Живко Георгиев, социолог: Решаващо на местните избори ще е малките общини да се освободят от зависимости
За особеностите на сегашната политическата рецесия, отражението й върху първите две политически обединения - ГЕРБ-СДС и " Продължаваме промяната-Демократична България ", опциите за сформиране на постоянно държавно управление, идните локални избори беседваме със социолога Живко Георгиев - притежател и шеф на консултантската компания " G.Consulting ", който от 30 години следи политическия живот, изборите и настройките на гласуващите.
Като наблюдавате следизборното раздвиждане на политическите партии и най-много на първите две, виждате ли знаци за излаз от политическата рецесия?
- По-скоро не. А и тази рецесия е доста по-дълбокa от най-видимото в нея - неспособността на Народното събрание да излъчи ръководещо болшинство и постоянно държавно управление, фрагментацията на политическото пространство и т. н.
Най-същественото измерение на тази рецесия е трайното отчуждение на жителите от политическите партии и всеобщото чувство, че така нареченият политически хайлайф няма потенциал да взема решение належащите проблеми на обществото и по тази причина самичък се е трансформирал в негов главен проблем.
Политическата рецесия няма да се реши даже в случай че на следващия ден се събудим с постоянно държавно управление и реставрираме " стабилността ", позната ни от последното десетилетие.
Масовото очакване за смяна, и то радикална, на политическия модел не се е изпарило след няколкото парламентарни избора, оказали се незадоволителни, с цел да се случи тя.
Партиите, доминирали политическата сцена през последните десетилетия - ГЕРБ и Българска социалистическа партия, изгубиха всяка от тях по към 600 хиляди гласа поддръжка. Новите политически планове, зародили след митингите от 2020 година, търсят себе си с изменчив триумф и пулсациите в поддръжката за тях варират, само че има отчетлива наклонност тя да пораства, когато съумяват да привлекат углавен против статуквото избор, и да пада, когато вярата, че желаят и могат да осъществят такава смяна, чезне.
Има ли наклонност за поява на нови политически субекти?
- Ферментацията на публичните настроения продължава, тъй че несъмнено ще има такива. Друг е въпросът дали от тази ферментация ще се получи вино или оцет. Засега " Възраждане " е партията, която най-успешно сърфира върху вълната на антисистемния радикализъм и е на път да се трансформира във любимец за тези, които са гневни на партиите и властващия хайлайф.
Съзирате ли абсурд в това, че макар дейната обществена политика, чиито параметри сътвори за първи път от десетилетия съдружното държавно управление на Кирил Петков, включващо и Българска социалистическа партия, партиите от тази коалиция не прибавят, а губят гласове - за какво?
- Социалната политика без подозрение е значима, и то за доста хора в България. И оценките за стореното от съдружното държавно управление на Кирил Петков в тази посока са положителни. Но то имаше малшанса да ръководи малко, и то в подтекста на избухнала война край нас, на енергийна рецесия, на непозната от години инфлационна среда и най-много - измежду геополитически спор, в който трябваше да вземе позиция.
Позицията на държавното управление и в частност " Продължаваме промяната " по повод войната в Украйна се оказаха неприемливи за огромна част от българското общество и най-много за тези поколенчески и обществени категории, към които бяха адресирани ограниченията за обществена поддръжка. Така че войната в Украйна и нейните стопански последствия значително нулираха резултатите от обществената политика на държавното управление.
Тоест, казвате, че исторически малшанс е да управляваш България по време на война, въпреки и това да не е българска война?
- Това е малшанс за множеството естествени държавни управления в естествени страни, освен за това държавно управление. Но факт е, че заради безапелационните си позиции в спора сред Украйна и Русия, а в действителност и сред Запада и Русия, " Продължаваме промяната " загуби част от електората си, който е непознат за русофобията или просто има запаси към евроатлантизма и НАТО. Други гласоподаватели от периферията на електората на партията бяха разколебани от разгърналия се спор сред държавното управление и президента още при започване на късия му мандат.
В обобщение, за късия си мандат държавното управление нямаше по какъв начин да извърши обещаните в предизборната си акция промени, а в това време беше насила да заема позиция и да взима решения, които за част от гласувалите за партиите в обединението (особено за " Продължаваме промяната " ) не бяха явни от предизборната им акция.
Видимо позитивната акция на обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " при последните изключителни парламентарни избори по какъв начин им се отрази?
- Като цяло тя реализира една значима цел - сътвори мотивация за част от разколебаните и ненапълно разочаровани техни гласоподаватели да гласоподават. Но близо 250 хиляди, склонни да гласоподават против модела ГЕРБ, явно акцията не съумя да стимулира да поддържат новата коалиция и множеството от тях даже и не гласоподаваха, а дребна част, към 50 хиляди, избраха антисистемния радикализъм на Възраждане или позицията " Не поддържам никого ".
Вижте, аз съм последовател на позитивния вид предизборни акции, само че обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " попадна в клопката на един може би дирижиран обществен спор малко преди или по време на предизборната акция. Кои бяха основните тематики в този спор, леещи се по всички медийни канали? Бих откроил:
● Ще доставяме ли още оръжия на Украйна или не?
● Как в най-близки периоди България да влезе в Еврозоната?
● Галопиращата инфлация и рискът от голям бюджетен недостиг
● Рискът от еднолично ръководство на президента Румен Радев
● Заплахата за евроатлантическата ориентировка на България (от Възраждане, Румен Радев и т. н.)
● Преместването на паметника на руската войска
● Спешна потребност от постоянно евроатлантическо държавно управление, което да смени служебното
С позитивната си акция при този показан като главен обществен дневен ред спор обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " тушира анти-ГЕРБ говореното си и се оказа пакетирана в един евроатлантически промо-пакет с ГЕРБ (тъй като точно тези дебатирани тематики са тематиките, по които ГЕРБ, от една страна, и " Продължаваме промяната - Демократична България " от друга, са мъчно различими).
В този дневен ред (който е доста надалеч от дневния ред на гражданите) огромният печеливш е ГЕРБ по няколко аргументи:
● Ситуативното доближаване сред " Продължаваме промяната - Демократична България " и ГЕРБ няма по какъв начин да не бъде разчетено като реабилитация на ГЕРБ.
● В този подтекст нараства рискът от обезличаване и загуба на еднаквост на обединението " Продължаваме промяната - Демократична България ".
● Агресивният евроатлантизъм няма по какъв начин да не усили " Възраждане ".
● В вероятност, което вероятно е идеалното развиване за ГЕРБ, той се трансформира в главен поръчител за евроатлантическата ориентировка на България и вълнолом против опасността " Възраждане ".
При общо-взето неенергично протичащата предизборна акция на партиите и по този начин описания обществен дневен ред, поддържан от показани като водачи на публичното мнение представители, " неприятните " явно са президентът, служебният кабинет, Възраждане, а " положителното " - парламентаризмът, постоянно държавно управление, евроатлантическа коалиция сред ГЕРБ, от една страна, и " Продължаваме промяната - Демократична България " от друга.
Според мен обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " позволи или във всеки случай не съумя да противодейства във вкарването си в тази скица, която явно е добра за главния ѝ конкурент, само че е подозрително до каква степен е добре за нея.
Сигурен съм, че медийно наложената наложителност на тази огромна коалиция обезкуражи част от електоралната външна страна на " Продължаваме промяната - Демократична България " и тя не гласоподава.
Споменахте президента - по какъв начин се отразява на президента Радев дългото ръководство на служебно държавно управление, изобщо какъв е неговият интерес?
- Президентът си има социална поддръжка над 50 % и тя не се въздейства значимо от това кой ръководи. А всички служебни държавни управления, които се изредиха през последните две години, най-много първото, само че и настоящето, имат към 41-42 % утвърждение. През последните 20 години нямаме постоянно държавно управление, което да се е употребило с над 25 % утвърждение. Което демонстрира, че служебният кабинет не се привижда като чучело за хората. Мен в случай че питате, като осъждам, несъмнено, по публичните настроения, те избират държавно управление от вида на служебните с парламентарен надзор, в случай че това беше допустимо. Затова и офанзивите против служебните държавни управления бяха непродуктивни.
А какъв е ползата на президента... Аз съм уверен, че той няма персонален проект. Не бих му приписал концепциите за президентска република в негов персонален интерес поради формалната логичност: какъв интерес има сегашният президент да работи за някого, който ще се кандидатира след време за президент.
А по какъв начин виждате дейностите на " Продължаваме промяната - Демократична България " сега, кой вид е печеливш за България, не за някоя партия?
- Със сигурност потребното за България ще е Народното събрание, до момента в който съществува, да гласоподава неотложните закони и включително и държавния бюджет.
Реформи против държавно управление: законите, които Народното събрание би трябвало, само че (на)дали ще одобри
Ако в репутационно неизгодния за себе си разговор с ГЕРБ и " Продължаваме промяната - Демократична България " създадат това допустимо, то ще е положително за България. ГЕРБ сигурно не губи от него, обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " ще е сторила положително дело, само че би трябвало да внимава в общуването си с " джентълмените " от ГЕРБ да не се окажат още веднъж пакетирани с тях до степен на неразличимост.
Боя се, че каквото и да било постоянно държавно управление, излъчено от този парламент, даже да наподобява в краткосрочна вероятност задоволително, в междинна и дълготрайна вероятност е рисково за страната.
Допускате ли предварителни парламентарни избори през лятото и по какъв начин ще се отразят на локалните, в случай че интензивността падне още?
- Не ги изключвам. Но персонално мен ме безпокои алтернативата предварителни парламентарни избори дружно с локалните. След последните промени в изборното законодателство сигурно хаосът в изборния развой ще се усили, а и остатъчната мотивация за гласоподаване вероятно ще означи наклонност към спад.
3 в 1 наесен - непредвидена, само че допустима композиция: какви са сюжетите за избори
Този капацитет, който осъществя " Възраждане " на парламентарните избори, по какъв начин съгласно Вас ще се отрази на локалните избори през есента и може ли да я направи важен състезател и в локалната власт?
- " Възраждане " ще играе значима роля и на ниво локална власт. Ще им е мъчно да заемат преобладаваща позиция в която и да било община, само че сигурно ще се окажат важен балансьор, а за какво не и решителен фактор при балотажите за кметската конкуренция.
В доста общини кмет ще се окаже този, зад който застане електоратът на " Възраждане ".
Какви са разликите сред по-големите и по-малките общини в изборите за локална власт?
- В огромните общини към градовете с население над 100 хиляди локалните избори значително повтарят логиката, която виждаме и на парламентарни. Там партиите са съществени играчи. В дребните общини партиите губят въздействието си, само че го ускоряват разнообразни локални обединения, бизнес структури, а постоянно главен състезател се оказва заварената локална власт и администрация. Публична загадка е, че в дребните общини изключително в депресивни региони локалната власт е главен шеф, главен снабдител на богатства и услуги, а огромна част от жителите им са в обстановка на мощна зависмост от локалната власт.
Затова партиите, които желаят да трансформират политическия модел от последното десетилетие, не би трябвало да си показват своята победа като победа в столицата и огромните общини. Техните съперници са мощни най- към този момент поради контрола си в по-малките общини. Решаващо е и в тези дребни общини подвластните да се освободят от зависимостите си.
На базата на това, което се вижда на терен, вероятни ли са пробиви на локалния избор?
- Със сигурност промени ще има. Почти не виждам вид ГЕРБ да резервира преобладаващите си позиции в локалната власт, които имаше до момента. Но, несъмнено, другите възможности на ГЕРБ биха били сполучливи при безусловно нужната причина на сериозна подготовка, качествени лични кандидатури и предпочитание, споделено с необятен кръг от сътрудници на локалната сцена, за смяна.
Колко избори може да има до края на годината
Като наблюдавате следизборното раздвиждане на политическите партии и най-много на първите две, виждате ли знаци за излаз от политическата рецесия?
- По-скоро не. А и тази рецесия е доста по-дълбокa от най-видимото в нея - неспособността на Народното събрание да излъчи ръководещо болшинство и постоянно държавно управление, фрагментацията на политическото пространство и т. н.
Най-същественото измерение на тази рецесия е трайното отчуждение на жителите от политическите партии и всеобщото чувство, че така нареченият политически хайлайф няма потенциал да взема решение належащите проблеми на обществото и по тази причина самичък се е трансформирал в негов главен проблем.
Политическата рецесия няма да се реши даже в случай че на следващия ден се събудим с постоянно държавно управление и реставрираме " стабилността ", позната ни от последното десетилетие.
Масовото очакване за смяна, и то радикална, на политическия модел не се е изпарило след няколкото парламентарни избора, оказали се незадоволителни, с цел да се случи тя.
Партиите, доминирали политическата сцена през последните десетилетия - ГЕРБ и Българска социалистическа партия, изгубиха всяка от тях по към 600 хиляди гласа поддръжка. Новите политически планове, зародили след митингите от 2020 година, търсят себе си с изменчив триумф и пулсациите в поддръжката за тях варират, само че има отчетлива наклонност тя да пораства, когато съумяват да привлекат углавен против статуквото избор, и да пада, когато вярата, че желаят и могат да осъществят такава смяна, чезне.
Има ли наклонност за поява на нови политически субекти?
- Ферментацията на публичните настроения продължава, тъй че несъмнено ще има такива. Друг е въпросът дали от тази ферментация ще се получи вино или оцет. Засега " Възраждане " е партията, която най-успешно сърфира върху вълната на антисистемния радикализъм и е на път да се трансформира във любимец за тези, които са гневни на партиите и властващия хайлайф.
Съзирате ли абсурд в това, че макар дейната обществена политика, чиито параметри сътвори за първи път от десетилетия съдружното държавно управление на Кирил Петков, включващо и Българска социалистическа партия, партиите от тази коалиция не прибавят, а губят гласове - за какво?
- Социалната политика без подозрение е значима, и то за доста хора в България. И оценките за стореното от съдружното държавно управление на Кирил Петков в тази посока са положителни. Но то имаше малшанса да ръководи малко, и то в подтекста на избухнала война край нас, на енергийна рецесия, на непозната от години инфлационна среда и най-много - измежду геополитически спор, в който трябваше да вземе позиция.
Позицията на държавното управление и в частност " Продължаваме промяната " по повод войната в Украйна се оказаха неприемливи за огромна част от българското общество и най-много за тези поколенчески и обществени категории, към които бяха адресирани ограниченията за обществена поддръжка. Така че войната в Украйна и нейните стопански последствия значително нулираха резултатите от обществената политика на държавното управление.
Тоест, казвате, че исторически малшанс е да управляваш България по време на война, въпреки и това да не е българска война?
- Това е малшанс за множеството естествени държавни управления в естествени страни, освен за това държавно управление. Но факт е, че заради безапелационните си позиции в спора сред Украйна и Русия, а в действителност и сред Запада и Русия, " Продължаваме промяната " загуби част от електората си, който е непознат за русофобията или просто има запаси към евроатлантизма и НАТО. Други гласоподаватели от периферията на електората на партията бяха разколебани от разгърналия се спор сред държавното управление и президента още при започване на късия му мандат.
В обобщение, за късия си мандат държавното управление нямаше по какъв начин да извърши обещаните в предизборната си акция промени, а в това време беше насила да заема позиция и да взима решения, които за част от гласувалите за партиите в обединението (особено за " Продължаваме промяната " ) не бяха явни от предизборната им акция.
Видимо позитивната акция на обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " при последните изключителни парламентарни избори по какъв начин им се отрази?
- Като цяло тя реализира една значима цел - сътвори мотивация за част от разколебаните и ненапълно разочаровани техни гласоподаватели да гласоподават. Но близо 250 хиляди, склонни да гласоподават против модела ГЕРБ, явно акцията не съумя да стимулира да поддържат новата коалиция и множеството от тях даже и не гласоподаваха, а дребна част, към 50 хиляди, избраха антисистемния радикализъм на Възраждане или позицията " Не поддържам никого ".
Вижте, аз съм последовател на позитивния вид предизборни акции, само че обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " попадна в клопката на един може би дирижиран обществен спор малко преди или по време на предизборната акция. Кои бяха основните тематики в този спор, леещи се по всички медийни канали? Бих откроил:
● Ще доставяме ли още оръжия на Украйна или не?
● Как в най-близки периоди България да влезе в Еврозоната?
● Галопиращата инфлация и рискът от голям бюджетен недостиг
● Рискът от еднолично ръководство на президента Румен Радев
● Заплахата за евроатлантическата ориентировка на България (от Възраждане, Румен Радев и т. н.)
● Преместването на паметника на руската войска
● Спешна потребност от постоянно евроатлантическо държавно управление, което да смени служебното
С позитивната си акция при този показан като главен обществен дневен ред спор обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " тушира анти-ГЕРБ говореното си и се оказа пакетирана в един евроатлантически промо-пакет с ГЕРБ (тъй като точно тези дебатирани тематики са тематиките, по които ГЕРБ, от една страна, и " Продължаваме промяната - Демократична България " от друга, са мъчно различими).
В този дневен ред (който е доста надалеч от дневния ред на гражданите) огромният печеливш е ГЕРБ по няколко аргументи:
● Ситуативното доближаване сред " Продължаваме промяната - Демократична България " и ГЕРБ няма по какъв начин да не бъде разчетено като реабилитация на ГЕРБ.
● В този подтекст нараства рискът от обезличаване и загуба на еднаквост на обединението " Продължаваме промяната - Демократична България ".
● Агресивният евроатлантизъм няма по какъв начин да не усили " Възраждане ".
● В вероятност, което вероятно е идеалното развиване за ГЕРБ, той се трансформира в главен поръчител за евроатлантическата ориентировка на България и вълнолом против опасността " Възраждане ".
При общо-взето неенергично протичащата предизборна акция на партиите и по този начин описания обществен дневен ред, поддържан от показани като водачи на публичното мнение представители, " неприятните " явно са президентът, служебният кабинет, Възраждане, а " положителното " - парламентаризмът, постоянно държавно управление, евроатлантическа коалиция сред ГЕРБ, от една страна, и " Продължаваме промяната - Демократична България " от друга.
Според мен обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " позволи или във всеки случай не съумя да противодейства във вкарването си в тази скица, която явно е добра за главния ѝ конкурент, само че е подозрително до каква степен е добре за нея.
Сигурен съм, че медийно наложената наложителност на тази огромна коалиция обезкуражи част от електоралната външна страна на " Продължаваме промяната - Демократична България " и тя не гласоподава.
Споменахте президента - по какъв начин се отразява на президента Радев дългото ръководство на служебно държавно управление, изобщо какъв е неговият интерес?
- Президентът си има социална поддръжка над 50 % и тя не се въздейства значимо от това кой ръководи. А всички служебни държавни управления, които се изредиха през последните две години, най-много първото, само че и настоящето, имат към 41-42 % утвърждение. През последните 20 години нямаме постоянно държавно управление, което да се е употребило с над 25 % утвърждение. Което демонстрира, че служебният кабинет не се привижда като чучело за хората. Мен в случай че питате, като осъждам, несъмнено, по публичните настроения, те избират държавно управление от вида на служебните с парламентарен надзор, в случай че това беше допустимо. Затова и офанзивите против служебните държавни управления бяха непродуктивни.
А какъв е ползата на президента... Аз съм уверен, че той няма персонален проект. Не бих му приписал концепциите за президентска република в негов персонален интерес поради формалната логичност: какъв интерес има сегашният президент да работи за някого, който ще се кандидатира след време за президент.
А по какъв начин виждате дейностите на " Продължаваме промяната - Демократична България " сега, кой вид е печеливш за България, не за някоя партия?
- Със сигурност потребното за България ще е Народното събрание, до момента в който съществува, да гласоподава неотложните закони и включително и държавния бюджет.
Реформи против държавно управление: законите, които Народното събрание би трябвало, само че (на)дали ще одобри Ако в репутационно неизгодния за себе си разговор с ГЕРБ и " Продължаваме промяната - Демократична България " създадат това допустимо, то ще е положително за България. ГЕРБ сигурно не губи от него, обединението " Продължаваме промяната - Демократична България " ще е сторила положително дело, само че би трябвало да внимава в общуването си с " джентълмените " от ГЕРБ да не се окажат още веднъж пакетирани с тях до степен на неразличимост.
Боя се, че каквото и да било постоянно държавно управление, излъчено от този парламент, даже да наподобява в краткосрочна вероятност задоволително, в междинна и дълготрайна вероятност е рисково за страната.
Допускате ли предварителни парламентарни избори през лятото и по какъв начин ще се отразят на локалните, в случай че интензивността падне още?
- Не ги изключвам. Но персонално мен ме безпокои алтернативата предварителни парламентарни избори дружно с локалните. След последните промени в изборното законодателство сигурно хаосът в изборния развой ще се усили, а и остатъчната мотивация за гласоподаване вероятно ще означи наклонност към спад.
3 в 1 наесен - непредвидена, само че допустима композиция: какви са сюжетите за избори Този капацитет, който осъществя " Възраждане " на парламентарните избори, по какъв начин съгласно Вас ще се отрази на локалните избори през есента и може ли да я направи важен състезател и в локалната власт?
- " Възраждане " ще играе значима роля и на ниво локална власт. Ще им е мъчно да заемат преобладаваща позиция в която и да било община, само че сигурно ще се окажат важен балансьор, а за какво не и решителен фактор при балотажите за кметската конкуренция.
В доста общини кмет ще се окаже този, зад който застане електоратът на " Възраждане ".
Какви са разликите сред по-големите и по-малките общини в изборите за локална власт?
- В огромните общини към градовете с население над 100 хиляди локалните избори значително повтарят логиката, която виждаме и на парламентарни. Там партиите са съществени играчи. В дребните общини партиите губят въздействието си, само че го ускоряват разнообразни локални обединения, бизнес структури, а постоянно главен състезател се оказва заварената локална власт и администрация. Публична загадка е, че в дребните общини изключително в депресивни региони локалната власт е главен шеф, главен снабдител на богатства и услуги, а огромна част от жителите им са в обстановка на мощна зависмост от локалната власт.
Затова партиите, които желаят да трансформират политическия модел от последното десетилетие, не би трябвало да си показват своята победа като победа в столицата и огромните общини. Техните съперници са мощни най- към този момент поради контрола си в по-малките общини. Решаващо е и в тези дребни общини подвластните да се освободят от зависимостите си.
На базата на това, което се вижда на терен, вероятни ли са пробиви на локалния избор?
- Със сигурност промени ще има. Почти не виждам вид ГЕРБ да резервира преобладаващите си позиции в локалната власт, които имаше до момента. Но, несъмнено, другите възможности на ГЕРБ биха били сполучливи при безусловно нужната причина на сериозна подготовка, качествени лични кандидатури и предпочитание, споделено с необятен кръг от сътрудници на локалната сцена, за смяна.
Колко избори може да има до края на годината Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ