филистимци.
2. Територията
Палестина е отчасти приета страна – от 70% от страните членове на Организация на обединените нации в Близкия изток. Тя претендира за територията на Западен бряг на река Йордан и линията Газа с източен Йерусалим, които са под фактическия надзор на Израел. Правителството на Държавата Палестина управлява с лимитирани пълномощия част от тази територия, наричана Палестинска автономност.
3. Флагът
Знамето на Палестинската страна е проектирано през 1916 година по време на арабския протест против Османската империя. През 1917 година е употребявано като знаме на арабското национално придвижване. През 1964 година е усвоено като знаме на целия палестински народ, а през 1988 година е признато за публично знаме на страната. Състои се от три хоризонтални линии с панарабските цветове с червен триъгълник вляво. 
4. Химнът
“Билади ” (на арабски: -بلادي ) е националният химн на Палестина. Приет е от Палестинския народен съвет през 1996 година в сходство с член 31 от Палестинската декларация за самостоятелност от 1988 година. Химнът е написан от Саид Ал Музайин, а музиката е основана от египетския композитор Али Исмаил, и е прочут като “Химнът на палестинската гражданска война ”.
Текстът на български: “Моя страна, земя на дедите ми. Моя страна, моя нация. Нация на вечността; с моята безрезервност, огънят ми и вулканът на моето отмъщение; тъгата по моята земя и дом. Аз катерих планините и водих войните, преодолях невъзможното, прекосих доста граници. Моя страна, моя нация, нация на вечността… С полъха напразно и огъня на пушките и решимостта на нацията ми да се бори. Палестина е моят дом, Палестина е моят огън, Палестина е моето възмездие и земя на безконечното. Моя страна, моя нация, нация на вечността… Кълна се под сянката на знамето на моята земя и нация, и огънят от болежка – ще пребивавам като партизанин, ще не преставам като партизанин, ще умра като партизанин. ”
5. Гербът
Гербът на Държавата Палестина включва панарабските цветове на палестинското знаме върху щит, носен от орелът на Саладин. Той носи свитък, на който е написан арабския текст فلسطين в превод ”Палестина ”.
6. Робството
Районът попада под османско иго за 4 века, от 1517 година до 1917 година, когато британският колониализъм измества Османската империя. Намеренията на Англия били подготвени и дефинитивни – в Палестина ще се сътвори еврейска страна!
7. Конфликтът
Декларацията на Балфур или Балфурската декларация от 1917 година е публично писмо от английския министър на външните работи Артър Балфур до еврейския ционистки водач лорд Уолтър Ротшилд с дата от 2 ноември 1917 година, в което се споделя, че Англия ще сътвори еврейски народен дом в Палестина при изискване, че няма да бъдат наранени правата на към този момент съществуващите там общности. То поддържа концепцията за еврейско заселване в територията на Палестина, като част от Британския мандат в Палестина след Първата международна война. Декларацията е оповестена в печата на 9 ноември 1917 година. 
Тя се сочи за първоизточник на израелско-палестинския спор и учените не престават да спорят по нейната интерпретация в голям брой аспекти. Палестинците усещат заплахата за родината си и стартират доста рано тяхната битка против британския мандат и еврейската емиграция, само че без триумф. С демонстрации, стачки и с оръжие палестинският народ в продължение на 30 години се бори против по-организиран зложелател, по-образован, по-мощен и по-опитен, защото еврейските емигранти идват от Европа.
8. Борбата
На 9 декември 1987 година стартира Първата палестинска интифада против израелската окупация, наричана също и “войната на камъните ”, защото палестинците, употребявали главно камъни, с цел да не ги обвинят в тероризъм, а също и други спонтанни неогнестрелни оръжия. “Интифада ” е арабски термин и значи “въстание ”. Официално жертвите на интифадата са 1162 палестинци и 160 израелци. 
Интифадата ал-Акса е вълна на принуждение и политически спорове, почнала през септември 2000 годна сред палестинските араби и израелтяните. Тя е наричана още Втората интифада. Много палестинци считат интифадата за националноосвободителна война против окупаторите, а израелците я преглеждат като терористична акция.
Американският президент Доналд Тръмп на 6 декември афишира признаването на Йерусалим за столица на Израел и подписва закон за преместването на американското посолство в Тел Авив. Това води до всеобщи митинги на палестинците с пик на 8 декември – “Денят на гнева ”. От Палестинското придвижване ХАМАС афишират актът като причина за началото на трета интифада.
9. Денят за взаимност
В календара на Обединените народи, 29 ноември е Международен ден за взаимност с палестинския народ. Датата е определена в сходство с приемането на Резолюция 181 на Организация на обединените нации от 29 ноември 1947 година за бъдещото ръководство на Палестина. Резолюцията има за цел делене на Палестина на две елементи – еврейска и арабска, които по-късно стават обособени страни — Израел и Палестина.
Каузата на палестинския народ се поддържа от многочислени правозащитни, хумантирани, благотворителни организации от целия свят, както и от редица изтъкнати персони от разнообразни сфери на публичния живот.
“ Най-същественото нещо е битката за равнопоставеност сред Палестина и Израел да бъде ориентирана към хуманната цел на взаимното битие, а не към усилване на потисничеството ”. Тези думи са на американския литературовед и културолог от палестински генезис Едуард Саид, който е измежду известните поддръжници на палестинската идея. 
10. Годината на Палестина
В навечерието на 29 ноември 2013 година, Организация на обединените нации афишира цялата 2014 година за Международна година за взаимност с палестинския народ. Решението е подкрепено от 110 страни членки, в това число България. Седем, включително Израел и Съединени американски щати, гласоподават срещу, а 6 са въздаржали се.
С решение е предоставено на Комитета по практикуване на неотменимите права на палестинския народ да провежда съответните действия в съдействие с държавните управления на страните членки, организациите в системата на Организация на обединените нации, междуправителствените организации и гражданското общество.
Специално внимание се отделя на решаващата роля на медиите в провеждането на открита и положителна полемика в поддръжка на разговора сред хората и оповестяване на мира и разбирателството в региона на Близкия изток. В обособен текст се моли към Израел да се отдръпна в границите от 1967 година в интерес на мира, стабилността и взаимното битие на израелския и палестинския нации.
