,fit(1920:897)&format=webp)
Усмихнати, странни и розови: Как аксолотлите превзеха света?
Аксолотлите са новите лами. А ламите, несъмнено, бяха новите еднорози. А те на собствен ред сътвориха миг за нарвалите. В ерата на необичайно изглеждащите животни, известността на този мексикански саламандър е в своя пик. Дори да не сте виждали същински аксолотъл, сигурно познавате неговата плюшена или анимационна версия. С розов цвят, необятна „ усмивка “ и дарба да свети в тъмното, визията му е като че ли особено проектирана за търговски триумф.
The Economist ги назовава „ световни мегазвезди “ и хилядите образци го удостоверяват. В магазини като Argos или Kmart аксолотлите са налични като плюшени играчки, има ги върху чорапи, суичъри и спално долни дрехи или като нощни лампи. В уеб страницата на Walmart има над 1000 продукта със саламандъри. Образът им е на всички места – от значките на американските скаути и детското меню на McDonald’s до мексиканската банкнота от 50 песо. Тя е толкоз обичана, че близо 13 милиона души отхвърлят да я харчат и я пазят като сувенир. Името на животното, произлизащо от ацтекския господ Шолотл, дава безкрайни благоприятни условия за каламбури на дизайнерите на картички (Love you alotl! Thanks alotl!).
Разбира се, човек може да се запита по какъв начин се е родила въпросната фикс идея, само че никой не може да отхвърли очарованието на саламандъра.
„ Всеки път, когато погледна аксолотъл, не мога да не му се усмихна “, споделя пред The Guardian Никол Роу, която управлява център за настаняване на аксолотли в Уест Мидландс, Англия. „ Знаете ли онази сентенция: Ако се усмихваш задоволително дълго, най-после ще започнеш да се чувстваш по-щастлив? Те имат тъкмо подобен резултат върху мен. “
Роу е и художник – в миналото е създавала дизайни на татуировки, а в този момент прави модели на аксолотли за магазина си в Etsy. Тя има чаша с аксолотъл на стълб и надпис „ Only Fins “. По време на изявлението с The Guardian носи суичър с животното. Зад нея има редици аквариуми с 30 възрастни аксолотъла – множеството избавени от хора, които към този момент не могат да се грижат за тях. Има и цялостен рафт с плюшени аксолотли.
Преди осем години, когато Никол Роу купува първия си аксолотъл на име Гоуст, тези създания са толкоз редки, че зоомагазините ги доставят единствено със специфична поръчка. Нейната пристрастеност към тях пламва още в детството около покемона Мъдкип, който се оказва въодушевен точно от този чудноват саламандър. Оттогава аксолотлите извървяха замайващ път до върха на известната просвета. Те въодушевиха визията на дракона Беззъб в „ Как да си дресираш змей “, трансфораха се в мечтан „ скин “ във Fortnite и станаха част от цифровия свят на Minecraft, достигайки до над 140 милиона дейни играчи месечно.
Тази вълна провокира същински взрив в търсенето на живи аксолотли за домашни любимци. Социалните мрежи трансформират саламандъра в идната сензация след капибарите и куоките, залагайки на съчетанието от странна анатомия и печеливша усмивка. Манията обаче води и до непредвидени проблеми. Американското радио NPR даже стартира да излъчва публични предизвестия към неопитните притежатели, които ги развъждат несъзнателно. В редица щати на Съединени американски щати и Канада притежаването им даже беше оповестено за нелегално. Аксолотълът може и да наподобява като анимационен воин, само че неговото всеобщо нахлуване в домовете се оказва предизвикателство, за което доста хора не са готови.
И по този начин – какво в действителност прави аксолотлите толкоз неустоими?
Според Джо Евънс от английската верига Selfridges, те са се трансформирали в наложителен знак за поколението „ Алфа “. Марки като Lego и Squishmallows сполучливо употребяват техните меки форми и изразителни лица, с цел да основат чувство за уют. За доста хора е просто очарователно, че тези като че ли митични създания са изцяло действителни животни.
От психическа позиция аксолотълът е същинска фантазия за антропоморфистите – хората, които приписват човешки черти на животните. Неговата „ усмивка “, напомняща на детска рисунка, и необятно разположените му очи работят като магнит за човешкото внимание. Проф. Луис Самбрано, който изследва оживелите екземпляри в езерото Сочимилко, отбелязва, че точно тези „ бебешки “ черти са в основата на нашата необяснима благосклонност към типа.
Имат и тези съвсем човешки ръце. „ Обожавам пръстите им “, показва Роу. „ Понякога едната ръчичка се държи за растение, а тялото им плува – наподобяват като малко знаме във водата. Толкова е сладко. “
Но магията на аксолотъла не е единствено във визията. Айда Родриго Алборс от Университета в Единбург акцентира, че зад симпатичното лице се крият удивителни биологични качества. Ако изгубят опашката си, те могат да регенерират целия си гръбначен дирек. Възстановяват всяка тъкан в тялото си, в това число и огромни елементи от мозъка.
Въпреки че процесът лишава седмици, медицинският капацитет на тези създания е голям. Алборс си спомня по какъв начин при започване на кариерата си е трябвало да изяснява на всички какво е аксолотъл, до момента в който през днешния ден светът е изцяло захласнат от тях.
За разлика от множеството саламандри, аксолотлите в никакъв случай не минават през трансформация. „ Те порастват и порастват и живеят над 20 години, само че остават като попови лъжички през целия си живот “, изяснява Алборс.
В ера, захласната от дълголетието, качествата на аксолотъла наподобяват съвсем митични – те са нещо като жив извор на биологично познание в действителния свят. Вероятно по тази причина към тях има такова съвсем детско поклонение, което ги трансформира в безспорни поп сензации. Доказателство за тази фикс идея е песента „ Ask an Axolotl “ от 2025 година, която събра внушителните 16 милиона гледания единствено за няколко дни.
Аксолотлите несъмнено галят човешкото въображение. Пухкавите им хриле ги вършат съвсем извънземни. В описа Axolotl от 1956 година на Хулио Кортасар повествователят се взира толкоз дълго в саламандрите в зоопарка, че се трансформира в един от тях. „ Те наподобяват като че ли не са от този свят “, разяснява Роу.
В дивата природа обаче обстановката е сериозна. Проф. Самбрано признава, че ще е същински шанс, в случай че по време на преброяването види даже един образец в каналите на Сочимилко. Отводняването, градското застрояване и навлизането на хищни риби са довели типа до ръба на изгубването. Статистиката е стряскаща: от 6000 аксолотъла на квадратен километър през 1998 година, броят им пада до едвам 36 през 2014 година
В опит да избави типа, Самбрано започва акцията Adoptaxolotl. Той акцентира, че дивите аксолотли нямат нищо общо с розовите плюшени играчки – те са сиви или кафяви и надалеч не са толкоз „ отзивчиви “. „ Те не ви харесват, те са диви животни “, припомня екологът. Въпреки това обликът им е на всички места и даже е определен за амулет на идното Световно състезание в Мексико Сити. Самбрано се притеснява, че това единствено ще трансформира дома им в туристическа атракция, вместо в предпазена зона.
Ученият мечтае за тактика, сходна на тази на Китай за пандите, само че вместо това управляващите залагат на показността в зоопарковете. Големият му боязън е, че обществените мрежи и игри като Minecraft основават успореден свят, в който ориста на същинското животно губи значение пред неговия цифров облик.
За притежатели като Милена от Лондон обаче, тези създания носят неповторимо успокоение. „ Откакто ги имаме, тв приемникът не ни би трябвало “, споделя тя. Може би тъкмо в този контрастност се крие тайната на тяхната магия: способността им да наподобяват спокойни и усмихнати даже пред лицето на изгубването. В последна сметка тяхната чудноватост е просто огледало на нашата лична действителност, в която все по-често се усещаме не на мястото.
The Economist ги назовава „ световни мегазвезди “ и хилядите образци го удостоверяват. В магазини като Argos или Kmart аксолотлите са налични като плюшени играчки, има ги върху чорапи, суичъри и спално долни дрехи или като нощни лампи. В уеб страницата на Walmart има над 1000 продукта със саламандъри. Образът им е на всички места – от значките на американските скаути и детското меню на McDonald’s до мексиканската банкнота от 50 песо. Тя е толкоз обичана, че близо 13 милиона души отхвърлят да я харчат и я пазят като сувенир. Името на животното, произлизащо от ацтекския господ Шолотл, дава безкрайни благоприятни условия за каламбури на дизайнерите на картички (Love you alotl! Thanks alotl!).
Разбира се, човек може да се запита по какъв начин се е родила въпросната фикс идея, само че никой не може да отхвърли очарованието на саламандъра.
„ Всеки път, когато погледна аксолотъл, не мога да не му се усмихна “, споделя пред The Guardian Никол Роу, която управлява център за настаняване на аксолотли в Уест Мидландс, Англия. „ Знаете ли онази сентенция: Ако се усмихваш задоволително дълго, най-после ще започнеш да се чувстваш по-щастлив? Те имат тъкмо подобен резултат върху мен. “
Роу е и художник – в миналото е създавала дизайни на татуировки, а в този момент прави модели на аксолотли за магазина си в Etsy. Тя има чаша с аксолотъл на стълб и надпис „ Only Fins “. По време на изявлението с The Guardian носи суичър с животното. Зад нея има редици аквариуми с 30 възрастни аксолотъла – множеството избавени от хора, които към този момент не могат да се грижат за тях. Има и цялостен рафт с плюшени аксолотли.
Преди осем години, когато Никол Роу купува първия си аксолотъл на име Гоуст, тези създания са толкоз редки, че зоомагазините ги доставят единствено със специфична поръчка. Нейната пристрастеност към тях пламва още в детството около покемона Мъдкип, който се оказва въодушевен точно от този чудноват саламандър. Оттогава аксолотлите извървяха замайващ път до върха на известната просвета. Те въодушевиха визията на дракона Беззъб в „ Как да си дресираш змей “, трансфораха се в мечтан „ скин “ във Fortnite и станаха част от цифровия свят на Minecraft, достигайки до над 140 милиона дейни играчи месечно.
Тази вълна провокира същински взрив в търсенето на живи аксолотли за домашни любимци. Социалните мрежи трансформират саламандъра в идната сензация след капибарите и куоките, залагайки на съчетанието от странна анатомия и печеливша усмивка. Манията обаче води и до непредвидени проблеми. Американското радио NPR даже стартира да излъчва публични предизвестия към неопитните притежатели, които ги развъждат несъзнателно. В редица щати на Съединени американски щати и Канада притежаването им даже беше оповестено за нелегално. Аксолотълът може и да наподобява като анимационен воин, само че неговото всеобщо нахлуване в домовете се оказва предизвикателство, за което доста хора не са готови.
И по този начин – какво в действителност прави аксолотлите толкоз неустоими?
Според Джо Евънс от английската верига Selfridges, те са се трансформирали в наложителен знак за поколението „ Алфа “. Марки като Lego и Squishmallows сполучливо употребяват техните меки форми и изразителни лица, с цел да основат чувство за уют. За доста хора е просто очарователно, че тези като че ли митични създания са изцяло действителни животни.
От психическа позиция аксолотълът е същинска фантазия за антропоморфистите – хората, които приписват човешки черти на животните. Неговата „ усмивка “, напомняща на детска рисунка, и необятно разположените му очи работят като магнит за човешкото внимание. Проф. Луис Самбрано, който изследва оживелите екземпляри в езерото Сочимилко, отбелязва, че точно тези „ бебешки “ черти са в основата на нашата необяснима благосклонност към типа.
Имат и тези съвсем човешки ръце. „ Обожавам пръстите им “, показва Роу. „ Понякога едната ръчичка се държи за растение, а тялото им плува – наподобяват като малко знаме във водата. Толкова е сладко. “
Но магията на аксолотъла не е единствено във визията. Айда Родриго Алборс от Университета в Единбург акцентира, че зад симпатичното лице се крият удивителни биологични качества. Ако изгубят опашката си, те могат да регенерират целия си гръбначен дирек. Възстановяват всяка тъкан в тялото си, в това число и огромни елементи от мозъка.
Въпреки че процесът лишава седмици, медицинският капацитет на тези създания е голям. Алборс си спомня по какъв начин при започване на кариерата си е трябвало да изяснява на всички какво е аксолотъл, до момента в който през днешния ден светът е изцяло захласнат от тях.
За разлика от множеството саламандри, аксолотлите в никакъв случай не минават през трансформация. „ Те порастват и порастват и живеят над 20 години, само че остават като попови лъжички през целия си живот “, изяснява Алборс.
В ера, захласната от дълголетието, качествата на аксолотъла наподобяват съвсем митични – те са нещо като жив извор на биологично познание в действителния свят. Вероятно по тази причина към тях има такова съвсем детско поклонение, което ги трансформира в безспорни поп сензации. Доказателство за тази фикс идея е песента „ Ask an Axolotl “ от 2025 година, която събра внушителните 16 милиона гледания единствено за няколко дни.
Аксолотлите несъмнено галят човешкото въображение. Пухкавите им хриле ги вършат съвсем извънземни. В описа Axolotl от 1956 година на Хулио Кортасар повествователят се взира толкоз дълго в саламандрите в зоопарка, че се трансформира в един от тях. „ Те наподобяват като че ли не са от този свят “, разяснява Роу.
В дивата природа обаче обстановката е сериозна. Проф. Самбрано признава, че ще е същински шанс, в случай че по време на преброяването види даже един образец в каналите на Сочимилко. Отводняването, градското застрояване и навлизането на хищни риби са довели типа до ръба на изгубването. Статистиката е стряскаща: от 6000 аксолотъла на квадратен километър през 1998 година, броят им пада до едвам 36 през 2014 година
В опит да избави типа, Самбрано започва акцията Adoptaxolotl. Той акцентира, че дивите аксолотли нямат нищо общо с розовите плюшени играчки – те са сиви или кафяви и надалеч не са толкоз „ отзивчиви “. „ Те не ви харесват, те са диви животни “, припомня екологът. Въпреки това обликът им е на всички места и даже е определен за амулет на идното Световно състезание в Мексико Сити. Самбрано се притеснява, че това единствено ще трансформира дома им в туристическа атракция, вместо в предпазена зона.
Ученият мечтае за тактика, сходна на тази на Китай за пандите, само че вместо това управляващите залагат на показността в зоопарковете. Големият му боязън е, че обществените мрежи и игри като Minecraft основават успореден свят, в който ориста на същинското животно губи значение пред неговия цифров облик.
За притежатели като Милена от Лондон обаче, тези създания носят неповторимо успокоение. „ Откакто ги имаме, тв приемникът не ни би трябвало “, споделя тя. Може би тъкмо в този контрастност се крие тайната на тяхната магия: способността им да наподобяват спокойни и усмихнати даже пред лицето на изгубването. В последна сметка тяхната чудноватост е просто огледало на нашата лична действителност, в която все по-често се усещаме не на мястото.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ